Р Е Ш
Е
Н
И
Е № 82
гр. ВРАЦА, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публично заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар
Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр. дело N` 689 по описа за 2018 год.,за да се произнесе взе
предвид:
Адв. П.С. ***,
в качеството си на пълномощник на Д.И.А. *** , е подала въззивна жалба против решение №817/08.11.2018 г по гр.д.№ 2324/18 г по
описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на
ВРСъд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Твърди се,че изводите на
ВРСъд са неправилни, тъй като е
уважил искани подобрения по имота , а не поправяне на причинени вреди по
смисъла на ЗЗД. Освен това в приложеното досъдебно производство СТЕ била
установила, че щетата е незначителна и е на стойност 61 лв, поради което и ДП било прекратено на осн. чл. 216 ал.4 от НК-маловажен случай.
Експертизата пред
ВРсъд била оспорена, но съдът бил приел заключението и постановил решението си
изцяло върху него и неговите изводи.
От друга страна от снимковия материал към СТЕ било видно
само един оголен кол /бетонов/ и това
била единствената повреда по оградата и само около него имало съборена земната пръст.
Жалбоподателят,счита че не било доказано, че именно Д.А. е поръчал на лицето В.Д. да копае, а не
било и доказано този оголен кол да е в имота на
ищеца А.И. , тъй като по- скоро бил върху общинска земя.
С жалбата са направени доказателствени искания за призоваване на експерт инж. Л.А. и
експерт инж. Г.В., които са изготвили
оценителни експертизи по ДП ,за да
отговорят какво са установили при посещението си на място през м. 10.2017
г и м. 12.2017 г след сигнала до РП, била ли е компрометирана оградата на
ищеца, в какво се изразявало нарушението, каква щета е установена и на каква
стойност и дали необходимостта от подпорна стена по цялата дължина на оградата
е в причинно- следствена връзка от извършеното от В.Т.Д. на 18.03.2017 г?
Моли се да се извърши повторна СТЕ и отговори на 7 въпроса ,които се
поставят в жалбата на стр.3 от нея.
Иска се отмяна
на решението на ВРСъд атакувано с жалбата като незаконосъобразно , като алтернативно се постанови решение с намаляване размера на действително
причинените вреди.
В срока за
отговор на въззивната жалба адв. Е. М. ***,
в качеството на пълномощник на А.И. поддържа, че жалбата
макар и процесуално допустима е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли с всички законни
последици.
В отговора се
посочва ,че по делото е изслушано
заключение на СТЕ , от което е
установено слягане на бетоновата площадка, поради отнемане на земна маса
под оградата,както и подкопаване на бетона от слягане на земната основа следствие
отнемане земни маси. За укрепването на
бетоновата площадка според в.л. К. трябвало да се извърши укрепване на откоса
на границата от северозапад на имот
12259.1025.550 и то възлизало на стойност 6 7473,64 лв.
Според адв.М.
жалбоподателят не сочи причини ,които са му попречили да поиска повторна
експертиза пред ВРсъд, както и разпит на свидетели , поради което искането на
жалбоподателя за допълване доказателствата си пред ВОС на осн. чл. 266 ал.3 от ГПК били недопустими.
Моли се въззивната
жалба да се остави без уважение и се потвърди решението на ВРСъд.
Въззивният съд
се е произнесъл по доказателствените искания на жалбоподателя като е приел ,че
на осн. чл. 266 от ГПК са преклудирали исканията му за разпит като свидетели експертите по делото пред първоинстанционния съд , както
и назначаване нова експертиза пред ВОС,тъй
като проц. представител на жалбоподателя пред ВРС е оспорил единичната експертиза ,но не е поискал назначаването на
нова трона такава, няма отказ на съда за назначаване на нова експертиза и това
искане също е преклудилано на осн. чл. 266 ал.3 от ГПК.
Съд. състав
обаче е приел ,че съгласно ТР №1/2013 г на ОСГТК на ВКС ограниченията в обсега на въззивната
дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не
намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес.
В казуса се касае
до поправяне на евентуално нанесена щета от жалбоподателя на ответника- ищец на
построена от него ограда на част от
собствения му имот. Във връзка с приложението на материалноправната норма на
чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД в казуса,сме в хипотезата на един от основните принципи в правото , а именно всеки,който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа ,като следва да поправи виновно
причинената от него щета, като той е виновен до доказване на противното.
Освен това от назначения пред ВРСъд експерт е изготвено
заключение и даден един единствен
вариант за укрепване на приетата
за компрометирана процесна ограда на стойност
над 6000 лв. В приложеното ДП
обаче експерт инж.Л.А. е дала
вариант за възстановяване откоса до процесната ограда с ремонтни работи за 61 лв, но също заявявайки ,че за
стабилизиране на терена е необходима подпорна стена.
Въз. съд е приел ,че следва служебно
да се назначи техническа
експертиза ,която да направи отново
оглед на място и да заяви има ли други
варианти за стабилизиране на
компрометираната ограда близо до първоначалния й вид: евентуално нови
бетонови стъпки и бетониране на
металните тръби на оградата, на каква стойност
или изграждане подпорна бетонна стена
,с каква дебелина и на каква
стойност или други варианти за укрепване?
ВОС е назначил
за в.л. експертът пред първата инстанция инж.К. ,който не е отговорил на
поставената задача , а е потвърдил единствения си вариант даден от него в
първоначалното му заключение пред ВРСъд. След назначаване на нов експерт инж. И.И., е депозирано
и прието заключение с вариант как да се възстанови първоначалния вид на
оградата , съответно необходимата
стойност за труд и материали?
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите. разгледана по същество
жалбата е ч а с т и ч н о о с н о в а т е л н а.
Пред ВРсъд от А.Х.И. *** е предявил срещу Д.И.А. *** иск за заплащане на сумата от 3000 лева,в последствиев хода на делото увеличена на 6 000 лв,
представляваща обезщетение за виновно причинени му имуществени вреди,следствие подкопаване
на негова телена ограда , разрушаване
на бетоновата основа на коловете на същата, разрушаване на земния насип
/откоса/ към отводнителния канал, чрез действия,довели и до компрометиране на бетоновата настилка и
пропадането й, по повод възложената работа от ответника-жалбоподател Д.И. на
лицето В.Д..
Твърди, че е налице
пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия, вследствие
на които на ищеца са му причинени имуществени вреди. Сочи и че свлечените земни
маси са от неговия имот. Моли искът да бъде уважен и му бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
В срока по
чл.131 ГПК от ответникът е постъпил отговор, с който оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че не познава лицето В.Т.Д., като не му е възлагал да извърши
описаните в исковата молба действия. Възразява, че видеозаписите от
охранителните камери не са допустимо доказателствено средство,чиито разпечатки
са приложени по делото. Твърди, че след негова жалба до Комисия за защита на
личните данни на ищеца било наредено да демонтира част от камерите. Твърди, че
след извършена от общинската администрация през 2016г. реконструкция на
отводнителния канал и в резултат на естествени природни явления – валежи и
други, по протежение на отводнителния канал се наблюдавало свличане на земни
маси. Твърди, че изградената от ищеца
ограда не е по границите на неговия имот, а излиза извън тях, поради което
твърди, че същата е незаконна.
Пред ВРСъд са
събрани писмени доказателства ,изслушани са свидетелски показания, изслушана е
спец. техн. експертиза от инж. К., приложена е и преписка на РП-Враца №1310/2017 г от 13.07.2017 г.
От приложения договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.06.2015г. между Община Враца и А.Х.И., вписан в служба по
вписванията с вх. рег. №3790/09.06.2015г. и скица на поземлен имот №
15-146682-29.03.2016г., е видно ,че имот
с идентификатор 12259.1025.550 по кадастралната карта на гр. Враца,
представляващ УПИ I, кв.***по действащия РП на гр. Враца, в който е построена
самостоятелна сграда с учредено право на строеж и с идентификатор
12259.1025.550.1 „Амболатория за специлиазирана медицинска помощ“, е
собственост на А.Х.И., както и построената в имота сграда.
От представено разрешение за строеж №113/29.06.2018г. се
установява, че на А.Х.И. е разрешено да извърши строителство на „ограда“ в УПИ I, кв.***по действащия РП на
гр. Враца, бул. *** с идентификатор
12259.1025.550 по кадастралната карта на гр. Враца. Разрешен е строеж на
ограда с височина до 2,20 м, стоманени колони и оградна мрежа. В
разрешението е посочено, че оградата следва да бъде изградена по вътрешните
регулационни линии на имота, като откъм съседните имоти бъде разположена изцяло
в имота на възложителя.
От показанията
на свидетеля А. И.-без родство се
установява, че е посетил имотът, в който е построена процесната ограда във
връзка с работата си като служител на МВР-Враца. С колегата му били изпратени
на мястото, за да извършат проверка по сигнал. Заварили на мястото свидетеля В.Д.,
който извършвал ремонтни дейности с кирка и лопата. Не видял изкоп, но имало
път между канала и сградата. В. им обяснил, че извършва дейностите по
възложение на друго лице, което е искало да бъде направен път, където преди е
имало път за преминаване.
Свидетелят Г. е
разяснил, че ръководил и е участвал в ремонта на канала, който се намира от
едната страна на имота на ищеца. Посочил, е че при извършване на ремонтните
дейности са заравнили склона над канала под 45 градуса, където е било възможно.
Също така е изложил, че денивелацията между оградата и нивото на канала е
голяма, като докато те са работили между болницата и канала не е имало път, не
имало и свлечени земни маси между сградата на А.И. и канала. Разяснил е изрично, че при почистване
на склоновете над канала от растителността, е използван багер, който се е
движил само от лявата страна на канала, срещу болницата и не е минавал под
оградата на болницата. Преди два месеца забелязал, че имало натрупана земна
маса върху мрежата, ограждаща канала.
Свидетелят В. Х.-без
родство е посочил, че на 18.03.2018г. е
бил в„Амболатория за специлиазирана медицинска помощ“, т.н. от него болница, по повод своя работа и е видял В.Д. да копае под оградата на сградата, над канала,
с което подкопавал оградата и бетона. След като му направил забележка да спре,
разбрал, че Д.А. е възложил на В. да копае, като му е дал и инструменти за
това. Също така е потвърдил казаното от
свидетеля Г., че при завършване ремонта на канала, между оградата на болницата
и канала не е имало пътека за преминаване, а е било стръмен бряг. Вследствие на
изкопаването, извършено от В., били оголени бетоновите стъпки, с които са
захванати коловете, били оголени и оградата е започнала да се свлича. Преди да
започне изкопаването от страна на В., откосът бил с наклон 45 градуса.
От показанията на свидетеля Христо Х. -без родство се
установява, че същият живее в съседство с процесния имот и е наблюдавал, че
след ремонта на канала при преминаване на коли по черния път, който е без
изход, и свършва до паркинга на болницата, земята се е свличала към канала, тъй
като самият път имал наклон в тази посока.
Свидетелят В.Д.
със своите показания, установява
обстоятелството, че е извършвал изкопни работи между оградата на болницата в
имота на ищеца и канала по възложение на ответника Д.А. , който има къща в близост, и който му е
предоставил инструментите за това и му заплатил 10 лева. Било му казано да
изкопае пътека между оградата на болницата и канала, като това извършил като
вземал пръст под оградата и я хвърлял към дерето. Дошли полицаи, които му
казали да спре да копае, след като няма разрешение. Повикали Д.А. и разговаряли и с него за изкопа и дали има
разрешение за това. Изкопаната от него пътека била от улицата до края на
болницата, около 25 метра дълга и 80 см. широка.
От
приетото пред ВРсъд заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че вещото лице е посетило
имота на място и е констатирало, че оградата е съобразена с издаденото
разрешение за строеж и е изградена по
вътрешните регулационни линии на имота, като е по-навътре в имота с 0,5м. откъм
Медковско дере при т.4 от приложения към
заключението трасировъчен карнет. При огледа в. л. е установило също така, че
на северозападната страна на имот 12259.1025.550 под прозирната ограда, по
цялата й дължина, има отнемане на земна
маса от ската на насипа по оградата, като същата е вследствие човешко
въздействие, тъй като отсрещният скат бил оформен и обрасъл с растителност.
Поради отнемането на земната маса под оградата последните три бетонови
фундамента под металните колони, с които е укрепена, са без опора. За укрепването на оградата към този момент било необходимо изграждане на
стоманобетонова подпорна стена. Имало видимо слягане от 2 см. между две
бетонови ламели от вертикалната планировка, като към
момента нямало пукнатини по бетона от слягане на земната основа, но същата била
подкопана вследствие от отнемането на земни маси.В.л. К. е дал стойност от 6 000 лв за изграждане на посочената от него стоманобетонна подпорна стена като е приложил справка за количествена сметка за СМР.
Приложена е преписка на ВРП от 2017 г , която
установява ,че А.И. е сезирал
РПрокуратура на 30.05.17г за действията на ответника Д.А. и св. В.Д., които са му нанесли вреди на
негово недвижимо имущество.По преписката е назначен експерт инж. Г.В., който е
дал заключение ,че няма нанесена щета върху процесната ограда ,но втората техн.
експертиза от инж.Л. Б. е установила,че е нарушена устойчивостта на оградата и
пазарната стойност на нанесената щета е 61 лв, но се налагало подпорна стена по
цялата дължина на оградата като необходимо СМР за укрепване на терена, без да е
причинено от В.Д. на 18.03.2017 г с неговата изкопна дейност на същото място.
При
гореизложената факт.
обстановка изяснена пред ВРС и
допълнителната експертиза пред ВОС, налагат следните правни изводи:
1.
Законосъобразно ВРСъд е приел, че според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, за
разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна и не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя на същата. Отговорността
на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
1) правоотношение
по възлагане на работа,
2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина/,
3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.
2. Установено е безспорно по
делото от показанията на свидетелите В.Д., В. Х., А.И., че Д.А. е
възложил на св.В.Д. да извърши
изкопаване на откоса между оградата, собственост на ищеца, и канала, за да се изгради
пътека по цялото протежение на оградата с възможност за преминаване към къщите
на улицата ,без заобикаляне на сгадата „Амболатория за специлиазирана
медицинска помощ". От същите свидетелите се установява, че такава пътека е изкопана, като склонът между оградата и канала
е станал с много голям наклон, поради отнемане на земна маса и се е стигнало до
свличането на част от останалата земна
маса под оградата, което е нарушило нейната стабилност и същата е
компрометирана.
От заключението
на експерта К. и на свидетелските
показания се налага извода ,че е
оформена пътека за преминаване между процесната телена ограда и оградата на
канала следствие отнемане за земна маса,
налице е нарушаване устойчивостта на терена, което е довело до слягане на
оградата и бетонната площадка до нея т.е. причинна връзка между деянието и
нанесена щета.
3. Установи се, че Д.А. е възложил на св. В.Д. срещу заплащане да оформи
пътека между оградата на болницата в имот 12259.1025.550 и канала, като същият
за целта е свлякъл земна маса от горния край на склона под оградата към дерето.
В.л. инж. К. пред ВРСъд е посочил, че за укрепването на процесната ограда е
необходимо изграждането на подпорна
стена като е изготвил количествена-стойностна сметка с различните СМР на обща
стойност 6 473,64 с ДДС и 10%
печалба за строителя.
От назначената пред ВОС служебно нова техн. експертиза по изложените
от ВОС мотиви, в.л. инж.И.И. е
посочил ,че предложената от инж.К.
за изграждане подпорна стена, касае цялата ограда /повече
от 20 м/, но тя след негов оглед не била компрометирана изцяло, а само около 5
метра и 80 см. от нея е отнета земна
маса от св.В.Д. и се е стигнало до слягане и оголване на металните колове и висящност на мрежата в
една част.Затова инж.И. е дал вариант за възстановяване на процесната ограда
във вида в която е била с репариране на нанесената щета, а именно с трошен
камък и бетон за укрепване свличането на земната маса под оградата в
компрометираната й част, кофраж и изливане бетонова стена, която да подпре оградата в тази част. В приложената количествено стойностна
сметка също са посочени видовете СМР,
като стойността е 629,18 лв с ДДС и печалба на строителя.
Въззивният състав счита, че следва да приеме ,че нанесената щета от
ответника е на стойност 629,18
лв, а не 6 000 лв, тъй като се цели
поправяне на компрометираната ограда във вида , в който е била. Разбира
се най - здравия вариант за укрепване на
процесната ограда е с арматура и бетон според инж.К. по цялата ограда, но
такава здрава бетонна ограда не е била изградена от нейния собственик до
момента, още повече разрешението за строежа й е за телена ограда с метални колове,без бетоннова подпорна стена.Затова за
възстановяване оградата в предишния и вид следва да се поправи компрометираната
част от нея на стойност 629,18 лв., тъй като
последния оглед на в.л.ин.И. е ,че не цялата ограда е компрометирана.
При гореизложеното
иска следва да бъде уважен до размера на
629,18 лв, а не 6000 лв.Решението на ВРСъд следва да бъде изменено , както в
частта за присъденото обезщетение така и за разноските пред първоинстанционния
съд. Ответникът дължи на жалбоподателя разноските ,които е направил пред
въззивната инстанция съобразно частично
уважената жалба в размер на 99,59 лв. Жалбоподателят дължи също разноски
на ответника с оглед отхвърлената част
на жалбата в размер на 393,87 лв Затова
ВОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение№817/08.11.2018 г по гр.д.№ 2324/18 г по описа на ВРСъд в частта ,в която Д.И.А., ЕГН **********, адрес *** е осъден да заплати на А.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 6000 лева /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие от работата, възложена от ответника на
В.Д., изразяващи се в подкопаване на оградата в имот 12259.1025.550 по
кадастралната карта на гр. Враца, разрушаване на бетоновата основа на коловете,
слягане на бетоновата площадка в имота, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.05.2018г. до окончателното й изплащане,за сумата над
629,18 лв и за сумата над 71,28 лв разноски, като вместо отменените части
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Х.И. *** е предявил срещу Д.И.А. *** иск за заплащане
на сумата от 3000 лева,в последствие увеличена
на 6 000 лв, представляваща обезщетение за виновно причинени му имуществени вреди,следствие подкопаване
на негова телена ограда , разрушаване на бетоновата
основа на коловете на същата, разрушаване на земния насип /откоса/ към
отводнителния канал, чрез действия,довели
и до компрометиране на бетоновата настилка и пропадането й, по повод
възложената работа от В.Д. на Д.А., за
сумата над 629,18 лв до 6000 лв,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА А.Х.И. *** да
заплати на Д.И.А. *** разноски по компенсация пред въззивната инстанция в размер на 99,50 лв/деветдесет и девет лева и 0,50
ст./
ОСЪЖДА Д.И.А. ***
да заплати на А.Х.И. *** разноски по компенсация пред въззивната инстанция в
размер на 393,87 лв/триста деветдесет и
три лева и 87 ст./.
На осн. чл. 280
ал.3 т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател
:
Членове:
1/ 2/