Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 81/ 30.07.2012г., постановено по гр. д. № 67/2012г. Районен съд С. е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” В., че К. Г. К., не дължи сумата в размер на 1190,54лв.,начислена на основание чл.38, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕМпо партида клиентски номер *5 за периода от 29.05.2011г. до 24.11.2011г. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.” В./ сега "Е-ПП" В./. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд, касаещи основателността на предявения иск, не са съобразени с разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ЗНА и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи се, че клаузата на ОУ, въз основа на която е коригирана сметката на въззиваемия /ищец в първоинстанционното производство/, не е неравноправна. Процедурата, предвидена в чл. 37 от ОУ на ДПЕЕМ нямала характера на санкция спрямо потребителя . Задължението на абоната да плати сумата, изчислена по методологията, посочена в чл. 38 от ДПЕЕМ произтичало пряко от договора като източник на права и задължения на страните по правоотношението за доставка и продажба на ел- енергия. Не се касаело в случая за обезщетение за вреди, произтичащÞ от неизпълнение на договор, нито пък обезщетение за действия извън регламентацията на договора. В случая клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕМ била годно основание за провеждането на корекционните процедури. Не се касаело до обезщетение за неоснователно обогатяване. Твърди се, че електроразпределителното дружество е изпълнявало задълженията си по Закона за енергетиката и по договора с потребителя. Невъзможно било обективно да се установи началната дата на неправомерната манипулация на средството за техническо измерване /СТИ/. Развиват се подробни доводи в насока становището на въззивника. С оглед оплакванията в жалбата се претендира да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, да се отхвърли претенцията и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата в подаден в законоустановения срок отговор на същата заема становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Развива подробни доводи по същество. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът К. Г. К. твърди, че е абонат на „Е. Б. П.” В., като на 24.11.2011г. служители на „Е.Б.М. „ В. извършили проверка на средството за техническо измерване/СТИ/, отчитащо потребената за имота на ищеца ел. енергия. На основание този протокол била начислена ел енергия по партидата на К., в размер на 1190,54лв. за периода от 29.05.2011г. до 24.11.2011г По повод начислената сума между ищеца и „Е.Б.М.„ В. и „Е. Б. П.” В. се развила кореспонденция като жалбите и възраженията му довели до неудовлетворителен за него резултат. Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата, начислена по партидата му за периода от 29.05.2011г. до 24.11.2011г. Развива подробни доводи. Моли съда да приеме за установена по отношение на ответника недължимостта на горепосочената начислена по партидата му сума. Претендира разноски. Ответникът в законоустановения срок е подал отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи, че потребителят му дължи исковата сума. Развива подробни доводи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Фактическата обстановка по делото е обективно, всестранно и пълно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички релевантни за спора доказателства и са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция ,поради което не я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявената искова претенция. Мотивите на съда са изчерпателни и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща изцяло към тях. По отношение оплакванията в жалбата: Оплакванията на въззиввника са неоснователни: Няма спор по делото, че ищецът е абонат на „Е. Б. П.” В. и че общите условия на договора между потребителите и „Е. Б. П.” В., и „Е.Б.М.„ В. имат обвързваща сила спрямо него, заедно с всички настъпили след първоначалното им одобряване изменения. Съгласно ОУ на „Е.Б.М.„ гр. В., които също са обвързващи за ищеца, /чл.61 от същите/ в случаÞте, когато се съставя констативен протокол /КП/, той се подписва от представителя на „Е.Б.М.„ гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. Ако ползвателят не присъства и / или откаже да подпише КП, протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на „Е.Б.М. „ гр. В.. По делото е представен КП от 24.11.2011г., съставен от служители на „Е.Б.М.„ гр. В.. Той е подписан от самия ищец. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за ответника факти. С оглед обстоятелството, че протоколът носи подписа на ищеца, който е ползвател на ел. енергията по смисъла на цитираните ОУ, констатациите, депозирани в него, го обвързват. С протокола е установена намеса върху СТИ, изразяваща се в наличието на кабел, който излизал от къщата, собственост на ищеца и влизал в таблото. Изготвената въз основа на данните от КП техническа експертиза установява вмешателство върху СТИ, което отчита потребената в имота на ищеца ел. енергия. Въпреки горното обаче нито КП, нито заключението на експертизата са достатъчни да обосноват категоричния извод за дължимост на процесната сума, която „Е. Б. П.„ гр. В. е начислил по реда на чл. 25 от своите ОУ. Напротив, обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищеца по реда на клауза от ОУ, дава основание на съда да приеме, че исковата сума не се дължи. Съображенията за това са следните: Дори и да е установен фактът на неточно отчитане на доставяната електроенергия, „Е. Б. П.„ гр. В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последния само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид гореизложеното възражението, че цитираната клауза всъщност е предвидена да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, а не предвижда някаква санкция за абоната, е неоснователно. Оплакването, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА при решаване на въпроса за законосъобразността на извършената от въззивника корекция по сметката на ищеца, е неоснователно. Това, че законодателят е предвидил възможност други енергийни предприятия да извършват корекция на сметки на своите абонати за минал период, не означава,че тези процедури следва да се прилагат по аналогия и спрямо електроразпределителните дружества, каквото се явява „Е. Б. П.” гр. В../ сега ”Е-ПП” В./ Първо, предвидените и цитирани по- горе корекции не касаят случаи, сходни с посочения в ОУ на „Е. Б. П.” гр. В., респ. ОУ на „Е.Б.М.” гр. В.. Пропуск в закона в конкретния случай няма. Няма пречка доставчикът на електроенергия да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях.Следва също така да се установи и количеството на потребена , но незаплатена ел. енергия. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по тз№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание . Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. В заключение ищецът не дължи сумата от 1190,54лв.,начислена на основание чл.38, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕМ по партида клиентски номер *5 за периода от 29.05.2011г. до 24.11.2011г. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на Районен съд С. е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 81/ 30.07.2012г., постановено по гр. д. № 67/2012г. на Районен съд С.. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |