Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 09.10.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 862
по описа за 2017г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ ООД твърди, че след проведен конкурс по
реда на Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили, на 24.10.2007г. между страните е бил сключен
Договор № РД-56-1074/24.10.2007г. за възлагане на обществен превоз на пътници
по основна градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О..
Договорът е бил със срок на действие 8 години, считано от въвеждането в
експлоатация на градската автобусна линия – 25.07.2008г. Определената при
сключване на договора цена за превоза е била 2.92 лева на километър извършен
маршрутен пробег без включен ДДС. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора,
цената на километър маршрутен пробег,
определена при сключването на договора, се е променяла с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Обявената от НСИ годишна
инфлация за 2008г. е била 7.8%, за 2009г. – 0.6%, за 2010г. – 4.5%, за 2011г. –
2.8%, за 2012 – 4.5% и за 2013 – минус
1.6%.
В изпълнение на договора през месец февруари 2014г. от
ищеца е бил осъществен общ маршрутен пробег по основна градска автобусна линия
№ 74 от транспортната схема от
40 504. 92 км. Изпълнението е било
отчетено и документирано от „Ц.Г.М.“ ЕООД. Маршрутният пробег по същата линия
през периода при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 от договора е бил 27, 489
км. При цена от 3.49 лв/км без ДДС с
отчитане на инфлацията за посочените години,
са били дължими 169 634. 60 лева с ДДС като обща индексирана цена
за извършената транспортна дейност през месеца по линията, както и 57. 73 лева
с ДДС за маршрутния пробег при наличие на случаите по чл. 31, ал. 2 от договора
(по 1.75 лв/км без ДДС). Тази индексирана цена за извършената транспортна
дейност е трябвало да бъде платена в срок до 20.03.2014г. От ответника са били
платени 141 447. 82 лева, с прилагане на санкция от 441. 32 лева без ДДС,
без индексацията и ищецът претендира сумата от 27 714. 93 лева
представляваща неизплатената част от индексираната цена на извършената от „Ю.И.“
ООД през месец февруари 2014г. транспортна дейност по основна градска автобусна
линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О., със законната лихва за
забава от 27.02.2017г., датата на подаване на исковата молба, и 8 279. 96
лева мораторна лихва за забава за
периода от 21.03.2014г. до 26.02.2017г, включително, с присъждане на направените
разноски.
Ответникът С.О.оспорва исковете. Не оспорва
сключването на договора от 24.10.2007г. между страните, Договор № 119/11.04.2003г. с рег. индекс №
РД-56-373/11.04.2003г. и допълнително споразумение към него № 115/15.05.2010г.
(№ РД-56-245/15.05.2010г.), съществуването на Методиката за отчитане и
окачествяване на извършената транспортна работа – маршрутен пробег и курсове,
прилагана към м. февруари 2014г., както и изпълнението на договора от
24.10.2007г. от ищеца, но възразява, че поради реда на сключване на договора изпълнителят
не може да противопостави на възложителя възражения, основани на размера и
начина на формиране на цената на превоза. Същевременно цената се коригира,
но при осъществяване на обстоятелствата
по чл. 5, ал. 3, т. 2 и 3 от договора, а с индекса на инфлацията страните са
договорили стойността на корекцията. Неправилно се твърди натрупване при
индекса на инфлацията за всяка година, съответно ответникът възразява, че
трябва да се сравнява инфлацията по отношение на конкретния месец от
предходната година. За индексиране на цената е била необходима уговорка по чл.
43 от договора, каквато няма. Налице са и обстоятелства по чл. 81 и чл. 83 от ЗЗД с оглед на издадената от ищеца фактура. По отношение на увеличената
цена липсва уговорка за плащане на
определен ден. Ответникът прави
възражение за погасяване на вземанията с изтичането на кратката тригодишна
погасителна давност. Плащанията по договора са периодични по смисъла на чл.
111, б.“в“ от ЗЗД. Ответникът също претендира направените разноски.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, възприема от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед
РД-09-01-319/15.10.2007г. на кмета на С.О.,
и след проведен конкурс за „Обществен превоз на пътници по основни градски
автобусни линии № № 9,27,30,42,54,59,68,73,74,84,90,111,150,260, 404 от
общинската транспортна схема на С.О., утвърдени маршрути и разписания”, на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от
15.03.2002г. на Министерство на транспорта, чл. 60, ал. 1 от АПК и чл. 44, ал.
2 от ЗМСМА, на ищеца е било възложено
изпълнението на обществения превоз на пътници по основна градска автобусна
линия № 74. В заповедта дружеството е било посочено с предходното си
наименование „Ю.Т.К.” ООД.
Въз основа на заповедта между страните
е бил сключен писмено договор от 24.10.2007г., съгласно който С.О., като
възложител, е възложил, а ищецът е приел да изпълнява, при условията на
договора, обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74
от общинската транспортна схема на С.О., с маршрутни схеми и разписания,
съгласно Приложение А, с автобуси, описани в Приложение Б (чл. 1. 1 от
договора).
Срокът на договора е бил 8 години, считано от датата
на въвеждане в експлоатация на автобусната линия (чл. 3.1).
Възложителят е заплащал на изпълнителя за извършения
по предмета на договора обществен превоз цена в размер на 2.92 лева на
километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег
по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение
(чл.5.1), при изравняване до 20-то число на месеца, следващ отчетния (чл. 5.2).
В конкретно посочени в чл. 31, ал. 2 от договора случаи на изпълнителя се е
заплащала 50% от цената по чл. 5, ал. 1 от договора за километър маршрутен
пробег.
Цената на километър маршрутен пробег, определена при
сключването на договора, се е променяла с размера на годишната инфлация,
обявена от НСИ за предходната година (чл. 5.3.1), в случай на увеличение на
цената на горивата за една календарна година с повече от 30% (чл. 5.3.2), както
и в случай на общо поскъпване на ГСМ (гориво-смазочните материали), гуми и
резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година
(чл. 5.3.3).
Превозът е трябвало да бъде извършван с
технически изправни автобуси, които са приложени в списъка с данни, според
Приложение Б, отговарят на екологичните норми и стандарт за вредност на
емисиите за целия срок на договора, окомплектовани с утвърдени по размер, брой
и дизайн маршрутни табели, с изправни бордови устройства за автоматизиран
контрол, с изправни устройства за валидиране на превозните документи, с
отопление и вентилация в съответствие с предложението и действащите нормативни
изисквания, управлявани от правоспособни водачи, притежаващи съответните
категории (чл. 7, ал. 1). Допълнително
са били уредени и други задължения за изпълнителя (Раздел V от договора).
Ищецът се е задължил още да сключва за своя сметка
ежегодно задължителните застраховки „гражданска отговорност” за всеки автобус и
„злополука” за водачите и местата. Възложителят не е носил отговорност за щети
към трети лица, настъпили в резултат на изпълнението на договора (Раздел VІІ
–„Застраховки”).
Съгласно чл. 43 от договора, всякакви изменения и
допълнения е следвало да бъдат извършвани с писмено споразумение между
страните.
Автобусната линия № 74 е била въведена
в експлоатация на 25.07.2008г., съгласно Заповед № РД-09-05-3293/21.07.2008г.
на Кмета на С.О., с която е било наредено от тази дата ищецът да извършва от
свое име и за своя сметка обществен превоз на пътници по конкретно обособената
маршрутна автобусна линия, съгласно условията на сключения договор.
В изпълнение на договора през месец
февруари 2014г. ищецът е осъществил общ маршрутен пробег от 40 504. 92 км по
линията. Маршрутният пробег при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 от договора
е бил 27. 489 км. Това е било отчетено и документирано от „Ц.Г.М.” ЕАД, въз
основа на Договор № 119 от 11.04.2003г. (рег. индекс № РД-56-373/11.04.2003г.),
допълнен със Споразумение № 115/15.05.2010г. (рег. № РД-56-245/15.05.2010г.),
сключен между това дружество и С.О., за
което е била издадена и фактура № **********/28.02.2014г.
Платената на ищеца цена за този превоз,
включително при извършено прихващане, е
била 141 447. 82 лева с ДДС, на база цена от 2.92 лева на километър без ДДС.
Обстоятелството не е спорно между страните, както и се установява от
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Същевременно средногодишната инфлация,
обявена от НСИ за времето от 2008г. до 2013г. е била съответно 7.8% за 2008г.,
0.6% за 2009г., 4.5% за 2010г., 2.8% за 2011г., 4.2 % за 2012г и минус 1.6 за
2013г. При прилагането на тези проценти на годишната инфлация за годините от 2009г. до 2014г., цената на превоза би
била 3.49 лева без ДДС, или дължимата за
месец февруари 2014г. цена на превоза – 169 692.33 лева с ДДС. В този смисъл
също е заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
За времето от 21.03.2014г до 26.02.2017г.,
включително, върху сумата от 27 714. 93 лева е изтекла лихва за забава в
законния размер поне от 8 279. 96 лева,
съответно на промените на основания лихвен процент за периода. Вещото лице по
делото е дало заключение и за размера на лихвата.
При така
възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
По иска по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
Страните са били обвързани от договора от
24.10.2007г., съгласието за който е
било постигнато изрично. Съгласно договора, ищецът като изпълнител, е
извършвал от свое име и за своя сметка
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия от общинската
транспортна схема на С.О., а общината е дължала цена за извършения превоз. При
сключване на договора и началото на неговото изпълнение тя е била определена на 2.92 лева на
километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег
по разписание, дължима най-късно до 20-то число на месеца, следващ отчетния.
При дългия срок
на сключения между страните договор и
уговореното по него задължение на
ищеца за трайно (продължително) изпълнение, с изисквания за осигуряване на
непрекъснато качествено изпълнение на транспортната задача, от името и за
сметка единствено на ищеца, по отношение на дължимата цена е била уговорена
възможност за промяна с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за
предходната година. Задължението на ответника е било парично (за стойност) и
при дължимост на номиналната стойност на задължението, съответно на
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ, общо от страните е бил уговорен
механизъм за компенсация на ищеца при обезценяване на платежните средства по
дълга на ответника (индексиране на размера на задължението) – с размера на
средногодишната инфлация, обявяван от Националния статистически институт, като
процент за изменение за 12-те месеца на текущата година спрямо съответния
период на предходната година.
През месец февруари 2014г. действително изминатите километри маршрутен
пробег по разписание по автобусната линия № 74 са били 40 504. 92 км и 27. 489 км (последното за случаи по чл. 31,
ал. 2 от договора). Индексираният размер на цената за извършената транспортна
услуга съответно на размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за
предходните години след сключването на договора и началото на неговото
изпълнение, съответно 2008г., 2009, 2010, 2011,
2012г. и 2013г., е бил 3. 49 лева без ДДС и съответно на уговорката по
чл. 5.3.1 от договора, дължимата от ответника сума е била 169 692.33 лева с
ДДС. Ответникът е платил (погасил) част от сумата и е останал задължен за
разликата от 27 714. 93 лева.
Предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за реално
изпълнение за заплащане на тази сума е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
За тези уговорки между страните е без значение, че
сключването на договора от 24.10.2017г. е било след проведен конкурс по реда на
Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията
и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси. Касае се за осъществен смесен фактически състав,
но след избора на ответника за превозвач по съответната автобусна линия правата
и задълженията на страните са изцяло по договора от 24.10.2007г. Достигнатата и
предложена при конкурса цена е подлежала на промяна, така както страните са
уговорили по договора и което е било с оглед неговата продължителност. Клаузата
на чл. 43 от договора е неприложима по
отношение на клаузите на чл. 5, нито са приложими разпоредбите на чл. 81 и чл.
83 от ЗЗД с оглед на сумата по издадената и платена от С.О.фактура. Същевременно фактурирането на сумата за
извършения превоз не е свързано с възникване на задължението за плащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че за
промяна в уговорената цена на услугата е трябвало да бъдат осъществени
едновременно предвидените в чл. 5, ал. 3, т. 2 и т.3 от договора предпоставки.
Тези предпоставки са действали по отделно и това е видно както от езиковата
редакция на клаузите, така и от техния смисъл – да се компенсира ищеца отделно
при възможно обезценяване и намаляване на покупателната стойност на банкнотите
(лева) при дългия срок на сключения между страните договор. Липсва уговорка за
кумулативност на предпоставките (ползван съюз в текста), както и хипотезите по
чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора са предвидени като отделни случаи –
използвана е думата „случай”. Хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора
представлява самостоятелна
уговорка, за индексиране на размера на
задължението на ответника според
инфлацията и за да се преодолее риска от
обезценяване (инфлация), който в случая бил за ищеца. Затова е използван и
индекс на инфлацията по години, с натрупване, а не само за съответната
предходна година. Неоснователно е и
възражението на ответника, че трябва да се
сравнява инфлацията по отношение на конкретния месец от предходната
година – няма уговорка по договора между страните в този смисъл, а за всеки от
месеците на година е приложим еднакъв индекс на инфлацията.
Не се установява неправилна пунктуация в текста на чл.
5 от договора, а размерът на променената цена в случаите на чл. 5, ал. 3, т. 2
и т. 3 е въпрос на допълнителна уговорка между страните.
Това тълкуване на договора съответства и на
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, изискваща при тълкуването на договорите да се
търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват
във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Неоснователно е и възражението на ответника, че
вземанията са погасени по давност. Претендираната сума е била дължима от 20.03.2014г.,
от когато е започнала да тече давността. Дори са приеме приложимост на кратката
тригодишна погасителна давност, към 27.02.2017г., датата на исковата молба,
давността не е изтекла.
По иска по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
За изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на цена за извършения транспорт е бил уговорен срок - до 20-то число на месеца, следващ
отчетния (чл. 5.2). При уговорения ден
за плащане, считано от 21.03.2014г. ответникът е бил в забава за заплащане на
цената и дължи лихва по чл. 86, ал.1, вр. чл. 84 от ЗЗД, връзка с Постановление
№ 100 на Министерски съвет от 2012г. за определяне на размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута (отм.) и Постановление №
426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
При възприетото от фактическа страна, до предявяване
на исковата молба лихвата за забава е в
размер поне на претендираните 8 279. 96 лева и искът на ищеца по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на тази сума като основателен следва да бъде уважен.
Основателно е и искането за присъждане на законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По
разноските
Ищецът е
поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява дължима и
платена държавна такса от 1 439. 80 лева, 400 лева разноски за вещо лице и 863.
88 лева разноски за адвокат. С оглед
изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК тези разноски, общо 2 703.
68 лева, са дължими изцяло.
При пълното уважаване на исковете разноски на
ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не се
дължат.
Воден от горното
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул.”*******, да
заплати на „Ю.И.” ООД, с ЕИК *******и
със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 27 714. 93 лева (двадесет и седем хиляди седемстотин и четиринадесет
лева и деветдесет и три стотинки) останала неплатена индексирана цена с ДДС за
извършена през месец февруари 2014г. транспортна дейност по основна градска
автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О.по Договор № РД-56-1074/24.10.2007г.,
със законната лихва за забава от 27.02.2017г. до окончателното плащане, както и
8 279. 96 лева (осем хиляди двеста
седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) изтекли лихви за забава
от 21.03.2014г. до 26.02.2017г., включително, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2 703. 68 лева (две хиляди и седемстотин и три лева и шестдесет и
осем стотинки) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: