Р Е
Ш Е Н
И Е № 152
гр.Елхово, 22.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
районен съд в открито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври
през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 140/2012 г.,
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана
в канцеларията на съда искова молба от К.Й.Ф. *** против К.П.В. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.240,
вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищцата – К.Й.Ф.
в исковата си молба
и уточняващата такава от 19.03.2012г. против К.П.В. *** твърди, че съгласно сключен между тях на 05.03.2007година устен договор за заем, ищцата е превела с
платежно нареждане същият
ден от сметката си в КАИШАБАНК
АД в Испания на ответницата по сметката й в
Експрес банк /СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК/ в България гр.Варна сумата 37000.00
евро, за да закупи една втора идеална част от
апартамент в гр.Бургас и с условието, че ще изплати сумата в срок от 5 години след връщането на ищцата в
РБългария или ще й прехвърли нейната идеална част от
жилището. На 09.03.2007г. К.П.В. заедно с П. Г.
Д.са закупили апартамент в гр.Бургас, кв.
„Меден рудник”, бл.85, вх.1, ет.8, ап.21 от продавачите Д. С. Н. и Т. С. П., поради което на същата дата
К.В. е превела от сметката си в Експрес банк 16000.00 евро в Експрес банк
Бургас по сметка на продавача Д. С. Н.. Ищцата сочи, че след завръщането й в
България потърсила ответницата в началото на 2009г. за връщането на сумата по заема, но последната й
отговорила, че е закупила идеална част от апартамент в гр.Бургас и обещала в
най-скоро време да започне да връща сумата по заема. Въпреки многократните
устни покани от ищцата и обещания от страна на ответницата, последната не
изпълнила задължението си по устния договор за заем и не е върнала сумата,
която ищцата й предоставила за закупуване на апартамента и не е прехвърлила
идеалната част от закупения апартамент, от което поведение на ответницата
ищцата търпи загуби и има пропуснати ползи, тъй като сумата й е необходима за
закупуване на жилище.
Ищцата желае съда да постанови решение, с което което на основание чл.240 и чл.
86 от ЗЗД да осъди ответницата да й
заплати сумата от 16000.00 лева, представляваща предоставения й заем, заедно
със законните лихви върху тази сума от подаването на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
процесуалния си представител – адв. Г.Д. и
заявява, че поддържа
изцяло исковата молба и желае същата да се уважи.
Ответницата – К.П.В. ***, чрез
своя процесуален представител – редовно упълномощената адв. Т. П., в предоставения й от съда срок е депозирала
писмен отговор, в който е посочила, че исковата молба е на първо място
недопустима, тъй като с Договор за продажба на вземане от 05.09.2008 г., ищцата К.Ф. е прехвърлила на П. Г. Д.процесното вземане. На второ място, с отговора си ответницата е
оспорила основателността и размера на исковата претенция, като е заявила, че
ищцата никога и по никакъв повод не й е предоставяла заем в размер на 37000.00
евро и в частност – претендираната сума от 16000.00 лева. Прави се и възражение
за настъпила погасителна давност. Предвид на това ответницата желае съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло ищцовата претенция.
В съдебно заседание ответницата не се явява, но нейния
процесуален представител- адв. П. заявява, че поддържа изцяло представения
писмен отговор, позовава се на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК и не дава
съгласие да се събират гласни доказателства за установяване на обстоятелства,
за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000
лева, какъвто е соченият от ищцата сключен договор за заем между страните - за сумата от 16000 лева.
Претендират се направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От изявленията на страните и от
показанията на разпитаните по делото общо четирима свидетели – П. Д. /майка на
ищцата/, А. Х. /съжителстващ на семейни начала с П. Д./, С. М.и Д. В., се
установява, че страните по
делото- К.Ф. и К.В. са познати, като първата от тях - К.Ф. е била приятелка на сина на ответницата – К.В.
– Д. Л. П. и през
2007г. те двамата /К. и Д./ живеели заедно в
Испания. В началото
на 2007г. К. и Добромир решили да изтеглят кредит от испанска банка за
закупуване на жилище и видно от представеното удостоверение от 25.06.2012г. от
М.. А.Ф. Е. - представляващ КАЙШАБАНК АД /приложено на л. 97-98 от делото/,
такъв кредит е бил отпуснат на 13.02.2007г.
в размер на 30 000.00 евро с титуляри по заема /кредитополучатели/ - Д. П.
и К.Ф.. Отпусната по този договор за кредит сума е била преведена на
13.02.2007г. по банкова сметка *** № ES36 2100 4762 1001 001 0 8712 в същата КАЙШАБАНК АД с
титуляри отново Д. П.и К.Ф., което се установява от приложеното на л. 107 и сл.
от делото извлечение от цитираната банкова сметка ***.01. до 28.12.2007 година.
На 05.03.2007година по нареждане
на един от титулярите на посочената по-горе банкова сметка *** - К.Ф., сумата
от 37 000.00 евро е преведена по сметка на ответницата К.П.В. в СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕС БАНК –клон Варна, което не се оспорва от ответницата и се установява от
представеното от ищцата платежно нареждане от 05.03.2007г. на испански език с
превод на български език. От същото платежно нареждане е видно, че посоченото основание за превеждане на сумата
от 37 000.00 евро от К.Ф. по сметка на К.В. е „инвестиция на физическо
лице, постоянно живущо в страната
/Испания/ в недвижими имоти”.
Видно от приложеният на л.8 от
делото нотариален акт № 129 от 09.03.2007г. за
покупко продажба на недвижим имот на нотариус Б. К.от гр. Бургас, с рег. № 290
на Нотариалната камара, майката на ищцата – св. П. Г. Д. и ответницата К.П.В.
са закупили при равни дялове /по една втора
идеална част/ апартамент в
гр.Бургас, кв. „Меден рудник”, бл.85, вх.1, ет.8, ап.21 от продавачите Д. С. Н.
и Т. С. П., като продажната цена посочена в нотариалния акт е 30 525.80 лева,
платена изцяло по банков път от купувачите.
От представените от ищцата
нареждане за свободен превод във валута
от 09.03.2007 година и счетоводен
документ по същото платежно нареждане от 09.03.2007г. на СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕС БАНК клон Бургас, се установява, че
на 09.03.2007г., когато е подписан нотар. акт № 129/2007г. за покупко
продажба на имота в гр. Бургас, ответницата
К.В. е превела от сметката си в Експрес банк 16000.00 евро по
сметка на продавача Д. С. Н., като основанието за това плащане е посочено като „покупка на апартамент в к-с „Меден рудник”.
От твърденията на страните и от
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че след 2008
година ищцата К.Ф. и приятелят й Д. П. се разделили и през м. септември 2008г. К.
се върнала от Испания в България. След раздялата на К. и Д., отношенията между
страните се променили /влошили/. От приложеното гр.д. № 7999/2009 по описа на
БРС се установява, че е извършена съдебна делба между П. Д. и К.П. на съвместно
закупеният от тях през 2007година апартамент в гр. Бургас, както и на панелен
гараж и движими вещи, като с Решение № VІІІ-1555 от 26.10.2010 година, постановено
по цитираното гр.д. на БРС, делбения имот в гр.Бургас, кв. „Меден рудник”, бл.85, вх.1, ет.8,
ап.21, както и
панелния гараж са изнесени на публична продан, а движимите вещи са поделени
между страните /възложени чрез обособяването им в два дяла/. С решение №
VІІІ-76 от 21.01.2011г. по същото гр.д. на БРС е допълнено първото постановено
Решение № 1555/2010г. като П. Г. Д.е осъдена да заплати на К.П.В. на основание
чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 15 262.90 лева, представляваща заплатена от К.В. вместо ответницата П.Д. ½ идеална част от продажната цена на придобитата по сделка, обективирана в нот.акт № 129, т.1, нот.
дело № 111/2007г. на нотариус Б. К., регистрирана в Нотариалната камара под № 290 и с
район на действие Районен съд-гр.Бургас, от ответницата П.Д. 1/2 ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.653.514.1.21, с предназначение: жилище, апаратамент, с площ
от 79,90 кв.м., с адрес: гр.Бургас 8000, к.с. Меден Рудник, бл.85, вх.А, ет.8,
ап.21, с прилежащи части: избено помещение № 21, с площ от 3 кв.м. и 0,972 %
ид.ч. от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата,
считано_от 10.06.2010г. до окончателното и заплащане. Претенцията на К.П.В. за осъждане на П. Д. да
й заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 500 лева, представляваща заплатена от нея вместо
ответницата Д. 1/2 от продажната цена на придобитата от Д. ½ ид.ч. от панелен гараж № 645, разположен до
блок 85, в гр.Бургас, к.с. Меден Рудник, поставен при условията на търпимост от
страна на собственика на земята, е била отхвърлена със същото съдебно решение.
От представените по делото доказателства не се установи между
страните по делото да е бил сключен писмен договор за заем, като това не се и
твърди от ищцата. Последната твърди, че е имала само устен договор с
ответницата за заем от 05.03.2007г., въз основа на който ищцата превела на
същата дата- 05.03.2007г. сумата от 37000.00 евро по сметка на ответницата и
въпреки дадените от съда указания да конкретизира иска си като посочи какви са
били съществените уговорки между страните във връзка със сключения между тях
договор за заем, ищцата не уточни размера на дадената от нея на ответницата сума в заем, а само се
твърди превеждането на сумата от 37000.00 евро на 05.03.2007г. и се претендира връщане на дадената в заем сума
от 16000.00 лева, поради което съдът приема, че договора за заем касае сумата
от 16000.00 лева.
От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съдът преценя предявеният иск като такъв по чл. по чл.240, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите - иск за заплащане на сумата от 16 000.00 лева, предоставени на
ответницата като паричен заем от ищцата на 05.03.2007г., ведно със законната
лихва върху предоставената в заем и невърната сума, считано от подаването на исковата молба до
окончателното плащане.
Съдът не възприема възражението на
ответницата, че исковата молба е недопустима, тъй като с Договор за продажба на
вземане от 05.09.2008 г., ищцата К.Ф. е прехвърлила на П. Г. Д. процесното вземане, тъй
като на първо място това възражение касае не допустимостта, а основателността
на иска. На второ място, макар по делото да е представен такъв Договор за
продажба на вземане /цесия/ от 05.09.2008г. и ищцата, чрез своя проц.
представител – адв. Д. в с.з. на 22.10.2012г. да е заявила, че не оспорва представения
не в оригинал Договор, не се установи по безспорен начин какво конкретно
вземане е прехвърлила с този Договор ищцата К.Ф. на своята майка П. Д.. В договора е записано, че се прехвърля на П. Д. част от вземане на К.Ф. към К.В. „в размер на
20000.00 лева, представляващи преведена сума по сметка на длъжника в SG Експресбанк”, но не е посочено нито какъв е размера на цялото вземане,
нито кога е възникнало то, за да се направи извод за идентичност на това
вземане с твърдяното от ищцата процесно вземане към
ответницата по договор за заем от 05.03.2007г. Още повече, че св. Дукова заяви
при разпита си в с.з., че прехвърленото й от нейната дъщеря – К.Ф. вземане
е различно от претендираното от последната по настоящата искова молба. В този смисъл съдът приема иска за
допустим. При преценка по същество съдът намери
следното:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено,
като това не се отнася до банките. От
визирания законов текст следва, че предпоставките на иска за връщане на заетата
сума пари са следните: сумата да е била предадена от ищеца на ответника,
ответникът да се е задължил да я върне в определен по съгласие на страните срок
или след покана, ако такъв не е бил уговорен. Следва, естествено да бъде
установено, че и срокът за изпълнение е изтекъл. По силата на правилото за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, установено в
чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна следва да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. Приложено в конкретния случай, това правило
означава, че ищцата следва да установи настъпването на посочените по-горе
предпоставки. Съдът счита, че по делото не се представиха доказателства за
възникнало между страните облигационно правоотношение, породено от сключен
помежду им договор за заем, който намира нормативна опора в разпоредбите на
чл.240 и следв. от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че на 05.03.2007 година от банковата сметка, един от
титулярите на която е ищцата К.Ф., е преведена по нареждане на последната по
банковата сметка на ответницата сумата от 37000.00 евро с посочено основание – „инвестиция на ФЛ постоянно живущо в страната /Испания/ в недвижими имоти”, но не се установи между ищцата и
ответницата да са били провеждани разговори и между тях да е постигнато устно
изразено съгласие относно съществените клаузи на договор за заем. Установява
се, че ищцата и синът на ответницата са били приятели, които живеели съвместно
в Испания, те двамата заедно сключили договор за кредит с банка в Испания за
отпускане на заем в размер на 30000.00 евро с цел закупуване на недвижим имот в
България и именно с такава цел е била
преведена сумата от 37000 евро от К.Ф. на майката на нейния приятел – отв. К.В.,
след което последната заедно с майката на ищцата закупили с равни права - по една втора идеална част,
апартамент в гр. Бургас. Обстоятелствата кой е изплащал дължимите по договора
за кредит в Испания суми /дали това е бил синът на ответницата или и ищцата/,
както и как е приключила съдебната делба между К.В. и П. Д. по отношения на
съвместно закупения от двете апартамент в гр. Бургас са ирелевантни за
настоящия спор, тъй като касаят други
правоотношения, включващи и трети за спора лица.
От друга страна, исковата претенция е
предявена за сумата от 16 000.00 лева, по отношение на които се твърди, че са били дадени в
заем от ищцата на ответницата на 05.03.2007 година. Поради реалния
характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен
елемент от фактическия състав на договора, поради
което установяването на предаването на паричната сума със задължение за
връщането й от заемателя, е доказване на договора, а не изпълнение на
задължението на заемодателя по чл. 240 ГПК. Доказването на договор за заем над 5000 лв., както и изпълнение на
задължението на заемодателя за предаване на заета сума над 5000 лв. попада в
ограничението по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Имайки предвид, че в настоящата
хипотеза договорът за заем е на стойност от 16000.00 лева /ако се приеме, че
претендирана сума е цялата дадена в заем сума, а не само част от преведена общо
сума от 37000 евро, тъй като липсват твърдения за предявен частичен иск/, т.е.
над 5000 лв., то не е допустимо със свидетелски показания да се доказва сключването
на договора и изпълнението на задълженията по него. С оглед изразеното на
основание чл. 164, ал.2 от ГПК, изрично несъгласие от ответницата, чрез нейния
проц. представител – адв. П., да се събират гласни доказателства за тези
обстоятелства, съдът не допусна събиране на гласните
доказателства, посочени от ищцата за
установяване на сключеният между страните
договор за заем за сумата от 16000 лева.
Следователно
с показанията на разпитаните свидетели не може да се установяват посочените
обстоятелства, поради което съдът не следва да извлича изводи от тези гласни
доказателства, целящи да установят предаването на сумата от 16000 лева на
ответницата К.В. в заем от ищцата К.Ф.. Не се установи също така и по безспорен
начин, ако е било постигнато съгласие между страните за сключване на договор за
заем, какъв е бил размера на предадената сума и кога е следвало да бъде
върната, тъй като дори и ищцата в исковата си молба не е конкретизирала точно и
ясно тези обстоятелства. Видно от исковата молба и допълнителната такава,
подадена след указания на съда да се уточни исковата молба, К.Ф. е посочила, че
дадената от нея на ответницата сума е следвало да й се върне в срок от 5 години
след връщането на К.Ф. от Испания в България, без да е посочено кога се е върнала ищцата в страната
и от кой момент започва да тече този 5-годишен срок за връщането на парите.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото не се установява по
категоричен начин наличието на договор за заем между страните от 05.03.2007г. за предадена от
ищцата на ответницата сума в
размер на 16 000 лева срещу поето от страна на ответницата в качеството й на
заемател задължение за връщане на тази сума на ищцата. Представените по делото
доказателства за преведена по нареждане на ищцата – К.Ф. на 05.03.2007г. сума в
размер на 37000.00 евро от банковата сметка с титуляри- К.Ф. и Д.П. по банковата сметка на
ответницата- К.В., могат да
обосноват извод за наличие на друго договорно правоотношение, различно от
правоотношението, по повод на което е предявената исковата молба. При този извод на съда не следва да се обсъждат
останалите възражения
на ответницата, вкл. и за изтекла давност. В този смисъл следва да се отхвърли като
неоснователен предявения главен иск – по чл. 240, вр. с чл. 79 от ЗЗД, както и акцесорното искане по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на законна лихва върху търсената сума от деня на подаването
на исковата молба до окончателното плащане, тъй като ищцата не е установила
съществените елементи на договора за паричен заем по чл.240 ал.1 от ЗЗД, т.е.
не е установила правопораждащият отговорността на ответницата юридически факт. Липсата на заемно правоотношение
налага извода за неоснователност на претенцията за връщане на претендираната от
ищцата сума.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от
нея разноски по делото в размер на 1540.00
лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 240 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите,
Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕДЯВЕНИЯТ от К.Й.Ф., с ЕГН -**********,
с постоянен адрес в ***против
К.П.В., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр.Болярово, **** и съдебен адрес в ***, адвокат Т.П., иск за заплащане на основание чл.240 и чл. 86 от ЗЗД
на сумата от 16 000.00 лева, предоставени на ответницата
като паричен заем от ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от подаването на исковата
молба в съда до окончателното плащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА К.Й.Ф. с ЕГН -**********,
да заплати на К.П.В. с ЕГН - **********, направените по делото разноски
в размер на 1540.00 лева /хиляда петстотин и четиридесет/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните, чрез
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..................
/В. Апостолова/