№ 110
гр. Русе, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100661 по описа за 2021 година
Предявен е иск е с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищецът Г. ИВ. К. твърди, че на 08.01.2021 г. претърпяла ПТП, виновно
причинено от Д. СТ. Г. при управление на МПС – лек автомобил „Хонда“ с
рег. № ***, като нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост й причинил телесни повреди – подробно описани в исковата
молба. Причинителят на вредата, в качеството си на водач на МПС, имал
сключена застраховка „гражданска отговорност" с ответника, поради което
предявява претенция за обезщетение на вредите към застрахователя ЗАД
„Б.В.И.г.“. Счита, че претърпените страдания следва да бъдат обезщетени,
както и причинените й имуществени вреди и иска от съда да осъди ответника
да й заплати 70 000 лв., частичен иск от 150 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумата, както и 398.98 лв. –
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на всяко плащане.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАД "Б.В.И.г.", оспорва иска, като възразява, че е водачът
не е виновен за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване от страна на
ищцата за вредоносния резултат по съображения, подробно изложени в
писмен отговор. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди,
като несъответстващ на критериите за справедливост, счита, че не дължи и
законна лихва за забава. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
С одобрено от съда споразумение по НОХД № 1268/2021 г. по описа на
1
Районен съд Русе, Д. СТ. Г. е признат за виновен, за това, че на 08.01.2021 г.
по ул. Солун в гр. Русе, при управление на МПС - лек автомобил „Хонда“ с
рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил на Г. ИВ. К. средна телесна повреда – счупване на
външния табиален кондил, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпяните от нея
неимуществени вреди, е разпитан ЕВГ. ИЛ. К. – син на ищцата. Той изнася
данни за интензитета на болките, страданията и притесненията на ищцата
вследствие причинените й телесни увреждания от процесното ПТП.
Установява, че първоначално е имала много силни болки, била е на
обезболяващи лекарства, наложило се е да й бъде направена операция по
преценка на лекарите, но такава не е извършена поради ниския хемоглобин на
майка му. Преливали са й банки с кръв, но не е настъпило подобрение, което
да позволи да се оперира кракът й, който останал изкривен, а това щяло да
доведе до смяна на ставата след 3-4 годни. Когато се прибрала в дома си, се
придвижвала с проходилка и можела само да ползва тоалетна. За всичко
останало била зависима от сина си. В продължение на 45 дни била с шина на
крака си и с почти непрекъснати болки. Започнала да се оплаква и от болки в
здравия крак, който бил натоварен. Към 5-ия месец проходила с бастун, но
болката не намалявала, а коляното и понастоящем било подуто. По-
сериозният проблем бил психическата травма и страхът да излезе сама на
улицата. Това наложило тя да се премести да живее на село, като се разхожда
из двора, без страх от превозните средства. Преди катастрофата пострадалата
правела всичко сама и се грижела за себе си.
Съдът анализира тези показания от аспекта на възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и намира, че следва да се
кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и
подкрепящи се от писмените доказателства и от експертизите по делото.
Горните факти се установяват и от приетата съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице – съдебен лекар дава заключение, че ищцата е
получила следните увреждания: импресионно счупване на външния табиален
кондил на дясна подбедрица; кръвонасядания на: дясна мишница, десния
лакет, лява мишница, лява подбедрица, дясно бедро, дясно коляно. Има
рентгенови данни за артрозни изменения на дясната колянна става. Вещото
2
лице дава заключение, че описаните увреждания са в резултат от процесното
ПТП, а артрозните изменения е възможно да имат връзка със счупването.
Установената при хоспитализацията анемия няма връзка с процесното ПТП,
но травматичните увреждания несъмнено са се отразили неблагоприятно
върху протичането й. Във връзка със счупването на голямопищялната кост К.
е провела 7-дневно болнично лечение, по време на което е проведена
репозиция на счупването под местна анестезия, имобилизация с ортеза и
медикаментозно лечение. Проведено е стационарно лечение и препоръчан
режим на домашно медикаментозно лечение. Възстановителният период
обичайно е 4-6 месеца и остава дифицит в колянната става за дълъг период,
дори за цял живот. При К. е налице лека деформация на дясна колянна става,
има лек дефицит в движенията. Не се очаква възстановяване, като вероятно
установеният дефицит да персистира за постоянно. Гонартрозата не търпи
обратно развитие. Счупването засяга и дясната колянна става, има лека
деформация на същата и лек функционален дефицит. Не се очаква
възстановяване. Във връзка с болковия синдром е възможно да се проведе
лечение с обезболяващи медикаменти, физиотерапия и балнолечение.
Употребата на медикаменти има връзка с лечението на установените
увреждания от процесното ПТП.
Не е спорно, че автомобилът, с който е извършено деянието има
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника „З.д.
„Б.И.” АД – гр. София.
От назначената АТЕ се установява, че водачът на лекия автомобил Д.Г.
е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца и навлизането му на
пешеходната пътека, тъй като видимостта не е била ограничена. Същата
възможност е имала и К., когато е нализала на пешеходната пътека.
Ответникът оспорва това на основание, че липсват доказателства къде
точно се е намирала пострадалата на пътното платно преди ПТП и какво е
било поведението й на пътя. Възразява, че ищцата е допуснала изненадваща
реакция, която е причинила настъпилото ПТП. Според свидетелските
показания на делинквента Д.Г. пешеходката е пресичала от ляво на дясно, той
я е видял чак когато пада до лявата страна на колата. Той установява, че
пешеходната пътека е била осветена и че е имало спрени автомобили от
лявата му страна.
3
Обстоятелствата относно изненадваща реакция се опровергават от
вещото лице по автотехническа експертиза. Експертът посочва, че дори при
наличието на паркирани автомобили от лявата страна, те не ограничават
видимостта между двамата участници в движението и би следвало те да се
възприемат независимо от мястото си на пътното платно. В заключението си
вещото лице изнася данни, че виновният водач е имал възможност да
възприеме пешеходката в момента, когато е била стъпила на пешеходната
пътека и преди да стъпи на нея тя е била в неговото полезрение. Има
обективни доказателства, че пространството около кръстовището е било
много добре осветено.
От този аспект и предвид компетентността на вещото лице, съдът
приема, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата за настъпилия
вредоносен резултат, тъй като задължение да пропусне преминаващият
пешеходец е имал виновният водач.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите
лица, като неоспорени, компетентни и обективни.
Влязлото в сила споразумение по НОХД № 1268/2021 г. по описа на
Районен съд Русе на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския
съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. На основание чл.413 ал.1 от НПК то се явява
задължително и за застрахователя – страна по сключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
При установената фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищеца имуществени вреди, с оглед на
изложеното по-горе, предявеният иск се явява доказан по основанието си.
Размерът, в който обезщетението за причинените имуществени и
неимуществени вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от
съда по справедливост, съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът да
определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения
върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При тази
преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили
обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки,
страдания и душевни преживявания.
4
В случая от обсъдените доказателства се установиха твърдяните от
ищцата увреждания, като съдът отчита продължителния период на лечение и
обстоятелството, че пълно възстановяване може и да не настъпи, съобразява и
психологическата травма със страх от превозни средства, което значително
пречи на ежедневните дейности на ищцата. При това положение съдът
приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
репарират със сумата от 55 000 лв., който размер съответства най-пълно на
критерия за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Над този размер
претенцията следва да се отхвърли.
Спорен момент по делото е възражението, наведено от ответника, за
допринасяне от страна на пострадалия на последиците от деянието. Съгласно
решение № 98 от 24.06.2013г. по т. д. № 596/2012, т.к., II т.о. на ВКС, изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива
на предположения. Намаляването на дължимото с иска по чл.432, ал.1 КЗ
обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Такива не се
установиха в процеса и съдът приема, че не е налице съпричиняване,
обосноваващо извод за намаляване на така определеното обезщетение.
Претенцията за имуществени вреди от 398.98 лв. е изцяло основателна,
като от СМЕ се установи, че направените разходи за консумативи и
медикаменти по релевираните писмени доказателства на л.20 - л.25 са в пряка
причинна връзка с деликта.
Върху главниците се дължи законна лихва, като съгласно чл.497ал.1 КЗ
застрахователят е в забава от 12.05.2021 г., поради което искането за лихва от
датата на деликта следва да се отхвърли.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да заплати
на пълномощника на ищеца сумата 2300 лв. адвокатско възнаграждение по
двете обективно съединени претенции съобразно чл.7 ал.2 т.1 и т.5 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът дължи 7.87 лв. за направените от ищцата
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
5
отхвърлената част от исковете съгласно представения списък. От общия сбор
на разноските - 3510 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, му се
дължат 748.40 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва да
заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "Б.В.И.г.", ЕИК *** гр. София да заплати на Г. ИВ. К.,
ЕГН ********** сумата от 55000 лева, частичен иск - обезщетение по чл.432
от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 08.01.2021
г. от Д. СТ. Г. при управление на МПС – лек автомобил „Хонда“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата 398.98 лева - обезщетение по чл.432 от
КЗ за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане и
7.87 лева - деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 55 000 лв. до 70 000 лв., предявен като
частичен, ведно със законната лихва върху отхвърлената част, както и
искането за законна лихва върху двете главници за периода от 08.01.2021 г.
до 12.05.2021 г.
ОСЪЖДА „З.д. „Б.И.” АД – гр. София, ***, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Е.Б. С. АК София, възнаграждение за процесуално представителство
на Г. ИВ. К. на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2300 лева.
ОСЪЖДА З.д. „Б.И.” АД – гр. София, ***, ЕИК *** да заплати по
сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 2215.95 лева.
ОСЪЖДА Г. ИВ. К., ЕГН ********** да заплати на З.д. „Б.И.” АД – гр.
София, ***, ЕИК *** сумата от 748.40 лв. – разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6