Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.Варна,
12.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV
състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди
и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Ивелина А., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5873
по описа за 2017г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание 415, ал. 1, вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата и
уточняващата молба ищецът „К.к.” ЕООД, чрез
процесуалния си представител, твърди че на 04.08.2014г. е сключило с ответното
дружество договор за строителен надзор BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05, с предмет извършване на оценка на съответствието със съществените
изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор при изпълнение на
инженеринг по Компонент 9 в рамките на проект BG161PO001/1.5-03/2011/002 „Интегриран градски транспорт на Варна“. Излага, че
договорът е допълнен с допълнително споразумение от 02.06.2015г. Твърди се, че
ищецът е изпълнил поетите по договора задължения като е изготвил комплексен
доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите;
издадено е разрешение за строеж, открита е строителна площадка, като по време
на строителство е изготвял всички необходими актове и протоколи; изготвил е
окончателен доклад за установяване годността за ползване на строежа, който ведно
с необходимата документация е входиран в Община
Варна, въз основа на които главният архитект на общината е издал удостоверение
за въвеждане в експлоатация; изготвен е и регистриран технически паспорт и на
06.02.2017г. на възложителя „Г.т.“ ЕАД е предадена цялата документация. Твърди,
че въпреки приетата работа от ответника, последният не е заплатил уговореното
възнаграждение, поради което дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2815/2017г.,
по което „Г.т.“ ЕАД е депозирало възражение. С оглед изложеното моли за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от
ответника за сумата от 17520 лева, представляваща възнаграждение по сключения
между страните договор за строителен надзор. Иска се и осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 438 лева, представляваща подлежаща на
възстановяване гаранция, на основание чл. 10, ал. 2 от договора. Претендират се
и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Г.т.“ ЕАД, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Излага, че процесният договор
за строителен надзор от 04.08.2014г. е част от проект на Община Варна BG161PO001/1.5-03/2011/002
„Интегриран градски транспорт на Варна“, включващ реализирането на 10
компонента. Договорът за инженеринг е компонент 9 от проекта: „Подобряване на
производствено-техническата база на „Г.т.“ ЕАД“, находяща
се в УПИ ІV „Тролейбусно депо“ и УПИ V „Г.т.“
ЕАД, ***. Излага, че бенефициент по проекта е Община Варна, поради което и
счита, че именно тя е легитимирана да заплати претендираното
възнаграждение, а не „Г.т.“ ЕАД, което не разполага с бюджет по проекта и не
може да извършва плащания. Твърди се, че ищцовото
дружество е нарушило чл. 13, ал. 2, т. 1-9 от договора. Наред с това излага, че
съществува разминаване в реално изпълненото и отразеното в комплексен доклад за
оценка на съответствието на технически инвестиционен проект със съществените
изисквания към строежите в част „Ремонт на контактната мрежа „Тролейбусно
депо“. Що се отнася до гаранцията излага, че за същата е налице основание за задържането
й съгласно предвиденото в чл. 9, ал. 5 от договора. Моли за отхвърляне на
исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Третото лице помага на страната на ответника – Община Варна не изразява
становище по исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
1645 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2017г., ВРС,
ХХVІ състав по ч.гр.д. № 2815/2017г., е разпоредил длъжникът „Г.т.” ЕАД да
заплати на „К.к.” ЕООД сумата от 17 958.00 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за строителен надзор BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05 от 04.08.2014г., с предмет: Извършване оценка на съответствието със съществените
изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор при изпълнение на
инженеринг по Компонент 9 в рамките на проект BG161PO001/1.5-03/2011/002
„Интегриран градски транспорт на Варна“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
В
срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Г.т.” ЕАД е депозирал възражение, в което е
оспорило задължението по издадената заповед.
На 06.03.2012г.
между Община Варна и „Г.т.” ЕАД е сключен договор за партньорство във връзка
подготовка и изпълнение на проект „Интегриран градски транспорт на град Варна”,
с който Община Варна кандидатства за финансиране по бюджетна линия BG161PO001/1.5-03/2011 на
оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г.” по приоритетна ос 1
„Устойчиво и интегрирано градско развитие”. По повод този договор и при одобряване финансирането на
проекта, „Г.т.” ЕАД се е задължило да участва в дейността по изпълнение на
проекта като провежда процедура за възлагане на обществени поръчки, отговаря за
сключването на договорите, изпълнението и мониторинга на договорите,
плащанията, счетоводството и финансовата отчетност за следните компоненти по
проекта: Компонент 6 „Подвижен състав” – доставка на 30 съчленени
автобуса с дизелови двигатели, 20 единични автобуса с дизелови двигатели и 20
единични автобуса с двигатели на сгъстен природен газ - чл. 8.10.2.1 от
договора и Компонент 9 „Подобрения на производствено-техническата база на „Г.т.”
ЕАД – проектиране, СМР и доставка – чл. 8.10.2.2 от договора. Посочено в чл.
8.13.3 е, че разходите, извършвани от „Г.т.” ЕАД следва да са в рамките на
съответния бюджет на проекта, които се признават за допустими и подлежащи на
доказване и възстановяване на същото основание като разходите, направени от
водещия партньор Община Варна. Последната в чл. 4.11 от договора се е задължила
да превежда на „Г.т.” ЕАД в срок до 5 работни дни от получаването от
договарящия орган /Министерство на регионалното развитие и благоустройство/,
траншовете за плащанията по дължимите суми във връзка със сключените договори
за доставка по чл. 8.10.2.1 и проектиране, СМР и доставка по чл. 8.10.2.2, а
именно авансови, междинни и балансови плащания. Предвидено в чл. 4.10 е, че
Община Варна поема за своя сметка всички евентуални финансови корекции,
наложени от договарящия орган в случай на констатирани нередности при
процедурата за възлагане на обществени поръчки или при изпълнението на
договорите с изпълнителите /л. 8-15 от ч.гр.д. № 1455/2017г. по описа на ВОС/.
Видно от
приложеното на л. 131-151 от делото заверено копие от договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013),
че на 09.07.2012г. Министерство на регионалното развитие и благоустройство,
управляващ орган на оперативната програма е отпуснало на Община Варна
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Интегриран градски
транспорт на град Варна”, въз основа на одобрен от договарящия орган проект.
Срокът за изпълнение на проекта е посочено да е 36 месеца, като с анекс от
01.12.2015г. същият е изменен на 48 месеца.
Не се спори между
страните, че в изпълнение на проект „Интегриран градски транспорт на град
Варна”, между „Г.т.” ЕАД и „К.к.” ЕООД на
04.08.2014г. е сключен договор с предмет Извършване оценка
на съответствието със съществените изисквания към строежите и упражняване на
строителен надзор при изпълнение на инженеринг по Компонент 9. В рамките на
предмета на договора „К.к.” ЕООД се е задължило да извърши оценка на съответствието на инвестиционния
проект със съществените изисквания към строежите в съответствие с чл. 166, ал.
1, т. 1 ЗУТ чрез екип от правоспособни квалифицирани лица – чл. 1, ал. 2, т. 1
от договора; да упражнява строителен надзор в съответствие с чл. 166, ал. 1, т.
1 и т. 2 ЗУТ чрез екип от правоспособни квалифицирани лица при изпълнение на
СМР и да изпълни необходимите действия за въвеждане на обекта в експлоатация.
В раздел VІ, чл.
11 от договора са уговорени задълженията на изпълнителя. Сред основните,
попадащи в обхвата на надзора са: изготвяне на доклад за съответствие на
работния проект и представянето му за съгласуване и одобрение пред Общинския
експертен съвет по устройство на територията – т. 1; извърши оценка за
съответствие на част „Конструктивна” на инвестиционния проект, съгласно чл. 142 ЗУТ – т. 2; осигури контрол върху законосъобразното започване на строежа – т.
3; съставя и подписва актове и протоколи по време на строителството и цялата
строителна документация за обекта съгласно ЗУТ до приключване на строежа и
издаване на разрешение за ползване на обекта – т. 4; упражнява контрол върху
изпълнение на СМР съгласно одобрения инвестиционен проекти и изискванията на
чл. 169 ЗУТ – т. 5; осигури координация на строителния процес до въвеждането на
строежа в експлоатация, включително контрол и точно отчитане на количествата,
качеството и съответствието на изпълняваните строителни и монтажни работи и
влаганите материали с договорите за изпълнение на строителството – т. 6;
отчита, проверява и подписва чрез екип от правоспособни квалифицирани лица от
надзорния състав на изпълнителя актовете за СМР, с които се документират
количеството, обемът и стойността на извършените видове СМР на обета по
договорени цени, съгласно сключения договор за строителство – т. 7; изготвя
ежемесечни доклади за информиране на възложителя за хода на строителството и
изпълнението на възложените му дейности, както и за допуснатите пропуски и
взетите мерки и необходимостта от разпореждания от страна на възложителя – т.
8; осигурява присъствието на строежа на лицата, отговорни за контрола върху
изпълнението на строителството, както и специалистите от съответните
специалности в зависимост от изпълняваните СМР – т. 9; упражнява контрол върху
спазването на линейния график на етапите на изпълнение на СМР и при неговото
забавяне или нарушаване своевременно уведомява възложителя – т. 10; упражнява
контрол върху спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд в строителството – т. 11; упражнява контрол за опазване на околната среда
по време на изпълнение на СМР – т. 12; упражнява контрол за качеството на
влаганите строителни материали и изделия в съответствие с нормите за
безопасност – т. 13; провежда необходимите тестове и изпитания на извършеното
строителство – т. 14; недопуска увреждане на трети лица и имоти по време на
строителството – т. 15; упражнява контрол по годността на строежа за въвеждане
в експлоатация – т. 16; състави окончателен доклад с приложени съгласувателни писма, разрешения, становище на
специализираните държавни контролни органи и документи в съответствие с
нормативната уредба за издаване на разрешение за ползване на строежа – т. 17;
изготви технически паспорт на строежа – т. 18 и др.
Във връзка с
надзорната дейност в чл. 13, ал. 2 от договора са разписани и съответни права
на изпълнителя, като сред основните са: да уведомява възложителя и ДНСК при
нарушение на строителните правила и норми; да контролира отстраняването на
дефектите, посочени от него или други контролни органи; да дава указания
относно съответствието на вложените материали и извършваните
строително-монтажни работи; при неизпълнение от страна на строителя на
предписанията за отстраняване на констатирани пропуски, да уведоми незабавно
възложителя и органите на ДНСК; при необходимост да предписва допълнителни
изпитания на влаганите строителни материали; да присъства при провеждане на
изпитания на влаганите строителни материали и др.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от договора, срокът за изпълнение на договора започва да тече от датата
на получаване на възлагателно писмо от възложителя и
изтича с въвеждане на обекта в експлоатация, но не по-късно от един месец преди
крайния срок на договора за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на
проект „Интегриран градски транспорт на Варна” – 09.06.2015г., като с
допълнително споразумение от 02.06.2015г. този срок е продължен до 30.11.2015г.
Цената, която
следва да заплати възложителя съгласно чл. 3, ал. 1 от договора е в размер на
14 600 лева без ДДС, платима както следва: 30% авансово в 30-дневен срок
след подписване на договора, представяне на фактура и банкова гаранция в размер
на исканото плащане; междинно плащания в общ размер до 50% от цената по
договора, пропорционално на реално извършените, актувани и приети СМР, за които
е упражнен строителен надзор и окончателно плащане в 30-дневен срок след
приемане на работата от възложителя и издаване на разрешение за ползване.
Уговорено в чл. 5
от договора е, че преди извършване на плащане към изпълнителя, възложителят
извършва пълна документална проверка и проверка на място на изпълнението за
удостоверяване извършването на заявените за плащане услуги, за което изготвя
доклад и го предоставя на изпълнителя. Предвидено е, че в случай на препоръки в
доклада, те задължително се изпълняват от изпълнителя в указания в доклада
срок, като възложителят извършва плащане, когато са изпълнени всички препоръки.
Сред основните
задължения на възложителя е да подписва всички актове, протоколи и други
документи, необходими за потвърждаване на изпълнените СМР и въвеждането на
обекта в експлоатация, включително да назначи комисия за съставяне и подписване
на констативен акт обр. 15 за обекта, предмет на
договора, да подписва заедно с изпълнителя по договора и изпълнителя на СМР
тристранни приемо-предавателни протоколи за
действително извършените работи от изпълнителя на СМР – чл. 15, ал. 2, т. 5-7.
Предвидено в чл.
15, ал. 4 е право на възложителя да откажа да заплати изцяло или отчасти цената
по договора, ако изпълнителят не е изпълнил пълно и точно предмета на договора,
като това право отпада, когато изпълнителят отстрани за своя сметка
недостатъците на своята работа в дадения му от възложителя подходящ срок.
От друга страна в
раздел VІІІ „Неизпълнение. Отговорност” страните се уговорили неустойка в полза
на възложителя при неспазване сроковете по договора – чл. 18, както и такава в
размер на 20% от уговореното възнаграждение, когато извършените работи са
обременени с недостатъци, които изпълнителят не може да отстрани.
Предвидено в чл.
20 от договора е, че изпълнителят носи отговорност за щети, нанесени на
възложителя и на другите участници в строителството, и солидарна отговорност
със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и
нормативи и одобрения проект, като отговорността по договора за строителен
надзор е със срок не по-малък от гаранционните срокове в строителството,
определени в Наредба № 2/31.07.2013г.
За обезпечаване
изпълнението на договора в чл. 9, ал. 1 страните са предвидили предоставяне на
гаранция от страна на изпълнителя в размер на 3% от стройността на договора.
Така уговорената гаранция в размер на 438 лева е преведена от ищеца по сметка „Г.т.”
ЕАД с преводно нареждане от 25.07.2014г. /л. 73 от делото/. Предвидено в чл.
10, ал. 2 от договора, че гаранцията за изпълнение се освобождава в срок от 10
работни дни след въвеждане на обект в експлоатация въз основа на разрешение за
ползване, издадено от органите на ДНСК.
От приобщената
към доказателствения материал по делото писмена
документация /том І и том ІІ от приложенията/ във връзка с изпълнение на
договора за строителен надзор се установява следното:
Със заповед №
4733/18.11.2015г. на кмета на Община Варна е разпоредено
да бъде извършен ремонт на сервизно хале, контактна мрежа на тролейбусно депо,
намиращо се в имот с идентификатор 10135.3513.457, площадните пространства на
автобусно депо, намиращо се в имот с идентификатор 10135.3513.458 и тролейбусно
депо, намиращо се в имот с идентификатор 10135.3513.457, собственост на „Г.т.”
ЕАД /л. 92-93 от том І/. Въз основа на сключен на 06.10.2015г. договор между „Г.т.”
ЕАД и ДЗЗД „Енерджи ефет – Супервайзер” е разпоредено
последното да предприеме незабавно действия по изпълнение на посочените по-горе
дейности. Последният е приложен на л. 113-128, том І от делото, като видно в
чл. 4 от договора страните са уговорили цена в размер на 5 535 178 лева без
ДДС, формирана както следва: 174 946.00 лева без ДДС за проектиране; 4 722
580.00 лева без ДДС за строително-монтажни работи; 472 258.00 лева без ДДС –
10% непредвидени разходи за строително-монтажни работи; 144 400.00 лева без ДДС
за доставка и монтаж на инсталация и газоизвестяване
и обезопасяване и 20 994.00 лева без ДДС за авторски надзор.
С разрешение за
строеж № 357/ГИ/17.11.2015г. на главния архитект на Община Варна е разрешено на
„Г.т.” ЕАД да извърши строително-монтажни работи за строеж Компонент 9:
„Подобряване на производствено-техническата база на „Г.т.” ЕАД, находящи се имоти с идентификатори 10135.3513.457 и
10135.3513.458 „Сграда на производствено-техническа база – автобусно депо“ и „Контакта
мрежа – тролейбусно дето“, като част от проект на Община Варна „Интегриран
градски транспорт на Варна”. Посочено в разрешението е, че същото е издадено
въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект и други документи, сред
които и комплексен доклад за оценка за съответствието на инвестиционните
проекти със съществуващите изисквания към строежите, изготвен от „Кима консулт”
ООД, последният приложен и на л. 17-42 от делото /в изпълнение на предвиденото
в т. 1 на чл. 11 от договора/.
Строителната
площадка по строежа е открита на 10.12.2015г. – протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителни линия и ниво на строежа /л. 97
от том І/. Дейността по строително-монтажните работи по изпълнение на строежа
съобразно подписаните между строителя, строителния надзор и изпълнителния
директор на възложителя „Г.т.” ЕАД актове за установяване състоянието на
строежа при спиране, респ. при продължаване на строителните работи, е спирана
за периода от 29.12.2015г. до 16.05.2016г. и от 17.05.2016г. до 22.06.2016г.
поради лоши метрологични условия през първия период и влошена валежна
обстановка през втория /л. 186-189 от том І/.
В рамките на
изпълнение на задълженията си по договора са изготвяни необходимите актове за
извършените работи, в това число и протоколи образец 12 за скрити работи,
изисквани са сертификати за качеството на вложените материали, както и са
изготвяни междинни доклади /последните приложени на л. 163-185 от том І/, в
съответствие с уговореното в чл. 11 от договора. В съответствие с нормативните
изисквания е водена и заповедна книга № 2015/69 на строежа, като всички
заповеди, носят и подписа на изпълнителния директор на възложителя „Г.т.” ЕАД
/л. 99-105 от том І/.
На 26.08.2016г.
представител на възложителя в лицето на изпълнителния директор на „Г.т.” ЕАД,
проектанти, строителя и консултанта /строителния надзор/ след установяване
състоянието и годността на строежа за въвеждане в експлоатация, са подписали
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, Приложение №
15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 год. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство. Изпълнението на строежа е прието от
възложителя без забележки, в това число дейностите по части „Отопление,
вентилация, климатизация“, „Газоснабдяване“, „Пътна“.
Изготвен от „К.к.” ЕООД е окончателен доклад за установяване годността за
ползване на процесния строеж /л. 14-34, том І/.
Въз основа на
заявление от 29.08.2016г. на „К.к.” ЕООД, *** е издал
удостоверение № 183 за въвеждане в експлоатация на процесния
строеж /л. 12-13, том І/.
В съответствие
със задължението по т. 18 на чл. 11 от договора от „К.к.”
ЕООД е изготвен технически паспорт на строежа, регистриран в Община Варна под №
166 от 31.08.2016г. /л. 35-62, том І/.
С приемо-предавателен протокол от 06.02.2107г. от страна на „К.к.” ЕООД е предадена на изпълнителния директор на ответника
цялата документация във връзка с изпълнение на процесния
договора от 04.08.2014г.
Приобщена към доказателствения материал по делото е изготвената от ищеца проформа фактура № 4/02.02.2017г.
за уговореното по договора възнаграждение в размер на 17520 лева с ДДС /л. 72/.
От заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
„К.к.” ЕООД няма счетоводни записвания по договора за
строителен надзор, не е осчетоводена и коментираната по-горе проформа фактура, тъй като тя има само уведомителен
характер и няма кредитни известия, тъй като няма издадена данъчна фактура.
Съответно в счетоводството на „Г.т.” ЕАД по сметка (401) „Доставчици” няма
заведена партида „К.к.” ЕООД и няма извършени
счетоводни записвания. Единствените такива в двете дружества са свързани с
внесената от ищеца гаранция в размер на 438 лева.
Изслушано по
делото е и заключението на вещите лица по допуснатата съдебно-техническа
експертиза. В същото е посочено, че строеж „Компонент 9 от проект „Подобряване
на производствено-техническата база на „Г.т.” ЕАД”, включва дейности по
изграждане на съоръжения за отделяне на зоната за поддръжка и ремонт на
автобусите на сгъстен природен газ; ремонт на електрическата система и халетата
за техническо обслужване и ремонт; системи за пожароизвестяване;
ремонт и подновяване на халетата за техническо обслужване и ремонт; ремонт на контактната мрежа в депото; закупуване на ново и
подмяна на съществуващо оборудване за ремонт на подвижния състав; ремонт и
рехабилитация на пътната настилка на територията на производствено техническата
база. След направени проверка, заснемане и изчисления по представените по делото
документи и такива от страните, както и направените огледи на място, вещите
лице излагат, че некачествено изпълнени СМР няма единствено по част „Пожарна
безопасност” и част „Ел. ремонт на контактна мрежа и тролейно депо”. Стойността
на СМР по част „Пожарна безопасност“ по количествено стойности сметки и
представени документи възлиза в размер на 221 451.84 лева без ДДС, а тази по
част „Ел. ремонт на контактна мрежа и тролейно депо” в размер на 114 061.59
лева без ДДС.
По част
„Архитектурна” накачествено изпълнени СМР са на
стойност 37 048.81 лева без ДДС, като същите касаят позиции почистване и
изкърпване на шлайфен бетон и почистване на канали с
размер 1120/110/135см от раздел ІV Настилка. Общата стойност на СМР по
количествено стойности сметки на тази част възлиза на 492 410.02 лева без ДДС.
По част „Електро“
некачествено изпълнените СМР са на стойност 1109.38 лева без ДДС, като същите
се изразяват в доставени без управление двигателни табла. Общата стойност на
СМР количествено стойности сметки на тази част възлиза в размер на 114 061.59
лева без ДДС.
По част ВиК некачествено изпълнените е посочено да не са налични,
без обаче да се отчита строително-монтажните работи при смяна на участък от
водопроводната шахта, включващи операции по разкъртване на бетон, демонтаж фланшова връзка, рязане на асфалт, направа технологичен
отвор, направа на пясъчна подложка и доставка и монтаж на УКБ, които дейности
са пропуснати в проекта, а изпълнените на място нарушават техническата
спецификация, одобрения инвестиционен проект и количествено стойности сметки.
Общата стойност на СМР по количествено стойностни сметки на тази част възлиза в
размер на 2793.82 лева без ДДС /приложение № 4/.
По част ОВК и
Газоснабдяване некачествено изпълнените дейности възлизат на 72 447.47 лева без
ДДС. В заключението си вещите лица излагат в съответствие с проекта в Сграда на
производствена-техническа база – автобусно депо са монтирани водогреен котел и кондензен газов
котел, но при въвеждане в експлоатация и доклада за съответствие липсват
протоколи и данни за проведени 72-часови проби, като в съдебно заседание вещото
лице инж. В. излага, че това по всяка вероятност се дължи на факта, че обектът
е следвало да бъде приключен в определен период от време с оглед финансираното
му по проект. Такива са извършвани едва три месеца след въвеждане на обекта в
експлоатация, съгласно заповед на изпълнителния директор на „Г.т.“ ЕАД, при
които са участвали представители на възложителя, проектанта, строителя и
строителния надзор. При проведените наблюдения и изтичане на срока на пробите
са установени дефекти, като поради липса на последващо
представени на експертите документи, удостоверяващи отстраняване им, накачествено изпълнените СМР са остойностени
като обща сума /в рамките цялата стойност за заплащане на тези дейности, видно
от приложение № 4 към експертизата/, с оглед невъзможността да се използват при
експлоатация.
В заключението си
вещите лица сочат, че в помещение сервиз за газови автобуси в сградата на
сервиза са установени турбинни двигатели за аспирация и смукател за ауспух за
газови автобуси, монтиран на покрива, но същите са без управление, без
захранване и не могат да се използват. Настройката на топловъздушни аспиратори
не може да работи на всичките си шест степени, а работи само на една степен.
Посочено е още, че в халето има 8 броя климатични бокса, от които е изпълнено
управлението само на двата бокса. За другите 6 броя двигатели са без монтирано
управление. В част ОВ в съблекалните мъже и жени е неефективна, като не е установена
причината дали грешката е проектантска и/или на изпълнителя.
В съдебно
заседание вещото лице инж. В. разяснява, че горните некачествено изпълнени
дейности не могат да бъдат установени при обикновен оглед на обекта, тъй като е
необходимо замерването със специални инструменти.
Посочено в
приложение 4, че общата стойност на СМР по количествено стойности сметки по
част ОВК и газоснабдяване възлиза в размер на 134 945.83 лева без ДДС, като
тази сума включва и неизпълнени дейности на обща стойност от 2304.41 лева без
ДДС /съобразно отразеното като неизпълнени дейности в приложение № 4, а не
посоченото в заключението/.
По част „Пътна –
УПИ ІV тролейбусно депо и УПИ V градски транспорт, стойността на СМР по
количествено стойностни сметки възлиза в размер на 511 115.55 лева без ДДС.
Експертите сочат, че при огледа на настилката са установени отворени работни
фуги и мрежовидни пукнатини, които биха могли да се проявят поради неспазена
технология при полагане на асфалтовата смес. Некачествено изпълнената настилка
възлиза в размер на 16306.17 лева без ДДС по отношение на УПИ V градски
транспорт и 4 561.66 лева без ДДС по отношение на УПИ ІV тролейбусно депо.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.
Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се
претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество
е да установи, че между него и „Г.т.” ЕАД е сключен договор за строителен
надзор, точното изпълнение на поетите с договора задължения, приемането на
работата от страна на ответника и размера на дължимото възнаграждение.
От своя страна,
ответникът следва да установи всички правоизключващи
възражения в случая, че материалноправно легитимират
да отговаря за заплащане на възнаграждението по договора е Община Варна, както
и твърденията си за наличие на некачествено изпълнени СМР до степен на пълно
неизпълнение на поетите с договора за задължения.
В настоящия
случай между страните не се спори, а и от коментираните по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено, че същите са били обвързани от
действителна облигационна връзка с характера на договор за изработка, по силата
на който ищцовото дружество се е задължило да извърши
оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите по Компонент
9 „Подобрения на производствено-техническата база на „Г.т.” ЕАД в рамките на проект BG161PO001/1.5-03/2011/002 „Интегриран градски транспорт на Варна“, включващ дейности по
изграждане на съоръжения за отделяне на зоната за поддръжка и ремонт на
автобусите на сгъстен природен газ; ремонт на електрическата система и халетата
за техническо обслужване и ремонт; системи за пожароизвестяване;
ремонт и подновяване на халетата за техническо обслужване и ремонт; ремонт на контактната мрежа в депото; закупуване на ново и
подмяна на съществуващо оборудване за ремонт на подвижния състав; ремонт и
рехабилитация на пътната настилка на територията на производствено техническата
база.
Обемът на поетите
задължения съобразно предвиденото в чл. 1, ал. 2 от договора е в рамките на законоустановените в чл. 166, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ, като с
оглед изрично посоченото в чл. 11, т. 6 от договора ищецът да осигури
координация на строителния процес до въвеждане на сградата в експлоатация,
включително контрол и точно отчитане на количествата, качеството и
съответствието на изпълняваните строителни и монтажни работи и влаганите
материали с договорите за изпълнение на строителство, съдът приема, че в
обхвата на задълженията на ищеца са включени и тези по чл. 166, ал. 1, т. 3 ЗУТ.
От коментираните
по делото доказателства се установи, че надзорът е изпълнил вменените му
задължения за изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на
технически инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите,
съставял е и е подписвал актове и протоколи по време на строителството,
изготвяни са ежемесечни доклади за информиране на възложителя за хода на
строителството, предприел е действия по въвеждане на строежа в експлоатация и е
изготвен технически паспорт. По делото не се установи в рамките на изпълнение
на договора, в това число и този за строителство, възложителят да е правил
своевременни възражения за неточно изпълнение на строителните и монтажни
работи. Установи се на следва място, че на 26.08.2016г. е съставен акт образец
15 за подобекти „Сграда на производствено-техническа база – автобусно депо“ и
„Контактна мрежа – тролейбусно депо“ в рамките на Компонент 9 „Подобрения на
производствено-техническата база“ на проекта, като в същия е посочено, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, условията на договора за строителство. Актът е
съставен с всички участници в строителния процес, в това число възложителят и
надзора. Установи се на следващо място, че ищецът е изпълнил задълженията си да
предприеме необходимите действия по изготвяне на окончателен доклад, въвеждане
строежа в експлоатация и изготвяне на технически паспорт. Документацията във
връзка с изпълнение на договора е предадена на 06.02.2017г. на възложителя „Г.т.“
ЕАД.
С оглед горното
се налага извода, че ответното дружество е приело извършената от ищеца работа,
респ. и съгласно нормата на чл. 266 ЗЗД на изпълнителя се дължи следващото му
се възнаграждение. В настоящия случай ответникът е въвел възражение за недължимост на последното поради неизпълнение на поетите с
договора задължения за осъществяване на контрол по изпълнение на строителните и
монтажните работи по отношение на които се твърди да са изпълнени некачествено
до степен на пълно неизпълнение.
Трайната съдебна
практика приема, че недостатъците на престирания
резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат потестативното
право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности,
като отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от
характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.
Тези свои права възложителят може да упражни чрез възражение или иск. В решение
№ 23 от 04.08.2014г. на ВКС по т.д. № 1938/2013г., І т.о., решение № 9 от
05.06.2017г. на ВКС по т.д. № 2690/2015г., ІІ т.о. и др., е прието, че
установяването на некачествено изпълнение по необходимост предпоставя
и намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на
основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД и без изрично упражнено от ответника-възложител
право по този ред.
От заключението
по допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза се установи по несъмнен
начин, че е налице некачествено изпълнение на строително-монтажните работи,
като съобразно разясненията на вещите лице, дадени в съдебно заседание, същите
са от такова естество, че не би могло да бъдат установено при обикновен оглед
на строежа, а други /тези по част „Пътна“/ са се проявила в резултат неспазване
технологията при полагане на асфалта. Вещото лице инж. Д. в съдебно заседание
завява, че независимо от констатираните дефекти, строежът може да се ползва. При
така установеното се налага извода, че ищецът не е изпълнил точно поетите от
него задължения, като не е осъществил контрол по изпълнение на строителните и
монтажните работи, поради което и са налице предпоставките на чл. 265, ал. 1,
т. 3 ЗЗД за съответно намаляване на възнаграждението. Общата стойност на
строително-монтажните работи, съобразно заключението на вещите лица възлиза в
размер на 1 590 840.24 лева без ДДС /при липса на ангажирани доказателства за
приети работи на стойността над тази посочена от експертите/, а на некачествено
изпълнените СМР в размер на 131 473.49 лева без ДДС, или 8.26% от общата
стойност. Именно с тази стойност съдът намира, че следва да бъде намалено
уговореното в чл. 3 от договора възнаграждение от 14 600 лева без ДДС.
Следователно дължимото съответно на изпълнението възнаграждение възлиза в
размер на 13 394.04 лева без ДДС, като в стойността не следва да се включва
данък добавена стойност предвид липсата на издадена данъчна фактура от
изпълнителя /както не представлява изготвената проформа
фактура/.
Следващия спорен
по делото въпрос е кое е задълженото за плащане на възнаграждението лице –
ответникът или Община Варна, в качеството й на бенифициент
по проекта по повод който е сключен и процесния
договор за строителен надзор. Възложител по процесното
правоотношение е „Г.т.“ ЕАД и като такъв дружеството в чл. 14, ал. 1 от
договора изрично се е задължило да заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение в предвидените срокове. Обстоятелството, че средствата по
проекта се превеждат по сметка на Община Варна не може да изключи задължението на
ответника към изпълнителя за заплащане на изпълнената работа. Нещо повече
изрично в сключения договор за партньорство между „Г.т.“ ЕАД ***, ответникът се
е съгласил да отговаря по повод плащанията по сключените договори по изпълнение
на проекта, в това число и тези по Компонент 9 – чл. 8.10.2 от договора за
партньорство, като от своя страна Община Варна е поела задължение да преведе на
партньора си сумите за плащания по договорите по чл. 8.10.2.2 – чл. 4.11 от
договора за партньорство. При така уговореното и се налага извода, че задължено
лице към изпълнителя по сключения договор за строителен надзор е „Г.т.“ ЕАД,
което не твърди и не представя доказателства да е заплатил на „Кима консулт“
ООД следващото му се възнаграждение.
С оглед горното,
съдът приема, че ищецът „К.к.“ ЕООД има вземане към „Г.т.“
ЕАД за сумата от 13 394.04 лева без ДДС, до който размер претенцията следва да
бъде уважена, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлена.
Следващата
претенция на ищеца е за осъждане на ответното дружество да върне на
дружеството-изпълнител внесената от последния гаранция. Между страните не е
спорно, а и това се установи от коментираните писмени доказателства и
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че „К.к.“
ЕООД е превело на ответника гаранция в размер на 438.00 лева. Същата съгласно
чл. 10, ал. 2 от договора, така внесената гаранция е следвало да бъде
възстановена в срок от 10 работни дни след въвеждане на обекта в експлоатация,
което в случая е станало на 31.08.2016г. При това положение и за ответника е
възникнало задължение да възстанови на ищеца внесената от него гаранция. Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че е налице
основание за задържане на гаранцията. Съгласно чл. 9 от договора, страните са
уговорили същата да служи за обезпечаване изпълнението на договора. Само ако в
хода на това изпълнение бъде внесен в съда за разглеждане възникнал между
страните спор ще е налице основание за задържането й. При приета от страна на
ответника работа и въвеждане на обекта в експлоатация за същия е възникнало задължение
да върне внесената гаранция. Обратното разбиране, че е налице основание за
задържане на гаранцията, би довело до неоснователно обогатяване от ответника,
който е получил изпълнение от една страна, а от друга - намаляване на
възнаграждението за неточно изпълнение на поетите от изпълнителя задължения по
договора. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за връщане на
гаранцията за основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките на
предявения размер.
Съгласно дадените
указания в т. 12 на ТР №
4/2013 год., в полза на ищеца следва
да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса, които съразмерно с уважената част от вземането, предмет на настоящото
производство, възлизат в размер на 267.88 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
„Г.т.“
ЕАД следва да
бъде осъдено да
заплати на „Кима консулт” ООД разноски
за заплатена държавна такса, които
съразмерно уважената част от исковете възлизат в размер на 317.88 лева. В полза
на страната не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение,
поради липса на доказателства за заплащане на такова. Ведно от приложения на л.
174 от делото договор за правна защита и съдействие, че със същия е уговорено
възнаграждение в размер на 1068 лева, платимо по банков път. Доказателства за
реално изплащане на тази сума не са ангажирани, нито в договора се съдържа
изявление за получаване на сумата при сключване на същия.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответното дружество също има право на разноски, в случая за
заплатени депозити по допуснатите в хода на производството съдебни експертизи.
От общо реализираните разноски, съразмерно с отхвърлената част от иск, в полза
на „Г.т.“ ЕАД следва да се присъди сумата от 541.81 лева.
На основание чл.
77 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 980 лева,
представлява разлика между окончателно определеното възнаграждение на вещите
лица по комплексната съдебно-техническа експертиза в общ размер на 3218.21 лева
и внесения депозит в размер на 2238.21 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Г.т.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, дължи на „К.к.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 50, сумата от 13394.04
лева /тринадесет хиляди триста деветдесет и четири лева и четири стотинки/,
представляваща възнаграждение по договор за строителен надзор BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05 от 04.08.2014г., с предмет: Извършване оценка на съответствието със
съществените изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор при
изпълнение на инженеринг по Компонент 9 в рамките на проект BG161PO001/1.5-03/2011/002
„Интегриран градски транспорт на Варна“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
за която е издадена заповед № 1645/07.03.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2815/2017г., по описа на ВРС, ХХVІ
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 13394.04 лева до предявения размер от 17520.00 лева, на основание
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.т.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.к.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** 50, сумата от 438.00
лева /четиристотин тридесет и осем лева/, представляваща подлежаща на
връщане съгласно чл. 10, ал. 2 от договора за строителен надзор BG161PO001/1.5-03/2011/002-U-05 от 04.08.2014г. гаранция.
ОСЪЖДА „Г.т.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.к.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** 50, сумата от 267.88 лева /двеста
шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направените
от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 317.88 лева /триста и седемнадесет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Г.т.“ ЕАД ***.
ОСЪЖДА „К.к.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
50, да заплати на „Г.т.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 541.81 лева /петстотин четиридесет и един лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща направените от ответника разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.т.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 980.00 лева
/деветстотин и осемдесет лева/, представляваща разлика между дължимите и внесени разноски по допуснатата
комплексна съдебно-техническа експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: