Присъда по дело №708/2023 на Районен съд - Петрич

Мотиви към Присъда с рег.№31 от 17.03.2025г. постановена по нохд
№708/2023г. по описа на РС-П.

Производството е образувано въз основа на внесен в РС-П. обвинителен
акт срещу И.Д.О. от /населено място/, за извършено престъпление по чл.191,
ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично и с служебен защитник адв.В.Б., като след
проведено разпоредително заседание делото е разгледано по реда на Глава 27
НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Защитникът на подсъдимия пледира за минимално наказание като сочи
смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание ТО-П. към РП-Б. се представлява от прокурор П.К..
В хода на съдебните прения поддържа обвинението като излага аргументи за
осъществен състав на престъпление от подсъдимия. Предлага на съда да
наложи наказание ефективно наказание, тъй като подсъдимия е с множество
осъждания и без постоянен адрес на територията на Р България. Предлага
наказанието да е „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, които след
редукцията с 1/3 да се определи и наложи наказание ЛОС в размер на 6
месеца, чието изтърпяване да е при строг режим, както и да се определи и
наложи наказание „Обществено порицание“ , което да се изпълни чрез
поставяне на съобщение в сградите на ОА-П. и кметство К., за срок определен
от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното
Подсъдимият И.Д.О., роден на /дата на раждане/ в град П., по данни от
ОА е с постоянен и настоящ адрес в село /населено място/., за който адрес
същият сочи че сега никой не живее, а той самият пребивава в РГърция,
където работи. В правото си на лична защита застъпва позицията, че по всяко
време може да се дойде в България и да си отиде в къщата, където има една
стая, като моли за по-ниско наказание, по възможност „Пробация“.
Свидетелката и пострадалото лице С.М. към датата на деянието е била
едва на 15 години, т.е. малолетна, а към настоящия момент е навършила на 16
години, родена е на /дата на раждане/ в гр. П.. Тя също е с начално
образование.
Преди да заживее на съпружески начала с подсъдимия е живяла с
родителите си в дома им, находящ се в гр. П., ул. „З.“ № * и е учила в СУ
„А.П.“ в гр. П..
През месец януари 2023г двамата се запознали в гр. П. – в градинката,
находяща се под зала „Арена“ П., харесали се и започнали да се срещат и се
сближили. След няколко срещи, на 01.02.2023г. двамата решили да се
1

„оженят“ и на същата дата в хотел в гр. П. осъществили полов акт. След това
двамата отишли в дома на И.О. в /населено място/ и от този ден (01.02.2023г)
заживели в дома на обвиняемия на съпружески начала. Родителите на С.М.
първоначално не били съгласни, но скоро приели решението на дъщеря си да
живее заедно с подсъдимия като семейство. С.М. спряла да посещава
училище. Двамата се представяли сред близки и роднини и сред обществото
като семейство и продължили да живеят заедно на посочения адрес /макар че
свидетелката С.М. да не е била навършила 16 години, като през цялото това
време осъществявали редовни полови сношения.
След като родителите на С.М. научили за осъжданията на О., както и че е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора, че е без постоянна
работа и без доходи и се притеснили за детето си и решили да я приберат
обратно в къщи. Опитите им да се свържат със С.М. по телефона се оказали
неуспешни.
На 16.02.2023г на А.С.М. - баща на С.М. по телефона се обадил Р. – чичо
на обвиняемия О. и му казал, че заедно със С.М. и И.О. се намират Б., пред
болницата в града. Родителите на С.М. - А. и М.М. отишли в Б., но не
намерили дъщеря си, поради което отишли в 01 РУ – Б. и М.М. подала сигнал
за това, че детето им е в неизвестност. Започнали оперативно - издирвателни
мероприятия за установяване на С.М., но междувременно родителите й се
свързали с нея по телефона и й обяснили, че са в полицията в Б. и поради
нейното установяване, тримата се върнали обратно в гр. П..
В ДСП гр. П. постъпило уведомление от 01 РУ – П. във връзка с това, че
по повод молба на М.Б.М., дъщеря й С.М. е обявена за общодържавно
издирване. В тази връзка в ДСП гр. П. бил отворен случай за работа с М.М. и
била уведомена РП-Б. ТО гр. П.. Прокурор при ТО гр. П. разпоредил по реда
на ЗСВ, в хода на която е изготвен социален доклад. След приключване на
проверката било образувано настоящото наказателно производство по внесен
ОА от ТО-П., РП-Б..
От изложената фактическа обстановка, установена след анализ на всички
събрани по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност е видно, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК.
Касае се за извършено от страна на подсъдимия в качеството му на
пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, заживяване на
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно
със С.А.М. от гр. П..
От обективна страна на 01.02.2023 г. в с. /населено място/., като
пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак подсъдимият е заживял
на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст, а именно със С.А.М. от гр. П., ЕГН **********.
От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия
умишлено с пряк умисъл. Същият е пълнолетно и вменяемо лице, разбиращ
2

свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си
по данни от комплексната съдебно психиатрична-психологическа експертиза.
Същият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние, разбирал
е, че на инкриминираната дата самият той вече е бил пълнолетен, а
пострадалата, като лице от женски пол, с която той е заживял на съпружески
начала все още не е била навършила 16 годишна възраст, и между тях няма
сключен граждански брак. Въпреки това, на 01.02.2023 г. в с. /населено
място/., като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак е заживял
на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст
- с непълнолетната С.А.М. от гр.П..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез фактическо заживяване на
съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст,
т.е. обвиняемият е създал трайни отношения със С.А.М., характеризиращи се
със съвместен живот в едно домакинство, включващи и полово общуване.
Свидетелката М. е заживяла доброволно на съпружески начала с обвиняемия,
без да бъде принуждавана по никакъв начин и така заживяването е
осъществено със съдействащото поведение на пострадалата. Осъществяването
му е установено по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и
разпитите на свидетелите по делото.
Престъплението е продължено – не се осъществява чрез еднократно
действие от страна на обвиняемия, а представлява поддържане от него на
трайно престъпно състояние през инкриминирания период от време – от
01.02.2023г.. С деянието си подсъдимият е засегнал обществените отношения,
които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия
морал и правилното духовно, физическо и емоционално развитие на
пострадалата С.М.. В тази насока са обясненията на подсъдимия, протокол за
разпит на свидетел С.А.М. от 23.03.2023 г. пред органа по разследване,
протокол за разпит на свидетел М.Б.М. от 23.03.2023 г. пред органа по
разследване, протокол за разпит на свидетел А.С.М. от 23.03.2023 г. пред
органа по разследване, писмо изх.№ СЛ/Д-Е-П/782-001/07.03.2023 г. на
Агенция социално подпомагане, социален доклад, по отношение на С.А.М.,
протокол за разпит на свидетел К.А.З. от 24.03.2023 г. пред органа по
разследване, протокол за разпит на свидетел Г.И.И. от 29.03.2023 г. пред
органа по разследване, протокол за разпит на свидетел И.Д.О. от 08.08.2023 г.
пред органа по разследване, справка за съдимост, справка за пътуванията на
лице-български гражданин и като съобрази, че тези доказателства касаят
фактите по обвинението и са събрани по предвидения в НПК ред, съдът на
основание чл. 372, ал.4 от НПК, съдът обяви на страните, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия
самопризнание и събраните на етап досъдебното производство доказателства,
без да събира други доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт.
Причина за извършване на престъплението са слабите морално-волеви
задръжки на подсъдимия.
3

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия съдът съобрази, че съдебното производство бе
проведено при условията на чл.371, т.2 НПК, при което алтернативно съдът
следва да определи наказание в рамките, предвидени от закона, след което да
го намали с една трета или при наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства да приложи
разпоредбите на чл. 55 НК. По делото не са установени многобройни
смекчаващи, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Като
такива се отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие,
чистото съдебно минало, младата възраст. Отегчаващи обстоятелства са
многобройните осъждания-седем пъти за извършени престъпления от общ
характер, като съдебните актове са постановени и влезли в сила в периода от
2018г до 2022 година, от които 6 са за отнемане на чужда движима вещ, които
са квалифицирани състави, а към датата на постановяване на настоящата
присъда е сключено и още едно споразумение за престъпление извършено на
08.03.2024г. по чл.130, ал.2 от НК, касаещо нанасяне на телесни повреди на
екипа на Спешен център П..
При тези данни съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключителни такива, при наличието на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко с оглед личността на подсъдимия. Предвид което и като взе предвид
реда на провеждане на делото, а именно: по реда на Глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр.
с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 НК определи наказанието да бъде
“Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца, което намали с 1/3 и го
осъди на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 /шест/ месеца,
както и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни, чрез
поставяне на съобщение на обозначените за това места в сградата на
Общинска администрация гр.П. и сградата на кметство /населено място/ за
срок от 30 дни, като така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА следва да бъде изтърпяно при първоначален "Строг“ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС, което намери за съответно, и с което
ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и
превъзпитание въпреки, че законодателят не е определил това престъпление
като тежко по смисъла на закона, то обществената опасност на подсъдимия е
висока именно поради тежестта и честотата на предходните си престъпни
деяния и осъждания, то и настоящия състав счита че не следва да наложи
наказанието „Пробация“, а именно: от справка за съдимост става ясно, че
подсъдимият има 8 предходни осъждания, седем пъти за извършени
престъпления от общ характер, като съдебните актове са постановени и влезли
в сила в периода от 2018г до 2022 година, от които 6 са за отнемане на чужда
движима вещ, които са квалифицирани състави, последните 4 от които са с
4

ефективни присъди, а към датата на постановяване на настоящата присъда е
одобрено и още едно споразумение за престъпление извършено на
08.03.2024г. по чл.130, ал.2 от НК, касаещо нанасяне на телесни повреди на
екипа на Спешен център П..
Друго важно обстоятелство, което взе предвид настоящия състав е, че
подсъдимия няма постоянен адрес или трайно установено местоживеене на
територията на Р.България, където той действително да живее. От друга
страна следва да се отбележи , че заетата позиция от страна на подсъдимия
относно адресната си регистрация в правото си на защита на подсъдимия,
съдът възприема като негова защитна позиция, с цел да мотивира съда да
наложи именно това наказание. Но също така съдът не може да не отбележи,
че непосредствено преди това, подсъдимият изрично подчерта, че няма
постоянен адрес в Р. България, както и че е трудово ангажиран в Р. Гърция,
където живее, но установеното местоживеене на адрес в чужда държава, пък и
била и тя съседна на Р. България не е от категоричните обстоятелства
обосноваващи и предопределящи налагането на наказанието „Пробация“.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	31
Дата:	17 март 2025 г. (в сила от 2 април 2025 г.)
Съдия:	Сузана Емилова Полизоева

Дело:	20231230200708
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 септември 2023 г.

Присъда по дело №708/2023 на Районен съд - Петрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите