Р Е Ш Е Н И Е
№ 101/17.5.2021 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На пети
май 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 97 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано след отмяна на Решение № 154 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 208/2020 г. по описа на ЯАС с Решение № 3575 от
17.03.2021 г. по адм. д. № 13234/2020 г. на ВАС и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по жалба на Г.Л.М.
***, родител и законен представител на Л.Г.Г., срещу
Заповед № РД-Е-113-01-601 от 18.06.2020 г. на Управителя на НЗОК. С процесната заповед е отказано заплащането на услуги по чл.
7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл.
82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното
одобряване, ползване и заплащане по Заявление с вх. № Е113-01-436 от 02.07.2019
г. (Заявление с вх. № 6488 от 11.03.2016 г. по описа на Център „Фонд за лечение
на деца“) за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от
Наредбата за лице до 18-годишна възраст, подадено от Г.Л.М., законен
представител на Л.Г.Г., родена на *** г.
В жалбата се
излагат подробни съображения досежно
незаконосъобразността на атакувания административен акт, като се сочи, че
същият е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и в
несъответствие с неговата цел. Претендира се отмяната му, като се твърди, че в
случая са налице нормативно определените предпоставки за заплащане на услуги
при условията и по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а именно – по оферта
от „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – Д-р Л.Х.Б.“. В тази
връзка се акцентира върху обстоятелството, че на Управителя на НЗОК е известно,
че Л.Г. кандидатства от 20.04.2018 г. в ЦФЛД, а от 07.07.2019
г. - в НЗОК, за лечение в „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология –
Д-р Л.Х.Б.“, а не в „Институт по имунология и клетъчна биология Д-р К.“, който
е закрит след неговата смърт, но дейността продължава същият лекар, който е
лекувал детето от февруари 2016 г. до сега, а именно - Д-р Б.. В тази връзка
намира за необоснован извода на административния орган за липса на нормативно
определените предпоставки за заплащане на услуги при условията и по реда на
Наредбата по съображения, че към момента на произнасянето лечебното заведение,
за което е кандидатствал заявителя - „Институт по имунология и клетъчна
биология д-р К.“, гр. Мюнхен, Германия, не съществува, въз основа на което е
постановен отказа. В подкрепа на това становище се излага твърдение, че детето Л.Г.
е получила актуална изчерпателна оферта по поисканите от НЗОК условия от д-р Б.,
гр. Мюнхен, Германия, (представена от оспорващата на решаващия орган в хода на
производство), и в този смисъл се счита, че необосновано е прието, че се кандидатства
за „Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, гр. Мюнхен, Германия,
(което желание първоначално е посочено в заявлението от 2016 г.), като се сочи,
че реално се кандидатства за лечение в „Практика-клиника по имунология и
клетъчна биология – Д-р Л.Х.Б.“ съобразно представената актуална оферта от
лечебното заведение. В допълнение се посочва, че на Управителя на НЗОК е било
известно, че Л.Г. е кандидатствала за лечение в „Практика-клиника по имунология
и клетъчна биология – Д-р Л.Х.Б.“ още през месец април 2018 г., като преписката
е прехвърлена в НЗОК от 01.04.2019 г. от Център „Фонд за лечение на деца“
предвид закриването му. В жалбата се сочи още, че в НЗОК е налична документация
за целия период на лечението на детето в Мюнхен, Германия, макар провеждането
му да не е било финансирано нито от Център „Фонд за лечение на деца“, нито от
НЗОК. В заключение, намира за недопустимо спирането на единственото възможно и
ефективно лечение на детето в Мюнхен, Германия чрез всякакви форми на
незаконосъобразни действия, каквито според оспорващата са извършвани досега от
Център „Фонд за лечение на деца“ и неговия правоприемник НЗОК. По изложените
съображения се иска отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката за
ново произнасяне за заплащане на лечението на детето.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и се представлява от адвокат М.Д. от *,
редовно упълномощен. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания и съображения
досежно незаконосъобразността на процесния
акт, доразвити в представените писмени бележки.
Ответната страна
– Управителят на Националната здравноосигурителна каса - София, се представлява
от главен юрисконсулт К.Н., редовно упълномощена, която застъпва становище за
законосъобразност на оспорения административен акт, с оглед на което иска съдът
да отхвърли жалбата като неоснователна. Допълнително представя писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е административната преписка по издаване на процесния
акт, както и в цялост адм. д. № 208/2020 г. по описа
на ЯАС и адм. д. № 13234/2020 г. по
описа на ВАС, ведно с
представените пред върховната инстанция доказателства.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заявление по
образец - Приложение № 1 към чл. 30, ал. 1 от ПДОРЦФЛД, отменен, с вх. № 6488
от 11.03.2016 г. по описа на Център „Фонд за лечение на деца“ (л. 140, гръб -
141), подадено от Г.Л.М. в качеството ѝ на законен представител на Л.Г.Г., с дата на раждане *** г. от гр. Ямбол, е заявено
желание от родителя за организационно и финансово подпомагане за лечение на
детето в „Институт по имунология и клетъчна биология Д-р К.“ в гр. Мюнхен,
Германия в размер на 40 000 евро за една календарна година. Заявлението е
придружено с изискуемите документи съобразно действалите към момента на
подаването му нормативни правила, в т.ч. и актуална към този момент оферта от
лечебното заведение в чужбина, където ще се осъществи лечението, а именно -
„Институт по имунология и клетъчна биология Д-р К.“ в гр. Мюнхен, Германия, с
легализиран превод от немски език (л. 153, гръб-155); Амбулаторни листи №
000112/14.05.2014 г. и № 000182/13.08.2014 г. (л. 156); Експертно решение от
заседание на Комисията към Клиника по ревматология,
кардиология и хематология с изх. № 123/04.09.2014 г. (л. 157); Амбулаторен лист
№ 000073/02.03.2016 г. (л. 157, гръб); Етапна епикриза
от 15.12.2014 г. относно окончателната диагноза детето Л.Г.Г.
– „Юношески пауциартикуларен артрит“ (л. 158);
Амбулаторен лист № 000056/11.03.2015 г. (л. 158, гръб); Експертни решения от
заседания на Комисията към Клиника по ревматология,
кардиология и хематология с изх. № 165/20.03.2015 г. и с изх. 188/15.09.2015 г.
(л. 159); Амбулаторен лист № 000226/09.09.2015 г. Във
връзка с подаденото заявление Директорът на ЦФЛД изискал становища от проф. Е.Н.,
от доц. Д.М. и от проф. М. Н., за което уведомил майката на детето Г.М. с Писмо
изх. № 1693 от 14.03.2016 г. (л. 153), като посочил също, че след получаване на
медицинските становища случаят ще бъде представен за разглеждане на следващо
редовно заседание на Обществения съвет към ЦФЛД, за чието решение ще бъде
уведомена своевременно. В указания с писмата 14-дневен срок при
административния орган са постъпили становища от външни експерти, (съдържащи се
в приобщената по делото административна преписка, приложени на л. 149-153 от
кориците на делото), както следва: от проф. д-р Е.Н., съдържащо препоръка да
бъде поканен лекар от Института на Д-р К., за да запознае медицинската общност
в Република България с методите на прилаганата в лечебното заведение
имунотерапия, тъй като в становището сочи, че не ѝ е известно какъв точно
е прилаганият от Д-р К. метод на лечение; че не са ѝ известни в
достъпната литература публикации, описващи подробно методът на лечение на Д-р К.
на ювенилен артрит и резултатите от него; че не
ѝ е известно цитираният метод на лечение да е утвърден от медицинската
наука и практика; в становището си проф. д-р Н. сочи също, че пациентът се
лекува в една от водещите клиники в страната – СБАЛДБ-София, по утвърдените
медицински алгоритми, включително биологични средства, като е налице добро
повлияване от лечението. В становището си проф. д-р М. Н., след излагане на
медицинските факти и констатациите по случая на Л.Г. и след описание на
провежданата от Д-р К. специфична имунотерапия, с която сочи, че е запозната в
качеството си на вещо лице по адм. д. № 6068/2014 г.,
касаещо друг негов пациент от България, специалистът
дава следното заключение: на фона на изчерпани възможности, както на
класическата медикаментозна, така и на биологична терапия и настъпили ятрогенни усложнения, е оправдано да се търси нов
терапевтичен подход; прилаганата от Д-р К. специфична имунотерапия по принцип е
научно обоснован подход и позволява да се предполага положителен резултат; при
липсата на конкретна информация за терапевтичния протокол, единственото
обективно доказателство е статусът на пациента, което следва да се оцени
подробно преди началото на терапията и да се наблюдава в динамика; проф. Н.
заявява, че като имунолог е убедена, че Д-р К. разполага с чувствителни клинико-лабораторини, в т.ч. имунологични
показатели, които позволяват да се мониторира
имунната активация и/или дисбаланс и да се проследи ефектът от прилагания
терапевтичен протокол; без да се поставя под съмнение необходимостта от
предлаганото лечение, е дадено категорично становище, а именно - да се поискат
конкретни клинични и лабораторни, в т.ч. имунологични
показатели, които по-нататък да послужат като обективни критерии за ефекта от
провежданата терапия и приблизителната продължителност на необходимото лечение,
както и да се документират общият, ставен и имунологичен
статус на пациента от независими български специалисти на всеки етап от
лечението. С Решение № 468 от 02.06.2016 г. (л. 147, гръб) Директорът на ЦФЛД
отказал поисканото със Заявление вх. № 6488 от 11.03.20216 г. организационно и
финансово подпомагане за детето Л.Г.Г. по
съображения, че необходимото на детето лечение е осигурено и се провежда в
страната, същото се извършва своевременно при отчитане диагнозата и състоянието
на детето и възможното развитие на заболяването му, като изрично е посочено, че
всеки друг вид лечение би било с експериментален характер, тъй като не са
налице доказателства в световната научна медицинска литература за наличието и
приложимостта на такова лечение с лечебна стойност и положителни резултати при
деца със заболяването на Л.Г., включително и относно практикуваните от Д-р К. в
създадената от него „Клиника по имунология и клинична биология“ в Германия
методи на лечение. С Решение № 2036 от 27.03.2017 г. по адм.
д. № 7479/2016 г. по описа на АССГ Решение № 468 от 02.06.2016 г. на Директора
на ЦФЛД е отменено по съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния
закон, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне,
като в мотивите на съдебния акт са дадени конкретни указания по прилагането на
закона, с изрично посочване, че при новото разглеждане, доколкото има твърдения
детето да е лекувано в Института на Д-р К., следва да се изиска медицинската
и/или друга документация за това и да се прецени дали има реално подобрение при
детето; ако се констатира такова подобрение да се извърши преценка то на
лечението по метода на Д-р К. ли се дължи или на постигната ремисия
на заболяването; изложени са и мотиви с позоваване на съдебна практика, че
провежданото в клиниката лечение не е експериментално. Първоинстанционният
съдебен акт на АССГ е потвърден с Решение № 1682 от 07.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2017 г.
В изпълнение на
така постановените съдебни решения е издадена Заповед № 606 от 09.07.2018 г.
(л. 79), с която Директорът на ЦФЛД отново отказал организационно и финансово
подпомагане по заявлението от 11.03.2016 г. по съображения, че с оглед
предоставената медицинска документация не са налице категорични данни за
положителен ефект на прилагания метод на лечение върху заболяването на детето,
съответно – не е налице никоя от положителните предпоставки по чл. 3, ал. 1, б.
„а“ от ПДОРЦФЛД. При оспорването по съдебен ред на последващия
административен акт със свое Решение № 6895 от 23.11.2018 г. по адм. д. № 8253/2018 г., (потвърдено с Решение 7082 от
13.05.2019 г. по адм. д. № 1947/2019 г. по описа на
ВАС), АССГ отменил Заповед № 606 от 09.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД и върнал
преписката за ново произнасяне, като изложил съображения за липса на мотиви в
заповедта, доколкото изложените такива са недостатъчни да обосноват изведения
правен резултат; приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, включително поради
ненадлежно пълно и всестранно изясняване на относимите
факти, което нарушение довело според съда и до неправилно приложение на
материалния закон; в съдебния акт е акцентирано върху обстоятелството, че
дадените в отменителните съдебни решения указания за
отстраняване на пороците в процедурата са изпълнени формално; посочено е, че
изводите на Обществения съвет, възприети от експертите, представляват извадени
от контекста фрази с цел обосноваване на извода за липса на каквито и да е
данни за повлияването на заболяването от лечението посредством метода на Д-р К.
и в този смисъл отново е останало необсъдено становището на проф. М. Н.; не е съобразено
становището на ЛКК, като липсва каквато и да е мотивировка относно последното. В съдебния акт са дадени нарочни указания по прилагането на закона при
новото разглеждане на преписката, както следва: Общественият съвет следва
реално и без извадки от контекста да съобрази както становищата на назначените
външни експерти, включително и направените препоръки за изясняване на спора,
така и становището на проф. Н.; при всички случаи следва да бъдат отчетени новопредставените документи, представляващи медицински
такива от проведеното лечение в клиниката в Германия, ЛКК от 24.04.2018 г. и
данните за общото състояние на детето след проведеното лечение в Германия; едва
след реално обсъждане на тези документи, а не едностранчиво и фрагментарно, следва
да се преценят предпоставките за уважаване на заявлението с всички съответни
реквизити – срок на лечение, цена и пр.
С Постановление № 54 на МС от 28.03.2019
г. (обн. ДВ бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от
29.03.2019 г.) Център „Фонд за лечение на деца“ е закрит, като негов
правоприемник е Националната здравноосигурителна каса. Видно от съдържащите се
в административната преписка документи, във връзка с прехвърляне дейността на
ЦФЛД в НЗОК, считано от 01.04.2019 г., първоначално подаденото Заявление с вх.
№ 6488 от 11.03.2016 г. по описа на ЦФЛД е заведено във входящия регистър на
НЗОК едва на 02.07.2019 г. под вх. № Е113-01-436, за което майката Г.М. е
уведомена с Писмо изх. № Е113-01-436 от 03.07.2019 г. (л. 81). Видно от това
писмо, с оглед необходимостта от установяване налице ли е промяна в
обстоятелствата по заявлението от 11.03.2016 г., е изискано предоставяне на
информация проведено ли е лечението, за което е кандидатствано
с подаденото в ЦФЛД заявление; изискани са и актуални медицински документи (в
случай, че лечението е проведено), съответно - оферта от лечебното заведение, в
което ще се осъществи лечението (в случай, че то не е проведено или пък се
налага продължаването му). В отговор е постъпило Писмо вх. № Е113-01-436 от
11.07.2019 г., в което е посочено, че не е налице промяна в обстоятелствата по
първоначалното заявление от 11.03.2016 г., с което е заявена необходимост от
организационно и финансово подпомагане на детето Л.Г.Г.
с диагноза „***“; в тази връзка се сочи, че е проведен терапевтичен цикъл в
„Института по имунология“ в Мюнхен, Германия, след който детето е с добро
повлияване от провежданата автохемотерапия,
обстоятелство, документирано с представените в ЦФЛД амбулаторни листи, изпратени
в отговор на Писмо изх. № З-6488-22 от 25.06.2018 г., (несъдържащо се в
приобщената по делото преписка); в отговора се сочи още, че за да се запази
постигнатият със специфичната имунотерапия положителен терапевтичен резултат, е
необходимо да продължи започнатото лечение, което е единственото възможно с
оглед състоянието на детето; посочено е също, че в хода на производството,
образувано по заявлението за организационна и финансова помощ, родителите са провели
няколко терапии, които не са били в пълен обем, поради което не са имали и
нужния ефект; съдържат се данни, че последно проведеното лечение в клиниката е
през месец октомври 2018 г., но поради липса на финансови средства започнатото
лечение не е продължено, в резултат на което през месец февруари 2019 г. детето
получило рецидив, видно от Амбулаторен лист № 38 от 11.02.2019 г. (л. 86) и извършени изследвания лаб.
№ 31415/05.02.2019 г.; преди предприемане на предписаната вътреставна
манипулация с „Ледерлон“, препоръчана в горепосочения
амбулаторен лист, през месец март 2019 г. отново чрез дарителска кампания е
организиран и осъществен поредният (последен към момента) курс на лечение в
„Клиниката по имунология и клетъчна биология“, след който състоянието на детето
се е подобрило, видно от лабораторно изследване №
33250/05.07.2019 г. (л. 92). Към отговора на Г.М., освен горепосочените
документи, е приложен и Опис на медицинска документация на Л.Г.Г. преди и след започване на лечението в „Институт по
имунология и клетъчна биология“, гр. Мюнхен, Германия, представляващ приложение
към отговора ѝ във връзка с посоченото по-горе Писмо изх. № З-6488-22 от
25.06.2018 г. по описа на ЦФЛД. Приложена също така с легализиран превод от немски
е и Предварителна калкулация на разходи с дата 07.07.2019
г. от „Практика – клиника по имунология и клетъчна биология, Мюнхен, Германия“
(л. 88-91), от която се установяват посочените в отговора обстоятелства на
проведените курсове на лечение на детето в клиниката, като е посочено, че
последната предварителна калкулация на разходите е била изготвена на 18.08.2017
г., а следващият термин за лечение на Л. е определен за 22.07.2019 г. В
изпълнение на нормативно установената в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. процедура
с последващи писма на Управителя на НЗОК е изискано
от оспорващата М. да представи Протокол от ЛКК от лечебно заведение за болнична
помощ, (изискан също и с нарочни писма от специализираните болнични заведения с
оглед диагнозата на детето, неизготвен и непредоставен поради неявяването на
пациента – л. 97-98), както и оферта, съдържаща информация за периода на
предстоящото лечение; сумата, която следва да бъде заплатена и отделните
ѝ компоненти; начина на заплащане; очакваните резултати; лице от
лечебното заведение и друга информация (л. 93, л. 96); за това е определен
3-дневен срок от получаване на писмата. В отговор са постъпили писма вх. №
Е113-01-436 от 22.07.2019 г. (л. 94-95); вх. № Е113-01-436 от 04.09.2019 г. и
вх. № Е113-01-436 от 09.09.2019 г., ведно с
легализиран превод от немски език на актуална оферта от „Практика-клиника по
имунология и клетъчна биология“, Мюнхен Германия с дата на изготвяне 24.07.2019
г. (л. 98-107).
С Искане изх.
Е113-01-436 от 27.09.2019 г. Управителят на НЗОК е поискал отмяна на влязлото в
сила Решение № 7082 от 13.05.2019 г. по адм. д. №
1947/2019 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 6985 от
23.11.2018 г. по адм. д. № 8253/2018 г. по описа на
АССГ. С Решение № 3684 от 10.03.2020 г. по адм. д. №
13792/2019 г. по описа на ВАС искането за отмяна е отхвърлено по съображения за
липса на визираните в чл. 239, т. 1 от АПК предпоставки, при излагане на
следните мотиви: в конкретния случай искателят се позовава на обстоятелството, че при
получаване на преписката от ЦФЛД след закриването на същия през м. април 2019
г. е констатирал обстоятелството, че Институтът по имунология и клетъчна
биология на Доктор К. е закрит поради смъртта на Д-р К. през м. май 2016 г., за
което обстоятелство е бил уведомен с Писмо от 12 март 2018 г. до Заместник-
министъра на здравеопазването, като в същото е посочено че след закриването на
института Д-р Б. е продължила лечението на пациентите по метода на Д-р К.;
следователно, това писмо е било приложено по образуваната във връзка с
лечението на детето Л. в Института преписка и страната към него момент – ЦФЛД,
е могла при разглеждане на делото да повдигне въпроса и да направи възражения;
в решението е посочено също, че по делото пред първата инстанция са представени
от ответниците оферта на Д-р Б. до ЦФЛД от 20.04.2018
г. и Писмо вх. № 95-00-48 от 09.01.2019 от 24.05.2018 г. на Д-р Б. до МЗ, че
лечението вече се провежда в „Клиника по имунология и клетъчна биология“ по
метода на Д-р К., което според Върховната инстанция също сочи, че твърдяното
обстоятелство няма как да не е било известно на ЦФЛД. ВАС приема, че искателят в качеството си на правоприемник не може да
мотивира искане по чл. 239, т. 1 от АПК с факта, че легитимната страна към него
момент не е проявила необходимата процесуална активност и грижа за защита на
интересите си.
В резултат на
повторната отмяна и връщането на преписката за ново произнасяне по заявлението
от 11.03.2016 г. и след отхвърляне на искането за отмяна на предходно
постановените съдебни актове, с процесната Заповед №
РД-Е-113-01-601 от 18.06.2020 г. (л. 65-66) Управителят на НЗОК също отказал
заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските
и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето и за реда и
условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане по Заявление с вх. №
Е113-01-436 от 02.07.2019 г. (Заявление с вх. № 6488 от 11.03.2016 г. по описа
на Център „Фонд за лечение на деца“) по съображения, че не са налице нормативно
определените предпоставки за заплащане на услуги при условията и по реда на
Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а именно: лечебното заведение, за което е
кандидатствал заявителят – „Институт по имунология и клетъчна биология Д-р К.“,
гр. Мюнхен, Германия към настоящия момент не съществува. В преписката липсват
данни за датата на връчване на Заповед № РД-Е-113-01-601 от 18.06.2020 г. на
Управителя на НЗОК, но същата е оспорена по съдебен ред и с Решение № 154 от
02.10.2020 г. по адм. д. № 208/2020 г. по описа на
ЯАС е прогласена нейната нищожност поради противоречието ѝ с влезлите в
сила произнесени съдебни актове на АССГ и ВАС. Така постановеното първоинстанционно решение е отменено с Решение № 3575 от
17.03.2021 г. по адм. д. № 13234/2020 г. по описа на
ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, въз
основа на което е образувано и настоящото съдебно производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като основателна
по следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № РД-Е-113-01-601 от
18.06.2020г. на Управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на услуги по
чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по
чл. 82 ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното
одобряване, ползване и заплащане по заявление с вх. № Е113-01-436/02.07.2019 г.
за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за
лице до 18-годишна възраст, подадено от Г.Л.М., законен представител на Л.Г.Г..
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с посочените от оспорващия, като установяването на нови факти
от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Оспореният в настоящото производство административен
акт е издаден от компетентен административен орган – Управителят на НЗОК, в
съответствие с предоставените му правомощия с чл. 19, ал. 7, т. 2, чл. 45, ал.
1, т. 15 от Закона за здравното осигуряване и чл. 39 от Наредба № 2 от
27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване
и заплащане.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма и
съдържание, разписани в АПК и в относимата към казуса
Наредба № 2/2019 г., като са спазени и нормативно установените специфични правила във
връзка с произнесения отказ. В съответствие с правилата в посочената наредба,
след повторната отмяна и връщането на преписката за ново произнасяне,
заявлението е разгледано на заседания на Специализираната комисия по чл. 27 от
Наредбата, на които са взети решения да се изиска допълнителна документация от Г.М.,
в т.ч. и актуална оферта от съответното лечебно заведение, като с оглед
инициираното от правоприемника НЗОК съдебно производство по отмяна на влязлото
в сила Решение № 7082 от 13.05.2019 г. по адм. д. №
1947/2019 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 6985 от
23.11.2018 г. по адм. д. № 8253/2018 г. по описа на
АССГ, административното производство е спряно до приключване на образуваното адм. д. № 13792/2019 г. по описа на ВАС, а след постановяването на Решение № 3684 от
10.03.2020 г. по това дело, с което искането за отмяна е отхвърлено поради
липса на визираните в чл. 239, т. 1 от АПК предпоставки, административното
производство е възобновено. В тази връзка на 15.06.2020 г. е проведено
заседание на Специализираната комисия при наличие на необходимия кворум, видно
от съставения Протокол № Е113-06-1062 (л. 179), на което, след разглеждане на
заявлението по реда на § 2 от ДР на Наредба № 2/2019 г., ведно с придружаващата го
документация, е отправено предложение до Управителя на НЗОК за отказ за
заплащане на услугите по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата по съображения, че
лечебното заведение, за което е кандидатствал заявителят – „Институт по
имунология и клетъчна биология Д-р К.“, гр. Мюнхен, Германия, към настоящия
момент не съществува; в тази връзка е направено позоваване на Писмо от
12.03.2018 г. до Заместник-министъра на здравеопазването, в което съпругата на
Д-р К. съобщава за смъртта на лекаря, настъпила през месец май 2016 г., както и
че институтът е закрит след смъртта му, като е посочено също, че в отговор на
писмото от 03.07.2019 г. заявителят е представил медицинска документация и
актуална оферта, но от друго лечебно заведение – „Практика-клиника по
имунология и клетъчна биология“, подписана от Д-р Л.Х.Б.. На 18.06.2020 г. е
издадена и процесната заповед, в която дословно са
възпроизведени мотивите на Специализираната комисия, като правните основания,
на които отказът е постановен, са чл. 19, ал. 7, т. 2, чл. 45, ал. 1, т. 15 от ЗЗО и чл. 39 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а допълнително е посочено, че не
са налице нормативно установените в Наредбата предпоставки за заплащане на
услугите с оглед обстоятелството на закриване на лечебното заведение. Според
разписаното в текстовете от Глава трета на Раздел II, вр. § 2,
ал. 1 от ДР от Наредбата след разглеждане на заявлението от Специализираната
комисия, която отправя мотивирано предложение до Управителя на НЗОК за
одобряване или отказ за заплащане на услугите по чл. 7 и чл. 8, последният
издава съответна заповед в еднодневен срок от получаване на предложението, като
заповедта за отказ на поисканото заплащане задължително следва да съдържа информация
за заявителя, детето, искането и мотивите. Видно от съдържанието на оспорената
заповед тези изисквания са изпълнени; спазени са и съответните срокове за
произнасяне. При това положение и с оглед на изложеното до тук съдът намира, че
процесният акт е произнесен в съответната форма, без
да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, предпоставящи отмяната му на това основание.
По отношение съответствието на процесната
заповед с материалния закон съдът съобрази следното:
Оспореният административен акт е постановен при
възприемане мотивите на Специализираната комисия, обективирани
в съставения от заседанието ѝ протокол, а именно - доколкото лечебното
заведение, за което се кандидатства, е закрито към момента на произнасянето, не
са налице нормативно установените в Наредбата изисквания за заплащане на
услугите. Видно от мотивите на съдебното решение, с което е отхвърлено искането
за отмяна на влязлото в сила Решение № 7082 от 13.05.2019 г. по адм. д. № 1947/2019 г. по описа на ВАС, с което е оставено
в сила Решение № 6985 от 23.11.2018 г. по адм. д. №
8253/2018 г. по описа на АССГ, за обстоятелството, че Институтът по имунология
и клетъчна биология на Доктор К. е закрит поради смъртта на Д-р К. през м. май
2016 г., е налице уведомяване с Писмо от 12 март 2018 г. до Заместник-министъра
на здравеопазването от съпругата на лекаря, в което още е посочено, че след
закриването на института Д-р Б. е продължила лечението на пациентите по метода
на Д-р К.; това писмо е било приложено по образуваната във връзка с лечението
на детето Л. в Института преписка и страната към него момент – ЦФЛД, е знаела
за съществуването на това обстоятелство; в решението е посочено също, че по
делото пред първата инстанция са представени от ответниците
оферта на Д-р Б. до ЦФЛД от 20.04.2018 г. и Писмо вх. № 95-00-48 от 09.01.2019
на Д-р Б. до МЗ, че лечението вече се провежда в „Клиника по имунология и
клетъчна биология“ по метода на Д-р К., което според Върховната инстанция също
сочи, че твърдяното обстоятелство няма как да не е било известно на ЦФЛД. При
това положение напълно необосновано административният орган приема в процесната заповед, че лечебното заведение, за което се
кандидатства, е „Институт по имунология и клетъчна биология Д-р К.“, гр.
Мюнхен, Германия, а не „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология“.
Именно в този смисъл следва да се тълкува и посоченото от майката на детето в
отговора ѝ от 11.07.2019 г. до НЗОК, че не е налице промяна в
обстоятелствата, т.е. че лечението, за което се кандидатства, ще се осъществи в
„Практика-клиника по имунология и клетъчна биология“, за което е представена и
актуална оферта от това лечебно заведение. В подкрепа на горния извод е и
съдържащият се в преписката Договор за покупко-продажба, приложен на л. 112 от
кориците на делото, чието съдържание недвусмислено сочи на приемственост между
починалия Д-р К. и Д-р Л.Х.-Б., (подписала и представените пред Управителя на
НЗОК актуални оферти от 07.07.2019 г. и от 24.07.2019
г.), във връзка с провеждания метод на лечение на рядкото заболяване, от което
страда детето и за чието лечение се кандидатства за финансово и организационно
подпомагане. При това положение и при наличие на положително становище от
външен експерт (проф. М. Н.) за необходимостта от провеждането на лечението в
тази клиника по споменатия метод, както и с оглед обстоятелството, че е налице
положително повлияване от провежданото лечение в чужбина, което впрочем е
безспорно доказано и в хода на проведените съдебни производства във връзка с
предходните произнасяния по заявлението, приключили с влезли в сила съдебни
актове, напълно необоснован и в противоречие с доказателствата по делото, се
явява изводът на административния орган в процесния
акт, че не са налице нормативно установените предпоставки за финансово и
организационно подпомагане на заявеното лечение. Горното обосновава извода на
съда за произнесен в противоречие с материалния закон и с неговата цел
административен акт, който следва да бъде отменен.
След отмяната на заповедта делото следва се върне като
преписка на органа, който при новото разглеждане при зачитане мотивите на
настоящото решение и на влезлите в сила съдебни актове по казуса и при спазване
на разписаните в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. правила, следва да съобрази
цялата представена по преписката във връзка със заявлението медицинска
документация, като отчете и представените медицински документи от проведеното
лечение в клиниката в Германия, ЛКК от 24.04.2018 г. и данните за общото
състояние на детето след проведеното лечение в Германия. Едва след реално
обсъждане на тези документи, каквото липсва в процесния
акт, следва да се преценят предпоставките за уважаване на заявлението с всички
съответни реквизити – срок на лечение, цена и пр.
С оглед изхода на спора на оспорващата се дължат
разноски в размер на 500 лева направени в производството по адм. д. № 208/2020
г. по описа на ЯАС и в размер на 500 лева направени в касационното производство по по адм. д. № 13234/2020 г. по описа на ВАС на осн. чл. 226, ал.3 от АПК, или общо в размер на
1 000/хиляда/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-Е-113-01-601 от 18.06.2020 г. на Управителя на НЗОК, с която е отказано
заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за
медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето и
за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане по Заявление с
вх. № Е113-01-436 от 02.07.2019 г. (Заявление с вх. № 6488 от 11.03.2016 г. по
описа на Център „Фонд за лечение на деца“) за одобряване, ползване и заплащане
на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за лице до 18-годишна възраст, подадено
от Г.Л.М., законен представител на Л.Г.Г., родена на ***
г.
ВРЪЩА делото като преписка на органа за ново произнасяне
при съобразяване с мотивите на настоящото решение в четиринадесетдневен срок.
ОСЪЖДА НЗОК да заплати на Г.Л.М. с ЕГН **********,
съдебен адрес *** направените в производството разноски, възлизащи общо на 1
000/хиляда/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете