РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. , 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20231220100108 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С. А. срещу М. М. Б. от гр.Г. Д., с която са предявени положителни
установителни искове за признаване за установено, че в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България съществува вземането от ответникът М. М. Б. по договор
№ PLUS-1******** от 09.05.2017 г., обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1366/2019по
описа на Районен съд - Гоце Делчев, а именно: 6135.80 лева - главница по
договора за кредит, 4853.95 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.07.2017г. до 05.05.2022 г., 1363.83 лева
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.08.2017 до
11.10.2019 , ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител, с който оспорва предявените
искове.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, тъй като са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и следва да се произнесе по
съществото на делото.
По основателността:
По делото е приложен Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-14758038 от 09.05,2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и
М. М. Б. посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да
отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000.00 лева за срок от
60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.05.2022 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница.
Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 216.45 лева, като в договора е посочена и общата
стойност на плащанията по кредита.
Според назначената по делото съдебно-графическа експертиза,
подписа над текста „Подпис на клиент“ в Договор за потребителски паричен
кредит PLUS- 14758038 от 09.05.2017 г. и в Приложение ценова листа, е
положен от ответника М. М. Б. с адрес гр. Г. Д. , ул. „Г. Д.' ет. 6, ап.21.
Според заключението на назначената по делото съдебно-
икономическа експертизацак, след разглеждане на предоставените документи
в делото задълженото лице КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ - М. М. Б., е усвоил
потребителски кредит в размер на 6 000,00 лв. /шест хиляди лева/. От
предоставения отчет по сметка, се вижда, че сумата в размер на 5 790,00 лв. е
преведена на 10.05.2017 год. по сметка на лицето М. М. Б., с IBAN;
BG9*************, и референция №000004435518. От отпусната сума на
кредита в размер на 6 000,00 лв. /шест хиляди лева/ е спряна еднократната
такса за ангажимент в размер на 210,00 лв. /двеста и десет лева/.Следователно
2
на 10.05.2017 год., е усвоен целият кредит в размер на 6 000,00 лв., от които 5
790,00 лв. са преведени по лична банкова сметка на Кредитоискателя М. М.
Б., а 210,00 лв. са спрени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като
еднократна такса за ангажимент, заложена в договора за паричен кредит.
Съгласно чл.5 от подписан Договор за потребителски паричен кредит под
номер PLUS[1]14758038, при просрочие на две или повече вноски вземането
на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер в едно със
законната лихва за забава. Кредитоискателя е направил само едно единствено
плащане по кредита, което е на 05.06.2017 год. След тази дата плащания по
кредита не са извършвани. Втората вноска е трябвало да се извърши до
05.07.2017 год., но тъй като няма направено плащане от 06.07.2017 год.,
кредита вече е в просрочие.Поради настъпилите просрочия е пусната
последно отправена покана на 12.12.2017 год. въпреки поканата плащане
отново не е правено. Съгласно клауза в договор за потребителски кредит, при
непогасени повече от две вноски, вземането става изискуеми и на 29.10.2019
год. има издадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл,410
от ГПК. Размерът на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по
Договор за потребителски паричен кредит под номер PLUS-14758038 към
29.10.2019 год., /датата издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/,
е както следва: a. Главница - 5 934,20 лв. /пет хиляди, деветстотин тридесет и
четири лева и 20 ст./; б. Застраховка по кредит за периода от м.07.2017 год. до
м.12.2017 год. - 201,60 лв. /двеста и един лева и 60 ст./ c. Редовна лихва по
кредит 4 853,95 лв. /четири хиляди, осемстотин петдесет и три лева и 95 ст./ d.
Начислена законова лихва от 06.07.2017 год. до 29.10.2019 год. - 1 392,89 лв.
/хиляда триста деветдесет и два лева и 89 ст./ Общ размер на задължението 12
382,64 лв./I дванадесет хиляди, триста осемдесет и два лева и 64 ст./
Законовата лихва е начислена за периода от 06.07,2017 год. /датата от която
кредита е в просрочие/ до 29.10.2019 год. / датата на която е пуснато
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/.
Размерът на законовата лихва е равен на ОЛП /основен лихвен процент на
БНБ/ плюс надбавка от 10 /десет/ пункта. За посочения период от 06.07.2017
год. до 29.10.2019 год. ОЛП на БНБ е бил 0,00% /нула процента/.
Следователно наказателна лихва по договора за кредит е 10 % / десет
процента/. Към дата на изготвяне на счетоводната експертиза 31.08.2023 год.,
няма предоставена информация за извършени погасявания по задължението
3
от лицето М. М. Б.. Следователно общото задължение по отпуснат
потребителски кредит на лицето М. М. Б., към датата на изготвяне на
счетоводната експертиза е в размер на 12 382,64 лв. / дванадесет хиляди,
триста осемдесет и два лева и 64 ст./, по пера както следва: 1. Главница - 5
934,20 лв. /пет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 20 ст./; 2.
Застраховка по кредит - 201,60 лв. /двеста и един лева и 60 ст./ 3. Редовна
лихва по кредит - 4 853,95 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и три лева
и 95 ст./ 4.3аконова лихва - 1 392,89 лв. /хиляда триста деветдесет и два лева и
89 ст.
Предвид на горното, съдът счита, че между страните по делото е бил
сключен процесния договор за потребителски кредит и че ответникът не е
изпълнил задълженията си по него, настъпила е предсрочна изискуемост на
кредита, поради неизпълнение от страна на ответника,.След неизпълнение на
посочените договорни задължения от страна на ответника , ищецът е подал
заявление за издаване на изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за всички дължими суми по договора.
С оглед на така установеното по делото, съдът от правна страна
приема следното:
Съдът взема предвид, че процесният договор за кредит е сключен на
09.05.2017 г., поради което и са приложими разпоредбите на ЗПК /обн. ДВ,
бр. 18 от 05.03.2010 г., в редакцията си от ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г. /
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/;
лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит /т. 10 и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
/т. 11/.
4
Относно действителността на договора: Съдът не само може, но е и
длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания, като следва да се извърши проверка налице ли е
основание за нищожност на договора в кръга на своите служебни
правомощия.
Кредитодателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т. е. страните имат качествата на потребител и
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 43ПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид
с оглед на последиците, визирани в специалната разпоредба на чл. 233ПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т. к.
конкретика за точните допускания, които евентуално са взети предвид –
5
липсва.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест,
в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 16, 55 %/. От неговото определяне например не става
ясно дали в посочения му размер са включени разходите за покупка на
застраховка " Защита на плащанията " предвидена в чл. 2 от Условията на
договора, но непосочена като парична стойност в самия договор. Освен това
посочената годишна фиксирана лихва от 27.05 % не е ясно как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ето защо, не е ясно по
какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено
в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11,т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
6
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят – ответник следва да дължи връщане само на чистата
стойност по заема, но не и лихви или други разходи.
Установява се от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, че дължимата главница по кредита е в размер на 5 934.20 лева и
именно в такъв размер следва да бъде уважен и предявения иск за главница,
като над този размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На
основание чл. 86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху уважената част от
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователни предвид изложените по горе съображения следва
да бъдат отхвърлени и исковете за възнаградителна и за мораторна лихви.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
както в заповедното, така и в исковото производство. Ищецът претендира
направените по делото разноски, като той е бил представляван от
юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
7
уважената част на претенцията, съдът намира, че следва да определи
юрисконсулско възнаграждение в размер на 24.02 лв. в заповедното
производство и 48.04 лв. в настоящото исково производство. Ищецът е
доказал разноски за държавни такси в заповедното производство в размер на
247.07 лв. и в исковото производство в размер на 247.07 лв.,за изготвяне на
експертиза в размер от 250 лева и за особен представител на ответника в
размер на 1511.82 лева. На тази база дължимата част от тези разноски възлиза
на сумата в размер на 118.68 лв. за д.т. в заповедното производство, а в
исковото производство в общ размер от 965 лева, съобразно уважената част
на претенцията.
На страните следва да бъдат възложени сторените от съда разноски за
назначаване на съдебно-графическа експертиза, съобразно уважената,
съответно отхвърлената част на претенцията.Т.е. ищеца следва да заплати на
съда сторени разноски в размер на 103.93 лева, а ответника в размер на 96.07
лева.
С оглед изложеното съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А., Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А., клон България ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к.Мл. 4, Бизнес Парк София, сг.14, със законен
представител Д. Т. Д. съществува вземането от ответникът М. М. Б., ЕГН
**********, от гр.Г. Д., ул.Г. Д. № 26, вх.А, ет.6, ап.21 по договор № PLUS-
1******* от 09.05.2017 г., обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1366/2019по описа на
Районен съд - Гоце Делчев за сумата от 5934.20 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда- 29.10.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни установителните искове за разликата от
5934.20 лева до 6135.80 лева главница, както и за сумата в размер от 4853.95
лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.07.2017г. до 05.05.2022 г., 1363.83 лева мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.08.2017 до 11.10.2019 г., за които суми е
8
издадена Заповед № 3934/11.11.2019 г. по Ч.гр.д №1366/2019 г. по описа на
РС Гоце Делчев.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, от гр.Г. Д., ул.Г. Д. № 26, вх.А,
ет.6, ап.21 , да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Париж, рег.
№ *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон България
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.Мл. 4, Бизнес
Парк София, сг.14, със законен представител Д. Т. Д. разноски в общ размер
на 142.70 лв. в заповедното производство, както и в исковото производство
разноски в общ размер от 1013.04 лв. съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, от гр.Г. Д., ул.Г. Д. № 26, вх.А,
ет.6, ап.21 , да заплати на РС Гоце Делчев сторените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 96.07 лева съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Париж, рег. №
*********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон България ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.Мл. 4, Бизнес Парк
София, сг.14, със законен представител Д. Т. Д., да заплати на РС Гоце Делчев
сторените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 103.93 лева,
съобразноотхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9