Решение по дело №3981/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3751
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20221110203981
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3751
гр. С., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203981 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„Х.К.С.” ООД ЕИК:..., със седалище и адрес на управление:град С.,
район”Л.”, ж.к.”Л.”8, ..., обжалва наказателно постановление (НП) № 23-
2200017/24.02.2022г.издадено от инж.Е.И.А. - директор на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда Софийска област”, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин / лева, за
административно нарушение –по чл.138, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
1
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Видно от съдържащия се в административнонаказателната преписка
Протокол за извършена проверка № 2200259/2022г, такава започнала на
06.01.2022г.и приключила на 20.01.2022г.. Служителите на АНО –
свидетелите В. С. и А. К. констатирали в хода на проверката в обект,
стопанисван от жалбоподателя-офис, находящ се в град С., район”Л.”,
ж.к.”Л.”8, ..., че работодателят – жалбоподател, при сключване на трудов
договор № 258/13.04.2021г. за непълно работно време с госпожа Ковачева,
записал в чл.3 на договора”Работното време на работника/служителя е 4 часа
дневно/20 часа на седмица/.Продължителността и разпределението на
работното време, съгласно чл.138, ал.1 от КТ се определя с
график”.Проверяващите не установили наличието на разпределение на
работното време в действителност, тъй като въпреки, че били изискани не
били представени от страна на дружеството никакви графици, заповеди,
споразумения или други документи относими към законовото изискване.
За констатираното нарушение свидетелката В. С. съставила АУАН, а
по – късно било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
материали, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и
гласните(показанията на свидетелките С., К. и Георгиева) и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. От показанията на свидетелката Георгиева, която била
служител на фирмата – жалбоподател се установява, че тя уведомявала устно
работничките, включително Ковачева(хигиенистка) относно това къде трябва
да отидат и до колко часа да работят на този обект, като тъй като им
предавала устно тази информация, ги карала да я повтарят.Не са ангажирани
доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин, че е
имало утвърдени графици, споразумения и действително разпределение на
работното време, съответстващо на смисъла, вложен в разпоредбите на КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление
нарушение.В случая не е спазена разпоредбата на чл.138, ал.1 от КТ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
2
съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено също в срок, като е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в
степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материалноправна
норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.

Съгласно чл.138, ал.1 от КТ, в случаите, в които страните уговарят
работно време с намалена продължителност/непълно работно време/, те
дължат да уговорят както продължителността, така и разпределението на
работното време.Това е допустимо да стане и чрез определяне с
допълнително споразумение към трудовия договор или съгласие, изразено
под друга форма.Тази възможност е с договорен характер-налична е при
съгласие между работодателя и работника, което следва да е материализирано
в писмена форма.В случая такъв вид писмено доказателство, което да
удостовери двустранно съгласие за продължителността и разпределението на
работното време, постигнато към момента на постъпване на Ковачева на
работа, липсва.Не е налице двустранно подписан акт, с който да се определя
разпределението на работното време на работника с непълно работно време и
удостоверяващ, че работникът се е запознал и е приел да полага труд, в
съответствие с разпределеното работно време.Следвало е в писмен вид да се
посочи конкретно в кой часови диапазон за всеки конкретен работен ден – с
начален и краен час, работникът е бил задължен да полага труд срещу
възнаграждение.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства от които да се установи
по безспорен начин, че е въвел разпределение на работното време, с
двустранно подписан акт от работника и служителя.
Ето защо издаденото НП се явява правилно и законосъобразно и следва
3
да се потвърди, като се съобрази, че имуществената санкция е определена в
размер на законоустановения минимум.
С оглед изхода на делото, в полза на АНО следва да се присъдят
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-2200017/24.02.2022г.издадено от
инж.Е.И.А. - директор на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда Софийска област”, с което на
„Х.К.С.” ООД ЕИК:... е наложена имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и
петстотин / лева, за административно нарушение –по чл.138, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Х.К.С.” ООД ЕИК:... да заплати на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда Софийска
област”сума в размер на 120/сто и двадесет/лева, съставляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – С.
град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4