№ 6245
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110117714 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ап.6, чрез адвокат И. А. Н., със съдебен адрес - гр. Ботевград, ул.”Свобода”
3В, ет.1 против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 83609046, със седалище
и адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от
.......... - заедно, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване недължимост на следните суми: сумата от 517,35 лв., от които
главница в размер на 420,24 лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. с
мораторна лихва в размер на 97,11 лв. за периода от 15.08.2014г. до
07.08.2017г., за които суми бил издаден изпълнителен лист от 19.12.2017г.,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по г.д. № 56182/2017г. на 44-ти
състав на СРС, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20188410401704 на ЧСИ-Неделчо Митев, рег.№ 841, поради погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения
в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника 1/6 /една шеста/ от сумата по
изпълнителен лист от 19.12.2017г., издаден по влязла в сила заповед за
изпълнение по г.д. № 56182/2017г. на 44-ти състав на СРС, въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 20188410401704 на ЧСИ-Неделчо
Митев, рег.№ 841, поради обстоятелството, че присъдената на ответника сума
е погасена по давност. Твърди, че по образуваното изпълнително дело №
20188410401704 на ЧСИ-НЕДЕЛЧО МИТЕВ, рег.№841 не били извършвани
изпълнителни действия за период повече от три години от влизането в сила на
заповедта за изпълнение, както и от издаването на изпълнителният лист от
19.12.2017г. Твърди, че по изпълнителното дело нямало удържани суми от
ищеца. Сочи, че изпълнителното дело следвало да бъде прекратено след
1
изтичането на двугодишен период на бездействие в хипотезата на чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК и при липса на секвестируемо имущество съгласно чл.433,ал.1, т.5.
Поддържа, че всякакви изпълнителни действия, включително запори и
възбрани след настъпила перемция, не прекъсвали давността. Моли за
уважаване на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че приложим в
случая е петгодишен давностен срок, доколкото вземането било установено с
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди, че давностният
срок е бил прекъсван многократно след образуване на изпълнителното дело.
Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право - в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковете, висящ изпълнителен процес за събиране
на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните
факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези
свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за
себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже
наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на
погасителната давност за вземанията си.
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства се установява, че срещу ищеца на 19.12.2017 г. е издаден
изпълнителен лист на осн. чл. 416 ГПК по влязла в сила Заповед за
изпълнение от 26.09.2017 г., постановена по гр.д. № 56182 по описа за 2017
година на СРС, 44-ти състав.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на
принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил
издаден изпълнителният титул, е погасено с изтичането на тригодишна,
респективно петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от
19.12.2017г., както и настъпили ли са обстоятелства, които да са довели до
спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.
По делото е представен препис от изп. д. № 20188410401704 на ЧСИ-
НЕДЕЛЧО МИТЕВ, рег.№841, от което се установява, че същото е било
образувано с молба, подадена от ответното дружество на 18.05.2018 г., като с
молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е
възложено да проучи имуществото на длъжника, да прави справки, както и да
2
определи начина на изпълнение. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 19.12.2017 г., издаден на осн. чл. 416 ГПК по влязла в
сила Заповед за изпълнение от 26.09.2017 г., постановена по гр.д. № 56182 по
описа за 2017 година на СРС, 44-ти състав.
Със съобщение изх. № 075895 от 29.05.2018 г. е насрочен опис на
движимо имущество на длъжника Б. Г. К..
С молба от взискателя от 29.08.2019 г. е отправено искане към ЧСИ да
направи справки в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и да насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
С разпореждане от 09.11.2020 г. е насрочен опис на движимите вещи,
собственост на длъжника Б. Г. К..
С молба от взискателя от 14.10.2021 г. е отправено искане към ЧСИ да
извърши справки в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, като
наложи запор върху откритите такива, да направи справки в НАП, с оглед
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да
насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С разпореждане от 03.08.2022 г. е насрочен опис на движимите вещи,
собственост на длъжника Б. Г. К..
С разпореждане от 30.01.2024 г. е насрочен опис на движимите вещи,
собственост на длъжника Б. Г. К..
С молба от взискателя от 14.05.2024 г. е отправено искане към ЧСИ да
извърши справки в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, като
наложи запор върху откритите такива, да направи справки в НАП, с оглед
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да
насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.
При така очертаното развитие на изпълнителното дело, предвид
доводите на страните, ангажирани в производството, съдът приема, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като съораженията за това са
следните:
По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания
по влязла в сила заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или
пет години, настоящият състав на първоинстанционния съд приема следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Независимо, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила, а не въз основа на влязло в
сила съдебни решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата
на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в
сила. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение,
доколкото последната има установително действие в отношенията между
страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно
на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането
3
(в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по
описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч.
гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.). Ето защо и съдът
приема, че продължителността на погасителната давност за главното вземане в
случая е петгодишна.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т.
10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения
и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г.
по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване
водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори
да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се
отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са
необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид - поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с
4
депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай най-ранната дата, за която може да се приеме, че
заповедта е влязла в сила е 19.12.2017г. – датата, на която е издаден
изпълнителен лист. Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за
изпълнение ч.гр. д. № 56182/2017 г. на Софийския районен съд, 44 състав е
влязла в сила на 19.12.2017 г.- Също така следва да се съобрази, че страните не
спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в
хипотезата на чл. 416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече
давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 19.12.2022 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното дело - 18.05.2018 г. давността не е изтекла.
Настоящият състав приема, че след влизане в сила на заповедта за
изпълнение и издаване на изпълнителния лист давността за вземанията е
прекъснала спрямо длъжника на 18.05.2018 г., 29.08.2019 г. и 14.10.2021 г.
За последен път давността е прекъсната на 14.10.2021 г. и след като
новата давност за вземането е започнала да тече от 14.10.2021 г., то същата би
изтекла на 14.10.2026 г.
Така новата петгодишна давност не е изтекла към датата на депозиране
на исковата молба - 28.03.2024 г.
Предвид изложеното и като съобразява актуалната съдебна практика
относно изпълнителното производство, прекъсването и спирането на
давността за вземанията, за събирането на които същото е образувано,
първоинстанционният съд приема, че давността за процесните вземания към
момента на приключване на съдебното дирене пред тази инстанция не е
изтекла. Искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ап.6, чрез адвокат И. А. Н., със съдебен адрес - гр. Ботевград, ул.”Свобода”
3В, ет.1 против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 83609046, със седалище и
адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от
.......... – заедно, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за
следните задължения: сумата от 517,35 лв., от които главница в размер на
420,24 лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. с мораторна лихва в
размер на 97,11 лв. за периода от 15.08.2014г. до 07.08.2017г., за които суми
бил издаден изпълнителен лист от 19.12.2017г., издаден по влязла в сила
5
заповед за изпълнение по г.д. № 56182/2017г. на 44-ти състав на СРС, въз
основа на който било образувано изпълнително дело № 20188410401704 на
ЧСИ-Неделчо Митев, рег.№ 841.
ОСЪЖДА Б. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ап.6, чрез адвокат И.
А. Н., със съдебен адрес - гр. Ботевград, ул.”Свобода” 3В, ет.1 да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 83609046, със седалище и адрес на
управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от .......... –
заедно, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6