Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1033 по
описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „В.Е.“ ЕООД, с която срещу „Н.е.к.“ ЕАД и „Е.М.“ АД (с ново наименование „Е.С.“
АД) при условията на обективно кумулативно, но субективно евентуално
съединяване са предявени осъдителни искове за сумата 25 001,00 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за ищеца от
непроизведено и неизкупено количество електрическа енергия от фотоволтаична
електроцентрала в УПИ №204120 в землището на гр. Омуртаг в периода от
19.03.2012г. до 13.12.2013г., и сумата 25 001,00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи загуби на ищеца, претърпени като последица от
плащането на договорни лихви за периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г. по
договор за заем от 02.02.2012г., сключен със „З.З.“ АД.
С определение от 20.03.2019г. е допуснато
увеличение на размера на исковете за обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи за ищеца от непроизведено и неизкупено
количество електрическа енергия в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., до
сумата от 131 227,00 лв.
Според изявленията на ищеца в исковата молба,
допълнителната искова молба и уточнителната молба от 29.03.2018г. исковете
срещу главния ответник „Н.е.к.“ ЕАД са предявени за ангажиране на отговорността
на дружеството по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вреди на ищеца от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на „Н.е.к.“ ЕАД
(действията - изразяващи се в издаването на писмо изх. №26-1361-2/19.03.2012г.
със становище относно присъединяването на фотоволтаична електроцентрала към
електроразпределителната и електропреносната мрежа, а бездействията – в липсата
на издадено законосъобразно становище в периода до 13.12.2013г.), а исковете
срещу евентуалния ответник „Е.М.“ АД са предявени за ангажиране на договорната
отговорност на дружеството за обезщетяване на вреди на ищеца от забавено
изпълнение на задълженията на ответника по договор №3135-01.12.2009-П-Т10-26 от
18.05.2010г. за присъединяване на фотоволтаичната електроцентрала на ищеца към
електроразпределителната мрежа на ответника.
Ответникът „Н.е.к.“ ЕАД оспорва исковете с
възражения, че:
1) не са налице противоправни действия на
служители на дружеството (съображенията са, че становището в писмо изх. №26-1361-2/19.03.2012г.
е дадено в правилно приложение на чл. 24, т. 2 ЗЕВИ и чл. 52, ал. 3 от Наредба
№6 от 09.06.2004г.);
2) не е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на служители на дружеството и настъпването на
вредите на ищеца, за чието обезщетяване са предявени исковете (съображенията
са, че в договора между ищеца и втория ответник за присъединяване на процесната
фотоволтаична електроцентрала не е определен срок за изграждане на централата и
присъединителните съоръжения).
Ответникът „Е.С.“ АД оспорва предявените
срещу него искове с възражения, че:
1) не е налице забава в изпълнението на
задължения на дружеството, произтичащи от договор №3135-01.12.2009-П-Т10-26 от
18.05.2010г. (съображенията са, че клаузите на договора и нормативната уредба
относно предмета му обусловят присъединяването от действия на самия ищец по
изграждане на електроцентралата и привеждането й в съответствие с техническите
изисквания, както и от действия на първия ответник по съгласуване на
присъединяването, като извършването на тези действия е извън възможностите и
правната сфера на втория ответник в периода до 13.12.2013г., за който се
претендират вреди);
2) претендираните от ищеца вреди под формата
на пропуснати ползи не са налице като обективно осъществен факт (съображенията
са, че в периода до 13.12.2013г. ищецът няма изградена централа за производство
на енергия, нито сключен договор за изкупуване на енергия);
3) претендираните от ищеца вреди под формата
на загуби, изразяващи се в плащането на лихви по договор за заем, не могат да
настъпят като пряка и непосредствена причинна връзка от неизпълнение на
задължения на ответника по договор №3135-01.12.2009-П-Т10-26 от 18.05.2010г. и
при твърдяния в исковата молба механизъм (съображенията са, че съгласно
клаузите на представения с исковата молба договор за финансова помощ
сключването на договор за присъединяване е достатъчно условие за отпускане на
пълния размер на финансовата помощ за изграждане на процесната електроцентрала,
както и че отпуснатите авансови средства по договора за финансова помощ не са
използвани за погасяване на задълженията по договора за заем);
4) вземанията за обезщетение на вреди от
неизпълнение на задълженията му по договор №3135-01.12.2009-П-Т10-26 от
18.05.2010г. са погасени по давност.
„Е.С.О.” ЕАД, конституирано като трето лице
помагач на страната на ответника „Н.е.к.“ ЕАД, дава становище, че исковете са
неоснователни.
Обобщени, твърденията на ищеца по фактите, от
които твърди, че са възникнали предявените вземания срещу ответниците за обезщетение
на пропуснати ползи, са следните:
1) ищецът е собственик на процесната фотоволтаична
електроцентрала;
2) на 18.05.2010г. ищецът е сключил договор с
„Е.М.“ АД за присъединяване на електроцентралата към електроразпределителната мрежа;
3) договорът за присъединяване на
електроцентралата на ищеца към разпределителната мрежа на „Е.М.“ АД не е
изпълнен в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., тъй като с клаузата на чл.
2, ал. 1 от договора е предвидено, че присъединяването ще се извърши след
съгласуване с ответника „Н.е.к.“ ЕАД, а с процесното писмо изх.
№26-1361-2/19.03.2012г. „Н.е.к.“ ЕАД е поставило ограничения за присъединяване
на електроцентралата, които са в нарушение на чл. 24 и 25 ЗЕВИ;
4) като последица от неизпълнението на
договора за присъединяване от 18.05.2010г. ищецът е пропуснал възможността да
реализира приходи от продажба на електрическа енергия, произведена от
процесната електроцентрала в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г.
Изявленията на ищеца относно фактите, от
които твърди, че са възникнали предявените вземания за обезщетение на загуби,
представляващи платени лихви по договор за заем с трето за процеса лице,
включват и твърдения, че:
1) на 23.01.2012г. ищецът е сключил договор с
Държавен фонд „З.“ договор за отпускане на финансова помощ за изграждане на
процесната електроцентрала по мярка 312 от програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 -2013г.;
2) на 02.02.2012г. ищецът е сключил договор
за получаване на паричен заем от „З.З.“ АД за финансиране на разходи по
изграждане на електроцентралата, които не са покрити от договора за финансова
помощ;
3) поради неизпълнението на договора от
18.05.2010г. за присъединяване на електроцентралата към разпределителната мрежа
на „Е.М.“ АД в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г. ищецът е пропуснал
възможността да получи своевременно пълния размер на финансовата помощ по
договора с Държавен фонд „З.“ и с паричните средства от тази помощ да погаси
заема, предоставен от „З.З.“ АД, с което да спести плащането на уговорените
договорни лихви по договора за заем с посоченото дружество за посочения период.
Елементите от обективна страна на фактическия
състав на предявените вземания за обезщетения включват:
1) противоправно деяние (според твърденията
на ищеца по исковете срещу главния ответник противоправността се изразява в
нарушение на императивните правила на чл. 24 и 25 ЗЕВИ при изпълнение на
нормативно възложените му задължения по чл. 52 от Наредба №6 от 09.06.2004г., а
по исковете срещу евентуалния ответник противоправността се изразява в неизпълнение
на задълженията му по договора за присъединяване, сключен с ответника);
2) настъпване на вредите за ищеца, за чието
обезщетяване са предявени исковете;
3) наличието на пряка и непосредствена
причинна връзка между настъпването на вредите и противоправните
действия/бездействия на ответниците, заявени като основание на исковете за
ангажиране на отговорността им за обезщетяване на тези вреди.
Доколко съдържанието на приетите като писмени
доказателства по делото писмо изх. №26-1361-2/19.03.2012г. на първия ответник и
договор №3135-01.12.2009-П-Т10-26 от 18.05.2010г. за присъединяване, сключен
между ищеца и втория ответник, установяват изявление на първия ответник, с
което се ограничава присъединяването на процесната електроцентрала в нарушение
на разпоредбите на чл. 24 и 25 ЗЕВИ, както и конкретни задължения на втория
ответник, чието неизпълнение в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г. може да
представлява нарушение на договора и основание за ангажиране на договорната
отговорност на ответника, съдът намира за безпредметно да обсъжда, тъй като
основателни са възраженията на ответниците и третото лице помагач, че събраните
доказателства в производството не установяват, а изключват наличието на
останалите елементи от фактическия състав на предявените вземания, а именно
настъпването на процесните вреди за ищеца като пряка и непосредствена последица
от издаването на писмото от първия ответник и неизпълнението на договора за
присъединяване с втория ответник в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г.
Независимо, че вторите искове на ищеца са
предявени за възстановяване на преки загуби на ищеца (изразяващи се в сумите,
платени за лихви по договор за заем, които се твърди, че биха били спестени
като разход при своевременно присъединяване на електроцентралата на ищеца),
като част от причината за настъпване и на тези вреди е заявена пропусната
възможност на ищеца да получи парични средства по договор с трето за процеса
лице (а именно Държавен фонд „З.“), тоест настъпването на вредите и по двете
групи искове се предпоставя от възможност за увеличаване на имуществото на
ищеца в процесния период от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., чието настъпване
съгласно тълкувателно решение №3 от 12.12.2012г. по т.д. №3/2012г. на ВКС,
ОСГТК трябва да е сигурно, а не хипотетично, което пък означава, че единствената
причина имуществото на ищеца да не е увеличено представляват именно
действията/бездействията на лицата, от които се претендира обезщетение (само в
посочената хипотеза причинната връзка между действията/бездействията на
ответниците и вредите на ищеца ще е пряка и непосредствена).
При очертания с исковата молба механизъм на
настъпване на вредите основната фактическа предпоставка за получаване на
приходи от ищеца от производство на електрическа енергия и на финансовата помощ
по договора с Държавен фонд „З.“ представлява изграждането на процесната
електрическа централа преди периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., в който се
твърди, че са настъпили вредите.
Установяването на това обстоятелство съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца, но представените от
самия ищец доказателства установяват, че разрешение за ползване на процесната
електрическа централа е издадено едва на 31.03.2014г., което изключва
възможността за производство на електрическа енергия от електроцентралата преди
посочената дата, включително в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., за
който ищецът претендира обезщетения за вреди от противоправни
действия/бездействия на ответниците.
Тук трябва да се посочи, че въпросното
разрешение за ползване №СТ-05-477/31.03.2014г. (прието като писмено
доказателство по делото) е издадено едновременно за електроцентралата и
съоръженията, необходими за присъединяването й към разпределителната и
преносната електрическа мрежа (а именно бетонен комплектен трансформаторен пост
и кабелна линия с параметрите, посочени в цитирания административен акт), но
също така следва да се посочи, че нито от съдържанието на административния акт,
нито от нормативните правила за издаването му, може да бъде направен извод, че строежът
на електроцентралата, включително издаването на акт за разрешение на
експлоатацията й, са обусловени от изграждането на съоръженията за
присъединяване на централата към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Електроцентралата и съоръженията за присъединяването
й към електрическата мрежа, освен че представляват самостоятелни обекти на
право на собственост, представляват и самостоятелни
строежи по смисъла на чл. 138 ЗУТ (за чието извършване на ищеца са издадени и
самостоятелни разрешения за строеж от 19.02.2010г., също приети като писмени
доказателства по делото), а от съществено значение в процесния случай е, че предметът
на правоотношенията по присъединяване на електроцентралата към електрическата
мрежа, респективно изпълнението на задълженията на ответниците във връзка с
това присъединяване, поначало могат да имат отношение именно към строежа на
присъединителните съоръжения, респективно към възможността на ищеца да изгради
тези съоръжения, но нямат пряко отношение към строежа на самата електроцентрала.
Следва неизбежния извод, че дори да е налице
неизпълнение на законови задължения на първия ответник и договорни задължения
на втория ответник във връзка с присъединяването на процесната електроцентрала
към електрическата мрежа, само по себе си това неизпълнение не може да
представлява единствената причина за пропусната полза на ищеца от получаване на
приходи от производство на електрическа енергия от електроцентралата в периода
преди изграждането на самата електроцентрала, тъй като по гореизложените съображения
изграждането на електроцентралата е предоставено на волята и възможностите на
самия ищец и не е обусловено от изпълнение на задължения на ответниците.
Несъмнено прекият интерес на ищеца от
изграждане на процесната електроцентрала представлява възможността за получаване
на приходи от производството и продажба на електрическа енергия при
регламентираните в ЗЕВИ преференциални цени за изкупуване на енергията (извод и
само от съдържанието на договора за присъединяване, сключен с втория ответник,
в който изрично е посочено, че процесната електроцентрала е в процес на
изграждане, но също и от липсата на ангажирани доказателства, а и твърдения по
делото за обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че ищецът е в
състояние да използва енергията, произведена от процесната електроцентрала, за захранване
на собствени мощности или за доставяне на енергия на трети лица в локална
мрежа, която не е част от интегрираната електроснабдителна мрежа в държавата).
Изложеното е достатъчно да обуслови, че за ищеца
липсва и пряк икономически интерес да изгради процесната електроцентрала преди
изграждане на присъединителните съоръжения, но от значение в процесния случай
е, че ответниците нямат предвидени в закона или в договора за присъединяване
задължения във връзка с изграждането на самата електроцентрала, поради което и
обстоятелството, че ищецът не е изградил електроцентралата в процесния период
от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., изключва отговорността им за обезщетяване на
пропуснати ползи на ищеца от производство на енергия от електроцентралата в
този период.
При идентични съображения ответниците не
могат да носят отговорност и за обезщетяване на имуществени вреди на ищеца,
произтичащи от неизпълнението в същия период на договора за предоставяне на
финансова помощ за изграждане на електроцентралата, но следва да се посочи, че
представените като писмени доказателства по делото договор за финансова помощ и
приложенията към него не установяват и твърденията на ищеца, че предвидените в
договора условия за плащане на пълния уговорен размер на финансовата помощ за
изграждане на електроцентралата, освен изграждането на самата електроцентрала,
включват и допълнителни факти (в това число присъединяване на електроцентралата
към преносната и разпределителната мрежа и сключване на договор за изкупуване
за енергията, произведена от централата), чието осъществяване да предполага
изпълнение на задължения на ответниците във връзка с присъединяването на
централата към преносната и разпределителната електрическа мрежа.
Предявените
осъдителни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, като при този
изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови
разноските на ответниците за защита срещу исковете (включително за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК).
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Е.“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** ********срещу „Н.е.к.“ ЕАД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** осъдителни искове с правно основание чл.
49 ЗЗД за сумата 131 227,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от непроизведено и неизкупено количество
електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала в УПИ №204120 в землището
на гр. Омуртаг в периода от 19.03.2012г. до 13.12.2013г., и за сумата
25 001,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи загуби,
изразяващи се плащането на договорни лихви за периода от 19.03.2012г. до
13.12.2013г. по договор за заем от 02.02.2012г., сключен със „З.З.“ АД,
настъпили като последица от незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на ответника (действията - изразяващи се в издаването на писмо изх.
№26-1361-2/19.03.2012г. със становище относно присъединяването на
фотоволтаичната електроцентрала към електроразпределителната и
електропреносната мрежа, а бездействията – в липсата на издадено
законосъобразно становище в периода до 13.12.2013г.).
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Е.“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** ********срещу „Е.С.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***8 осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 131 227,00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от непроизведено и
неизкупено количество електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала в
УПИ №204120 в землището на гр. Омуртаг в периода от 19.03.2012г. до
13.12.2013г., и за сумата 25 001,00 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи загуби, изразяващи се плащането на договорни лихви за периода
от 19.03.2012г. до 13.12.2013г. по договор за заем от 02.02.2012г., сключен със
„З.З.“ АД, настъпили като последица от неизпълнение на задължения на ответника
по договор №3135-01.12.2009-П-Т10-26 от 18.05.2010г.
ОСЪЖДА „В.Е.“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** ********да заплати на „Н.е.к.“ ЕАД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 400,00 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „В.Е.“
ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ********да заплати
на „Е.С.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***8 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 436,,00 лв. –
разноски за съдебното производство.
Решението е постановено при участието на „Е.С.О.”
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** като трето лице
помагач на страната на ответника „Н.е.к.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: