РЕШЕНИЕ
№ 19/6.2.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като
разгледа докладваното гр. дело №291/2019 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и при условие на
евентуалност – иск с правно основание чл.222, ал.3, вр. чл.57 КТ, вр. чл.28, ал.11, т.3 БКТД. Ищцата Р.Х.В., ЕГН **********, твърди, че е работила при ответника „Музей на мозайките” гр. Девня,
ЕИК *********, на длъжност „уредник” във *** с. К., обл. Варна по трудов
договор №3 от 18.02.2008 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70,
ал.1 КТ, за неопределено време, с шестмесечен срок на изпитване, уговорен в
полза на работодателя. Твърди, че е работила на осемчасово пълно работно време,
петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение, определено
с последно допълнително споразумение в размер 630.00 лв, като допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било определено на 1%
годишно върху основното месечно трудово възнаграждение и със срок на
предизвестие еднакъв за двете страни – тридесетдневен. Твърди, че на 18.10.2018
г. получила писмено предизвестие №160 (или 168) от 18.10.2018 г., за
прекратяване на Трудов договор №3 от 18.02.2008 г., считано от 29.11.2018 г. на
основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 30.12.2018 г. Твърди още, че на
28.12.2018 г. й е връчена Заповед №893 от 28.12.2018 г., изговена и изведена с
изх.№ от Община Девня, с която на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратено
трудовото правоотношение на длъжност „уредник” с място на работа – Община
Девня, „Музей на мозайките”, във връзка с придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като заповедта е подписана от г-н И.С., Директор на „Музей на
мозайките” и г-н К.М. - Началник отдел „ФСМДОКХД” в Община Девня. Изтъква,
че тъй като не била съгласна с уволнението, на 26.10.2018 г. подала сигнал до
Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа” гр. Варна, на който е председател
на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” в „Музей на мозайките”, която
синдикална организация членува в Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа”
гр. Варна. Ищцата твърди, че от Синдикален регионален съюз са изготвили и
изпратили възражение до директора на „Музей на мозайките”, в което изразили
становище за незаконосъобразност на извършеното уволнение, като от страна на
директора на музея последвал отказ за оттегляне или промяна на предизвестието.
Твърди, че нейн работодател е „Музей на мозайките”, а не Община Девня. Заявява,
че уволнението е незаконосъобразно, както и издадената Заповед №893 от
28.12.2018 г., поради това, че в същата е посочено да бъде изплатено
обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на шест брутни трудови
възнаграждения. Твърди, че към датата на уволнението за всички музеи и
художествени галерии на бюджетна издръжка в страната е валиден Браншови КТД с
изх.№РД11-00-189 от 20.07.2017 г. който съгласно чл.51, ал.1 от същия е валиден
за срок от две години, от датата на подписването му. Твърди още, че договорът е
подписан от Министрество на културата, Българска асоциация на работодателите в
областта на културата и националните федерации „Култура” към КНСБ и към КТ
„Подкрепа”, както и че, съгласно чл.28, ал.1, т.3 БКТД при прекратяване на
трудовото правоотношение след като работникът/ служителят е придобил право на пенсия за осигурителет
стаж и възраст, той има право на обезщетение, при работа над 25 години в размер
брутното му трудово възнаграждение за осем месеца. Ищцата твърди, че има над 35
години стаж в музеи и културни институции на бюджетна издръжка и като лице,
член на синдикална организация, страна по БКТД има право да се възползва от
по-благоприятните за нея разпоредби, договорени в него, от законовите в КТ.
Заявява, че след уволнението работодателят изплатил обезщетение на основание
чл.222, ал.3 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения, като последното
брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълен отработен месец
преди уволнението, е за м. септември 2018 г. в размер 875.70 лв. Моли съда, да
признае извършеното от работодателя уволнение за незаконно и да отмени
заповедта за уволнение, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност. Претендира съдебно-деловодни разноски. При условие на евентуалност,
моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 1751.40 лв – дължимо
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, явяващо се разлика между дължимото обезщетение
по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.28, ал.1, т.3 БКТД и реално заплатеното от
работодателя, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответната страна моли съда, да отхвърли исковата молба като неоснователна,
неправилна, недоказана и необоснована. Счита, че законосъобразно и правилно е
било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ трудовото правоотношение на
ищцата от нейния работодател, като са спазени изискванията за заплащане на
полагащите й се обезщетения. Оспорва твърдението, че действията на работодателя
са неправомерни и незаконосъобразни, тъй като отправеното предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение не може да предхожда момента на придобиване
на правото на пенсия. Счита така изложените твърдения от ищцата за неправилни и
неоснователни. Оспорва твърдението, че ищцата има над 35 години стаж в музеи и
културни институции на бюджетна издръжка, като недоказано и неоснователно.
Оспорва твърдението, че ищцата е била член на синдикална организация при
ответника. Моли съда, да остави без уважение и да отхвърли като недоказани,
неоснователни, неправилни и необосновани предявените искове. Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, след преценка на представените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените трудов договор №3 от
18.02.2008 г., и допълнителни споразумения
№004 от 01.03.2013 г. и №007 от 28.01.2016 г., ищцата е работила при ответника „Музей на мозайките” гр. Девня, филиал *** с. К., обл. Варна на длъжност
„уредник” при осемчасово пълно работно време, петдневна
работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение, определено с последно
допълнително споразумение в размер 630.00 лв и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит 1% годишно върху основното месечно трудово възнаграждение.
Видно от представеното Предизвестие №160 от
18.10.2018 г., връчено на същата дата, работодателят е отправил до ищцата
едномесечно предизвестие, считано от 29.11.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 30.12.2018 г.
Видно от представената Заповед №893 от 28.12.2018
г., трудовото правоотношение на ищацата е прекратено, считано от 30.12.2018 г.
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст като е
разпоредено изплащане на брутно трудово възнаграждение за срок шест месеца на
основание чл.222, ал.3 КТ.
Видно от представените трудови книжки №95 и №542
на ищцата, нейният трудов стаж от м. юни 1982 г. до м. ноември 2007 г. и от м.
феруари 2008 г. до м. декември 2018 г. е бил в музеи на бюджетна издръжка при
Община Силистра и Община Девня.
Видно от представените Удостоверение №09 от
27.03.2018 г., изд. от СРС Варна на КТ „Подкрепа“, Удостоверение №5 със срок на
важимост от 01.07.2018 г. да 31.12.2018 г., изд. от СРС Варна на КТ „Подкрепа“
и НФ „Култура“, писмо изх.№123 от 13.09.2019 г. и съобразно чл.5, ал.1 и ал.4
от Правилник за организацията и дейността на синдикална секция на КТ
„Подкрепа“, към датата на издаване на процесната заповед за уволнение,
синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при работодателя „Музей на музайките“ гр.
Девня е легитимна и се представлява от ищцата Р.В.
Видно от представените Заявление изх.№04-11-85 от
20.07.2017 г. и Браншови колективен трудов договор изх.№РД-11-00-189 от
20.07.2017 г., към датата на прекратяване на трудовото правоотношение НФ
„Култура“ към КТ „Подкрепа“ е страна по действащ БКТД, приложим за всички музеи
на бюджетна издръжка, договореностите по който имат задължителен характер за
всички категории служители, членове на синдикалните организации – страна по
договора като чл.28, ал.1, т.3 от БКТД предвижда право на обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ при работа над 25 години в системата на музеите на бюджетна
издръжка към датата на придобиване право на пенсия в размер на брутното трудово
възнаграждение за осем месеца.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя
следните правни изводи:
Безспорно е между страните същественото
обстоятелство, че към датата 30.12.2018 г. ищцата е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. И съобразно това, трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено с писмена заповед, подписана от представляващото
работодателя лице – директор на „Музей на мозайките“ гр. Девня като същата съдържа
ясно отразяване за основанието – придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, мястото на работа, заеманата от работника длъжност и датата, от
която правоотношението се счита за прекратено. Обстоятелството, че наред с тези
съществени реквизити, заповедта съдържа отразяване, че изхожда от Община Девня както
и подпис на началник отдел „Финанси, счетоводство, местни данъци, образование,
култура и хуманитарни дейности“, обяснимо с оглед бюджетното финансиране на
този културен институт именно от Община Девня, не променя и не влияе на
наличието на искуемите реквизити и затова не опорочава по никакъв начин нейната
законосъобразност. Не представлява порок на заповедта и соченото от ищцовата
страна за неправомерно разпореждане за изплащане не на осем, а само на шест
брутни трудови възнаграждения на основание чл.222, ал.3 КТ, защото евентуалното
неправилно определяне на съответното обезщетение няма отношение към факта на
настъпване на основанието за прекратяване на трудовия договор. И дори липсата
на съответно разпореждане за изплащане на обезщетение не би обосновало извод за
незаконосъобразност на заповед за уволнение, доколкото обезщетението е само
последващо и обусловено от прекратяване на трудовото правоотношение право, а не
е елемент от фактическия състав на уволнението. Работодателят е спазил и
изискването по чл.328, ал.1 КТ за отправяне до работника на педизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение на процесното основание. Застъпеното
от ищцовата страна становище, че предизвестието следва да се отправи едва след
като настъпи съответното основание за прекратяване на правоотношението, е
неправилно, защото от значение за законността
на уволнението е дали основанието, на което е извършено, е осъществено към
датата на прекратяване на правоотношението, а не към датата на отправяне на
предизвестието. В този именно смисъл е и
констатнтната и задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (Решение №94 от 01.07.2013 г.
по гр. д. №1301/2012 г., III г. о., Решение №379 от 15.10.2012 г.
по гр. д. №944/2011 г., IV г. о., Решение №479 от 23.01.2013 г.
по гр. д. №82/2012 г., IV г. о., Решение №320 от 5.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №1630/2017 г., IV г. о.). При така изтъкнатите съображения, твърдението за
незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение се явява неоснователно,
поради което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за неговата
отмяна и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
следва да бъдат отхвърлени.
Представеният неоспорен своевременно от ответната
страна официален удостоверителен документ Удостоверение №5 със срок на важимост
от 01.07.2018 г. да 31.12.2018 г., установява категорично, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала качеството на член на
синдикална организация - страна по действащия БКТД №РД-11-00-189 от 20.07.2017
г., при което и съобразно чл.57 КТ за нея е приложим по-благоприятния спрямо КТ
размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ от осем брутни трудови
възнаграждения съобразно чл.28, ал.1, т.3 БКТД вместо изплатените шест такива. От
ответната страна не е оспорено наведеното твърдение за размер 875.75 лв на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния отработен месец преди
датата на уволнение, при което стойността на това доказано по основание вземане
възлиза на 1751.40 лв, за който размер предявеният евентуален иск следва да
бъде уважен.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с отправеното искане и представения списък на
разноски, в полза на ищцовата страна следва
да се присъди и обезщетение за направените разноски за възнаграждение за адвокат в размер 750.00 лв.
Съобразно уважаването на
предявения евентуален иск, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответната страна следва
да заплати в полза на съда д. т. върху стойността на уважения иск 70.06 лв и
5.00 лв такса за изпълнителен лист.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Р.Х.В., ЕГН **********, срещу „Музей на мозайките” гр. Девня,
ЕИК *********, за признаване незаконност и
отмяна на уволнение, извършено със Заповед №893 от 28.12.2018 г. и възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, на основание чл.344, ал.1, т.1, и т.2, вр. чл.328, ал.1, т.10 КТ.
ОСЪЖДА „Музей на мозайките” гр. Девня,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.В., ЕГН **********, сумите: 1. 1751.40
лв (хиляда седемстотин петдесет и един лева, 40 ст.), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 22.02.2019 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатена част от обезщетение за
прекратяване на трудово правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при работа над 25 години в системата на музеите на
бюджетна издръжка; 2. 750.00 лв (седемстотин
и петдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски за
възнаграждение за адвокат, на основание чл.222, ал.3, вр. чл.57 КТ, вр. чл.28,
ал.1, т.3 БКТД №РД-11-00-189 от 20.07.2017 г., вр. чл.78, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Музей на мозайките” гр. Девня,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата
75.06 лв (седемдесет и пет лева, 06
ст.), представляваща държавна такса за разглеждане на делото и за издавана не
изпълнителен лист в полза на ищцовата страна, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
УКАЗВА на „Музей на мозайките” гр. Девня,
ЕИК *********, че при липса на представено доказателство за
доброволно плащане на вземането за държавни такси в
седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи
към изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителен лист (включително с държавна такса за служебно издадения изпълнителен лист) и образуване на изпълнително производство, а при доброволно изпълнение в указания срок, изпълнително производство няма да бъде образувано и допълнителни такси и разноски няма да
бъдат начислявани и присъждани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: