РЕШЕНИЕ
№ 2353
гр. Бургас, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120101824 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „АПС БЕТА
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. България № 81В, ап. 3 против Ж. А. А., с ЕГН
********** и адрес: гр. Бургас, *** за приемане за установено, че в полза на
ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми,
претендирани на основание Договор за потребителски кредит № 214177,
сключен на 21.09.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ж. А. А.: сумата от 700
лева, представляваща главница, сумата от 70,65 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.09.2018 г. до 22.01.2019 г. и сумата от
102,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2019 г.
до 16.01.2023 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на
договор за цесия от 13.01.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са цедирани в
полза на ищеца с договор за цесия от 13.01.2022 г. и за които е издадена
Заповед за изпълнение № 100/08.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1061/2023 г. на
Районен съд – Бургас. Претендират се сторените разноски в заповедното
производство, както и сторените разноски в настоящото производство.
Излагат се твърдения, че ответникът е сключил със „Сити Кеш“ ООД
Договор за потребителски кредит № 214177 от 21.09.2018 г., по силата на
който му е предоставен кредит в размер на 700 лева и който
кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна лихва за срок до
1
22.01.2019 г. на 4 броя вноски, всяка в размер на 278 лева, при фиксиран
лихвен процент от 40,08 % и годишен процент на разходите от 47,63 %.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок. Съгласно чл.
31, ал. 3 от Общите условия длъжникът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Сити Кеш“ ООД в полза на „АПС БЕТА
България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Длъжникът е уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него
телефонен номер, евентуално длъжникът е уведомен с получаване на
уведомлението, извършено с исковата молба. С тези доводи моли за уважаване
на иска и присъждане на разноски в настоящото и в заповедното
производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника. В него са изложени подробни възражения
относно наличието на валидни облигационни отношения между страните,
както и за това, че не се установява какви са платените суми по кредита.
Излага се, че не са налице доказателства, от които да е видно в какъв размер е
цедирания на цесионера дълг. Твърди се, че клаузата, с която се определя
размерът на договорната лихва е нищожна, тъй като е в противоречие с
добрите нрави. Прави възражение за неуведомяване за извършената цесия,
като счита, че до уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД титуляр на вземането
остава цедентът. Отрича цесията да му е съобщена от цедента или
упълномощен от него представител. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът не изпраща свой представител.
Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание и
взема становище по същество, като оспорва исковете.
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и става ясно от приложения лог файл (л. 9 от
заповедното дело), че на 21.09.2018 г. Ж. А. А. е направил на онлайн заявка за
отпускане на потребителски кредит чрез сайта https://credirect.bg, поддържан
от „Сити Кеш“ ООД. Поискал е да му бъде отпуснат кредит в размер на 700
лв., със срок за издължаване от 4 месеца, като сумата да му бъде предоставена
чрез „Изи Пей“. Посочил е електронна поща, телефон за връзка и две лица за
контакт. Приел е Общите условия на „Сити Кеш“ ООД. Впоследствие „Сити
Кеш“ ООД е одобрило заявката и е изпратило сключения договор на
потребителя.
По силата на генерирания Договор за потребителски кредит № 214177
(л. 9 от исковото дело) „Сити Кеш“ ООД е предоставило на Ж. А. А. сумата от
700 лв., а последният се е задължил да ги върне на четири вноски по 278 лв. в
2
срок до 22.01.2019 г. С договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 40,08
%, като общата сума за плащане с лихвите е 770,65 лв. Уговорена е и
неустойка в размер на 341,35 лв. за непредоставяне в срок от три дни от
сключване на договора на обезпечение: поръчител или банкова гаранция.
Годишният процент на разходите на заема е 47,63 %.
Договорът за кредит е сключен при общи условия, които са приложени
по делото (л. 18 и сл. от исковото дело). Според тях отпускането на кредита се
извършва въз основа на договор, сключен по условията и по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) под формата на
електронен документ по Закона за електронните документи и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) – чл. 2, ал. 2. Кандидатстването за кредит,
когато се осъществява чрез интернет платформа, се извършва посредством
създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт, на адрес
https://credirect.bg (чл. 6, ал. 1). При кандидатстване за кредит кредитодателят
е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване
данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на кредита
(размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт и да посочи
желания начин за изплащане на отпусната сума: по банков път, на
декларирана банкова сметка или чрез системата на „Изи Пей“ (чл. 8(.
Договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от
кредитодателя на кредитополучателя (чл. 20, ал. 1). За изпълнение на договора
от страна на кредитодателя се счита кумулативното осъществяване на
следните действия: изпращане на договора за заем на електронната поща на
кредитодателя и захранването на декларираната банкова сметка на
кредитодателя или изплащането чрез алтернативна платежна система на
договорената сума от страна на кредитодателя (чл. 22, ал. 1).
По искане на ищеца съдът е изискал информация от „Изи Пей“ дали
„Сити Кеш“ ООД е превело в полза на Ж. А. А. сумата по кредита. Постъпило
е писмо (л. 90 от исковото дело), според което в информационната система не
се пазят данни за извършените операции, тъй като срокът за съхранението им
е изтекъл.
На 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД е сключило с „АПС Бета България“
ЕООД договор за прехвърляне на вземанията по договора за кредит с Ж. А. А..
Съгласно чл. 4.3 от договора цедентът упълномощава цесионера да уведоми
длъжника за цесията.
На 17.01.2023 г. „АПС Бета България“ ЕООД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Ж. А. А. за следните суми: 700 лв. – главница по договора за заем,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението –
17.01.203 г., до окончателното изплащане; 70,65 лв. – договорна лихва за
периода от 21.09.2018 г. до 22.01.2019 г.; 102,05 лв. – лихва за забава за
периода от 22.01.2019 г. до 16.01.2023 г.; 268,67 лв. – неустойка за
непредоставяне на обезпечение по договора за кредит; 142,96 лв. – неплатени
такси съгласно тарифата на кредитодателя.
На 08.01.2024 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед № 100 по ч. гр. д.
3
№ 1061/2023 г. за всички суми, с изключение на неустойката и таксите. С
разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил заявлението за неустойката,
тъй като е основана на неравноправна клауза, както и за таксите, тъй като
включването им в договора е забранено съгласно чл. 10а ЗПК.
Тъй като длъжникът не е намерен на адреса му, за да му бъде връчена
заповедта за изпълнение, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК съдът е указал на
кредитора да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС Бета
България“ ЕООД.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми. В изпълнение на указанията
на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете
за установяване на вземането, които са допустими.
По отношение на сключването на договора се прилагат разпоредбите на
ЗПФУР. Съгласно чл. 6, ал. 1 от него договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет представлява средство за комуникация от разстояние.
За всички изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – ЗЕДЕУУ.
Както вече бе отбелязано, страните не спорят, че на 21.09.2018 г. Ж. А.
А. е направил на онлайн заявка за отпускане на потребителски кредит чрез
сайта https://credirect.bg, поддържан от „Сити Кеш“ ООД. Дружеството е
одобрило заявката и е изпратило на А. екземпляр от договора за
потребителски кредит.
По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. По своята
правна същност договорът за потребителски кредит представлява реален или
консенсуален договор, в зависимост от това дали той се сключва с предаването
на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК.
В случая съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия на „Сити Кеш“ ООД
за заеми „Кредирект“ договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата
на изпращането му от заемодателя на заемателя, поради което договорът е
консенсуален. Въпреки това следва да се приеме, че задължението за връщане
4
на сумата по кредита възниква едва след предоставянето й. Правно
невъзможно е да възникне задължение за връщане на нещо, което още не е
дадено. Този извод следва от самата характеристика на договора за заем и от
неговото съдържание – уговорките между страните. Предвид направеното от
особения представител на ответника оспорване, че сумата по кредита не е
получена, с доклада си съдът е указал на ищеца, че е в негова тежест да
докаже този факт. Доказателства обаче не са ангажирани, поради което следва
да се приеме, че не е доказана една от предпоставките за уважаване на иска по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК. Вземането на ищеца ще възникне след като
същият изпълни собственото си задължение по договора, което не се установи
в настоящия случай.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и
акцесорните за лихви.
При горния извод не е нужно да се коментират възраженията на
особения представител за прехвърлянето на вземането, както и за
неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „АПС БЕТА България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. България № 81В, ап. 3 против Ж. А. А., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Бургас, **** за приемане за установено, че дължи следните суми по
Договор за потребителски кредит № 214177, сключен на 21.09.2018 г. между
„Сити Кеш“ ООД и Ж. А. А.: сумата от 700 лева, представляваща главница,
сумата от 70,65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.09.2018 г. до 22.01.2019 г. и сумата от 102,05 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.01.2019 г. до 16.01.2023 г., като
вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от
13.01.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 17.01.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са цедирани в полза на ищеца с договор за
цесия от 13.01.2022 г. и за които е издадена Заповед за изпълнение №
100/08.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1061/2023 г. на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5