Р Е Ш Е Н И Е
№ II-5 28.01.2020
година град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на
четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря………..Ст.Вълкова……..като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1985 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №
2821 от 04.11.2019г., постановено по
гражданско дело № 6433/2019г. по описа на Бургаския районен съд е отхвърлен
иска на Б.Г.С., ЕГН **********, с адрес:
гр.Н., кв.“Ч.“ № *за осъждане на ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46 да заплати на ищеца сумата от 1620.62 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 236.81 часа, положен
в периода 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане. С горецитираното
решение, Б.Г.С. е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на
100 лв.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Б.Г.С., ЕГН **********, чрез адв.Станко
Кралев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно. Жалбоподателят твърди, че то е в противоречие с установената вече
съдебна практика на Бургаски районен съд, Бургаски окръжен съд и ВКС. Посочва
още, че съставът на БРС, постановил решението, по идентични казуси е
постановявал решения, с които е уважавал исковите претенции.
Сочи, че позоваването на съда в решението на Коментар
на КТ (10 изд., глава XII) относно
компенсиране на работещите чрез преизчисление на нощния труд чрез увеличение на
часовата ставка и посредством преизчисление на нощните часове в дневни, е
относимо към процесния случай именно чрез преобразуването на нощните часове в
дневни. Цитира практика на ВКС и Бургаски окръжен съд, според която заплащането
на часовете положен нощен труд по 0,25 лв. не изключва плащането и на
извънреден труд по методиката, която претендира ищеца.
Жалбоподателят не спори относно съдържанието и действието
на наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи относно заплащането на
нощния труд в системата на МВР, но същите не дерогират общите правила на
Кодекса на труда, според които положеният нощен труд се приравнява в дневен
чрез коефициента 1,143. Тъй като ищецът е със статут на държавен служител,
според нормата на чл.50а, ал.2 от ЗДС, субсидиарно се прилага КТ по отношение
отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДСл и ЗМВР са специални закони,
но техните норми не следва да поставят лицата, чиито специфични правоотношения уреждат,
в по-неблагоприятно положение от лицата, работещи по трудово правоотношение.
Твърди, че според разпоредбите на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., броят часове труд, положен между 22ч. и 6 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 и получения резултат се сумира с общия
брой отработени часове нощен труд, което всъщност дава същия резултат като
преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски пред двете инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
жалбата от ответната страна – ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46.В писмено становище преди датата на съдебното заседание
е оспорена жалбата и е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
В исковата молба ищецът Б.Г.С.
претендира за осъждане на ответника ОД
на МВР-Бургас да му заплати сумата от
1716 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 286 часа, за периода от
01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че през исковия период е полагал труд на длъжността „старши полицай“ група ООР при РУ-Несебър ,на структурно
подчинение на ОД на МВР Бургас, на 12-часови работни смени по определен график
и сумирано изчисляване на работното време. Твърди се, че в този период ищецът е
положил общо 2000 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 правят
общо 2286 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд води до извънреден труд от 286 часа,
на стойност от 1716 лв., които не са му заплатени от ответника. Затова моли за осъждане на ответника да му
заплати тази сума,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за претендирания период, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на
претенциите си, като претендира ответника да му заплати сумата 1620,62 лв. – допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд в размер на 236,81 часа, получени след
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, като е оттеглил
претенцията в останалата част до първоначално предявения размер.
В депозирания
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ОД
на МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като
неоснователни. Посочил е, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НСОРЗ,
касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за
периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд
е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентираща, че полаганите
от държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР,
поради което няма основание да се прилага общата НЗОРБ, а специалната
разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. В тази наредба липсва текст, който
урежда увеличение на часовете нощен труд чрез коефициент.Според ответника това
означава, че за исковия период, съгласно действащата нормативна уредба,
съотношението между дневен и нощен труд е 1 ,а не 1,143,както е по цитираната
НСОРЗ и КТ.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния
период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР,както и
действалата предходна такава от 2015г ,
липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, като тази липса не може да се преодолее с аналогичното приложение на друг акт,
уреждащ сходна материя – НСОРЗ, доколкото е налице органична несъвместимост
между двете уредби – по ЗМВР и по КТ. Прието е, че чл.9, ал.2 НСОРЗ, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, е
неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, доколкото в последния ясно е
разписано, че нормалната продължителност на дневното и нощното време е еднаква
– 8
часа. Прието е също, че дори
условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за
служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – посредством увеличение на часовата
ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането
(увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието
надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за
натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния
коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с
коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са
мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата
нормативна уребда, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил
извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на
смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, а извънреден труд би бил
налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното
работно време.
В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в
т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се
дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано
такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да
е положен, БРС
е отхвърлил предявения главен
иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
След самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС
намира въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно.
Съображенията за това са следните:
По делото не
се спори, че в процесния период 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. страните са били в служебно
правоотношение, като
ищецът-въззивник е заемал длъжността „старши полицай“ група ООР
при РУ –Несебър,както и че е полагал труд на 12-часови смени, определени по одобрен график, поради което съдът приема горните обстоятелства за
установени на основание чл.153 ГПК.
По делото са приети като писмени доказателства платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен труд, протоколи за отчитане на
отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на разположение и положения труд
по време на официални празници през процесния период.
От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че за
процесния период
01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът е положил и са отчетени общо 1656 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен такъв. Съгласно
заключението, при
преизчисляването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 същите възлизат на 1892,81часа, като разликата между двете величини е 236,81 часа- положен
извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1620,62 лв.
Спорният
по делото въпрос е относно това
дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно разпоредбата
на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за за извънреден труд. Съобразно чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период
(чл.187, ал.3 ЗМВР).Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР работата извън редовното
работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
По отношение реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени
специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР. Така, за процесния период 01.08.2016
г. – 31.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра
на МВР, в която се съдържат аналогични текстове относно възможността на
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). В чл.31 е предвидено, че отработеното време между
22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на
месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове
време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят
часове се посочва само в цяло число.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се
отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, каквато е била
уредбата в действалата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.), като
съгласно чл.31, ал.2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
При това положение, въззивният съд намира, че в действащия в
процесния период подзаконов нормативен акт е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като изводите на районния съд в
този смисъл са правилни. Настоящият съд
обаче намира за неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в
специалната уредба не може да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ, тъй
като е налице органична несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и по КТ.
В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА, която предвижда, че когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. С оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния
служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл
се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него,
тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото
няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл,
който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така,
разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и
редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в действащата през процесния
период наредба,
издадена от министъра на МВР, за съда се налага извода, че в случая субсидиарно приложение намират
правилата на трудовото законодателство, в това число – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС в
този смисъл са неправилни, което е довело и до постановяването на неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, като изложени възражения от въззивника са
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Предвид изложените по-горе
съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в
случая на специално правило в действащата наредба, издадена от
министъра на МВР, което да определя
методологията за изчисляване
на отработените нощни часове при сумирано изчисляване
на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2
НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
Ето защо,
настоящата инстанция намира за неправилни изводите на БРС за неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2
НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените
съображения, БОС приема, че положеният от
въззивника Б.С. нощен труд за периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. следва да бъде приравнен
към дневен с коефициент 1.143, като за реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд,
както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане работното време. Ето защо, и предвид
събраните по делото доказателства, въззивният съд намира,
че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. По
отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата
инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, от
която се установява, че за периода
01.08.2016г.- 31.07.2019 г. ищецът Б.С. е положил нощен труд от 1656 часа, които преизчислени с коефициент
1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1892,81 часа, като разликата от 236,81 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези часове в размер
на 1620,92 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето
защо, предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен в претендирания размер от 1620.92 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за основателна, а поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното от БРС решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено ново решение от въззивния съд в горния смисъл.
При
този изход на спора, в полза на въззивника С. се следват направените от него съдебни разноски в двете инстанции в общ размер от 770 лв. за
платено адвокатско възнаграждение. В
становището на ОД на МВР от 10.01.2020г
е направено възражение за прекомерност на уговореното
възнаграждение,което съдът намира за
неоснователно,тъй като уговореният и
заплатен хонорар е в рамките на минималния по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно правилото на §
2а от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната
наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при
облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която се
начислява ДДС. Върху минималният размер е начислен
ДДС или общо разноските за въззивната
инстанция възлизат на 420лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавна такса
по делото в размер на 97,23лв. и за възнаграждение на вещото лице в размер на
150 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка
на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2821/04.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 6433/2019 г. по
описа на РС – Бургас, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР –гр.Бургас, с адрес : гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №46, да заплати на Б.Г.С. от гр.Н. , кв.“Ч.“ №*,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2, сумата от 1620,62 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 236,81 часа, за периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 770 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР –гр.Бургас, с адрес : гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №46, да заплати да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 97,23лв
– дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство и сумата от 150 лв. –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: