РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Бургас , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20202120105496 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от К. Г.
М., ЕГН **********, адрес в .................... чрез пълномощник – адв.И.Н., адрес на кантора в
.................., против „ВиК“ ЕАД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в
......................, с която иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 772,81 лева, представляваща сбор от неизплатени суми по
фактури за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №................, издадени в
периода 18.02.2010 г. – 23.05.2012 г. и касаещи отчетен период 29.12.2009 г. – 26.04.2012 г.,
ведно със законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 125,00 лева – разноски по делото, от които 25,00 лева – заплатена държавна
такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнграждение, поради изтекла погасителна давност.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца има издаден на 20.04.2012 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№9746/2011 г. по описа на РС-Бургас въз основа на който има
образувано на 29.07.2014 г. изп.д.№920/2014 г. по описа на ЧСИ Д.Н. с взискател „ВиК“
ЕАД. Твърди се, че изпълнителното производство е прекратено на 03.05.2019 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция, както и че въз основа на
същия изпълнителен лист има образувано при ЧСИ И.Б. изп.д.№4425/2020 г. и по същото
има наложени запори.
Ищецът счита, че в негова полза има изтекла пет годишна давност относно
задължението му към ответника, тъй като не са били предприети каквито и да е
изпълнителни способи спрямо него, считано от 19.09.2012 г., когато е издаден
изпълнителния лист.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от адв.Н., който поддържа
иска и моли за уважаването му.
1
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „ВиК“ ЕАД, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск на подробно изложени в
отговора аргументи, с твърдението, че по изп.д.№920/2014 г. на ЧСИ Д.Н. са извършени
редица принудителни действия, довели до прекъсване на давността, поради което и
вземането продължава да съществува. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалният си представител –
юк.Б., който оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба и изложените в него
аргументи за прекъсване на давността.
Предявеният иск е с правно основание чл.439, вр.чл.124 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по
делото писмен доказателствен материал, обективиран в представените в копие изп.д.
№2014804040090 по описа на ЧСИ Д. Н. с район на действие ОС-Бургас и изп.д.
№20207050400187 по описа на ЧСИ И. Б. с район на действие ОС-Бургас, а именно, че на
основание Заповед за изпълнение №3776/17.07.2012 г., издадена по ч.гр.д.№5713/2012 г. по
описа на РС-Бургас е разпоредено ищецът К. Г. М. да заплати на „ВиК“ ЕАД сумата от
772,81 лева, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен №............., издадени в периода от 18.02.2010 г. до 23.05.2012 г.
и касаещи отчетен период 29.12.2009 г. – 26.04.2012 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 11.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 125,00 лева – разноски по делото.
Въз основа на така постановения съдебен акт е бил издаден на 19.09.2012 г.
изпълнителен лист, въз основа на който по молба на „ВиК“ ЕАД е било образувано
изпълнително дело №20148040400920 по описа на ЧСИ Д.Н., рег.№......, район на действие
ОС-Бургас, което на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, е било прекратено с Постановление
от 11.04.2019 г.
Впоследствие, на 10.06.2020 г. по искане на „ВиК“ ЕАД като взискател е образувано
ново изпълнително производство под №20207050400187 по описа на ЧСИ И.Б. с район на
действие ОС-Бургас за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист, което е
висящо към настоящия момент.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК се осъществява защитата на
длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на вземането, като могат да се
2
установяват само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, и от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице
правен интерес от предявяването му доколкото срещу ищеца има образувано изп.д.
№20207050400187 по описа на ЧСИ И.Б., което е висящо и е образувано за събиране на
вземане по изпълнителен лист от 19.09.2012 г., което ищецът твърди, че не дължи поради
изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
В настоящия казус ищецът се позовава на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като
основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на
изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок и изтекла в негова полза
петгодишна погасителна давност, поради което и спорните по делото въпроси са изтекла ли
е в негова полза погасителна давност по отношение вземането на ответника, като се имат
предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по
т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Отговорът на въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането
срещу ищеца се съдържа в постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая намира приложение, тъй като към датата на
постановяването му – 26.06.2015 г., изпълнителното производство по изп.д.
№20148040400920 по описа на ЧСИ Д.Н., все още е висящо. Съобразявайки разясненията,
дадени в Решение №170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д.№2382/2017 г., IV ГО, ГК, изводът
който се налага е, че образуването на изпълнително дело №20148040400920 по описа на
ЧСИ Д.Н., рег.№....., район на действие ОС-Бургас на 04.08.2014 г. е станало при дейсвието
на ППВС №3/80 г., до датата на цитираното по-горе тълкувателно решение – 26.06.2015 г., е
прекъснало давността за процесното вземане, или давността по чл.110 от ЗЗД започва да
тече от тази дата и изтича на 26.06.2020 г. Видно е обаче, че новото изпълнително дело е
образувано на 10.06.2020 г., поради което и действията по същото прекъсват давността.
Доколкото обаче първото такова действие от категорията прекъсващи давността е от
11.08.2020 г., когато са наложени запори върху движими вещи и вземания на длъжника, т.е.
същите са извършени след 26.06.2020 г., когато давността вече е изтекла, то с основание
ищецът претендира, че не дължи изпълнение поради изтекла в негова полза погасителна
давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца 450,00 лева, съгласно приложения на л.122 списък по чл.80 от ГПК.
Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатския хонорар и след като
съобрази Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
3
намира същото за неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че К. Г. М., ЕГН
**********, адрес в ........................., съдебен адрес в ................., чрез адв.Н., не дължи на
„ВиК“ ЕАД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в ......................, сумата от
772,81 лева, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен №.............., издадени в периода 18.02.2010 г. – 23.05.2012 г. и
касаещи отчетен период 29.12.2009 г. – 26.04.2012 г., ведно със законната лихва от
11.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125,00 лева –
разноски по делото, от които 25,00 лева – заплатена държавна такса и 100,00 лева –
юрисконсултско възнграждение, поради изтекла в негова полза погасителна давност.
ОСЪЖДА „ВиК“ ЕАД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в
....................., ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. М., ЕГН **********, адрес в ....................., съдебен
адрес в ..................., чрез адв.Н., сумата от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала
Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4