М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 260016 от 10.05.2021 година
по НЧХД
№ 60/2021 година на Районен съд – Свиленград
С Разпореждане № 260940 от дата
22.03.2021 година на Съдия от Районен съд – Свиленград, е предаден на Съд Т.Н.К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***№ 29, с висше образование, женен, ЕГН **********, неосъждан,
за това, че на *******година
около 11.15 часа в град Свиленград, област Хасково, пред частен дом, находящ се
на улица **********, в качеството му на
длъжностно лице „Ръководител „Контрол на Общинските наредби”” и „Инспектор
незаконно строителство и контрол по ЗУТ” при Община – Свиленград при и
по повод изпълнение на службата му, разгласил позорни обстоятелства за Т.Д.П. с
ЕГН ********** ***, изразяващи се в клеветнически твърдения, че представеното
от П. Пълномощно от дата *******година е фалшиво, като клеветата е нанесена
публично в присъствието на служители на Община – Свиленград, на РУ – Свиленград
и на „Районна служба пожарна безопасност и защита на населението” – Свиленград
и в присъствието на граждани - престъпление по чл. 148, ал. 2, предложение
първо, вр.ал. 1, т. 1 и т. 4, предложение първо и предложение трето, вр.чл.
147, ал. 1, предложение първо от НК, за което законът предвижда наказание
„Глоба” от 5 000 лв. до 15 000 лв. и наказание „Обществено
порицание”.
В
съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният тъжител Т.Д.П., поддържа Тъжбата против Т.Н.К.. Изразява становище обвинението да е безспорно доказано от
обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –
обективен и субективен
признаци на вмененото
престъпление с правна квалификация чл.
148, ал. 2, предложение първо, вр.ал. 1, т. 1 и т. 4, предложение първо и
предложение трето, вр.чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия.
В съдебно заседание
подсъдимият Т.Н.К. и упълномощения
му защитник – адвокат И.И., пледират за оправдаване на подсъдимия, тъй като не бил извършил твърдяното деяние и тъй като бил невинен. Претендират се разноски по делото.
Подсъдимият
К.
заявява, че е получил препис от Тъжбата, ведно с Допълнителните молби и приложенията
към тях в установения срок преди първото по делото съдебно заседание и че
разбира обвинението. В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда К. не се
признава за виновен. Дава обяснения, чрез които изразява позицията си да отрича
извършването на деянието, за което е предаден на Съд. В последната си дума
излага твърдения за невиновност, като искат Съдът да го признае за невиновен.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Т.Н.К. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Х.*************. С висше образование е. Женен е. Не е осъждан. Работи в Община – Свиленград на
длъжност „Ръководител „Контрол
на Общинските наредби”” и „Инспектор незаконно строителство и контрол по ЗУТ” при месечно възнаграждение общо около 1 080
лв. Дължи месечна издръжка на ненавършилото си
пълнолетие дете Т..
Видно от Характеристичните справки, изготвени
от ПИ Г.К.(служител при РУ – Свиленград) и от Инспектор И.Б.(служител при РУ – Хасково), става ясно, че К. не се издирва от органите на МВР, няма
криминалистическа регистрация, но има заведен заявителски материал срещу него
от 2003 година, ползва се с добро име сред съседите в квартала, където живее,
няма данни да контактува с криминалнопроявени лица.
По делото са налични две групи
показания относно обективната истина относно станалото – предмет на настоящото
наказателно производство. В първата група влизат показанията на свидетелите М.Х.Д. и М.И.М., а във втората – тези на
Г.С.Н.и Н.Г.Г..
На територията на Община – Свиленград се извършват периодични проверки,
свързани с изоставени сгради, застрашаващи живота и здравето на живущите лица
или такива в съседство, или дори случайни минувачи покрай сградите. В тази
връзка и на базата на Заповед № 1354 от *******година на Кмета на Община –
Свиленград, на *******година
около 11.15 часа в град Свиленград, област Хасково, пред частен дом, находящ се
на улица **********, се намират служители на
Община – Свиленград, включително подсъдимият, заемащ длъжността „Ръководител „Контрол на Общинските наредби”” и
„Инспектор незаконно строителство и контрол по ЗУТ” (видно от приложените в кориците
на делото Писмо от дата *******година на Община – Свиленград, Допълнително
споразумение към Трудов договор **********година и Допълнителен трудов договор
№ **********година и Длъжностни характеристики) и свидетелите Н. и Г., на РУ – Свиленград, на „Районна служба пожарна безопасност и защита на
населението” – Свиленград, на Регионална здравна инспекция – Хасково, на „Енергоразпределение „Юг”
АД и на „ВИК” ЕООД, както и граждани, включително свидетелите М.Д. и М.М.и частният тъжител Т.П.. Целта е принудително
извеждане на граждани и обезопасяване на имота, поради неизпълнение от страна
на собственика (С.В.П.съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот
(констативен) от *******година, вписан в Службата по вписванията на *******година)
на предписанията, посочени в цитираната по-горе Заповед. На место е съставен
Протокол от същата дата. П. представя процесното Пълномощно от дата *******година,
издадено в САЩ, с което иска да се легитимира като представител на собственика.
От тук насетне са налице коренно
противоположни показания, дадени от първата и от втората, посочени по-горе,
групи от свидетели.
Според първата група свидетели, подсъдимият
К. заявява на П., че представеното от него Пълномощно е фалшиво.
Според втората група свидетели, след
представяне на посоченото Пълномощно от страна на П., К. не го е коментирал, а
е поканил П. ***– Свиленград, за да бъде прегледан и обсъден документа.
В идентичен смисъл с показанията
на втората група свидетели са и обясненията на подсъдимия, който е категоричен,
че не е заявявал на П., че представеното от него Пълномощно е фалшиво, без да
го коментира го е поканил в сградата на Община – Свиленград, за да бъде
прегледан и обсъден документа.
По делото са приобщени
материалите по преписка с рег.№ *******година, по преписка с рег.№ *******година
и преписка с рег.№ *******година, трите на РУ – Свиленград и с № *******година
по описа на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград). От приложеното Писмо на Дирекция
„Консултски отношения” към Министерството на външните работи, получено във
връзка с отправено питане от страна на Община – Свиленград, става ясно, че
процесното Пълномощно няма правна тежест и не би следвало да се уважава, тъй
като не е спазен реда относно произвеждане на действие на това Пълномощно на
територията на Република България, тъй като не е съставено от Българските
дипломатически и консулски представителства в САЩ и тъй като не е снабдено с печат
„Апостил”, който се поставя от Службата на Държавния секретар на щата, от който
произхожда документа.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Тъжбата е допустима, тъй като е предявена в срока по
чл. 81, ал. 3 от НПК.
Изпълнителното деяние,
като основен елемент от състава на престъплението клевета е умишлено
разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. При
клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице, които
са неистински, или му се приписва престъпление, което не е извършил. Обективният състав
на престъплението по чл. 147, ал.
1 от НК ангажира наказателната отговорност на този, който разгласи
позорно обстоятелство за другиго, като това позорно обстоятелство е факт, чието
разгласяване води до засягане на обективната чест и достойнство на пострадалия,
авторитетът му и оценката на околните за него или приписването на престъпление,
което не е извършил. Съгласно Решение № 51 от 19.02.1980 година по н.д.№ 26/1980 година, II н.о.,
Съставът на престъплението клевета се осъществява и когато неистинските и
позорящи обстоятелства се изнасят като слух и съмнение.
В
конкретния случай за да е налице клевета по смисъла на чл. 147, ал.
1 от НК е необходимо разпространените клеветнически обстоятелства да
бъдат конкретизирани както по време, така и по място, а не да са изложени в абстрактна
форма. Такива обстоятелства трябва да бъдат обективно твърдени, съобщени със
съответната индивидуалицзация по време, място и начин на осъществяване, а не да
се подразбират, изхождайки индивидуално от собственото на частния тъжител
мислене и въображение. Това е необходимо с оглед възможността да бъде доказано
от частния тъжител, че обстоятелствата са нестински или опровергано съгласно
разпоредбите на чл. 147, ал.
2 от НК, даващ право да не се накаже лице, което установи
истинността на разгласените обстоятелства.
С Тъжбата,
както вече бе посочено е повдигнато обвинение за първата форма на
изпълнителното деяние по 147, ал. 1 от НК,
а именно „разгласяване” на позорно обстоятелство.
Под
„разгласяване” в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на
неистинските позорни обстоятелства, отнасящи се до пострадалия.
„Позорното
обстоятелство” е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, което е от естество да накърни неговото добро
име в обществото. „Позорящо” е това обстоятелство, което засяга отрицателно
етичните представи на голямото мнозинство от обществото.
С други думи - за да е налице състав на престъплението
клевета е необходимо разгласеното позорно обстоятелство да е неистинско. В този
смисъл тежестта за доказване истинността на разгласените обстоятелства за частния
тъжител, като изключение от общото правило, са възлага на подсъдимия.
Безспорно е, че подсъдимият в случая има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1
от Допълнителната разпоредба (ДР) на НК
и се намира в процесното качество при и по повод
изпълнение на службата си. Представеното Писмо от Община – Свиленград от дата *******година
е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от ДР на НК и удостоверява определени
обстоятелства, касаещи заеманата от подсъдимия длъжност.
Безспорно, налице е и публичността на деянието, тъй като на
процесното място е имало много присъстващи лица.
Анализирайки доказателствената маса, Съдът намира, че
фактическото обвинение, очертано в Тъжбата, не се установява по изисквания от
процесуалния закон несъмнен начин, по следните съображения:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301
от НПК, Съдът намира, че в хода на производството не бяха събрани доказателства, че публично подсъдимият Т.Н.К. в качеството му
на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата се, е разгласил
позорни обстоятелства за частния тъжител Т.Д.П., изразяващи се в клеветнически
твърдения, че процесното Пълномощно е фалшиво.
По
наказателни дела от частен характер в тежест на частния тъжител е да
докаже обвинението, повдигнато в Тъжбата. В
конкретния случай - това, повдигнато в Тъжбата на Т.Д.П.
остана неподкрепено от доказателствения материал. Не се събраха доказателства,
които категорично, по безсъмнен начин да сочат, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в кориците на
делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им от която и да е от страните в процеса, както и не се констатираха от
Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради
което те се кредитираха за достоверни. Същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти.
Съдът в настоящия си състав намира, че следва да
се кредитират с доверие показанията на втората от посочените по-горе групи от
свидетели, тъй като с оглед постонянните заплахи за сигнали и
подадените такива от страна на П. ***– Свиленград, логически правдиво и
житейски издържано звучи втората посочена версия на случилото се, според
която К. след представяне на посоченото Пълномощно от страна на П., не го е
коментирал, а е поканил П. ***– Свиленград, за да бъде прегледан и обсъден
документа, под страха да не бъде депозиран сигнал срещу него.
Както вече бе посочено, Съдът
прецени, че в случая доказателствената тежест следва да бъде носена
от частния тъжител. Съдът не кредитира показанията на свидетелите М.Х.Д. и М.И.М.,
тъй като те са в противоречие с другите събрани по делото докателства, които се
кредитират. В подкрепа на изложеното е факта, че свидетелят Д. е лицето, което
е било изведено принудително от жилището, което обитава. Освен това при разпита
й пред настоящия Съдебен състав ясно личеше разочарованието от факта, че е била
изведена от жилището, което обитава като не й е било дадено достатъчно време да
организира напущането на къщата и тъй като на това жилище е извършила ремонт,
което е коствало много финансови средства. По отношение на свидетеля М. следва
да се посочи, че той е в роднински връзки (племенник и калеко са съответно П. и
М.) и в много близки приятелски отношения с частния тъжител и личи
предубеждението му, че семейството на свидетеля Д. е било неправомерно изведено
от жилището, което са обитавали, което навежда на мисълта, че прави всичко
възможно, за да подрепи версията, лансирана от частния тъжител П., т.е. че е
заинтересован от изхода на делото.
За разлика от
тях, показанията на втората група от свидетели, Съдът възприе за обективно верни, тъй като са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установи личностното отношение към подсъдимия
да е провокирало
свидетелите Г.С.Н.и Н.Г.Г. да дадат
неверни показания. Не е налице отношения на лична връзка с подсъдимия на
двамата посочени свидетели. Свидетелите и подсъдимият са бивши колеги, респ. колеги, но това не
е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна до
степен, че да лъжесвидетелстват пред Съда, предвид грозящата ги опасност от
наказателно преследване и отправеното предупреждение за това от страна на Съда, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретното събитие,
което възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду показанията на свидетелите Г.Н. и Н. Г. (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на частния
тъжител. Показанията на тези свидетели се
подкрепят и от съдържанието на материалите, приложени в приобщените преписки на
РУ – Свиленград, който както вече бе посочено Съдът кредитира. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към липсата на изпълнителното деяние на процесното престъпление. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Обясненията на
подсъдимия са
доказателствено средство наред с всички други, те
не притежават предустановена доказателствена сила и на
общо основание подлежат на проверка относно
всички съдържащи се в тях обстоятелства за
начина, по който е направено, вътрешната връзка, последователност и логичност,
подкрепа от останалите данни по делото и на оценка по вътрешно убеждение. В конкретния случай обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства - кредитирани, поради което липсват
основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
При така изложената въз основа на съвкупния анализ от
доказателствата по делото фактическа обстановка Съдът
прие, че подсъдимият Т.К. не
са осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението
по чл.
148, ал. 2, предложение първо, вр.ал. 1, т. 1 и т. 4, предложение първо и
предложение трето, вр.чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК, а
именно: на
*******година около 11.15 часа в град Свиленград, област Хасково, пред частен
дом, находящ се на улица **********, в качеството му на длъжностно лице
„Ръководител „Контрол на Общинските наредби”” и „Инспектор незаконно
строителство и контрол по ЗУТ” при Община – Свиленград при и по повод
изпълнение на службата му, публично да е разгласил позорни
обстоятелства за Т.Д.П., изразяващи се в клеветнически твърдения, че представеното
от П. Пълномощно от дата *******година е фалшиво.
На инкриминираните с Тъжбата време и място – на *******година в град Свиленград, област Хасково, пред частен дом, находящ се на улица **********, подсъдимият не е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител Т.П., в частност че представеното от П. Пълномощно от дата *******година е
фалшиво. В подкрепа на изложеното е и
факта, че процесното
Пълномощно няма правна тежест и не би следвало да се уважава, тъй като не е
спазен реда относно произвеждане на действие на това Пълномощно на територията
на Република България, тъй като не е съставено от Българските дипломатически и
консулски представителства в САЩ и тъй като не е снабдено с печат „Апостил”,
който се поставя от Службата на Държавния секретар на щата, от който произхожда
документа съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961 година, по която
Република България и САЩ са страни.
При
така установената фактическа обстановка и при така събраните доказателства Съдът намира, че
обвинителната теза, изложена в Тъжбата и поддържана в процеса е
разколебана и обвинението не е доказано по несъмнен
начин, каквото е изискването на чл. 303, ал.
2 от НПК. Ето защо като взе в предвид правилото на чл. 303, ал.
1 от НПК, че Присъдата не може да почива на предположения и изискването по
ал. 2 на същия текст за несъмнена доказаност на обвинението, Съдът счита, че е
налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че подсъдимият К. не е извършил деянието - предмет на
обвинението, повдигнато с Тъжбата, поради което на основание чл. 304 от НПК го признава за
невинен, като го оправдава по така повдигнатото обвинение.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са
направени действително разноски от страна на подсъдимия в размер на 300 лв. за
възнаграждение на адвокат (съгласно приложеното в кориците на делото Пълномощно).
С оглед изхода на спора и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Т.П.
следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски.
Водим от гореизложеното, Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболева)