Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на десети септември две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря Мария Методиева
разгледа т.д. № 1232 по описа за 2019 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Ф.Т. АД твърди, че е в невъзможност
да погасява ликвидните си задължения, като е спрял плащанията, считано от
05.06.2019 г. Тази невъзможност се дължала на обстоятелството, че основният му
актив са вземания от свързано лице (Ф. ЕООД), които обаче са несъбираем. Поради изложеното моли съда да открие спрямо него производство
по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно от вписванията в Търговския регистър,
молителят е акционерно дружество, в чийто предмет на дейност са включени внос и
търговия на медицински изделия. От заключението на СИЕ се установява, че през
анализирания период 2014 г. – 2019 г. краткотрайните активи на дружеството
значително превишават дълготрайните, което е типично за една изцяло търговска
компания. В случая обаче основен дял в дълготрайните активи заемат инвестициите
в капитала на дъщерни предприятия – Ф. ЕООД (в открито производство по
несъстоятелност) и F.T. Srl (с прекратена дейност). Другият голям дял от
дълготрайните активи са вземания по договори за заем, сключени със същите
свързани лица. Ето защо вещото лице заключава, че на практика дълготрайните
активи на дружеството-молител нямат стойност и могат да бъдат приравнени на
нула. От друга страна вещото лице сочи, че голяма част от краткотрайните активи
съставлява несъбираеми вземания, също към свързаните лица (83 %). Същевременно
останалата част от вземанията, дори да се приеме за събираема, би могла да
удовлетвори само държавата за изискуемите публични задължения, тъй като в нейна
полза са наложени запори по банковите сметки на молителя (съгласно
Постановление за налагане на обезпечителни мерки по изп.д. № *********/2019 г.). Наред с това за изследвания период пасивите на дружеството са изцяло или
предимно краткосрочни.
Въз основа на този финансов анализ вещото
лице е направило корекции на стойностите по обявените баланси и е стигнало до
извод, че показателите за ликвидност, включително този за обща, показващ
нагледно способността на дружеството да покрива с краткотрайните си активи
кратоксрочните си задължения, са под референтните за отрасъла стойности
(таблица 6, стр. 11 на СИЕ). Отрицателна величина е и коригираният коефициент
за финансова автономност. Ето защо вещото лице заключава, че дружеството има
финансови проблеми с траен характер и не може да обслужва изискуемите си
задължения към държавата, към съкотрагенти и други лица. Търговската му дейност
е преустановена след юни 2019 г., което сочи, че не е налице източник на
финансиране, който би могъл да послужи за възстановяване на ликвидността.
Поради изложеното съдът приема, че молителят
е неплатежоспособен по смисъла на ТЗ - не е в състояние да изпълни изискуемото
задължение от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ, като това състояние не е
временно (арг.чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението.
Следва да се определи началната дата на неплатежоспособността.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 и чл. 631 ТЗ
съдът приема, че начална дата на неплатежоспособността е датата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от
посочения в разпоредбата вид и това се дължи на трайно влошеното му финансово
състояние. Ето защо е необходимо да се издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му. В случая най-ранното непогасено задължение е с
падеж 01.06.2017 г. съгласно СИЕ и обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з.
на 10.09.2019 г. (задължение по договор за заем със заемодател акционерът Ю.С.).
Няма обаче данни, от които да се заключи, че към тази дата влошаването е имало
вече траен характер – тъй като коефициентите за ликвидност за преходната година
са много над референтните стойности (1,95). Първият документиран момент на спад
на ликвидността под референтните стойности е в годишния финансов отчет за 2017
г., който обаче обобщава финансовото състояние на молителя едва към 31.12.2017
г. (в този смисъл са и разясненията на вещото лице, направени при разпита му). Следователно
първият доказан момент, в който двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение и трайна финансова невъзможност за погасяването
му – безспорно съвпадат, е 31.12.2017 г. Тази дата следва да се определи за
начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да
бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за налично не може да
се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй като
изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справките от търговски банки. В
указания с определение от 10.09.2019 г. срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Ф.Т. АД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Ф.Т. АД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Ф.Т. АД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Ф.Т. АД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 1232/2019 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА Ф.Т.
АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на съда сумата от
250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде
събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: