Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 260014 26.10.2021 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският Районен съд
четвърти наказателен състав
На седемнадесети юли две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея Янкова
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар Т..
Прокурор ……………………..….
като
разгледа докладваното от съдия Янкова
административно-наказателно дело № 114 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 261а –
63/26.03.2020 година на Началника на РУ - Полиция – Елхово при ОДМВР - Ямбол, с което на жалбоподателя Д.Х.Г.,
с ЕГН ********** *** на основание 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД за извършено
административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД е наложено административно
наказание глоба в размер на 30.00 лв. за това, че на 18.03.2020 година в 11.00 часа при извършена проверка в
гр.Елхово, ул.“Цар Калоян“ № 15 е установено, че Г. не е положил
достатъчно грижи за опазване на
личната си карта № ***, издадена на ***.
от МВР-Ямбол от изгубване.
В жалбата се твърди издаденото наказателно
постановление да е незаконосъобразно и неправилно, с доводи при издаването на
същото да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и НП да е издадено в противоречие с материалния закон.
Твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните
правила са ненадлежно предявяване и
връчване на АУАН, до степен, че жалбоподателя въобще не е
разбрал, че му е бил съставен АУАН,
нарушения относими към формалната страна на
АУАН и НП - липса в същите на дата и място на извършване на нарушението
и на описание на нарушението, несъответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението, както и неправилно прилагане на санкционната норма на чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛД за нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Материалноправната незаконосъобразност на НП
жалбоподателя обосновава с твърдения да не е извършил нарушението по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, тъй
като е намерил личната си карта и е уведомил съответната
служба в РУ – Елхово, че картата му не е
изгубена, както и неправилно определяне на наказанието, с оглед липсата на преценка за тежестта на
нарушението и наличие на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Иска се
Наказателното постановление да бъде отметена изцяло като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с процесуален пълномощник Р. Д. Г., редовно упълномощена, дъщеря на жалбоподателя. Жалбата се поддържа
на изложените в нея основания,
представят се и писмени бележки.
Въззиваемата страна ОДМВР - Ямбол, редовно призована,
не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.
Районна прокуратура - Ямбол, редовно призована не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
След цялостна и съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Административно - наказателното производство срещу
жалбоподателя Д.Х.Г., ЕГН ********** е започнало със съставеното срещу него на
18.03.2020 година на АУАН №261а-63/18.3.2020 година от св.К.К.Т. – ст.полицай
„ВПА“ при РУ - Елово за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД - за това, че 18.03.2020 година около 11.00 часа в гр. Елхово,
ул."Цар Калоян" № 15, в
сградата на РУ – МВР – Елхово е
установено, че Д.Х.Г. не е
положил необходимите грижи да опази от
изгубване личната си карта № ***, издадена на ***. от МВР-Ямбол.
Актът е съставен след подаден до св. К.К.Т. сигнал от служител на Дирекция
"Български документи за самоличност", че жалбоподателят е депозирал
пред РУ - Елхово декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи в РУ - Елхово. След като получил горната
информация св.К.К.Т., се запознал с депозираните от жалбоподателя документи и
съставил срещу него горепосочения акт за установяване на административно
нарушение. В АУАН вписал датата на установяване на нарушението и часа,
в който бил извикан в служба
"Български документи за самоличност".
АУАН е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя и
посочения в АУАН, като свидетел по установяване на нарушението - И.П.М.,
полицай в „Охранителна полиция“ при РУ –
Елхово, след което е бил предявен на
жалбоподателя, в отсъствието на свидетеля по
АУАН и препис от АУАН е
връчен на жалбоподателя срещу подпис.
В АУАН фигурират
подпис на актосъставителя, име и подпис на свидетеля по акта /разпитания
в производството като свидетел И. П.М./,
АУАН е бил подписан и от
нарушителя.
Горепосочения акт е бил издаден, след като на 18.03.2020 година
жалбоподателят, придружаван от съпругата си -
св.М.Д. Г., посетили РУ – Елхово при
ОДМВР, за да съобщят, че личната карта на жалбоподателя е изгубена,
след като по – рано същият ден
св.Г. установила, че личната
карта на съпруга й я няма на обичайното й място в дома им
и съпругът й и заявил, че не знае
къде е.
Свидетелката М.Д. Г., придружавала съпруга си тъй като
последния боледува от деменция.
Видно от депозираната пред РУ - Елхово декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи в РУ -
Елхово от 18.03.2020 година,
жалбоподателя със същата е декларирал, че няма спомен къде е изгубил личната си карта.
След
предявяване на АУАН жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и
обжалваното Наказателно постановление /НП/ № № 261а – 63/26.03.2020 година на
Началника на РУП - Елхово. Съдържането на АУАН, вкл. описанието на нарушението
и правната му квалификация са възпроизведени в НП. С последното наказващият орган
за нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД на основание чл. 81, ал. 2,
т.2 от ЗБЛД е наложил на жалбоподателя административно наказание - глоба в
размер на 30 лв.
НП е било връчено на жалбоподателя лично на
жалбоподателя на 09.04.2020 година, видно от разписката към наказателното
постановление.
Жалбата срещу НП е депозирана пред РС - Елхово на
15.04.2020 година.
Компетентността на актосъставителя и АНО, на първия да
издава актове за установяване на административни нарушения по ЗБЛД, а на втория
да издава НП по същия закон, се установява от представената по делото заповед №
8121з-493/01.09.2014 година на министъра на вътрешните работи.
Видно от
приетите към доказателствата два амбулаторни листа, издадени на
18.02.2020г. и 26.05.2020г. от д-р М. Р.,
със специалност „Психиатрия“, жалбоподателят Д.Х.Г. боледува от
мултиинфарктна деменция. И при двата
прегледа, във връзка с които са издадени амбулаторните
листи са направени следните констатации относно обективното състояние на
пациента: изразени нарушения във фиксационна, ретенционна и репродуктивна памет.
Видно и от показанията на св.М.Д. Г., в резултат на заболяването си
съпругът й забравя, става раздразнителен и имал затруднения със самообслужването
си.
В последствие съпругата на жалбоподателя намерила
личната карта на съпруга си в дома им и на 09.04.2020 година тя и
жалбоподателя посетили РУ –
Елхово при ОДМВР - Ямбол, за да уведомят
за намирането й. При посещението си
в РУ – Елхово предали и личната карта,
за което е бил съставен протокол за доброволно предаване от
09.04.2020 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели - К.К.Т., И.П.М. и
М.Д. Г., както и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните. Показанията на свидетелите, вкл. и тези на св.Г., макар
и заинтересовано от изхода на делото лице като съпруга на жалбоподателя, като
непротиворечиви, логични и последователни се кредитират от съда. Писмените
доказателства като редовни и относими към предмета на делото също се ценят от
съда с доверие.
Въз основа горната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно
легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва атакувания акт и подадена
в срок. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяна на издаденото НП.
При съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя.
Доколкото АУАН е надлежно подписан от нарушителя, съответно удостоверено е
посредством подпис на нарушителя, че му е връчен препис от АУАН
и в АУАН е посочено, че жалбоподателя
може да направи писмени възражения по същия в
тридневен срок, съдът намира, че не са допуснати процесуални
нарушения свързани с предявяване на АУАН и
връчване на препис от същия.
Актът за установяване на нарушението и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление не отговарят на изискванията на
чл.42, т. 3 от ЗАНН /за АУАН/ и на чл. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /за
НП/ относими към изискуемото им
съдържани – в същите да са посочени дата и място на извършване на
нарушението. И в двата акта не е
посочена датата и мястото на извършване на нарушението.
Датата и мястото
на извършване на нарушението са съществени реквизити на Акта за
установяване на административно нарушение и на Наказателното
постановление. Същите са от съществено
значение за безспорното индивидуализиране на деянието, а освен това
законът обвързва с тях и редица
други правни последици. Дата е отправен момент при изчисляване на давностните
срокове и без нея не може да бъде извършена преценка за спазване на сроковете
за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34 от ЗАНН, а
мястото на извършване на нарушението е от значение за преценката относно
компетентността на наказващия орган съобразно чл.48 от ЗАНН.
За да бъде ангажирана законосъобразно отговорността на
жалбоподателя, в тежест и задължение на административнонаказващия орган е било
да проведе необходимите действия за да установи обстоятелствата свързани с времето и мястото на извършване на
нарушението. Видно от разпита на
актосъставителя - св.Т. и към момента на разпита му в хода на съдебното
следствие, той не е наясно относно времето и мястото на нарушението, за което е
съставил АУАН срещу жалбоподателя.
Посочената в АУАН и НП дата и място са
съответно дата и място на установяване на нарушението, което не отговаря на
изискването на закона.
Съдържанието на
АУАН и НП не отговаря и на императивните
изисквания на чл.42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за описание
на нарушеното, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието
факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането на отговорността на наказаното
лице. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, се
съдържат данни свързани с изгубването на документа за самоличност, а е посочена
единствено констатацията, че Г. не е
направил необходимото да опази от
изгубване личната си карта № ***, издадена на ***. от МВР-Ямбол. С оглед
регламентираното в закона съставомерно изпълнително деяние, за обосноваване на
административнонаказателно обвинение по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД,
обективирането на тази фактическа констатация е недостатъчно. Съгласно чл. 7,
ал. 1 от ЗБДС българските граждани имат задължение да пазят документите си за
самоличност от повреждане, унищожаване или загубване, а съгласно чл. 81, ал. 2,
т. 2 от ЗБЛД "Наказва се с глоба от 30 до 200 лв. лице, което изгуби,
повреди или унищожи български документ за самоличност", или в конкретния
случай нарушителят следва да носи административно-наказателна отговорност,
когато със своите действия, със своето поведение е допринесъл виновно за
загубата на документа си за самоличност. Следователно описанието на нарушението
изисква посочването на ясни твърдения, че жалбоподателя е изгубил документа си за самоличност и е налице негово виновно поведение, което в
случая не е сторено.
Допуснатите формални нарушения относно съдържанието на
АУАН и НП следва да бъде квалифицират
като съществени, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя,
реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на
наказателното постановление и са
основание за неговата отмяна.
На следващо място,
както се посочи и по-горе Г. е
санкциониран на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. Отговорността на това
правно основание следва да понесе деецът, който е осъществил съставомерното
изпълнително деяние на нарушението т. е. лицето, което е изгубило, което е
повредило или което е унищожило български личен документ - противоправното
поведение, което е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2
от ЗБЛД, е самото изгубване /респ. повреждане или унищожаване/ на български
личен документ. В случая обаче от фактическа страна
административнонаказателното обвинение по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, не се
основава на това, че лицето Димитаър Г.
е изгубил български личен документ -
лична карта № ***, издадена на ***. от
МВР-Ямбол, а че не е опазил от изгубване български личен документ. Деянието
"неопазване от изгубване на
български личен документ", не се субсумира в състава на нарушението по
чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. В този смисъл деянието, за което е санкционран Г. ,
не е обявено за наказуемо с приложената от АНО разпоредба на чл.81, ал.2, т.2
от ЗБЛД. Налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и
административно-наказателната правна квалификация на деянието като нарушение по
чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, което не позволява формиране на еднозначни правни
изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.
Фактическата необоснованост на административно
наказателното обвинение на Г. по чл. 81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД, също е основание за отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
Като е издал наказателното постановление при
неизяснени съществени факти от значение за образуване на
административнонаказателното производство и отговорността на дееца,
административнонаказващият орган е допуснал неотстраними в производството по
обжалване процесуални нарушения, налагащи отмяна на наказателното постановление.
При това положение, обсъждане на останалите доводи на
жалбоподателя за материалноправната незаконосъобразност е безпредметно, тъй
като допуснатите пороци при издаване на НП не могат да бъдат отстранени в
производството по неговото обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2,
т.1 във вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
261а – 63/26.03.2020 година на Началника на РУ - Полиция - Елхово, с което на Д.Х.Г., с ЕГН ********** *** на
основание 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД за извършено административно нарушение по чл.7,
ал.1 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лв.,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Районен съдия: