Присъда по дело №3035/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 38
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120203035
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
СъдебниИРИНА ТОДОРОВА
заседатели:ДИМИТРОВА

ЦАНКА СТОЯНОВА
ЯНКОВА
при участието на секретаря Д.Б.
и прокурора Светла Стоянова Иванова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120203035 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. АНДР. ИВ., ЕГН ********** е роден на 29.05.1989
г. в гр. Бургас, български гражданин, неженен, виеше образование, работи, неосъждан,
живущ в гр. Бургас, ж.к “*“ бл. 29, вх. 7, ет. 1, за ВИНОВЕН в това, че на 29.01.2021 г.,
в гр. Бургас, ж.к. „*”, на паркинг до бл. 46, вх. И, в л.а. „Хонда Акорд“ peг. № *, без
надлежно разрешително съгласно Закон за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на
Приложение № 1 Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния им ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НКРВН/, както
следва:
- 0,441 грама нето тегло растителна маса „коноп“ със съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол 21,60 % на стойност 2,65 /два лева шестдесет и пет
стотинки/ лева;
- 8,795 грама нето тегло растителна маса „коноп“ със съдържание на
активно вещество „тетрахидроканабинол“ 16,50 % на стойност 52,77 /петдесет и два
лева и седемдесет и седем стотинки/ лева,
1
всичко общо „коноп“ нето тегло 9,236 /девет грама двеста тридесет и шест/
грама на обща стойност 55,42 /петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ лева
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен,
поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. с ал. 3, т.1 от НК, вр. с чл. 305, ал.5
НПК, вр. с чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като
го признава за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението деянието да съставлява престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК СТ. АНДР. ИВ., ЕГН ********** ,
да заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 74,08 лв. (седемдесет и четири
лева и осем стотинки), представляващи сторени в досъдебната фаза разноски, както и
на основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 5,00 /пет/
лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 354а, ал.6 НК след влизане на присъдата
в сила остатъкът от гореописаните наркотични вещества, предадени в ЦМУ-гр. София
да се отнемат в полза на държавата и да се УНИЩОЖАТ.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 111 и сл. НПК след влизане на присъдата
в сила веществените доказателства – 1 брой полетиленов плик „клипс“, прозрачен, с
размери 15 см на 19,8 см, със стикел за ВД с надпис „*“; 1 брой полиетиленов плик
„клипс“ прозрачен с размери 5/7 см, 2 броя черни гумени уплътнители с диаметър 1
см, 1 брой черна полиетиленова опасковка, част от черен полиетиленов плик, в които
са били намерени наркотичните вещества, като вещи без стойност да се УНИЩОЖАТ
по предвидения в ПАС ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 38/13.07.2021г. по НОХД № 3035/2021г. по описа на РС-
Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу С.А.И.., ЕГН **********, роден на *** в гр. Бургас, ***, живущ в гр. Бургас,
***, с който същият е обвинен в това, че на 29.01.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. ***, на паркинг
до ***, в л.а. „***“ peг. № ***, без надлежно разрешително съгласно Закон за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични
вещества по смисъла на Приложение № 1 Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния им ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НКРВН/, както следва:
- 0,441 грама нето тегло растителна маса „коноп“ със съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол 21,60 % на стойност 2,65 /два лева шестдесет и пет
стотинки/ лева;
- 8,795 грама нето тегло растителна маса „коноп“ със съдържание на активно
вещество „тетрахидроканабинол“ 16,50 % на стойност 52,77 /петдесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева,
всичко общо „коноп“ нето тегло 9,236 /девет грама двеста тридесет и шест/ грама на
обща стойност 55,42 /петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ лева съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството– престъпление по чл.354а, ал. 3, т.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия, при приложение на чл. 55 НК,
следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение
да се отложи с изпитателен срок от 3 години, както и че не следва да се налага наказание
„глоба“. Предлага разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, а наркотичните
вещества да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Д.Я. – БАК заявява, че обвинението е
доказано. Изтъква множество обстоятелства, според които деянието следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай, при което следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78а НК.
Подсъдимият И. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за
стореното и моли да не се води осъждан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
1
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.А.И.., ЕГН **********, е роден на *** в гр. Бургас, ***, живущ в гр.
Бургас, ***
На 29.01.2021 г., след получени оперативни данни за това, че обвиняемият С.А.И..
редовно употребява наркотични вещества - марихуана, които държи в ползвания от него лек
автомобил марка „***“ с per. № *** /собственост на баща му св. А.И../ и че именно на
конкретната дата възнамерява да пренесе около 10 грама марихуана, укрити в посочения
автомобил, полицейските органи пред 04 РУ на МВР - Бургас предприели действия по
неотложност. Обвиняемият И. бил установен от полицаите в момент, в който паркирал
автомобила си на паркинг пред бл. *** в ж.к. „***“. Свидетелите Б.Б., Д.Б. и Г.К. -
полицейски служители в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ на МВР - Бургас
предприели съответните действия, като се приближили към автомобила на подс. И. и му се
представили. В това време подс. И. все още бил вътре в автомобила и при появата на
полицаите видимо се притеснил. Отговорил на зададените му въпроси относно неговата
самоличност и относно държане на наркотични вещества, като признал, че държи в
автомобила мариухана за лична употреба. В тази връзка и автомобилът на подс. И. за
времето от 16,00 ч. до 16,15 ч. на 29.01.2021 г. бил претърсен и от него били намерени,
респективно иззети 1 брой полиетиленов плик тип „джъмпер“ с размери 6/5см., съдържащ
суха тревна маса и 1 брой черна найлонова торбичка, оформена на топче с диаметър около 7
см., съдържащ суха тревна маса. При извършен полеви тест сухата зелена тревна маса и в
двата обекта реагирала на марихуана. Същевременно подс. И. бил тестван и с техническо
средство за употреба на алкохол и/или наркотици, като тестовете били отрицателни. По
случая започнало бързо производство по реда на чл. 356 от НПК.
С Определение от 30.01.2021 г. по НЧД № 425/2021 г. по описа на PC - Бургас
проведените процесуално-следствени действия, извършени в условията на неотложност,
одобрени по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК били одобрени.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебна физикохимична експертиза
по протокол № 77 от 02.02.2021 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Бургас в предоставените
за изследване обекти е установено общо количество на растителна маса 9,236 грама, в която
е доказано наличие на „коноп“ /канабис, марихуана/ със съдържание на
тетрахидроканабинол 21,60 % и на 16,50 %. При извършеното изследване били разходени
общо 0,600 грама от растителната маса.
Остатъчните количества от процесното изследвано високорисково наркотично
вещество са предадени за съхранение на ЦМУ гр. София с писмо peг. № 329200 - 1772 от
23.02.2021 г. и приемо-предавателен протокол.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – Б.Б., Д.Б., Г.К., А.И.., протокол за извършено претърсване и
изземване в условията на неотложност, съдебно определение по реда на чл. 161, ал. 2 от
НПК, протокол № 77 за съдебна физико-химична експертиза, справка за направени разходи
по експертиза № 77/02.02.2021 г., писмо peг. № 3292р - 2398 от 05.08.2021 г. до ЦМУ гр.
София, приемо-предавателен протокол до ЦМУ гр. София, справка за съдимост, трудов
2
договор, копия на дипломи за висше образование и други.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на И., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“.
Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е безпротиворечиво
възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС,
III н.о.). Веществото се е намирало в управлявания от И. автомобил на седалката, като
същият е знаел точното му местоположение. В този смисъл деецът е осъществявал
изпълнителното деяние.
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ процесното вещество е „коноп” с общо нетно тегло 9,236 грама. Конопът няма
легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, като е включен в Списък № I към Приложение № 1
на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което
и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗКНВП.
Подсъдимият И. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като И. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в автомобила си, същият
упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да има
разрешително за това, като от волева страна И. е искал именно това упражняване на
фактическа власт.
3
Съдът счита, обаче, че деянието на И. разкрива признаците на „маловажен случай”. В
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II
НО, Решение № 306/2009 г. на III НО).
В настоящия случай количеството наркотично вещество не е голямо и е на стойност
около 12 пъти под минималната работна заплата в страната (подобни количества се приемат
в практиката като сочещи на маловажен случай- напр. Решение № 88 от 10.07.2020 г. по
ВНОХД № 433/2020 г. на Окръжен съд-Бургас ). Отделно от това наркотичното вещество
„коноп” се характеризира като най-лекият вид наркотично вещество от високорисковите.
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено е
съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се
пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността
на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на
деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично вещество
за лична употреба (видно от посоченото в протокола за претърсване и изземване).
Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да
повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият не
е осъждан и е оказал съдействие в хода на разследването и сам пред полицейските
служители е признал за това, че държи високорисково наркотично вещество и е съдействал.
Не на последно място следва да се отчете и че подсъдимият полага труд –факт, сочещ, че
същият се стреми да бъде пълноценен член на обществото. Видно е, че същият е вложил
усилия и в образованието си. Накрая, съдът отчита и обстоятелството, че по време на
проверката подсъдимият е бил силно притеснен, което сочи, че още на този етап ясно е
осъзнал противоправността на извършеното от него. Следователно, съвкупната преценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му
укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от И. не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
4
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество,
държано от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена
опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК.
С оглед горното, а и доколкото с присъдата си съдът може да приложи закон за по-
леко наказуемо престъпление при същата фактическа обстановка, без да е нужно изменение
на обвинението, то и настоящият състав счита, че деянието на подсъдимия следва да бъде
преквалифицирано от престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал.3 НК в по-леко
наказуемото престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 НК, като на основание чл. 304 НПК
същият бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение.
По вида и размера на наказанието
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева.
В конкретния случай, съдът съобрази обаче, че са налице предпоставките на чл. 78а,
ал.1 НК. Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи
този ред, то и настоящата инстанция намира, че в случая на основание чл. 305, ал. 5 НПК,
вр. с чл. 78а, ал.1 НК - подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
на същия да се наложи административно наказание. Това е така, доколкото в случая са
налице и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а
от НК:
1. за престъплението се предвижда наказание по-леко от „Лишаване от свобода”, а
именно „Глоба”.
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; не се касае за престъпление, извършено в „пияно състояние” или
„след употреба на наркотични вещества”, нито са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът по принцип следва да
отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай
обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба” в размер на
1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на
по-нисък. Това произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно,
идеята на законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции- административната по чл. 78а и
наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато последната
5
предвижда като най-тежка санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да наложи
административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в особената част на НК е
предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при
приложението на чл. 78а НК, може да определи размер на административното наказание под
установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е
винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените граници
на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както
е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на
минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се
взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на
дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по
чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко наказания),
което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно
действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на
главно, т.е. формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението
на наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с
главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от Наказателния закон от
1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно
възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено единствено
някое от наказанията, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК
не е уредена обаче такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание,
което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание, когато видът на двете
санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за размера на
административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на чл. 78а НК максимум на
основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а НК е винаги 1000 лв.,
освен в случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най-тежко наказание „глоба”
в размер до 1000 лв., когато по същество е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази насока е и
съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по нак.д. № 684/2009 г. на ВКС ,
е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата на чл. 78а
НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под предвидения в чл.
78а, ал. 1 НК минимален размер.
Поради изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000
лв.
Изложените съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива- изразеното
съжаление от подсъдимия, както и пълното съдействие от негова страна в хода на цялото
6
производство за изясняване на обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство следва
да се отчете и чистото съдебно минало на И.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е
визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая обвиняемият е неосъждан за
каквито и да е престъпления, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката
за неговата обществена опасност.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 74,08 лв. (седемдесет и четири лева и
осем стотинки) за експертиза, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги
заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за наложената
глоба се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият
следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебното
му издаване.
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
вещества, предадени в ЦМУ-София, които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2
НПК следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
настоящата присъда.
По делото има приложени и веществени доказателства – 1 брой полетиленов плик
„клипс“, прозрачен, с размери 15 см на 19,8 см, със стикер за ВД с надпис „А5287“; 1 брой
полиетиленов плик „клипс“ прозрачен с размери 5/7 см, 2 броя черни гумени уплътнители с
диаметър 1 см, 1 брой черна полиетиленова опасковка, част от черен полиетиленов плик, в
които са били намерени наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се
унищожат по предвидения в ПАС ред.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни