№ 1468
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110141904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „(ФИРМА)” АД, че ищцата М. Н. Р. не дължи сумата в общ
размер на 3306,27 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия по
Фактура №*********/23.03.2017 г. за сумата в размер на 302,38 лв., Фактура
№*********/22.04.2017 г. за сумата в размер на 267,52 лв., Фактура №*********/24.05.2017
г., за сумата в размер на 259,36 лв., Фактура №*********/22.06.2017 г. за сумата в размер на
191,86 лв., Фактура №*********/21.07.2017 г. за сумата в размер на 105,26 лв., Фактура
№*********/23.08.2017 г. за сумата в размер на 144,31 лв., Фактура №*********/21.09.2017
г. за сумата в размер на 129,55 лв., Фактура №*********/20.10.2017 г. за сумата в размер на
221,48 лв., Фактура №*********/22.11.2017 г. за сумата в размер на 374,09 лв., Фактура
№*********/20.12.2017 г. за сумата в размер на 567,74 лв. и Фактура
№*********/23.01.2018 г. за сумата в размер на 742,72 лв., за обект в гр. София, район
Панчарево, вилна зона Градище, ул. Деница №10, кл. №300009242116.
Ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в процесните фактури, издадени от
ответното дружество, като погасени с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от
16.02.2018г. Посочва, че е отправил писмено възражение, че не дължи сумата, в т.ч. поради
погасяването по давност и поискал да бъде отписано паричното задължението от
партидата му, което ответникът оспорил.
Ответникът оспорва иска по отношение на сумата, начислена по Фактура
№*********/26.09.2017г., е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело №47576/2020 по описа на СРС и на 25.08.2021 г. в полза на ответното
дружество срещу длъжника - ищец, в настоящото производство, е издаден изпълнителен
лист. Поддържа, че с образуването на заповедното производство е прекъсната погасителната
давност за сумите, обективирани в тази фактура. Посочва, че задължението по Фактура
№*********/26.09.2017г., е възникнало по силата на закона, във връзка с проверка на
1
електромер, при която е констатирано извършването на нерегламентирана манипулация.
Счита въпреки, че вземането касае минал период, погасителната давност за него е започнала
да тече от 09.10.2017 г. - след завършване на корекционната процедура, и издаване на
фактурата. Сочи, че задължението се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок, а
не по чл. 111, б.в от ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен в тази част.
Признава иска в останалата част за главниците по фактури №*********/23.03.2017 г.,
№*********/22.04.2017 г.,№*********/24.05.2017 г., №*********/22.06.2017 г.,
№*********/21.07.2017 г.,№*********/23.08.2017 г., №*********/21.09.2017 г.,
№*********/20.10.2017 г., №*********/22.11.2017 г., №*********/20.12.2017 г., и
№*********/23.01.2018 г. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на иска. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В свое становище от 26.01.2022 г. ищецът оттегля иска за сумата по Фактура
№*********/26.09.2017г. Прави искане по чл. 237 от ГПК да се постанови решение при
признание на иска. Поддържа, че ответникът е дал повод за завеждането на иска, поради
което същият дължи разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 31.01.2022 г. производството е прекратено в частта по
предявения иск за сумата 476,17 лв. по фактура №*********/26.09.2017г., на основание чл.
232 от ГПК.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 от ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
правнорелеватни факти за възникване на спорното право, а именно, че ищецът е потребител
на електрическа енергия, предоставяна от ответника за обект в гр. София, район Панчарево,
вилна зона Градище, ул. Деница №10, както и че паричното вземане на ответникът към
ищеца за заплащане на сумите за главница по фактури, за които се признава иска, е
погасено поради изтичане на тригодишен давностен срок.
Предвид изричното изявление на ответното дружество, направено по реда на чл. 237,
ал. 1 от ГПК, искането на ищеца съдът да се произнесе съобразно същото, както и че не се
установяват пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва да постанови
настоящото си решение при условията на признание на иска от ответника. При това
положение и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да се излагат
допълнителни мотиви по спора, като предявеният иск подлежи на уважение по основание и
размер.
Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на
отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на
ВКС, IV г. о., „ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа
изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и
принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск
или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. Не се констатира
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съобразно заявеното от ответника. След анализ и
преценка на приетата и неоспорена електронна кореспонденция на страните по реда на чл.
184 от ГПК, се установява, че ищецът е оспорил дължимостта на процесните суми, като се е
позовал на изтекла погасителна давност. В отговор ответникът изрично е посочил, че счита
2
процесните задължения за дължими и отказал отписването им като погасени по давност от
счетоводните книги. Ответното дружество неоснователно е претендирало паричното
вземане като изпълняемо. С оглед поведението на ответника, предхождащо образуването на
настоящото производство, същият е дал повод за завеждане на делото. Ето защо и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се пресъдят сторените от
ищеца съдебни разноски за платена държавна такса и възнаграждение на адвокат, като се
отчете, че производството по иска е прекратено частично. Ответникът навежда възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е неоснователно, доколкото възнаграждението се определя от
Съда, на основание чл. 38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т.2.от
НМРАВ. Ищецът има право на съдебни разноски за сумата 132,25 лв. за платена държавна
такса. В полза на подалия искова молба адвокат следва да се пресъди възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ за сумата 432,48 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. Н. Р.,
ЕГН **********, не дължи на „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, сумата 3306,27 лева,
представляваща стойност на доставена електрическа енергия по Фактура
№*********/23.03.2017 г., Фактура №*********/22.04.2017 г., Фактура
№*********/24.05.2017 г., Фактура №*********/22.06.2017 г., Фактура
№*********/21.07.2017 г., Фактура №*********/23.08.2017 г., Фактура
№*********/21.09.2017 г., Фактура №*********/20.10.2017 г., Фактура
№*********/22.11.2017 г., Фактура №*********/20.12.2017 г. и Фактура
№*********/23.01.2018 г., за обект в гр. София, район „Панчарево“, вилна зона „Градище“,
ул. „Деница“ №10, кл. №300009242116.
ОСЪЖДА „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, да заплати на М. Н. Р., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 132,25 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат М.И. П., личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Пиротска“ №5, ет.3,
оф.1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА, сумата 432,48
лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3