Р Е
Ш Е Н И Е
№414 06.11.2019 г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На седми октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова
т.д. № 531 по 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова - БАК, против ЗК
,,Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, с
която се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лева (сто
хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от смъртта на **** й И. В. К., ведно със законната лихва от датата на
настъпилото застрахователно събитие – 27.12.2013 г. до окончателното му
изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на
настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа
между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по
търговски спорове.
В исковата молба се твърди, че на 27.12.2013г., около
19.00 - 19.30 часа, в с Русокастро, на ул. „Цвятко Райнов“, Б. Н. С. при
управление на лек автомобил „БМВ 524ТД“, с рег. № А 2108ВВ, поради движение с
несъобразена скорост е причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на
което пешеходеца И. В. К., ЕГН ********** е получил тежки и несъвместими с
живота травматични увреждания.
Посочва се, че за произшествието било образувано
НОХД № 346/2015 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, по което е постановена
Присъда № 174/27.08.2015 г., с която подсъдимият Б. Н. С. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. Присъдата на първоинстанционния съд не е обжалвана и е влязла в
сила на 14.09.2015 г.
Посочва се, че в наказателното производство е
установено, че към момента на извършване на ПТП, С. не е притежавал
свидетелство за управление на МПС, т.е. е бил неправоспособен водач и е управлявал
автомобила, собственост на неговия баща , по средата на пътното платно, със
скорост от 60 км./ч. при разрешена 50 км./ч.
По същото време по посока на движение на автомобила са движел и
пешеходеца И. К.. Последвал удар между предната част на автомобила и
пешеходеца. С. задействал спирачната система на автомобила след удара, а
пострадалия паднал в затревения банкет. Заявява, че в хода на наказателното
производство е установено по безспорен начин виновното и противоправно
поведение на водача С., както и причинно – следствената връзка между настъпилото
ПТП и получените от пешеходеца травматични увреждани, които са причинили
смъртта му. Непосредствената причина за смъртта на К. била гръбначно – мозъчна
травма, причинена причинена от рязкото прегъване на шията назад.
Твърди се, че смъртта на И. К. била тежък удар за
неговите близки, включително за неговата ****** - ********* - ищцата. Тя видяла
тялото на **** си веднага след произшествието. Двамата били много близки,
живеели в разбирателство, подкрепяли се и си помагали взаимно. Към момента на
смъртта, К. живеел в къщата на ****** си. Двамата били толкова близки, че
ищцата кръстила едно от децата си на него.
Подчертава се, че внезапната и безвременна смърт
на нейния **** – *******, оказала силно
негативно влияние върху ищцата. Тя понесла голям шок, който довел до
емоционален срив, депресия и спад в комуникацията със заобикалящите я хора. Твърди
се, че след смъртта на **** си, ищцата не е в състояние да празнува общия им рождения ден. Посочва се, че ищцата е претърпяла
тежки болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които не могат да
бъдат компенсирани с паричен еквивалент.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен
отговор, ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявената
искова претенция. Счита, че ищецът не няма правен интерес от предявяване на
иска, тъй като не са отправили претенция към ответната дружество за изплащане
на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ. Твърди, че търсения от
ищеца правен резултат – репатриране на претърпени от нея болки и страдания
- е възможно да бъде постигнат по пътя
на доброволното уреждане на спора, а не единствено чрез иницииране на
настоящото производство.
Оспорва и твърденията, изложени във връзка с
механизма на процесното ПТП. Посочва се, че от събраните в наказателното
производство доказателства се установява, че причината за настъпилото ПТП е
следствие на неспазване на правилата за движение и страна и двамата участници –
водач и пешеходец, поради което прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. В тази връзка посочва, че пешеходецът се е придвижвал не
по тротоара, а по пътното платно и след употреба на алкохол.
По – нататък оспорва и твърденията на ищцата, че
между нея и пострадалия са съществували отношения на общност, привързаност,
обич и доверие с интензитет, който да обуслови размера на претендираното
обезщетение. Счита последния за прекомерен, предвид обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост“.
Излагат се доводи за неоснователност на предявения
акцесорен иск за лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД. Прави възражение за
погасяването му по давност за периода 27.12.2013 – 08.10.2015 г.
С депозираната допълнителна искова молба, ищецът
пояснява и допълва първоначалната искова молба и излага становище във връзка с
наведените от ответната страна доводи.
На първо място се прави искане да бъдат обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по отношение на
настъпване на процесното ПТП, вината на водача Б. Н. С. и наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“
между водача и ответника, по полица № 22113000387851, с валидност от
07.01.20103 до 16.01.2014 г. за автомобил „БМВ 524ТД“, с рег. № А 2108 ВВ.
Заявява, че за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на иска, като в тази връзка посочва, че процесното събитие е
настъпило през 2013 г., през която е сключен и застрахователния договор с
ответника, поради което по отношение на реда за обезщетяване по застраховка
„Гражданска отговорност“, следва да се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, който не предвижда задължително предявяване на
доброволна претенция за изплащане на обезщетение.
Счита за неоснователно оспорването на ответника на
механизма на ПТП. Посочва, че е налице влязла в сила присъда на наказателен
съд, която на основание чл. 300 от ГПК има задължителен характер за гражданския
съд. Оспорва твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пешеходеца.
По отношение на размера на исковата претенция,
счита същия за основателен и обоснован, с оглед на претърпяната от ищцата
загуба на нейния **** – *******.
Посочва, че размерът на справедливото обезщетение е въпрос, който
подлежи на изследване в процеса, за което е
поискано и ангажирането на съответни доказателства.
Твърди, че възражението за погасяване по давност на акцесорния иск е
неоснователно, тъй като тази давност следва да се прилага единствено при
самостоятелно предявяване на претенция за лихва, но когато е заявена с иск за
главница, то лихвата се дължи от падежа на основното задължение, която в случая
е датата на произшествието.
В законоустановения срок е постъпил допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който ответника поддържа всичките си
първоначално направени възражения и навежда нови.
Изтъква, че съгласно § 96 от ЗИД КЗ, до влизане в
сила на методика, размерът на обезщетението по чл. 493, ал. 4 от КЗ се определя
в размер на до 5 000 лева, поради което доколкото законодателят е регламентирал
нормативно лимит на обезщетението за подобни искови претенции, то предявеният
иск е незаконосъобразен и недопустим за разликата над тази сума. В тази връзка прави искане за прекратяване на
производството по делото като недопустимо за разликата над 5 000 лева, и
изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Бургас.
Поддържа възраженията си за съпричиняване на
вредоносния резултата от ПТП, от страна на пострадалия К. Поддържа и другите се
възражения за липса на отношения на общност , привързаност, обич и доверие
между ищцата и пострадалия, за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение и за размера на претенцията за изтекли лихви и погасяването й по
давност за периода 27.12.2013 г. -08.10.2015 г.
По отношение на направеното от ответника искане за
прекратяване на производството по делото за сумата над 5 000 лева и изпращане
на делото по подсъдност на Районен съд Бургас, съдът се е произнесъл с влязло в
сила определение от 23.05.2019 год., като е отхвърлил същото като
неоснователно. Със същото определение съдът е приел за неоснователно и направеното от ответника възражение за липса
на правен интерес от страна на ищцата за водене на настоящото производство. С
оглед разпоредбата но чл. 493, ал. 4 от КЗ и твърденията на ищцата, че е
претърпяла неимуществини вреди от процесното ПТП за нея е налице правен интерес
от предявяване на иска. Съгласно § 22 от ЗК, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на кодекса, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Ето защо, за ищцата не е налице задължение за
спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация -
чл. 226 КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД
от В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова - БАК, против ЗК ,,Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, с която се
иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лева (сто хиляди
лева), представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
смъртта на **** й И. В. К., причинена на 27.12.2013 год. от Б. Н. С. при
управление на л.а. „БМВ“ 524 Д, с рег.№ А 2108 ВВ, собственост на Н. С. и със
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника,
ведно със законната лихва от датата на настъпилото застрахователно събитие –
27.12.2013 г. до окончателното му изплащане. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
На основание чл.300 от ГПК съдът приема да
установено, че на 27.12.2013 г. е
настъпило ПТП с участници Б. Н. С. – водач и
И. В. К. – пешеходец и с присъда от 27.08.2015 г. по НОХД № 346/2015 г.
по описа на БОС, Б. Н. С. е признат за виновен за причиняване на смъртта на
пешеходеца при процесното ПТП.
Не се спори по наличието на извършеното ПТП,
датата на извършването, извършителя. Спори се по механизма на извършеното ПТП и
причините за настъпването му, както и по отношение на причинените неимуществени вреди и
размера на дължимото обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване поради неоспореното
обстоятелство, съдържащо се мотивите на присъдата и материалите на приложеното
наказателно производство, че пострадалият е с установена концентрация от 2,62 промила
алкохол в кръвта и се е движел по средата на пътното платно.
Страните не
спорят по наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № 22113000387851/17.01.2013 год. със
срок на валидност до 16.01.2014 г. за
същото МПС, между ответника и Н. С. – собственик на застрахованото МПС, чийто
син е управлявал процесното МПС - прекия
причинител на вредите.
Спори се по наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия. Съдът намира същото за установено със следните аргументи : На
първо място от приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява,
че пострадалият е с установена концентрация от 2,62 промила алкохол в кръвта,
което представлява тежка степен на алкохолно опиянение, проявяващо се в
нарушения в психиката, ориентацията, забавени движения и мисловна дейност,
подтискане на централната нервна система. Следователно пострадалият се е поставил
в състояние, което не му е позволявало правилно да прецени, че действията му
създават опасност за здравето му. От мотивите на присъдата по н.о.х.д. 346/2015
год. по описа на Окръжен съд –Бургас се установява, че пострадалия се е движел
по средата на пътното платно. Не се спори, че пострадалият се е движел не по
съществуващия тротоар или в насрещната лента , а по средата на пътното платно,
с което е нарушил правилата за движение по пътищата и е допринесъл в значителна
степен за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Горното,
както и обстоятелството, че произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието, води до извода, че съпричиняване е налице, каквито са направените
изводи и от съда, постановил присъдата в наказателното производство. С оглед на
горното съдът намира, че това възражение на ответника е неоснователно.
По отношение на механизма на извършеното ПТП и
причините за настъпването му, съдът кредитира приетото заключение на
допуснатата съдебно автотехническа експертиза и мотивите на присъдата по
н.о.х.д. 346/2015 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, според които причина
за настъпилото ПТП е както поведението на водача на лекия автомобил, който е
неправоспособен и е управлявал автомобила с по-висока от разрешената в участъка
скорост – 60км/ч при позволени 50км/ч, така и на пострадалия, който се е движел
по пътното платно в тъмната част на денонощието в състояние на тежко алкохолно
опиянение.
Разпитаната като свидетел дъщеря на ищцата, установява, че ищцата и починалия
са били близки и са имали тясна емоционална връзка. Починалият е разведен и
според събраните гласни доказателства е живеел в гр.А., със семейството на племенницата
си – свидетел по делото, но в деня на произшествието е бил при ****** си –
ищцата за да прекарат заедно празниците. Горните обстоятелства са в подкрепа на
твърденията на ищцата за естеството на отношенията й с починалия.
След инцидента ищцата отказвала да празнува
рождения си ден, защото това и напомняло за смъртта на **** й – *******,
загубата я е съсипала и физически и психически. Не се представят други
доказателства освен свидетелските показания на дъщерята, относно настъпилата
промяна в здравословното състояние на ищцата преди и след злополуката.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
От приетата комбинирана съдебно автотехническа и
медицинска експертиза се установява , че ПТП е настъпило поради несъобразяване
с правилата за движение, уредени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ЗДвП и същото е
причинено от неправоспособен водач, като за настъпването на ПТП е допринесло и
поведението на пострадалия, който се е намирал в тежко алкохолно опиянение и се
е движел по средата на пътното платно в тъмната част на денонощието. Установява
се, че МПС се е движело с превишена скорост, която първоначално е била от 60
км/ч. при позволени 50 км.ч. Водачът не е съумял преустанови движението на
превозното средство, поради недостатъчно време за реакция.
За да намали обема на отговорността си
застрахователят е въвел в процеса възражение за съпричиняване, което съдът , с
мотиви изложени по-горе приема за основателно. Несъмнено пострадалият би
реагирал по различен начин на приближаващото МПС, в случай, че не се е движел
по средата на пътното платно след употреба на голяма количество алкохол.
Обстоятелството, че е движел по средата на пътното платно в тъмнината само по
себе си е достатъчно за да обоснове съпричиняване, доколкото това поведение
многократно намалява възможността за своевременна реакция на водача ,
независимо дали същият е правоспособен или не. Ето защо посоченото по-горе възражение за
съпричиняване следва да се уважи, като съдът приема, че то е
в съотношение 50/50 %.
Установява се, че загиналият е **** на ищцата,
поради което същата е от кръга на лицата имащи право на обезщетение на
понесените неимуществени вреди от неговата смърт.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г
по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на
най-близките да получат обезщетение не е
прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Посочва се,
че е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче ако са създали с починалия постоянна, трайна
и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки
и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се
допуска като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В случая, съдът приема,
че е доказано, че създалата се между ищцата и **** й емоционална връзка е от
такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите такива за
съответната родствена връзка. Това е така, защото се установи, че починалият е
нямал деца и съпруга и ****** му и децата й са били неговото семейство, с тях е
живеел, на тях е помагал и те са му помагали Това обстоятелство води до извода
, че в конкретния случай е налице емоционална връзка, близка привързаност,
надхвърляща присъщата такава за
родствената връзка, която съществува между **** и ******.
С горните аргументи съдът приема , че е
справедливо да се признае право
на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Заключено е, че
за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищцата не е съжителствал трайно с **** си, който е живеел в
гр.А. и е посещавал често ****** си, като е прекарвал с нея празниците. Не са
представени доказателства за влошаване на психическото и физическото й
състояние освен събраните гласни доказателства. Съдът кредитира събраните
свидетелските показания, защото ги
намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че те установяват голямата скръб на ищцата,
неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на загубата. За конкретния размер съдът съобрази принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента
на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се присъди като обезщетение
сумата от 40 000 лв., което следва да бъде намалено наполовина за да бъде
отчетено установеното от съда съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. За разликата от 20 000лв. до пълния размер от 100 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения, като по смисъла
на чл. 226 КЗ /отм./ ищцата, в качеството й на увредено лице, има право да
претендира обезщетение на претърпените
от него щети пряко от ответника – застраховател.
По отношение на направеното възражение на ответника, че обезщетението в конкретния
случай следва да бъде определено до размера по § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн.
ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018, във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, а именно в размер до
5000 лв. Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018
г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения
кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно
действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г.
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователното събитие. Настоящият състав обаче намира, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума
от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл. 9,
ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1
000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
В същия смисъл
Решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на Съда на ЕС, което е задължително за
настоящия съд на основание чл.633 от ГПК.
Върху определената стойност от 20 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на смъртта 27.12.2013год. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от посочената по-горе
дата – 27.12.2013 г. По отношение на тази претенция е направено възражение за
изтекла погасителна давност за периода преди 08.10.2015год. , което съдът
приема за основателно, предвид факта, че искът е предявен на 09.10.2018год.,
поради което лихва за забава следва да бъде присъдена , считано от 09.10.2015год.
до датата на окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 850лв.
– адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 , а ответникът има право да
му бъдат заплатени разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 80%
от направените, а именно – 130 лв. В тежест на ответника е и заплащането на
дължимата държавна такса върху уважената част от иска – 800лв. по сметка на
Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК ,,Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов да заплати
на В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова - БАК, сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
смъртта на **** й И. В. К., причинена на 27.12.2013 год. от Б. Н. С. при
управление на л.а. „БМВ“ 524 Д, с рег.№ А 2108 ВВ, собственост на Н. С. и със
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника,
ведно със законната лихва от 09.10.2015год.
до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 850 лв., като
отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова - БАК, да заплати на ЗК ,,Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова,
Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов разноски по делото в размер на 130 лв.
ОСЪЖДА ЗК
,,Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов да
заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в
размер на 800/ осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: