№ 136
гр. Пазарджик, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500639 по описа за 2022 година
С решение на Пазарджишки окръжен съд от 24.02.2023 година е
отменено решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№41 по
описа за 2020 година, в частта , с която е осъден, на основание чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, А. Н. С., с ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул.
„Г.Р.“ № 3 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление: град С., ул. „М.“ № 19 сумата 202,73 лв. законна лихва
за периода от 12.11.2019 г. до 22.01.2020 г., над размера от 199,95 лева до
размер 202,73 лева и отхвърля иска в тази част.
Потвърдено е решение на Районен съд Панагюрище , постановено по
гр.д.№41 по описа за 2020 година ,в частта , с която е осъден, на основание
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, А. Н. С., с ЕГН: ********** с
адрес: гр. С., ул. „Г.Р.“ № 3 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616,
със седалище и адрес на управление: град С., ул. „М.“ № 19 сума в размер на
9997,51 лв., представляващи непогА.а главница по договор за кредит за
текущо потребление от 12.03.2018 г. сключен между страните, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 24.01.2020 . до
окончателното изплащане на сумата; 1970,37 лв. - възнаградителна
(договорна) лихва за периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г.;204,52 лв. -
санкционна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г., законна лихва
за периода от 12.11.2019 г. до 22.01.2020 г., в размер на 199,95 лева.
1
Потвърдено е и определение 260071/26.09.2022 година, постановено по
гр.д.№41 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020 година , с което е
оставена без разглеждане молбата на адв.Ч. ,като особен представител на
ответника за изменение на решението в частта относно разноските.
Осъден е А. Н. С., с ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. „Г.Р.“ № 3 да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. „М.“ № 19 ,разноски пред въззивната инстанция – 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните,като жалба
не е постъпила към момента.
В последното съдебно заседание адв.Ч. , като особен представител на
ответника, е направила искане за присъждане на разноски , както и на
възнаграждение за особен представител, съобразно броя на исковете.
На адв.Ч. и до момента не е връчено постановеното решение.
На 7.03.2023 година от адв.Ч. е постъпила молба ,с която се иска
изменение и допълнение на решението в частта относно разноските.
Прави се искане за изменение на решението по отношение на разнос‐
ките, дължими от ищеца за назначаването на особен представител на
ответника в производството пред първата инстанция. Според нея, абсолютно
неразбираеми били мотивите на съда за „потвърждаване на определение
260071/26.09.2022 г. ... с което е оставена без разглеждане молбата ... за
изменение на решението в частта относно разноските“ - неправилно били
посочени датите на коментираните процесуални действия на страната и
първоинстанционния съд. Едва към датата на приключване на съдебното
дирене можел да се определи дължимото се на процесуалния представител
възнаграждение по чл. 7, ал. 9 НМРАВ, което обстоятелство (повече от две
заседания) няма как да е известно към да тата на първоначалното определяне
на разноските, които страната (ищеца) след ва да заплати по чл. 76 ГПК.
Моли да бъде осъден ищеца да заплати дължимото възнаграждение,
което изчислено според вида, броя и размера на предявените искове и броя на
проведените заседания по делото пред първата инстанция, възлиза на
сумата от 2498 лв., в т.ч. по иска за главницата от 9997,51 - 830 лв.; по иска за
лихва от 1970,37 лв. - 368 лв.; по останалите три иска - по 300 лв. за все ки от
2
тях и за проведените в повече четири открити съдебни заседания - 400 лв.
Съдът не се произнесъл по дължимото на особения процесуален
представител възнаграждение за участието му в производството пред втората
инстанция.
Моли да се допълни решението си в тази му част, като бъде осъден
ищеца да и заплати сумата от 2997 лв., в т.ч. по иска за главницата от
9997,51 - 1300 лв.; по иска за лихва от 1970,37 лв. - 497 лв.; по останалите
три иска - по 400 лв. за всеки от тях.
В срок е постъпил писмен отговор от Банка ДСК АД.
Считат, че възможността за произнасяне относно разноските пред
първата инстанция е изчерпана.
По отношение разноските пред въззивната инстанция считат, че с оглед
изхода на спора те следва да бъдат възложени на лицето , чиито особен
представител е адв.Ч..
Излагат и доводите си относно прекомерност на претенцията.
Съдът приема, че се касае за производство по чл.248 от ГПК.
По отношение на първата част от молбата:
По отношение на разноските пред първата инстанция , представляващи
възнаграждение за особен представител , съдът не се е произнасял по
същество в съдебния си акт. Акта му в тази част има характер на определение,
постановено в резултат на упражнен въззивен контрол върху акт на
първоинстанционния съд , с който молба за изменение на решението в частта
относно разноските е оставена без разглеждане.
Очевидно произнасянето на съда е останало неразбрано, като не се
съобразява ,че самата молителка адв.Ч. изрично е заявила пред
първоинстанционния съд ,че не обжалва определението по чл.248 от ГПК ,
постановено от съда ,а прави отново искане за изменение на решението в
частта относно разноските. Няма неправилно посочени дати на
коментираните процесуални действия , но и датите в конкретния случай са
без значение. Същественото е ,че адв. Ч. е упражнила един път правото ,
предоставено и от чл.248 от ГПК и е могла да реализира претенциите си по
реда на чл.248 ал.3 от ГПК .Тя не е сторила това ,а е настояла съдът отново да
преразгледа становището си относно размера на възнаграждението и като
3
особен представител , което е очевидно недопустимо.
Поради изложеното молбата и за изменение на решението на
въззивната инстанция в частта относно разноските – възнаграждение на
особен представител пред първата инстанция е неоснователна.
По отношение на втората част от молбата : Относно искане за
изменение на решението в частта относно разноските ,касаещи
възнаграждението на особения представител пред въззивната инстанция.
Адв.Чопаринов е назначена при условията на чл.47 ал.6 ГПК като
особен представител на ответника по иска с правно основание чл.422 от ГПК.
В това си качество тя е обжалвала постановеното първоинстанционно
решение.
Тъй като тежестта за разноски на особен представител е на ищеца,
първоинстанционният съд е дал указания и ответникът по въззивната жалба
е внесъл възнаграждение в размер на 300 лева.
В проведеното съдебно заседание по същество на спора адв.Ч. е
повдигнала въпроса за размера на възнаграждението и действително съдът не
се е произнесъл по него, като дори не е разпоредил плащане на внесените 300
лева.
Възнаграждението на особения представител се определя от съда при
условията на чл.47 ал.6 от ГПК във връзка с чл.36 ал.2 от ЗА.
Заради спецификата на производството и за да се осигури
възможността за развитието му пред въззивната инстанция, дължимите
разноски за особен представител се определят от първоинстанционния съд
при постъпване на въззивна жалба. Установена е съдебна практика ,че
невнасянето на разноски за особен представител препятства развитието на
въззивното производство , която обаче е приложима единствено и само в
хипотезата на въззивник-ищец. Когато жалбата е подадена ,както в настоящия
случай от особения представител, естествено това разбиране е неприложимо.
Въпреки ,че възнаграждението е определено от първоинстанционния
съд , тъй като до приключван на устните състезания пред въззивната
инстанция е поставен въпросът за размера му , то и въззивният съд е дължал
произнасяне.
В конкретния случай ,като се съобразят цитираните правни норми ,
4
чл.29 ал.4 от ГПК , чл.36 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът приема ,че
дължимия размер за представителство пред въззивната инстанция е 459 лева.
Този размер съдът определи като изходи от материалния интерес и то - общия
материален интерес.
Задължението да присъди възнаграждение по всеки от исковете е
въведено само с нормата на чл.38 ал.2 от ЗА и то създава значителни
проблеми в практиката.
Не по-малко сериозно стои въпроса и с възнагражденията на особените
представители, най-вече в споровете ,в които потребител се представлява по
този ред. Това е наложило и отправянето на преюдициално запитване до СЕС
,като един от въпросите е: Съответстват ли на чл. 19, ал. 1 от Договора за
европейския съюз във връзка с чл. 169, пар. 1 от Договора за
функционирането на Европейския съюз, за целите на производства като
главното – по предявен иск срещу потребител за заплащане на потребена вода
на ниски стойности, нормите на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложими съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, касаещи правилата за определяне
възнаграждение на особен представител на ответника, при положение, че при
неблагоприятен изход на делото със съдебното решение на потребителя се
възлагат и разноските за особен представител на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК?“
Тези си съображения , съдът излага не защото не цени труда , полаган
от адвокатите , а защото е длъжен да търси баланс и да не допуска
злепоставяне на някоя от страните.
Поради изложеното , съдът намира ,че молбата за изменение на
решението ,в частта относно разноските за особен представител в
първоинстанционното производство е неоснователна.
Частично основателна е молбата относно разноските пред въззивната
инстанция. Внесени са 300 лева , които следва да се изплатят на особения
представител.Следва да бъде осъден дължащия внасянето на разноски ищец –
ДСК АД да заплати още 159 лева на адв.Ч..
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Ч. за изменение на
решението в частта относно разноските ,сторени пред първоинстанционния
съд.
ДОПЪЛВА решението в частта относно разноските – възнаграждение
за особен представител пред въззивната инстанция ,като определя
възнаграждение в размер на 459 лева, дължими от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД.
Да се изплатят на адв.Ч. внесените 300 лева , определени от
първоинстанционния съд като възнаграждение.
Осъжда Банка ДСК ЕАД ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. „М.“ № 19 да заплати на адв.Ц. Ч. от гр.Панагюрище
АК Пазарджик сумата 159 лева – допълнително възнаграждение като особен
представител.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6