Решение по дело №3129/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260021       28.07.2023г.       гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                            ХХ граждански състав

на двадесет и девети юни                                                   две хиляди двадесет и трета година

в публично заседание в следния състав:

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

 

при участието на секретаря Светлана Тонева

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 3129 по описа на БРС за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Предявена е искова молба на П.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** против Военно формирование 26720 – гр.Черноморец с адрес гр.Черноморец, п.к. 8142, в структурата на Министерство на отбраната, в която са предявени следните обективно съединени искове: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19456.56 лева обезщетение /възнаграждение/ за положен извънреден труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.04.2001г. – 30.06.2016г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 1518.69 лева обща мораторна лихва в размер на законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение-16.09.2019г. до подаване на исковата молба-22.06.2020г. При условията на евентуалност се предявява и следната претенция: да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 38309.22 лева неплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за отработено от ищеца и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно определеното служебно време за периода от 01.04.2001г. до 30.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2990.25 лева мораторна лихва за периода от 16.09.2019г. до 22.06.2020г.

               Исковете са с правно основание чл.203, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ - отм. и чл.214, ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.3 от ЗОВСРБ – нов; чл.136а, ал.5 КТ, чл.250, ал.1 от ЗОВСРБ – отм., чл.234 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

               Ищецът твърди, че в периода 1997-2011г. е бил кадрови военнослужещ в поделение 22730 – Поморие, а в периода 2011-2016г. е служил в поделение 26720-Черноморец. Последно бил назначен в поделение 26030-Безмер на 01.07.2016г. Договорът на ищеца е прекратен със заповед № ЛС-54/05.09.2019г. на командира на военно формирование 26030-Безмер. През предявения период ищецът е изпълнявал дежурства по график, с което е превишавана установената месечна продължителност на работното време вследствие на неползвани почивки след изпълняваните дежурства. Почивките не му били разрешавани поради непреодолими обективни причини, свързани с работния процес. Твърди, че това превишение на служебното време над нормативно определената месечна продължителност следва да се отчита като извънреден труд – на основание действащите през периода редакции на ЗОВСРБ, Заповед на МО на РБ № СХ 313/08.05.2001г. и Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001г. За периода от 01.04.2001г. до 30.06.2016г. ищецът е положил извънреден труд, представляващ фактически отработеното служебно време над месечната продължителност, като не е ползвал компенсации като почивки, нито трудът му е заплатен в пари. Твърди, че некомпенсираните почивки от дежурства не са извънреден труд, а са удължено служебно време и на военните не се дължи възнаграждение за извънреден труд, а им се дължи обезщетение за неползвани почивки при прекратяване на договора за военна служба. Началният момент на възникването на вземането за обезщетяване за отработеното над нормата и некомпенсирано с почивки служебно време е този на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца. Моли се искът да се уважи. При условията на евентуалност ищецът счита, че превишаването на продължителността на служебното време се компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща когато е налице прекратяване на правоотношението, без да е извършена компенсация. Следователно на военнослужещия не се дължи възнаграждение за извънреден труд, а обезщетение за неползвани почивки при прекратяване на договора за военна служба. Ето защо ищецът моли, ако се отхвърли главният му иск, да се осъди ответното поделение да му заплати обезщетение за отработеното и некомпенсирано с почивки удължено работно време.

               В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Заявява, че искът за извънреден труд е недопустим. През процесния период дежурствата, положени от ищеца, тяхното компенсиране и заплащане са били уредени със заповеди на командира на военното формирование, които са индивидуални административни актове. Ищецът не е обжалвал заповедите, с които не е бил съгласен и по тази причина обжалването им пред настоящия съд е недопустимо. По същество искът се оспорва. Заявява се, че извънредният труд е този, с който се превишава продължителността на удълженото работно време /положен труд над 12 часа, респ. над 24 часа при дежурства/. Този труд се заплаща по размерите, определени с Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадрови военнослужещ от 2001г. В ЗОВСРБ /отм./ и в ЗОВСРБ /нов/ не са уредени случаите на положен труд над нормалната до увеличената продължителност на служебното време /над 8 часа до 12 часа и при 24-часови дежурства, но некомпенсиран с намалено работно време/. Налице е празнота, която се запълва от разпоредбата на чл.136а КТ. Според нея удължаването на работното време над нормалната му продължителност се компенсира в срок до 4 месеца чрез съответното му намаляване в други дни. Когато работодателят не компенсира удължаването в този срок, работникът /служителят/ има право сам да определи времето на компенсацията. Вземанията на военнослужещите за извънреден труд възникват след полагането им за съответния месец и се погасяват с изтичането на давностния срок по чл.111, б.“а“ ЗЗД. Ето защо ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от 01.04.2001г. до 30.06.2016г.

               В съдебното заседание на 21.03.2022г. е било прекратено производството по делото по отношение на предявения при условията на евентуалност иск, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 38309.22 лева, неплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за отработено от ищеца и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно определеното служебно време за периода от 01.04.2001 г. до 30.06.2016 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 2990.25 лева мораторна лихва за периода 16.09.2019 до 22.06.2020 г.

               В последното съдебно заседание съдът е приел на основание чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК заявеното от ищеца изменение на размера на исковете, както следва:

               Исковата претенция за заплащане на обезщетение за положения от ищеца извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време за процесния период, вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки, след изпълнявани дежурства, се намалява от 19456.56 лева на 11417.15 лева за същия период, а исковата претенция за мораторната лихва се намалява от 1518.69 лева на 890.53 лева за същия период, като за намалените размери на главницата и лихвата е прекратено производството поради заявено оттегляне на исковете.

               Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

               Видно е от писмените доказателства, че ищецът е служил във в.ф. 22730-Поморие от 01.10.1994г. до 31.10.2011г., а след това е служил във в.ф. 26720-Черноморец от 01.11.2011г. до 30.06.2016г. Последно е служил във в.ф. 26030-Безмер от 01.07.2016г. до 15.09.2019г. Със заповед на командира на военното формирование 26030 от 05.09.2009г. договорът на ищеца за кадрова военна служба е бил прекратен и е бил освободен от военна служба и зачислен в запаса, а със заповед от  16.09.2019г. е бил отчислен от списъчния състав на ответното формирование /считано от 16.09.2019г./, като на ищеца са били начислени парични обезщетения за прослужените години кадрова военна служба на основание чл. 227, ал. 1, чл.228, ал.1 и чл.234 ЗОВСРБ, както и на основание чл.199 ЗОВСРБ за неползван платен годишен отпуск, на основание чл.227, ал.5 ЗОВСРБ, както и левовата равностойност на вещево доволствие. Няма спор, че в.ф. 22730-Поморие е било реорганизирано във в.ф. 26720-Черноморец през 2011г., в което ищецът е служил до 30.06.2016г. Доколкото исковият период е от 01.04.2001г. до 30.06.2016г., то съдът счита, че надлежен ответник по иска е именно в.ф. 26720-Черноморец.

               Според Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГК удължаването на работното време /служебно време/ е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл.136 КТ, чл.194 ЗОВСРБ и Наредба Н-18/19.12.2012г. на Министъра на отбраната. То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни. Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл.136а КТ и чл.194, ал.5 ЗОВСРБ. Тази уредба е постановена в интерес на двете страни по правоотношението. От една страна тя цели да съхрани живота, здравето и работоспособността на полагащите труд, а от друга – да обезпечи пълноценно и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият винаги може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред, за разлика от отпуските, по отношение на които са въведени рестрикции относно начина на ползване и погасяването им по давност. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. В случая не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи ”като извънреден труд” в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка – чл.136а, ал.5 КТ. Претенцията на ищеца касае точно такъв вид вземане, а именно за обезщетение за некомпенсирани дежурства.

               За установяване на броя часове положен труд/служебно време над определената месечна продължителност по чл.152, ал.6 ПКВС (отм.) и продължителност на служебното време по чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл.194, ал.2 ЗОВСРБ, които към момента на прекратяване на правоотношението не са били компенсирани с дължимата почивка, е назначена съдебно-икономическа експертиза. Тя е дала изчисленията в два варианта – вариант Първи за старши сержант II степен и вариант Втори за старши сержант I степен. Няма спор между страните, че през процесния период ищецът е заемал длъжност и звание с по-високата степен, а именно I степен и е получавал заплата за по-високата степен. Ето защо трябва в случая да се вземат предвид изчисленията за по-високата по степен длъжност. Според експертизата, за процесния период разликата между фактическата продължителост на служебното време и нормативно определената продължителност на служебното време е в размер на 2480 часа. Ето защо вещото лице е изчислило, че общо за процесния период от 01.04.2001г. до 30.06.2016г. сумата за дължимите и неизплатени обезщетения за положен труд, некомпенсиран с почивки, равностоен на извънреден труд е в размер на 11417.15 лева за длъжност I степен. Доколкото компенсация с почивки е невъзможна, поради прекратяване на служебното правоотношение, то следва извод, че тези дежурства, положени в повече от нормалното работно време, трябва да бъдат заплатени като положен извънреден труд. Вземането на ищеца се доказва по основание и размер.  

               По възражението за давност:

               Същото е неоснователно. Според Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГК вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358, ал.1, т.3 във връзка с ал.2, т.2 КТ. В случая договорът за военна служба на ищеца е бил прекратен със заповед от 05.09.2019г., а от 16.09.2019г. ищецът е отчислен от списъчния състав, следователно от този момент вземането му за обезщетение за некомпенсирани почивки е станало изискуемо и оттогава тече и давността за погасяване на това вземане. Делото е образувано пред БРС на 22.06.2020г., преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което вземането не е погасено по давност. Налага се извод, че ответникът дължи да заплати на ищеца главницата от 11417.15 лева.

               По иска за мораторната лихва:

               Този иск е неоснователен. Според цитираното ТР, вземането възниква с прекратяване на правоотношението, и тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда. В случая няма данни работодателят да е бил поканен да заплати дължимото преди завеждане на делото, поради което той не е изпаднал в забава за периода преди подаване на исковата молба. Забавата е настъпила едва с депозирането на иска пред съда. Ето защо за предходния период ответникът не е бил в забава и не дължи мораторно обезщетение.

               Следва решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца главницата от 11417.15 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, като се отхвърли претенцията за мораторната лихва за периода преди завеждане на делото в размер на 890.53 лева.

               По разноските:

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца  разноски съобразно уважената част от иска в размер на 2226.35 лева за адвокатски хонорар.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 14.47 лева за юрисконсултско възнаграждение.

               На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 456.69 лева върху уважената част от исковете, както и разноски за платена експертиза в размер на 1868.65 лева, също съразмерно на уважената част от претенцията.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – гр.Черноморец с адрес гр.Черноморец, п.к. 8142, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3 да заплати на П.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 11417.15 лева /единадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща стойността на неизплатеното обезщетение за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.04.2001г. до 30.06.2016г.,  изчислено като извънреден труд, ведно  със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба  - 22.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 890.53 лева мораторна лихва за периода от 16.09.2019г. до 22.06.2020г. 

               ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – гр.Черноморец с адрес гр.Черноморец, п.к. 8142, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3 да заплати на П.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 2226.35 лева /две хиляди двеста двадесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на Военно формирование 26720 – гр.Черноморец с адрес гр.Черноморец, п.к. 8142, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3 сумата от 14.47 лева /четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – гр.Черноморец с адрес гр.Черноморец, п.к. 8142, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3 да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 456.69 лева /четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ държавна такса върху размера на уважените искове и сумата от 1868.65 лева /хиляда осемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски за експертиза.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

Вярно с оригинала.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:……(П)……