Р Е Ш
Е Н И Е-330
Гр.Горна
Оряховица –02.05.2012 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 25.04.2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.П., като разгледа докладваното от
съдията М.Карагьозова НАХД № 433/
Производството е по жалба на Б.И.Б.
против Наказателно постановление № 2969/09 от 12.10.2009 г.на Началник
РУМВР-Г.Оряховица към ОДМВР-В.Търново-Ив.М..
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение № 2969/ 01.10.2009 год., на основание чл.175 ал.1
т.3 пр.2 от ЗДвП на Б. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и същият
е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца- за това че не
изпълнил дадени разпореждания от контролния орган да загаси двигателя на МПС и
да предаде документи за проверка, с което извършил опит да осуети проверка от
органите за контрол-нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП. Санкция е наложена и за
това, че същият на 01.10.09г. в с.Козаревец ул.”В.Левски” до № 53- посока от
гр.Горна Оряховица към центъра на с.Козаревец, като водач на МПС, управлявал
тов. автомобил влекач с рег.№ .... с прикачено полуремарке и товар от 67 куб.м.
дървесина/видно от превозен билет № 093466 на ТДС/, като навлиза и се движил в
зоната на действие на пътен знак В-18 с обозначение-маса с товар по-голяма от
15т. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран и за
това, че не използвал обезопасителен
колан по време на движение с автомобила-нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, за
което на осн.чл.183 ал.4 т.7 от ЗдвП му е наложена глоба от 50лв.
В законоустановения срок Б. обжалва пред
ГОРС горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени Наказателното
постановление и наложените с него наказания.Изтъква аргументи в тази насока.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се явява и се представлява. Поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като
прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и
доказателствата по делото приема за установено следното:
На 01.10.09г. около 12,20ч. свидетелят К./СЗ
13.09.11г.-л.30-31/ и св.И./СЗ 20.10.11г.-л.47/, полицейски служители, работещи
във въпросния ден съвместно в централната част на с.Козаревец, забелязали жалбоподателя Б.-като водач на МПС,
управляващ тов. автомобил влекач с рег.№ .... с прикачено полуремарке и товар
от 67 куб.м. дървесина/видно от впоследствие представения и отразен в АУАН
превозен билет № 093466 на ТДС/. Полицейските служители забелязали товара на
камиона, поради което решили да извършат проверка, тъй като в този участък се
извършвали ремонтни дейности по пътя и било забранено навлизането на
тежкотоварни автомобили. Бил подаден сигнал за спиране и на отразеното с кръгче
на снимка л.46 от делото място, съгл.заключението на изготвената от ВЛ А. екпертиза/вж.заявеното
от А.-л.48/, жалб.Б. спрял за проверка управляваното от него МПС. Водачът, въпреки
даденото му от св.К. разпореждане да загаси двигателя на тов.автомобил, както и
да предаде документи за самоличност, правоуправление и документи за
управляваното МПС, не изпълнил дадените нареждания, а влязъл в словесен
конфликт с полицейския служител.За същия свидетелства и св.П./СЗ –л.31/.
Впоследствие бил извикан друг автопатрул от гр.Г.Оряховица и била извършена
проверка. Съставен е акт за установяване
на адм. нарушение, в който е посочено констатираното нарушение /л.7/ и е вписано
възражение на жалбоподателя в насока, че е забавил „доставянето на
документите”. Впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление/л.6/,
в което се съдържа констатация за извършено адм.нарушение- отказ да бъде
изпълнено нареждане на органите за контрол и регулиране на движението след
спиране на автомобила, непоставяне на обезопасителен колан и несъобразяване с
предписанието на пътен знак В-18 с обозначение-маса с товар по-голяма от 15т.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първото административнонаказателно
обвинение: В обжалваното Наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 пр.3 ЗДвП, за което е реализирана
адм.наказателна отговорност.Нормата на чл.6 т.1 пр.3 ЗДвП изисква от участниците в движението да съобразяват
своето поведение с пътните знаци.В НП се сочи несъобразяване с предписанието на
пътен знак В-18 с обозначение-маса с товар по-голяма от 15т. Видно от заключението
по изготвената доп.автотехническа експертиза/л.56-57 от делото/, процесният
знак „Забранено влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената” с
изписано изображение „15т.”, е монтиран върху западната част на пътя в южния
край/изход/ на гр.Горна Оряховица към село Козаревец, което кореспондира със
свидетелските показания на полицейския служител К.. Спорният въпрос е дали
водачът е преминал покрай този пътен знак, от което следва, че е бил длъжен да
се съобрази с него или е достигнал до мястото където е спрян от органите за
контрол по друг път, както и дали превозвания товар е бил с маса по-малка от
означената.По повод на последния въпрос, е допусната експертиза, видно от която/л.41
от делото/, теглото на товара/дървесина/
е било над 15 тона, което кореспондира и с посоченото в НП доказателство
за превозвани 67 куб.м. дървесина/ превозен билет № 093466 на ТДС/. По повод
избрания от водача маршрут, следва да се кредитират показанията на св.И./СЗ
–л.48/, която посочва след предявения й снимков материал, онагледяващ мястото
на спиране, и е категорична, че водачът е дошъл по обозначения с червена линия
маршрут на л.45/вж.делото/, т.е. в посока от Г.Оряховица, а не по обозначените
в зелено други три възможни маршрута за подход към централната част на
с.Козаревец- „Т.а. не дойде от чер път, вече си спомних като видях
сн.материал…Водачът откъдето идваше е прав участък и се виждаше откъде идва..”.
Нещо повече, св.И. съобщава, че полицейският автомобил се е намирал точно на
мястото откъдето са страничните подходи, което изключва жалб. да е навлязъл от
някои от страничните пътища. В тази насока са и показанията на св.К.-
„Намирахме се в началото на селото…въпросният водач дойде с автомобила от тази
посока и е нарушил разпоредбата на знака”. Не следва да се игнорират
свидетелските показания на полицейските служители, при неустановени данни за
заинтересованост, извън обстоятелството, че същите са били длъжни да изпълняват служебните си задължения.
В този смисъл обясненията на жалб.Б., че не е преминал покрай процесния знак, а
е подходил от друг възможен маршрут до мястото на проверката, остават
неподкрепени с доказателства досежно този факт. Наказанието, наложено на
жалбоподателя за това нарушение съгласно чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП, е 30лв.,
т.е. в рамките на законоустановения
абс.размер, правилно е приложена цит.санкционна разпоредба, поради което в тази
му част НП следва да бъде потвърдено.
На следващо място: Жалбата,
с която се обжалва наказанието глоба в размер на 50лв., наложено на осн.чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, е процесуално допустима и основателна. Последноцитираната норма изисква от водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.За да е съставомерно нарушението
по чл.137а ал.1 от ЗДвП, следва МПС, управлявано от водача, да е технически
оборудвано с обезопасителен колан и въпреки това оборудване жалбоподателят да
не е поставил такъв по време на движение. В конкретния случай, въпреки че МПС е
било в движение, надлежно регистрирано и преминало съответния преглед за техническа
годност, се установи от обясненията на жалб.Б./л.31/ и от свидетелските
показания на св.Г./СЗ 25.04.12г./, че то не е било снабдено с колан, за да
зависи от избора на водача, който работи като шофьор на процесното МПС,
неговото поставяне. В тази му част НП следва да бъде отменено.
По третото административнонаказателно
обвинение: Съгласно нормата на чл.6
т.2 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни да изпълняват разпорежданията
на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата.
Наказуемо е всяко поведение, съставляващо отказ да бъде изпълнено нареждане на
органите за контрол съгл.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, както и всяко действие или
бездействие, с което се осуетява извършването на проверка, респ.отказът да се
предадат документи на контролния орган/чл.175 ал.1 т.3 ЗДвП/. В конкретния случай с
административнонаказателното обвинение се вменява във вина неизпъление на
дадени разпореждания от контролния орган по отношение жалбоподателя последният
да загаси двигателя на МПС и да предаде документи за проверка, с което извършил
опит да осуети проверка от органите за контрол-нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП.
Фактът, че тези разпореждания са възприети от жалбоподателя като водач, е
безспорно установен. В тази насока са показанията на св.К.. Същият посочва, че
водачът не е пожелал да загаси двигателя на управлявания от него автомобил и да
предаде документите си за проверка, което наложило да бъде извикан друг
автопатрул. Вписаните от жалбоподателя възражения в АУАН за „забавяне” при
представяне на исканите документи/л.7/ също са индиция в тази насока.Независимо
от по-късните действия на полицейските служители по извършването на проверка,
последната е била осуетявана от жалбоподателя при първоначално дадените от св.К.
разпореждания. За възникналата ситуация свидетелства и св.П./л.31/. Съгласно
разпоредбата на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, предвидена е санкция по отношение на
водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението- в конкретния случай- разпореждане за предаване на
документи за самоличност, правоуправление и документи за управляваното МПС,
както и преустановяване работата на двигателя на последното, което има
отношение към изпълнение на служебните задължения на контролния орган по
извършване на проверка.Това са нормите, сочени като нарушени съгласно
административнонаказателното обвинение.
Жалбоподателят
е санкциониран от административнонаказващия орган при наличието на безспорност
относно неговата вина за констатираното нарушение.Настоящата инстанция намира,
че в случая и АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е
формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на
административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по
безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина.
Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.
По повод възражението за
различието в часа на извършване на нарушението, посочен в АУАН и НП: Защитата е посочила като
основание, обосноваващо извод за отмяна на НП, факта, че в последното фигурирал
като час на извършване на нарушението „12,20 часа”/л.6/, различен от посочения
в АУАН- „около 12,30ч.”/л.7/.Този довод е неоснователен. Относно
законосъобразността на процедурата по издаване на акта и НП, не се констатираха
съществени нарушения, довели до незаконосъобразност на обж.акт. По достатъчно
категоричен начин, адм.наказващия орган/АНО/ е прецизирал квалификацията на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. От спецификата на
твърдяното нарушение следва, че за
административнонаказващия орган не е било задължително да посочи точен час на осъществяване на
нарушението. Нарушенията, свързани примерно с превишаване на разрешената
максимална скорост съгласно ЗДвП се установяват с техническо средство,
фиксиращо скоростта, датата и точния час
и за АНО е задължително да упомене какво точно е било фиксирано на радара не
само като скорост, но и като дата и точен
час, в който случай посочването на часа би било релевантно. В общоговоримия
български език думата „около”, използвана в наказателното постановление,
идва да обозначи времеви деапазон в рамките на 10-15 минути. Жалбоподателят в
този смисъл не е затруднен в правото си на защита, предвид констатациите в АУАН
и НП за извършено от него нарушение в рамките на около 12,20 часа. Не може да
се обоснове извод за липсата на задължителни елементи от НП с оглед описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при
които същото се твърди да е осъществено/чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/.
По отношение наказанието за това
адм.нарушение, съгл. нормата на чл.175 ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложено наказание
200лв.глоба и 6 мес.лишаване от право да се управлява МПС. Съдът намира така
наложените наказания за несъобразени с целите на адм. наказание, посочени в
чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.Относително
определената санкция по чл.175 ал.1 към момента на нарушението е лишаване от право за управляване на МПС за
срок от 1м. до 6 мес., както и кумулативно предвиденото наказание глоба в
относителни граници от 50 до 200 лв. Санкцията, наложена на нарушителя с
обжалваното наказателно постановление е лишаване от посоченото право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200лв.- т.е. в
максималния размер за всяко от двете наказания. Така индивидуализираното
наказание е несъобразено с тежестта на нарушението, която съдът определя като
относително невисока предвид липсата на настъпили др.вредни последици, в т.ч.неконстатирани
други идентични нарушения по ЗДвП при извършване на проверката, смекчаващите вината обстоятелства-липса на
данни за констатирани до момента на нарушението значителен брой деяния по реда
на ЗДвП/спр.л.19/, както и несъобразяване с имотното състояние на нарушителя.
Последното обстоятелство, предвид събраните по преписката от
административнонаказващия орган данни е било неизяснено към момента на налагане
на адм.наказание, поради което е следвало да бъде установено от органа, издаващ
НП. По този начин в пълнота биха били постигнати целите на наказанието със
същото да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително. Всякога при
индивидуализация на наказанието, адм.наказващият орган следва да отчита
посочените по-горе обстоятелства по реда на чл.27 ЗАНН. Административната
отговорност се базира и на принципа на справедливост на адм.наказание, изискващ
налаганата санкция да бъде адекватна на проявеното виновно поведение, да
съответства по степен на обществената опасност на деянието и на субективната
ангажираност на нарушителя. В случая
наложената санкция се явява завишена, поради което съдът намира, че НП следва
да бъде изменено в частта относно наложеното наказание, като последното бъде
намалено към минимума-1 месец лишаване от право да се управлява МПС от
жалбоподателя, респ.- глоба в размер от
50лв.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2969/09 от 12.10.2009 г.на Началник РУМВР-Г.Оряховица към ОДМВР-В.Търново-Ив.М.,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 2969/
01.10.2009 год., в частта, с
която на Б.И.Б. е наложено на осн.чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП наказание глоба в
размер на 50лв. за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
2969/09 от 12.10.2009 г.на Началник РУМВР-Г.Оряховица към ОДМВР-В.Търново-Ив.М.,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 2969/
01.10.2009 год., в частта, с която
на основание чл.175 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП на Б.И.Б. е наложено наказание глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
като НАМАЛЯВА наложеното наказание
глоба от 200лв. на 50лв./петдесет
лева/, а наказанието лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на един месец, считано от отнемане на
свидетелството.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: