Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***еч, 08.05.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
четвърти състав в
публичното заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:И*** М***
при
секретар ***, като разгледа
докладваното от съдията гр.
дело №1533 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК : обективно съединени искове :
главница,неустойка,законна лихва от подаване на заявлението:
Подадена е искова молба от „***" ЕАД с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, чрез адв. З.Й.Ц.
– САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. ***,
пълномощник, срещу Й.И.К. ЕГН: ********** с адрес: ***, п.к. 5540. Ищецът
твърди, че в законоустановения срок и във връзка с Разпореждане № 2263 от
21.06.2019 г. по ч.гр.д № 2505/2018 г. по описа на Районен съд - ***еч, ГК, VI състав, на основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предявяваме настоящия иск за установяване на
вземането си спрямо Й.И.К. в размер на 330.32 лв. (триста и тридесет лева и
тридесет и две стотинки). Искът се основава на следните обстоятелства: между Й.И.К.
и „***" ЕАД (с предишно наименование „***" ЕАД) са сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* от
30.01.2014 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен
номер ********** и мобилно устройство Nokia 301 Dual Black
2.Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/ фиксирани услуги и Договор за лизинг от 19.08.2015 г.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер **********, ползван от
ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила
нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus
Dual Black. Предоставянето на устройството е уредено
от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 312.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 13.59 лв. с
вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки
за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
3. Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 24.06.2016
г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер **********, ползван от
ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов
абонаментен план.
Към периода на издаване на процесиите фактури
спрямо ползваните от Й.И.К. мобилен номер и мобилно устройство се прилагат
следните ус***ия:
- За
номер ********** - ус***ията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 30.01.2014 г., изменен
последно с Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 24.06.2016 г.;
- За
мобилно устройство Samsung Galaxy
Grand Neo Plus Dual Black - ус***ията, договорени в Договор
за лизинг от 19.08.2015 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода :м.
ноември 2016 г. -м. март 2017 г.: фактура № **********/15.11.2016 г., фактура №
**********/15.12.2016 г., фактура № **********/ 15.01.2017 г., фактура №
**********/15.02.2017 г. и фактура № **********/15.03.2017г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/15.11.2016 г. е издадена
за отчетния период 15/10/2016-14/11/2016 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 18,32 лв., както и ползвани услуги 44,47 лв. (допълнителни услуги мобилен
интернет 13,30 лв., други услуги (номера 0700/0800/00800) 0,54 лв., други услуги с добавена стойност 2,50
лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0.16 лв., международни разговори 27,09
лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,08 лв., услуги с добавена стойност
(гласови) 0,80 лв.), които са в общ размер на 62,79 лв. без ДДС - 75,35 лв. с
вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy Grand Neo Plus Dual
Black - 13,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 88,94
лв., като след приспадане на 0,71 лв., съставляващо надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 88,23 лв.
Фактура № **********/15.12.2016 г. е издадена
за отчетния период 15/11/2016-14/12/2016 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 18,32 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса временно възстановяване
на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 1,90 лв. (други услуги
(номера 0700/0800/00800) 1,08 лв., други услуги с добавена стойност 0,50 лв.,
кратки текстови съобщения (SMS) 0.32 лв.), които са в общ размер на 22,21 лв.
без ДДС -26,65 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus
Dual Black-13,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата, е 40,24 лв.
Фактура № **********/15.01.2017 г. е издадена
за отчетния период 15/12/ 2016-14/01/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 18,32 лв. без ДДС - 21,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus
Dual Black - 13,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата, е 35,57 лв.
Фактура № **********/15.02.2017 г. е издадена
за отчетния период 15/01/ 2017-14/02/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса (-5,32) лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. /разговори към „Грижа за
клиента" 0,04 лв./, които са в общ размер на (-5,28) лв. без ДДС -(-6,34)
лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy Grand Neo Plus Dual
Black - 13,59 лв. c вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечните абонаментни
такси по тази фактура се е формирала в резултат на приспадане между таксата за
посочения отчетен период и таксата за предварително начислен брой дни с достъп
до услугите на оператора от датата на сключване на договора до датата на
първата фактура, издадена на потребителя по договора.). Общата сума, начислена
и претендирана по фактурата, е 7,25 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите
между „***" ЕАД и Й.И.К. по негова вина, поради изпадането му в забава, на
потребителя е издадена и фактура № **********/15.03.2017 г., която включва
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги чрез процесния номер ********** в
размер на 432.90 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за мобилно устройство Samsung Galaxy
Grand Neo Plus Dual Black в общ размер на
81.54 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** в раздел III, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 24.06.2016 г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно (за номер
********** - преди 24.06.2018 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни
услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния
договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
Въз основа на уговореното между страните
задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 432.90 лв., което вземане в настоящото
производство се претендира частично. Претендираната
неустойка за номера е размер на 77,49 лв.
Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите ус***ия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка
за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo
Plus Dual Black, чието
ползване е предоставено с Договор за лизинг от 19.08.2015 г., предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 81.54 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на шест неначислени лизингови вноски по 13,59 лв. всяка. Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 159,03 лв.
Предвид гореизложеното, общата стойност на
неизплатените парични задължения на Й.И.К. спрямо „***" ЕАД по издадените
Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на
330.32 лв. (триста и тридесет лева и тридесет и две стотинки).
Изискуемостта на вземанията на „***" ЕАД
по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода
след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания,
като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „***" ЕАД
е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - ***еч, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2505/2018 г.
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид Разпореждането на съда по заповедното
производство, с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при ус***ията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и молят да бъдат
призовани на съд с ответника и след като се уверите в истинността на
твърденията им да се постанови решение,
с което да се приеме за установено
наличието на вземането им по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д № 2505/2018 г. по описа на Районен съд - ***еч, ГК, VI състав, против длъжника -ответник Й.И.К. с ЕГН **********,
както следва:
1. 330.32
лв. (триста и тридесет лева и тридесет и две стотинки), дължима се съгласно
фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/ 15.12. 2016 г.,
фактура № **********/15.01.2017 г., фактура №**********/15.02.2017 г. и фактура № **********/15.03.2017 г.
2. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Моли, на основание чл. 78 ГПК, да се осъди ответника
да заплати на „***" ЕАД присъдените в полза на дружеството де***одни разноски по заповедното производство в общ размер на
385 лв. (триста осемдесет и пет лева), от които 25,00 лв. внесена държавна
такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички,
направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) и изцяло изплатения
адвокатски хонорар в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/ с вкл. ДДС
(300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22
Януари 2019 г.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК
и в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по
делото.
С разпореждане в закрито заседание по реда на
чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими допустими
представените писмени доказателства, съставил е проекто
– доклад и е насрочил съдебно заседание.
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован,не
се представлява. Представени са писмени молби с подробни доводи по същество в
защита на претенциите.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Заявява,
че картата я ползвал негов приятел, тъй като имал нужда от телефон, а не можел
да го вземе без карта. Дал му я да я ползва и плащал една година и после
изгубил комуникация с него. След като разбрах за дълга се опитал да се свържа с
него, защото го търсели, но той е заминал за чужбина. Твърди ,че е с минимална
заплата и има жена и дете, и е на
квартира и не може да смогне с всичко. Не оспорва иска, защото ако се назначи експертиза ще се
оскъпи производството. Прави възражение за размера на разноските, тъй като
считам, че е завишен много и не може да ги плати в такъв размер. Няма никакви
искания.
Съдът като съобрази
приетите по делото по съответния ред писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:
По ч.гр.д.
№2505/18г., РС – ***еч е издал заповед за ИПЗ по
чл.410 от ГПК №1490/21.12.2018г., като е разпоредил длъжникът К. , да заплати
на кредитора „***”ЕАД - гр. София , сумата общо 330,32 /триста и тридесет лева
тридесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.12.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляващи
съдебно-де***одни разноски, от които 25 лева платена
по сметка на съда държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Същата е връчена при ус***ията на чл.47, ал.5 ГПК.
Ответникът не оспорва
сключените договор за мобилни услуги от 30.01.2014 г. и ДОПЪЛНИТЕЛНИ
СПОРАЗУМЕНИЯ от 19.08.2015г. и от 24.06.2016г. , издадените фактури, което води
съда на извода,че се потвърждава твърдяната облигационна връзка между страните
и съответно неизпълнението на задълженията от страна на втория, който пред съда
твърди причини, за които не сочи доказателства, а и да се потвърди твърдението
му за ползване на услугите от 3 лице, той се явява легитимната страна по иска,
носител на задълженията, съответно пасивно легитимиран ответник по делото с
оглед подписването на д-ра и ДС.
Потребените от ответника услуги
следва да бъдат заплатени с оглед възмездния характер на договора и безспорно той
е изпаднала в забава за плащането им. Същото важи за неиздължените лизингови
вноски , тъй като мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo
Plus Dual Black е преминало
в неговото държание като лизингополучател и той е
останал задължен за лизинговите вноски в съответния им размер.
Ответника не оспори
размера на претенцията с оглед оскъпяване на производството и съдът приема
фактурираното по размер и пера , но :
в главницата е
включена сумата 77,49 лева – неустойка – частично предявена от дължимата сума в
размер на 432,90 лева, което съдът е посочил и в проекто
– доклада по делото.
По отношение на така
начислената неустойката за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги, следва служебно да се направи преценка, доколко договорната клауза не
противоречи на добрите нрави, което би обус***ило нейната нищожност.
Ищецът мотивира
нейното начисление с раздел трети от ДС от 24.06.2016г. -т.4 - „в случай на прекратяването на ползването на
услугите , през срока по чл.2 по вина или по инициатива на потребителя ,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/ номер до края на този
срок.
Сумата за неустойка е
начислена по фактура **********/15.03.2017 г., с падеж на плащане 30.03.2017 г.
и сумата от 432,90 г. е включена като основа за начисляване и на дължимото ДДС.
Съдът счита, че
клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на
срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника.
Липсва нормативно
ограничение, и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по договор за услуга могат да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е
също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент –
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д.
№ 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава ус***ия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че
съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл:
Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение №
229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. №
1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Предвид изложеното,
предявеният иск за установяване на дължимост на
главницата в частта й включваща частично претендираната неустойка по посочената
фактура, се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на
уважената част от главницата, доколкото касае лихвоносно вземане, то следва да
се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 20.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 и 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се
присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска.
Ищецът е представил
доказателства и претендира разноски/списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в
Молба 2771/06.03.20г. както следва: сумата от 25,00 лева – д.т. + 360,00 лева
адв. в-е със ДДС ; като в заповедното производство са му присъдени общо 385,00
лева ,от които д.т. 25,00 лева и сумата 360,00 лева – адв. в-е или общо 770,00
лева.
Направено е искане от ответника за намаляване на адв. в-е, т.е на осн. чл.78, ал.5 от ГПК , което съдът приема,че не следва да се уважава и то и за двете производства, тъй като адв. в-я – по 300,00 лева, са претендирани в минимален размер по чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата за мин.р-р на адв. в-я. , но е начислен и ДДС върху същите – общо 120,00 лева.
Съгласно § 2а от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява
върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се
формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по
ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет
на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от
адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, в които
размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда
основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде
установен чрез справка в публичния регистър по чл.80, ал.1 ДОПК), в полза на
адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело
минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален
интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата
практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС
върху адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА - напр. определение №
306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС,
ІІ т. о., определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ІІ
т. о., определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ІІ т.
о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.
В такъв случай разноските
по делото следва да се определят по съразмерност
съобразно уважения размер на иска / 330,32 лева – 77,49 лева / или сумата 252,83
лева или /252,83х770,00/330,32 лева/ или сумата 589,36 лева.
Следва обаче да се
задължи ищеца да заплати и д.т. по сметка на РС – ***ЕЧ върху частично
предявения иск за неустойка или сумата 50,00 лева на осн.
чл.1 от ТЗДТ по ГПК, която съдът е пропуснал да събере в настоящото
производство.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски и не претендира такива, поради
което не следва да се присъждат.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание на
чл. 415 във вр.с чл. 422 от ГПК, по отношение на Й.И.К.
ЕГН: ********** с адрес: ***, п.к. 5540, наличието на вземане по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 2505/2018 г. по описа
на Районен съд - ***еч, ГК, VI състав, в полза на „***" ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район ***, чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. ***,
пълномощник, против длъжника -ответник Й.И.К. с ЕГН **********, в размер на 252,83 лева, дължима съгласно фактура №
**********/ 15.11.2016г., фактура № **********/ 15.12. 2016 г., фактура №
**********/ 15.01.2017г., фактура №**********/15.02.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „***" ЕАД, с горните данни, частичен
иск по чл.92 от ЗЗД във връзка с чл. 415 във вр.с чл.
422 от ГПК, да се признае за установено по отношение на длъжника - ответник Й.И.К.,
наличието на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д № 2505/2018 г. по описа на Районен съд - ***еч,
ГК, VI състав, в полза на „***" ЕАД в размер на 77,49 лева – неустойка по раздел трети, т.4 , от ДС от
24.06.2016г. -т.4, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Й.И.К. , с горните данни, да заплати на „***" ЕАД,
с горните данни, сумата 589,36 лева
разноски по делото по съразмерност на уважения размер на иска за заповедното и
общото исково производство.
ОСЪЖДА „***" ЕАД, с
горните данни, да заплати по сметка на РС – ***ЕЧ, д.т. 4% върху частично
предявения иск за неустойка или сумата 50,00 лева на осн.
чл.1 от ТЗДТ по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ***ешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила, препис от
същото да се приложи по ч.гр.д. 2505 по
описа за 2018 г. на РС – ***ЕЧ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: