№ 7184
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110108935 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Н. А. против
(община).
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 200 лв., представляваща глоба по наказателно постановление
№ (номер)/(дата)г. на кмета на (община), поради изтекла погасителна давност. Твърди, че е
образувано изп. д. № ****/****г. на ЧСИ П. във връзка с наказателното постановление.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е прието като доказателство наказателно постановление №
(номер)/(година)г., издадено от (община), с което на ищцата е наложена глоба в размер на
200 лв., за нарушение разпоредби на НРУПОГТТ(СО), влязло в сила на 25.11.2016г.
Представено е запорно съобщение, с което е наложен запор върху получаваното от
ищцата трудово възнаграждение.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ****/****г. на ЧСИ А. П..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
1
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията на
ответника за недопустимост на иска, поради следното. Когато събирането на публичното
вземане е възложено на съдебен изпълнител, той действа по реда на Гражданския
процесуален кодекс и защитата на материалното право следва да бъде осъществена по реда
на чл. 439, ал. 1 ГПК - така Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016
г., 5-членен състав; Определение № 494 от 20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4728/2017 г.,
III г. о., ГК; Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017, ГК, II г.о.
Принудителното събиране по ДОПК се извършва от публични изпълнители по реда
на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Така цитираната правна норма
обосновава извод, съгласно който на взискателя е предоставена възможност да събере
вземането си за публични задължения, както по реда на ДОПК, така и по реда на
гражданското производство. В настоящия случай, от приложените по делото доказателства
се установява, че взискателят (община) е възложил принудителното събиране на публичните
задължения на частен съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително производство по
реда на ГПК. С оглед на това, защитата по исков ред е по чл. 439 от ГПК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Определение № 988 от 28.0.2015 г. на ВАС по адм.д. №
13254/2014 г.; Определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм.д. № 1/2013 г.; Определение
№ 81 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм.д. № 73/2012 г. ; Определение № 92/22.11.2012 г. на
ВАС по адм. д. № 74/2012 г.; Определение № 28/29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.;
Определение № 35/11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г.; Определение №
45/8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г.; Определение № 63/17.10.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 47/2017 г.; Определение № 48/22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г.;
Определение № 87/29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г.; Определение №
39/02.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 23/2020 г.
С определение № 52/29.12.2020 г. по дело № 38/2020 г. на ВКС и ВАС, 5-членен
смесен състав е прието, че редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
несъществуването на това вземане. И доколкото в настоящия случай публичното вземане е
възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно
основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд.
Спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Вземането на ответника е установено с влязло в сила наказателно постановление №
(номер)/(година)г., издадено от (община), с което на ищцата е наложена глоба в размер на
200 лв., за нарушение разпоредби на НРУПОГТТ(СО). Цитираното наказателно
постановление е влязло в сила на 25.11.2016г., видно от направеното върху него
отбелязване.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСС на
ВАС е прието, че е неприложим общият срок за събиране на публични държавни вземания, а
2
след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на
административното наказание „глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а"
ЗАНН“. Започналият да тече след прекъсването на давността нов давностен срок е
двугодишният по чл. 82, ал.1, б.”а” ЗАНН. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН
предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че давностните срокове за
изпълнение текат от влизане в сила на наказателното постановление.
В случая наказателното постановление е влязло в сила на 25.11.2016г. На
01.10.2019г. ответникът е подал молба до ЧСИ за започване на изпълнение, видно от
приложеното изпълнително дело. В периода от 25.11.2016г. до 01.10.2019г. няма данни
давността да е бил прекъсвана. Ето защо, същата е изтекла на 25.11.2018г., с изтичане на 2
години от влизане в сила на наказателното постановление, поради което основателни са
твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени като основателни
и доказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски за държавна такса.
На основание чл. 38 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на на
Адвокатско дружество „(адв. дружество)“ сумата от 480 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на (община), БУЛСТАТ (номер),
(град), (адрес), че И. Н. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), не дължи на
(община), по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща глоба по наказателно постановление № (номер)/(дата)г., издадено от кмета
на (община), поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА (община), БУЛСТАТ (номер), (град), (адрес) да заплати на И. Н. А., ЕГН
3
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50
лв., представляваща направените по настоящето дело разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА (община), БУЛСТАТ (номер), (град), (адрес) да заплати на Адвокатско
дружество „(адв. дружество)”, БУЛСТАТ (номер), (град), (адрес), на основание чл. 38 от ЗА
сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4