№ 116
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110105998 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът „Бест Файненс“ ООД твърди, че е сключил с ответника И. Б. Т. договор за
потребителски кредит № 3000116 от 18.05.2018г., по силата на който му е предоставил
сумата от 1600 лв. Поддържа, че с решение по гр.д. №64616/2020г. по описа на СРС,
съдът е отхвърлил предявените срещу ответника искове като претендирани вземания
на основание възникнало облигационно отношение по договор за кредит, но
ответникът и до момента не е възстановил на ищеца сумата от 700 лв., с която
неоснователно се е обогатил. Моли съдът да му присъди последната сума, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 08.02.2022 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът И. Б. Т. в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба,
в който оспорва предявения иск, като твърди, че претендираната сума не е получавана
от него. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Моли съдът да
отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната
сума на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
От приложеното по делото гр.д. №64616/2020г. по описа на СРС, 141 състав, се
1
установява, че с влязло в сила решение № 20156330 от 13.07.2021г. са отхвърлени
предявените от „Бест Файненс“ ООД срещу И. Б. Т. искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл. 6 ЗПФУР, вр. чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1451,15 лв.,
представляваща вземане за неизплатена главница по договор за потребителски кредит
Best credit на вноски №3000116/18.05.2018г., възнаградителна лихва в размер на 104,49
лв. за периода от 01.06.2018г. до 05.10.2018г., мораторна лихва в размер на 230,58 лв.
за периода от 15.06.2018г. до 25.02.2020г., начислена върху вземането за просрочена
главница, направени разходи за събиране на вземането в размер на 134,13 лв., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.05.2020г. по ч.гр.д. № 16112/2020г. по описа на СРС, 141 състав. От приложеното
решение е видно, че исковете са отхвърлени поради това, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, поради противоречие със закона /императивни
норми на ЗПК/.
При исковете за правоотношение, вкл. за парично вземане, какъвто е бил
предметът на гр.д. №64616/2020г. по описа на СРС, 141 състав, предмет на
установяване са накърненото субективно материално право и правоотношението, от
което то произтича. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното от
ищеца спорно материално право. Обективните предели на сила на пресъдено нещо
очертават нейния предмет – правоотношението, чието съществуване или
несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което
произтича от него, а субективните предели – страните по материалното
правоотношение. /ТР №3/2016г. по т.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо и
доколкото претенцията по визираното дело се основава на договор за потребителски
кредит Best credit на вноски №3000116/18.05.2018г. и с оглед обстоятелството, че
същата е отхвърлена поради нищожност на сключения договор, със сила на пресъдено
нещо е и установено между страните, че правоотношението, въз основа на което се е
претендирало непогасено парично вземане, не е възникнало валидно.
В случаите, в които страни по недействително правоотношение са престирали, е
налице задължение за двустранна реституция, доколкото липсва основание за
задържане на полученото. Ищецът твърди, че е превел по сметка на ответника сумата
от 1600 лв., която представлявала главница по потребителския договор. От тази сума се
претендират единствено 700 лв., тъй като ищецът твърди, че разликата била вече
изплатена от ответника. Като доказателства за извършеното плащане е представена
разписка с №2000000152310378 от 18.05.2018г. (л.4 от делото), с която ищецът е
наредил на „Изипей” АД да извърши плащане на внесената сума от 1600 лв. на И. Б. Т.
с посочено основание „договор за потребителски кредит Best credit на вноски
№3000116/18.05.2018г.”. По делото е приета и представената от неучастващо лице в
2
процеса – „Изипей” АД разписка №07000739602248/18.05.2018г., в която ответникът е
удостоверил със своя подпис получаване на процесната сума (л. 27 от делото), като
документът не е оспорен от страните. Разписката представлява частен свидетелстващ
документ и удостоверява стоящ извън нея факт – а именно получаване на посочената
сума от ответника. Частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила /същата е присъща само на официалните удостоверителни
документи/, но доколкото удостоверява неизгодни за издателя обстоятелства, се ползва
с много висока доказателствена стойност. Доколкото ответникът не проведе насрещно
доказване във връзка със заявеното оспорване на факта на получаване на процесната
сума, съдът приема, че ответникът е получил преведената от ищеца сума в размер от
1600 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за наличие на основание за
задържане на получената сума, нито за връщане на същата, поради което и за него е
възникнало задължение за връщане на получената сума.
По отношение на релевираното възражение за изтекла погасителна давност от
ответника, съдът намира следното:
Съгласно задължителната практика, обективирана в Постановление № 1 от
28.05.1979г. по гр. д. №1/1979г., Пленум на ВС – т. 7, погасителната давност при
предявен иск за връщане на получено без основание /чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД/ започва
да тече от получаването на даденото без основание. Доколкото за кондикционното
вземане не е предвиден специален давностен срок, приложим е общият петгодишен
срок по чл. 110 ЗЗД. От приложената разписка (л. 27) е видно, че предаването на
процесната сума е станало на 19.05.2018г., а исковата молба е депозирана преди
изтичане на законоустановения петгодишния давностен срок – на 08.02.2022г. По
изложените съображения и възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно, а предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 700 лв. – изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът в размер на 150 лв., представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на „Бест Файненс“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 700 лв., получена от И.
Б. Т., ЕГН **********, без основание съгласно разписка
№07000739602248/18.05.2018г., ведно със законна лихва от 08.02.2022г. до
3
окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата
от 150 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4