Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Михайлова въззивно гр.
д. № 9494/2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от ответницата Я.М.Х., чрез адв. И.И., САК, с пълномощно на л. 87 от първоинстанционното дело,
срещу решение № 168765/17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14850 по описа на
СРС за 2016 г., 50 състав, с което е уважен предявеният от Ц.М.В., починала в
хода на процеса и заместена като страна от наследника си по закон - М.Л.Я., иск
с правна квалификация чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на
ответниците: Д.К.Л., А.К.И. /като правоприемници в
процеса на мястото на К.П.И./, Л.М.А. и Я.М.Х., че ищцата е собственик на
основание наследяване по закон на недвижим имот - апартамент с иден. №
68134.1005.120. 1.116 по КККР на гр. София, с площ от 61,10 кв. м, ведно с
избено помещение № 8 с площ от 5, 74 кв. м и 0, 612 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като ответниците
са осъдени да предадат владението върху недвижимия имот.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като жалбоподателят
счита, че по делото безспорно е установено, че в полза на жалбоподателката е
изтекла придобивна давност. Счита, че неправилно СРС
приел, че ответницата Х. владее имота без наличието на противопоставимо
на ищцата правно основание, като сочи, че владението се осъществява въз основа
на договор за покупко-продажба, като е придобила имота от предходен собственик,
който също се легитимира с нотариален акт. Искането до съда е да отмени
постановеното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство М.Л.Я., с който жалбата се
оспорва с доводи за неоснователност. Въззиваемата
поддържа, че съдът правилно е интерпретирал доказателствата по делото,
основавайки изводите си за фактите на анализа на същите. Сочи, че е правилна преценката
на СРС за неоснователност на възражението на ответницата за изтекла в нейна
полза кратка придобивна давност. Обръща внимание, че
по делото е установено, че за период от около 3 години процесният
имот е бил необитаем. Оспорва К.И. да е владял имота в периода юли 1993 г. – януари 2015
г. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
По
отношение на останалите ответници - Д.К.Л., А.К.И. /като правоприемници в процеса на мястото
на К.П.И./ и Л.М.А., които не са се присъединили към жалбата, подадена от въззивницта Я.М.Х., първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното
решение е валидно и допустимо постановено.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав
не намира за необходимо да преповтаря.
От
представените по делото удостоверение за идентичност на административен адрес и
договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 26.07.1989 г., се
установява, че М.М.К.е придобил право на собственост
върху процесния имот – ап. № *******, к-с „Красно село“, гр. София.
От
удостоверение за наследници на М.М.К.се установява,
че след смъртта му на 18.12.2009 г. единственият му наследник е Ц.М.В.. Следователно
спрямо нея е настъпило универсално наследствено правоприемство,
по силата на което имуществото на починалия, включително процесният
ап. 116, е преминало в нейния патримониум.
От договор за покупко-продажба от
20.01.2015 г., обективиран в НА № 15, т. I, рег. № 685, д. № 9/2015 г. на Нотариус с рег. № 260 на НК,
се установява, че ответникът К.П.И. продава на отв. Л.
М.А. ап. № *******, к-с „Красно село“, гр. София.
Настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на договора за
дарение от 09.07.1993 г., обективиран в НА № 1 за
дарение на недвижим имот т. CLX, дело №
32527/1993 г. на I Нотариус при СНС към II РС, въз основа на който К.П.И. се легитимира като носител на
спорното право на собственост на основание договор за дарение от 09.07.1993 г.,
а именно, че не е изразена воля от страна на М.К.за прехвърляне на недвижимия
имот. Преценен от формална страна документът удостоверява, че М.К.прехвърля
правото на собственост върху ап. 116г. чрез дарение в полза на К.И., като е
посочено, че дарителят представя Договор за продажба на недвижим имот по реда
на НДИ от 26.07.1989 г., по който М.М.К.придобива
право на собственост върху процесния имот. Липсват данни договорът за дарение
да е вписан в нотариалните книги, като в него не са посочени входящ номер, дата
на вписване, том и др., удостоверени от съответното длъжностно лице. Установява
се, че значително по-късно е поставен печат с № 34389/27.09.2012 г. – според
данните в архив на СВ, сектор „Преписи“, под този номер е издаден заверен
препис по молба на ЧСИ. От справка за периода 01.11.1990 г. – 02.01.2018 г. от
Служба вписвания – София, НА № 1 за
дарение на недвижим имот т. CLX, дело №
32527/1993 г. на I Нотариус при СНС към II РС не се намира по реда си, а том 160/1993 г. продажби
липсва, независимо за кой период. За акт № 1, том 160 и дело № 32527/1993 г.
съответства дв. вх. № 42404/1993 г. относно акт за
дарение на недвижим имот със страни Г.С.У.и Р.Г.У.. По отношение на М.М.К.за периода не се установяват вписвания, отбелязвания и
заличавания, а за К.П.И. само разпоредителна сделка в полза на ответницата А..
От
заключението на изготвената по делото СГЕ във връзка с оспорването на НА от
1993 г. по отношение на авторството на дарителя, се установява, че подписът,
положен за дарител не е извършен от М.М.К.и
представлява имитация.
Въззивният
съд намира, че заключението на СГЕ следва да бъде кредитирано като пълно и
обосновано, като обсъдено заедно с другите доказателства по делото.
Настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че материалната доказателствена сила на документа е оборена досежно авторството на документа по отношение на дарителя.
В
заключение се обуславя извод, че М.К.не е изявил воля през 1993 г. за
разпореждане със спорния имот чрез договор за дарение в полза на К.И..
Според
задължителните указания, съдържащи се в ТР № 4/17.12.2012 г. обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата на
чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото
вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на
вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79,ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
а според ал. 2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 от ЗС предвижда, че владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. Според ал. 2 на цитираната разпоредба добросъвестността
се предполага до доказване на противното.
Презумцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС не е оборена от
доказателствата по делото, тъй като от тях не се установява наличие на знание у
ответницата, че праводателят и не е бил собственик на
имота, поради което ответницата Х. следва да се счита за добросъвестен
владелец. От изложеното следва, че по отношение на нея е приложима кратката
петгодишна придобивна давност. Освен това спрямо
ответницата давността следва да е изтекла до подаването на отговора на исковата
молба, а не до подаването на исковата молба.
Настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че с предявяването на
исковата молба на 16.03.2016 г. давността е прекъсната, при което и считано пет
години назад не е изтекъл давностния срок по чл. 79,
ал. 2 от ЗС. Поради изложеното възражението за придобиване на имота поради
изтекла придобивна давност, противпоставено
от ответницата Х., е неоснователно.
В
заключение настоящият състав намира, че първоинстанционният
съд е направил правилен и законосъобразен извод за основателност на иска.
С
оглед изложеното и поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част,
включително в частта, в която Я.М.Х. е осъдена с оглед изхода на делото да заплати
на М.Л.Я., като наследник по закон на починалата в хода на процес Ц.М.В.,
сумата от 621,26 лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.
Първоинстанционното решение е влязло
в сила по
отношение на останалите ответници - Д.К.Л., А.К.И. /като правоприемници в процеса на
мястото на К.П.И./ и Л.М.А.,които не са се присъединили към жалбата, подадена
от въззивницта Я.М.Х..
По
разноските пред СГС:
С
оглед изхода на делото – въззивната жалба на ответницата по делото не е
уважена, право на разноски има въззиваемата страна –
ищец, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доколкото в договора за правна защита
и съдействие се установява, че въззиваемата страна е
уговорила адвокатско възнаграждение от 1800 лв., дължимо на две вноски, като
при сключване на договора е платила 800 лв., за тази сума договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка, като други доказателства за
заплатен адвокатски хонорар не са ангажирани. С оглед изложеното в полза на въззиваемата страна М.Л.Я. следва да бъдат присъдени
доказаните сторени от нея разноски в размер на 800 лв., като настоящият състав
намира за неоснователно възражението на въззивницата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна,
доколкото същото е в размер, който не надвишава предвидения минимум в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 168765/17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14850 по описа на СРС за 2016
г., 50 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Ц.М.В. починала в хода
на процеса и заместена като страна от наследника си по закон - М.Л.Я., иск с
правна квалификация чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на
ответницата Я.М.Х., че ищцата е собственик на основание наследяване по закон на
недвижим имот - апартамент с иден. № 68134.1005.120. 1.116 по КККР на гр.
София, с площ от 61,10 кв. м, ведно с избено помещение № 8 с площ от 5, 74 кв.
м и 0, 612 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, като ответниците са осъдени да
предадат владението върху недвижимия имот, както
и в частта, в която Я.М.Х. е осъдена с оглед изхода на делото да заплати на М.Л.Я., като
наследник по закон на починалата в хода на процеса Ц.М.В., сумата от 621,26
лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО
е влязло
в сила по
отношение на останалите ответници - Д.К.Л., А.К.И. /като правоприемници в процеса на
мястото на К.П.И./ и Л.М.А.,които не са се присъединили към жалбата, подадена
от въззивницта Я.М.Х..
ОСЪЖДА
Я.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Л.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, като наследник по закон на починалата в хода на процеса Ц.М.В., ЕГН
**********, сумата от 800 лева – съдебни разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.