Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.05.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

27.04.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

563

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от В.А.Т. от ***, действаща чрез адв.Т.Б., против Решение № 2153-08-513/17.11.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 084-00-144-3 от 19.07.2022 г. на ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно като издадено в нарушение на съдъпроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Излага съображения, че в оспореното решение изцяло неоснователно било прието от административния орган, че В.Т. не била упражнявала трудова дейност при осигурителя. Сочи, че обстоятелствата, че през периода, през който е било назначено лицето реализираният оборот на ЕТ бил намалял, както и това, че в екземпляри на фактури, представени от осигурителя ЕТ „***“, с № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г. и екземплярите на същите, представени от юридическите лица, издали тези фактури, били налице разминавания в подписа на получилото ги лице, а именно фактурите, представени от осигурителя ЕТ „***“, били подписани от В.Т., а представените от издателите „***“ ЕООД и „***“ ЕООД екземпляри на фактури, не били подписани от В.Т., не опровергавали факта, че Т. реално била полагала труд при осигурителя.

Въвежда доводи, че по отношение на жалбоподателката били налице основанията по чл. 54а от КСО, поради което изводите на административния орган в обратната насока били изцяло неоснователни и необосновани.

Счита, че обстоятелство дали В.Т. или някой друг е положил подпис на фактурите, не е от значение за административното производство по чл. 117 от КСО, нито е от решаващо значение за извода дали В.Т. е упражнявала реално трудова дейност при осигурителя ЕТ „***“.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-513/17.11.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 084-00-144-3 от 19.07.2022 г. на ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Кърджали, след което да върне преписката на пенсионния орган. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Т.Б. поддържа жалбата си по изложените в нея доводи.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба, като излага съображения за неоснователност на оспорването. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага съображения в подкрепа на доводите за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Въвежда доводи, че съгласно действащата съдебна практика наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на право на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се установявало, че лицето не е престирало работна сила, не е упражнявало трудова дейност, поради което не е осигурено лице по смисъла на § 1 от КСО.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването като неоснователно и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.05.2022 г. В.А.Т. от ***, в качеството си на безработно лице, е подала до ТП на НОИ - Кърджали, чрез дирекция „Бюра по труда“ – Крумовград, Заявление с вх. № ЗПОБ-09-07-178 от 16.05.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е декларирала, че трудовото й правоотношение с ЕТ „***“ е прекратено, считано от 13.05.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, за което е приложила Заповед № 74/12.05.2022 г. за прекратяване на трудово правоотношение.

С Разпореждане № 084-00-144-1/20.05.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от лицето заявление е било спряно, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, поради изискана от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали проверка на осигурителя ЕТ „***“, относно това дали, лицето е упражнявало трудова дейност при посочения осигурител.

В Констативен протокол № КП-5-08-01160040/07.07.2022 г., издаден от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че по трудовия договор, сключен между В.А.Т. и ЕТ „***, за периода 25.03.2022 г. – 12.05.2022 г., лицето не е упражнявало трудова дейност при проверявания осигурителен, поради което за посочения периода не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. В констативния протокол са отразени обясненията на работника и на лицето, представляващо осигурителя, относно назначаването и трудовата дейност на лицето. Посочено е, че в хода на проверката от страна на ЕТ „***“ са представени 3 бр. фактури с № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г., относими за периода 01.03.2022 г. – 31.05.2022 г. и свързани с получени от ЕТ стоки, които фактури били подписани от лицето В.Т. От юридическите лица, издали гореописаните фактури като доставчик, били изискани и съответно били представени техните екземпляри на фактурите, като от същите било видно, че положения в тях подпис не е на В.Т. Контролният орган е отразил, че по данни предоставени от ТД на НАП – Пловдив, на името на търговеца били регистрирани две фискални устройства, като от регистрираните по тях месечни обороти за периода м.01.2022 г. – м.05.2022 г. се установило, че през месеците, през които В.Т. е назначена на работа, оборота е намалял. В тази връзка е направено заключение, че след като дружеството не реализира голяма печалба и няма необходимия финансов ресурс да изплаща възнаграждението на трима работници /едно от които е В.Т./, ведно с осигурителни вноски, данъци и всички останали, съпътстващи дейността разходи, то трудовият договор бил сключен единствено с цел придобиване на осигурителни права. С оглед горното и предвид разнопосочните обяснения, дадени от работника и от лицето, представляващо осигурителя, е прието, че В.Т. не е упражнявала трудова дейност при осигурителя ЕТ „***“ и не са налице условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, респ. няма основание лицето да се смята за „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

След приключване на проверката и с оглед установените в хода на същата факти и обстоятелства, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е издал последователно: Разпореждане № 084-00-144-2/19.07.2022 г. за възобновяване на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица и Разпореждане № 084-00-144-3/19.07.2022 г., с което на В.А.Т. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. В разпореждането като мотиви са изложени констатираните от контролния орган факти и обстоятелства при проверката на ЕТ „***“, завършила с Констативен протокол № КП-5-08-01160040/07.07.2022 г., предвид което е направен извод, че лицето няма право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Разпореждане № 084-00-144-3/19.07.2022 г. е обжалвано в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал, 1, т. 1, б. „б“ от КСО, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение № 2153-08-396/31.08.2022 г. е спрял производството по жалбата, подадена от В.Т., против горепосоченото разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови оспорения акт, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че в хода проверката по разходите на ДОО на осигурителя ЕТ „***“, завършила с Констативен протокол № КП-5-08-*********/07.07.2022 г., е установен случай на съставен документ с невярно съдържание, за което била сезирана и съответната районна прокуратура. Посочил е, че в хода на извършената от контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали проверка, след направена съпоставка между представените от осигурителя ЕТ „***“ фактури с № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г. и екземплярите на тези фактури, изискани и представени от юридическите лица, издали същите - „***“ ООД и „***“ ЕООД, се установило, че документите са подписани от различни лица, респ. екземплярите на фактурите издадени в полза на осигурителя ЕТ „***“ и представени от него били подписани от В.Т., а тези на „***“ ООД и „***“ ЕООД не били подписани от лицето. Прието е, че установяването на обстоятелството дали В.Т. или някой друг е положил подпис на фактурите е от значение за административното производство по чл. 117 от КСО, с оглед преценката за това дали лицето реално е упражнявало трудова дейност и отговаря на условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което е направен извод за наличието на хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на административното производство по жалбата, подадена от В.А.Т., срещу разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Решение № 2153-08-396/31.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е обжалвано по съдебен ред от В.Т., при което с Определение № 163/20.10.2022 г. по а.д. № 417/2022 г. на Административен съд – Кърджали, оспорения акт е бил отменен и преписката е върната на административния орган за продължаване на административното производство по депозираната жалба.

С Решение № 2153-08-513/167.11.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган е посочил, че  след направена съпоставка между представените от осигурителя ЕТ „***“ фактури с № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г. и изисканите от доставчиците „***“ ООД и „***“ ЕООД фактури със същите номера, се констатирало, че документите с идентични номера са подписани от различни лица. Фактурите представени от осигурителя ЕТ „***“ били подписани от В.Т., а представените фактури от „***“ ООД и „***“ ЕООД съдържали подписи, от които било видно, че положения подпис не е на В.Т..

В оспорения акт са въведени мотиви, че при извършената проверка на осигурителя от контролен орган при ТП на НОИ — Кърджали била изискана информация от ТД на НАП - офис Кърджали за регистрираните фискални устройства и отчет за продажби чрез регистрирано фискално устройство за осигурителя ЕТ „***“. В отговор на ТД на НАП Пловдив - офис Кърджали изх. № 9101- 08-425#!/ 01.06.2022 г. била предоставена информация за налични в дружеството две фискални устройства. Видно от регистрираните месечните обороти по фискални устройства за 2022 г. на осигурителя ЕТ „***“ ***, месеците през които В.Т. е назначена на длъжност „***“ с възнаграждение *** лв., оборотът на дружеството бил намалял. За месец април 2022 г. оборотът на дружеството бил с *** лв. по-малък от изплатените нетни възнаграждения на персонала /без да се броят разходите за осигуровки и други съпътстващи разходи/.

На следващо място са отчетени разминавания в дадените обяснения от упълномощеното лице на дружеството и работника, заедно с направените констатации на контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали описани в Констативен протокол № КП-5-08-01160040/ 07.07.2022 г., от което е изведен извод, че реално В.Т. не е упражнявала трудова дейност.

Отразено е, че видно от справка НБД „Население“ на ГД „ГРАО“,  жалбоподателката е с постоянен адрес ***, а местонахождението на осигурителя ЕТ „***“ е в ***, т.е. налице е разстояние между двете селища от 67 км. В този смисъл е посочено, че лицето не е представило документи за транспортни разходи, нито пък ставало ясно, как и с какво лицето е пътувало ежедневно.

Административният орган е изложил доводи, че съгласно длъжностната характеристика на длъжността „***“ необходима компетентност за изпълнение на длъжността била лицето да е запознато с формите на отчетност, да умее да работи с електронно касовите апарати и да ги приключва в края на смяната, а от предоставената книга за касов апарат било видно, че дневният финансов отчет е приключван от други лица (Е. и М. - обслужващ магазин).

 Предвид изложеното е прието, че сключеното трудово правоотношение между В.А.Т. и ЕТ„***“ е фиктивно, привидно трудово правоотношение, целящо имитиране на качеството „осигурено лице“ по отношение на работника, въз основа на което да бъдат получени произтичащите от него осигурителни права и следва жалбата да бъде отхвърлена.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактическите и правни основания за постановяването му. Потвърденото с него разпореждане, постановено на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, също е издадено от компетентен орган – длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения процесуалните правила. Обратно на въведените в жалбата твърдения, административния орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства. Разгледани по същество оспореният акт и потвърденото с него разпореждане се явяват законосъобразни като издадени в съответствие с материалния закона и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че, за да се счита едно лице за осигурено, по отношение на него следва да е налице осигурително правоотношение, а предпоставка за възникване на последното е упражняването на трудова дейност на някое от посочените в разпоредбата основания.

В конкретния случай на В.А.Т. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица като издателят на оспорения акт е приел, че лицето не е упражнявало трудова дейност в осигурителя ЕТ „***“. Видно от мотивите на решението органът се е позовал изцяло на констатациите, отразени в Констативен протокол КП-5-08-*********/07.07.2022 г. за извършена проверка по разходите на ДОО, който са изложени констатации, че В.Т. не е упражнявала трудова дейност при осигурителя ЕТ „***“ и не са налице условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, респ. няма основание лицето да се смята за „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Във връзка с горното, релевантно за спора е обстоятелството, доколко в периода 28.03.2022 г. – 12.05.2022 г. В.А.Т. има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

В този смисъл следва да се отбележи, че наличието на сключен трудов договор за дадено лице не се явява достатъчно и самостоятелно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение на осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.

Внасянето на осигурителни вноски за този период, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение.

Съдът намира, че настоящето производство В.А.Т. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като „***“ по трудово правоотношение при ЕТ „***“ ***. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане от 16.12.2022 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства, който да установяват това по несъмнен и категоричен начин. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че В.Т. е осъществявала трудова дейност като „***“ по процесния трудов договор с ЕТ „***“ ***.

Представените в хода на административното производство и приобщени по делото: трудов договор, заверени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, длъжностна характеристика, молба за назначаване, карта за медицински преглед, установяват единствено възникнало трудово правоотношение, но не и реално изпълнение на трудовите функции от страна на жалбоподателката, респ. не установяват, че през спорния период В.Т. е упражнявала трудова дейност, т.е. полагала е труд на длъжността „***“, на която е била назначена. В хода на настоящето производство не са ангажирани конкретни доказателства от страна на оспорващия, които да установят реалното изпълнение на трудовото правоотношение, т.е. липсват доказателствени средства, които да предоставят данни в детайли относно релевантните за делото факти, свързани с извършваната от Т. трудова дейности, например: специфичните дейности при осъществяване на задълженията си по престиране на труд; останалите лица, които са работили в обекта; конкретни подписани от жалбоподателката приемо-предавателни протоколи за стока или стокови разписки, заявки, подписани дневни отчети и др./каквото дейности се съдържат в длъжностната й характеристика/. Следва да се отбележи, че липсват каквито и да са отчетни форми за явяване на работа, както и данни за проведен инструктаж на работното място.

Съдържащите се в административната преписка декларации от М. Ч., Е. А. и Н. Х., не дават конкретни данни за упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката през релевантния период. В същите са въведени общи и бланкетни изрази на деклараторите, че Т. работила като *** в хранителния магазин на ЕТ „***“ без каквато и да конкретизация в извършването на какви дейности се е изразявало изпълнението на длъжността. Следва да се отбележи, че в декларацията на Х. се съдържат единствено твърдения, че бил виждал Т. в магазина.

На следващо място, данните за дейността, изпълнявана от жалбоподателката по време на действието на трудовия договор, съдържащи се в предоставените писмени обяснения пред контролния орган в ТП на НОИ от упълномощеното лице Е. С. и В.Т., не кореспондират по между си. Така например упълномощеното лице е посочило, че В.Т. е изготвяла заявка за стоката/липсват доказателства за съставени такива/, следяла за наличностите и сроковете и др. дейности съгласно длъжностната характеристика (в обяснения с вх. № 1056-08-135#4 от 30.05.2022 г., е заявила, че не следва да преписва трудовите задължения, които Т. е изпълнявала), а самата жалбоподателка е посочила, че дейността й се състояла в следното: „отговарях за хигиената, стоката, срока на годност, измерване на температура, дневник за хигиената“. С други думи, отново липсват конкретно посочени данни, в какво се е изразявало изпълнението на трудовата функция, а отразените такива, че е отговаряла за хигиената и дневника за хигиена, по-скоро са характерни за изпълнение на длъжност като чистач/хигиенист или камериер, а не за ***.

Настоящият състав споделя и изводите на административния орган, отнасящи се до данните относно реализираните от ЕТ обороти за процесния период, наличието на разминавания в подписите на приемащото лице на едни и същи фактури и липсата на конкретна документация, установяваща реално изпълнение на трудовата функция по сключения трудов договор. В тази връзка доказателствата по делото сочат, че осъществяването на икономическа дейност от ЕТ „***“ в периода м.март 2022 г. – м.май 2022 г. и реализирането в този период месечни обороти от търговеца, не обосновават извода, че всички наети при работодателя работници реално са упражнявали трудова дейност. Липсват конкретни доказателства, от които да се изведе безспорния извод, че В.Т. е упражнявала трудова дейност като „***“ при ЕТ. В този смисъл следва да се отбележи, че изброените в длъжностна характеристика отговорности за „***“ - да попълва всякакъв вид документация, свързана със зареждането, изписването и продажбата на храни и стоки; да приключва касовите апарати в края на смяната, предполагат, че изпълнявайки тези функции от длъжностната си характеристика, В.Т., в качеството си на „***“, би съставила съответната документация, респ. обективирала извършената дейност на  съответния материален носител. Наличните дневни финансови отчети на ЕТ „***“ ***, релевантни за периода на трудовия договор, предоставят данни, че  посочените операции не са осъществявани от лицето, назначено за „***“, а от други лица, работещи при едноличния търговец.

Обосновани са и изводите на административния орган, че съпоставката между представените от осигурителя ЕТ „***“ фактури с № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г. и изисканите от доставчиците „***“ ООД и „***“ ЕООД фактури със същите номера, обосновава извода, че документите с идентични номера са подписани от различни лица. Налице е очевидно несъответствие между положените подписи за отразеното като получател лице – В.Т.

Предвид горното съдът намира, че анализът на релевантните по делото доказателства и относимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното решение.

В заключение съдът счита, че в процеса жалбоподателката не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за реално упражняване на трудова дейност по сключения с ЕТ „***“ *** Трудов договор № **/*** г., поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-513/17.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 084-00-144-3/19.07.2022 г., издадено от ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.А.Т. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-08-513/17.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 084-00-144-3/19.07.2022 г. издадено от ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали

ОСЪЖДА В.А.Т. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

                                                                              Председател: