Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, І-22 - ри
състав, в публично съдебно заседание на 22.03.2022 година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Борисов гр.д. № 15058 по описа на съда за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
подадена от Е.Д.М. *** дирекция на вътрешните работи с адрес гр.София ул.“******,
с която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД вр. чл.
216, ал. 2 от ЗМВР.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди
от ответника с твърдението, че разследващ полицай С.М.,*** дирекция на
вътрешните работи с неправомерното си поведение, изразяващо се в изготвянето на
документ по преписка ДП № ЗМ 2085/2012 г. по описа на 05 РУП – СДВР, а именно
предложение за внасяне на искане пред СРС за одобрение на претърсване и
изземване на основание чл. 161, ал. 2 от НПК, изготвен на 25.11.2013 г., в
който неколкократно бил споменат с прякор „К.“ и по
този начин била засегната честта и достойнството, причинен му бил стрес,
депресия, нервен срив, влошено било общото му състояние, според уточняващи
молби от 29.05.2018 г., 26.11.2018 г. и 27.11.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на деликта 25.11.2013 г. до
окончателното й плащане.
В законоустановения едномесечен срок на
13.11.2019 г. е постъпил отговор от ответника. Прави възражение за недопустимост,
евентуално неоснователност. Заявява, че ищецът е известен в медиите и сред
обществото с прякора „К.“, както и че използването му е било за целите на
процесуални действия по разследването, оперативно – издирвателни
действия и др. Твърди се, че не е изпълнен фактическия състав на отговорността
по чл.49 от ЗЗД. Оспорва наличието на противоправно деяние, вина и
пряка причинна връзка между твърдяното деяние и настъпилия вредоносен резултат.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска и да присъди на ответника направените разноски, включително и
такива за юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е постъпил заверен препис на предложение за
внасяне на искане пред СРС за одобрение на претърсване и изземване на основание
чл. 161, ал. 2 от НПК, изготвен на 25.11.2013 г., от разследващ полицай С.М. по ДП № ЗМ 2085/2012 г.
по описа на 05 РУП – СДВР, видно от който обвиняемия Е.М. двукратно е посочен и с
прякор „К.“.
По делото са приети като писмени
доказателства протоколи от 05.08.2013 г., 07.10.2013 г., както и 31.01.2014 г.,
за разпит на анонимен свидетел № 1 по пр.пр.№
221/13 г. по описа на СпП, ДП № 78/2013 г. на ГДНП.
Приети като писмени доказателства
са и документите, приложени към писмо от 01.09.2020 г., изпратено от
Министерство на правосъдието, Затвора София, касаещи здравословното състояние
на ищеца Е.Д.М. за периода
2013 г. – 2015 г.
Видно от заключенията на вещото
лице по съдебно – психиатричната експертиза от 06.08.2021 г. д-р С.Д.,
ищецът Е.Д.М. е психично здрав. След като е наречен „К.“ е
получил физиологичен афект – силно раздразнение с емоционално – вегетативни
прояви и по - силно изразени мисловно – нравствени негативни преживявания.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят М.Г.Ц. познава ищеца, като знае, че единствено пресата го нарича с прякора „К.“. В затвора и ареста не са го наричали с такъв прякор. Не може да си спомни с точност, но ищеца имал такъв период, в който той беше силно обиден. Конкретно не се е запознавал с такъв документ, в който да е квалифициран с този прякор. При споменаване на този прякор ставал много агресивен, удрял по вратите, спирал да яде и бил психологически сринат.
При така установените факти от значение
за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 216, ал. 2 от ЗМВР. Според разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ЗМВР Държавните
служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на
държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си
задължения, а според ал. 2 за вреди, причинени на граждани при условията на ал.
1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В
тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и
неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. В тази
насока съдът намира иска за допустим именно при ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 49 от ЗЗД.
На следващо място съдът намира, че по
делото не се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на
иска, като съображенията за това са следните. Ответникът е юридическо лице, поради
което неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не
произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна
виновност и за нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49
от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия
(ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника; непосредственият
причинител на вредата да има вина за причинените вреди.
Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у
този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето
лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл. 45,
ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да
няма вина. Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да
обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага
(намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски) или
пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото.
По делото се твърди, че ищецът е претърпял вреди
от неправомерното поведение на служител
на ответника, изразяващо се в изготвянето на документ по преписка ДП № ЗМ 2085/2012
г. по описа на 05 РУП – СДВР, а именно предложение за внасяне на искане пред
СРС за одобрение на претърсване и изземване на основание чл. 161, ал. 2 от НПК,
изготвен на 25.11.2013 г., в който неколкократно бил
споменат с прякор „К.“. На първо място следва да се има предвид, че по делото
бяха ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ц., според които
ищецът е известен с процесния прякор в медиите, т.е.
обществото е наясно с този прякор. Отделно от това от показанията на свидетеля
става ясно, че той не е виждал конкретния документ от 25.11.2013 г., предмет на
делото, а дава общи показания за реакциите на ищеца при използването на прякора.
В тази насока следва да се има предвид и че по делото не се установи
използването на прякора да е с цел увреждане честта и достойнството на ищеца,
тъй като служителят на СДВР го е цитирал в документ предназначен за
прокуратурата, касаещ действия по разследването на
ищеца, т.е. не се цели използването му пред ищеца или разгласяването му на лица
извън делото, респ. действията на служителя на СДВР да са насочени към накърняване
на правата на ищеца. До същия извод е достигнал и ВКС
при разглеждане на сходен казус, но при иск на ищеца срещу ответник МВР /определение
№ 265/08.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2491/2020 г. на ВКС, ІV Г.О./ Затова
и доколкото не се установява още първата предпоставка на иска, а именно
наличието на противоправно поведение на служител на ответника, съдът намира
исковете за неоснователни, поради което не е необходимо да се разглеждат
останалите му предпоставки и размера на иска.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.М., ЕГН **********, със съд. адрес ***. *********,
чрез адв. В.,*** дирекция на
вътрешните работи с адрес гр. София
ул. “*********, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр.
чл. 216, ал. 2 от ЗМВР, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
претърпени в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в следните обстоятелства: неправомерно
действие на служител на ответника С.М. по ДП № ЗМ 2085/2012 г.
по описа на 05 РУП – СДВР, изразяващо се в изготвянето на документ по преписка
ДП № ЗМ 2085/2012 г. по описа на 05 РУП – СДВР, а именно предложение за внасяне
на искане пред СРС за одобрение на претърсване и изземване на основание чл.
161, ал. 2 от НПК, изготвен на 25.11.2013 г., в който неколкократно
бил споменат с прякор „К.“.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, със съд. адрес ***. *********,
чрез адв. В.,*** дирекция на вътрешните
работи с адрес гр. София
ул. “*********,
сума в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 вр. чл. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: