Решение по дело №782/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 851
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20217180700782
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 851

 

 

гр. Пловдив 12.05.2022год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Административен съд – Пловдив, ХIIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли 2021г., в състав:

                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 782 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.197 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.   

Производството по делото е образувано по жалба на КАМИК“ ЕООД - Пловдив, ЕИК *********, представлявано от К. Е. Б., против Решение № 69 от 11.03.2021г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив с което частично е оставена без уважение жалба вх. № 70-00-2593/25.02.2021 г.  на  „КАМИК“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Разпореждане с изх. № С210016- 137-0001375/18.02.2021 г., издадено от М.Б., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

Според ответника жалбата е неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Жалбата е неоснователна поради следното:

С възражение с вх. № С210016-000-0042888/01.02.2021 г. „КАМИК“ ЕООД е   направило искане да бъдат погасени по давност задължения - за глоби и санкции по наказателни постановления, за остатък лихви върху задължения за ДДС, установени с РА, както и за остатък лихви върху задължения, установени с декларации - за ДДС, ЗОВ и ДДФЛ.

С Разпореждане изх. № С210016-137-0001375/18.02.2021 г. публичният изпълнител е приел за погасени по давност задълженията, установени с наказателни постановления, като е отказал остатъка от лихви върху задълженията за ДДС, ЗОВ и ДДФЛ.

Разпореждането в частта в която е постановен отказ е било обжалвано пред Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, който е оставил без разглеждане жалбата в частта относно претенцията по отношение на погасените вече по давност лихви в размер на 145.68 лв., начислени за задължения, установени с декларации-образец 6 с № 160021300018625/11.01.2013 г„  №160021300019037/11.01.2013 г №160021300019056/11.01.2013 г. и № 160021300019023/11.01.2013 г., поради липса на правен интерес и е оставил жалбата без уважение в останалата й част.

Предмет на делото са задълженията за ДДС по Декларация по ЗДДС и ДОО и ДДФЛ по Декларации-образец 6 за период от 01.01.2012 г. до 31.11.2012 г., които е следвало, но не са били платени в срок през 2012 г., като върху тези задължения са били начислени лихви. Пет годишният давностния срок е започнал да тече от 01.01.2013 г. и ако не са предприети действия който да доведат до спиране или прекъсване на давността, то същият би изтекъл на 01.01.2018 г В случая обаче на 27.03.2015 г. е било образувано изпълнително дело № 5163/2015 г. като с това действие давностният срок е прекъснат на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК.

На следващо място следва да се посочи, че публичният изпълнител е издал ПНОМ с изх. № С170016-022- 0068541/10.11.2017 г., с което като са били наложени обезпечителни мерки.  - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки.  Съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК, обезпечителната мярка се счита наложена от момента на получаване на запорното съобщение от банките.   10.11.2017 г.  Ето защо съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК считано от 10.11.2017 г.   давността е спряла спрямо обезпеченото вземане, като към датата на издаване на оспорения административен акт не е изтекла абсолютната 10-годишна давност за тези задължения.

Основателно е твърдението на ответната страна, че по отношение на процесните лихви не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, а следва се прилагат специалните разпоредби за давността на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК.

Ето защо съдът намира жалбата за неоснователна. Предвид изхода на правния спор на ответната страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500 лв.

Предвид горното  Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на КАМИК“ ЕООД - Пловдив, ЕИК *********, представлявано от К. Е. Б., против Решение № 69 от 11.03.2021г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив с което частично е оставена без уважение жалба вх. № 70-00-2593/25.02.2021 г.  на  „КАМИК“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Разпореждане с изх. № С210016- 137-0001375/18.02.2021 г., издадено от М.Б., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

        ОСЪЖДА КАМИК“ ЕООД - Пловдив, ЕИК *********, представлявано от К. Е. Б. да заплати на ТД на НАП, гр. Пловдив сумата в размер на 500/петстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: