Присъда по дело №434/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 8
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220200434
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Нова Загора, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
СъдебниВеска П. Павлова

заседатели:Николинка Р. Георгиева
при участието на секретаря Диана М. Дечева
и прокурора П. М. С.
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212220200434 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА подсъдимият О. Д. М. - роден на *** в гр.Нова Загора, с
адрес за призоваване - *****, български гражданин, образование -
неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН
в това, че

На 04.04.2021 г. в гр. Нова Загора, е обещал на К. Л. С., А. К. Й., А. С.
А., Я. М. К. и на М. Д. И., всички от гр.Нова Загора имотна облага - двадесет
лева на всеки от тях, с цел да ги склони да упражнят избирателните си права в
полза на определена политическа партия - „Движение за права и свободи“ -
ДПС, регистрирана с пореден номер № 9 в бюлетината на партиите и
коалициите определена с Решение № 2161- НС от 02.03.2021г. на Централна
избирателна комисия на избори за Народно събрание насрочени с Указ № 9 на
Президента на Република България обн. в ДВ брой 5 от 19.01.2021 г. И ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 167, ал. 2, предл.
1-во от НК;

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
1
от днес пред Сливенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ на ПРИСЪДА № 8/19.01.2023г. по НОХД № 434/2021г.


С обвинителен акт на Районна прокуратура – Сливен на О.Д.М., роден на *** в
гр.Нова Загора, с адрес ****, български гражданин, без образование – неграмотен,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 167 ал.2 от НК, а именно за това,че на 04.04.2021 г. в гр. Нова
Загора, е обещал на К.Л.С., А.К.Й., А.С.А., Я.М.К. и на М.Д.И., всички от гр.Нова
Загора имотна облага – двадесет лева на всеки от тях, с цел да ги склони да упражнят
избирателните си права в полза на определена политическа партия – „Движение за
права и свободи“ – ДПС, регистрирана с пореден номер № 9 в бюлетината на партиите
и коалициите определена с Решение № 2161- НС от 02.03.2021г. на Централна
избирателна комисия на избори за Народно събрание насрочени с Указ № 9 на
Президента на Република България обн. в ДВ брой 5 от 19.01.2021г.
В съдебно заседание представителят на РП Сливен поддържа обвинението,
повдигнато на подсъдимия О.М. за извършено от него престъпление по чл. 167, ал. 2
НК. Твърди, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, които сочат по категоричен начин, че подсъдимия М. е осъществил
престъплението за което е предаден на съд както от обективна така и от субективна
страна. Излага подробно какво според него се установява като факти по делото на база
събрания доказателствен материал, като най- общо преповтаря описаното в
обстоятелствената част на ОА. Моли съда да кредитира показанията на свидетелите,
дадени в хода на ДП, приобщени по надлежния ред от съдебния състав, разглеждащ
делото. Твърди, че също така следва да се има предвид, че не само в показанията по чл.
223 от НПК, а и в последствие в хода на съдебното следствие свидетеля А.Й., Я.К. и
А.С.А. категорично посочили подсъдимия М. като лицето което им е обещало да им
даде пари за да упражнят правото си на глас, като им е била посочена партията за която
следвало да упражнят това право. Сочи че показанията на свидетелите Р. А., А. С. и Я.
А. са косвени съпоставени към обвинителната теза, но същите я подкрепят и на
следващо място поставят под сериозно съмнение обясненията които подсъдимия М. е
дал както на ДП така и в хода на съдебното следствие. Действително спрямо тях не са
извършвани никакви методи на убеждение дали да упражнят правото си на глас и за
кого да го направят, но пък сочи, че следва съдът да ги има предвид при обсъждането
на достоверността на обясненията на подсъдимия М., Намира че събраните по делото
доказателства и събраните гласни доказателства по делото формират една доказана
съвкупност която води до безспорен и категоричен извод, че подсъдимия О.Д.М. е
осъществил престъплението за което е предаден на съд. Сочи, че изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 167, ал.2, предл. 1 от НК се изразява в предлагане на
имотна облага с указаната в закона цел – склоняване на другиго да упражни
избирателното си право в полза на определен кандидат, партия или коалиция.
Престъплението е довършено с упражняването на мотивационното въздействие, в
съзнаваната от дееца насока, без да е необходимо насрещното лице да е било склонено,
а още по-малко да е била постигната целта.
Предвид изложеното и основавайки се на доказателствения материал по делото
моли съда да признае подсъдимия М. за виновен за извършеното престъпление, за
което му е повдигнато обвинение и да му наложи наказание в минимален размер.
Предлага това да бъде 1 г. "Лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален
Общ режим.
Защитникът на подсъдимия М. - адв. М.М. от АК Сливен, моли съда да признае
подзащитния й за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение, подробно
анализирайки събраните доказателства. Сочи, че с оглед събрания доказателствен
материал в съдебното следствие обвинението против подзащитният и – подсъдимия М.
не се доказва както от обективна, така и от субективна страна. Излага, че може би е
имало извършено престъпление което евентуално би могло да се подведе под правната
норма на чл. 167 ал.2 от НК, но това престъпление в процесния ден не е извършено от
1
подзащитният й М.. Заявява, че по същество подсъдимия М. признава, че на
процесния ден е осъществил превоз на баба си и дядо си до училището в което е била
изборната секция на кв.Шести, тъй като придвижването по улиците на кв. Шести по
принцип е трудно, а в същия ден времето било дъждовно, като се има предвид че
улиците не са асфалтирани и придвижването на баба му и дядо му щяло да бъде
изключително затруднено, поради което подзащитният и М. като загрижен техен внук
е превозил двамата до Секцията за гласуване, заявявайки, че нищо престъпно няма в
това да се осъществи един автомобилен превоз от точка А до точка Б, без значение, че
това е с цел да гласуват бабата и дядото на подсъдимия, като решението да гласуват е
било взето от тях самите и инициативата е по тяхно желание и в никакъв случай под
въздействие на подсъдимия, дори се излага че той се опитал да ги разколебае да не
ходят да гласуват в лошото време. Тогава когато обаче е успял да организира превоза с
приятеля си С. подзащитният и е отишъл да ги вземе от къщи, качил ги е в Буса, в Буса
са се качили още няколко човека от съседите. Акцентирира се че дори М. нямал ясен
спомен по отношение на тези факти просто защото не отдал никакво значение кой още
в този ден се е возил в Буса. Сочи , че превозваните с този Бус А. С., А. А. и Р. А. дават
пред съда показания, които са категорични, безпротиворечиви и последователни че М.
по никакъв начин не им е казвал за кого да гласуват, не им е обещавал пари за да
гласуват и по никакъв начин не се е опитвал да им въздейства така, че да ги мотивира
да упражнят правото си на глас и трите са категорични, че са се качили в Буса да
отидат по-бързо до избирателната секция, като решението да гласуват е било преди
това планирано от тях самите и желанието им за това е лично тяхно, а не е мотивирано
от когото и да било. Посочва се че в разпитите на всяка една от тези свидетелки се
преповтаря едно и също, че в Буса никой не им е казвал да гласуват, не им е обещавал
пари, като конкретно за подс.О. или Осман както те го познават, всички до една
посочват, че с тях той не е говорил, не ги е мотивирал да гласуват нито им е обещавал
каквото и да било. Насочва вниманието в конкретна посока а именно, че в показанията
и на трите свидетелки се прокрадват едни твърдения които ако прокуратурата е
обърнала по сериозно внимание на същите щеше да повдигне обвинение на правилния
човек, а именно на св. С., който от всички свидетели включително и тези от втората
група свидетели, чиито показания по късно се сочи като шофьора – дебелия и т.н.,
който ако нещо се е говорило за изборите, то е било говорено точно от този
човек/визира се шофьора С./. Адв. М. конкретно се спира и акцентрира на показанията
и на втората група свидетели посочвайки , че прокуратурата се спира единствено на
тях, разчитайки на техните показания при повдигане на обвинението, като твърди , че
неслучайно РП е закрепил показанията им чрез разпит пред съдия на ДП. Сочи , че в
тях, в тази група свидетели за които се твърди, че подзащитнтият ми е упражнил
мотивационното въздействие с цел да ги склони да упражнят изборните си права в
полза на ДПС, дават пред съда объркани, непоследователни, вътрешнопротиворечиви
показания и показания в противоречие с останалият доказателствен материал. Посочва
се че всички свидетели разпитани пред създа по врема на открито съдебно заседение в
хода на съдебното следствие отричат подсъдимия да ги е мотивирал да упражнят
избирателните си права, и едва след като им се прочитат показанията дадени пред
съдия, подкрепят същите въпреки, че в известна степен те са в противоречие и изцяло в
противоречие що се касае за авторството на извършеното престъпление. Прави питане
на кое точно да се вярва от свидетелските показания на тези четирима свидетели - И.,
А., К. и Й., много интересно се изказа св. М.И. който пред съда каза следното,
цитирайки: “ползвахме наркотици четиримата, в тази къща пушихме, пушихме
наркотици, бяхме надрусани, всички бяхме надрусани“ и следващия израз който е така
доста впечатляващ:“когато ме разпитваха в полицията си спомних точно какво се е
случило“ – как да се тълкува този израз, освен че в полицията му е било помогнато да
си спомни кой точно им е обещавал да им дава пари на тях четиримата за да гласуват за
определена партия и защо и как са се насочили точно към подзащитният и остава
отворен въпрос, изразявайки съмнение от евентуална насока на показанията на
свидетелите от страна на служителите в РУ, поддържайки, че показанията им са в
резултат на намеса в евентуалните им спомени от страна полицията които са им
помогнали да си спомнят точно какво се е случило, тъй като този свидетел сам не е
2
можел да си спомни какво се е случило, след което веднага показанията им са били
закрепени с разпит пред съдия. Адв. М. акцентрира че и четиримата свидетели, тези с
показанията пред съдия са всичко друго но не и надеждни свидетели и четиримата са
наркозависими, със сериозни дефицити, същия ден са празнували Рожден ден, според
собствените им твърдения били са събрани, били надрусани и пияни, какво повече да
се каже за тях, освен че това какво се е случило в процесния ден, те са изложили
твърдения които са били удобни на полицията в момента в който са били прибрани там
да дават обяснения за събитията. Подробно излага защо не е логично това което казват
тези четирима свидетели, а именно че подзащитният и им е давал пари да гласуват,
посочвайки че ако това беше факт все някой от тези четирима/ определено хора със
съмнителен морал/ няма да потърсят обещаното, но никой от тях не свидетелства, че
после са ходили да си поискат обещаните 20 лева. В пледоарията си адв. М. акцентира
и върху това , че ако подсъдимият е имал такава задача да вози хора, да ги агитира да
гласуват и т.н. най-логичното би било той самия да гласува, като такива доказателства
не са събрани, напротив заявено е че той не е гласувал, баба му и дядо му не са
изчакали предвид многото струпани хора за да гласуват. Най логичното действие в
случай че подсъдимият е бил натоварен от някаква политическа партия да търси хора
да които да гласуват и да им плаща за това, е той самия и близките му да гласуват за да
може да се възползват от парите които са се раздавали евентуално. Набляга се на
липсата на мотив от подсъдимия да извършва престъпните действия за които му е
повдигнато обвинението, като се посочва евентуален мотив у свидетеля С./шофьор на
буса/ който потвърди пред съда, че неговия собствен брат в този ден е бил кандидат за
някаква позиция и съответно е бил заинтерисован от изхода на провежданите избори.
Подсъдимият О.Д.М. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение.
Не се признава за виновен, заявява, че няма нищо общо с повдигнато обвинение срещу
него и че няма какво да добави към казаното от своя защитник. Моли да бъда оправдан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено
от фактическа и правна следното:
С Указ № 9 от 14.01.2021 г. на Президента на Република България, издаден на
основание чл.98, ал.1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл.4, ал.1
от Изборния кодекс е насрочено провеждането на избори за Народно събрание на
04.04.2021 г.
С Решение № 2161- НС от 02.03.2021г. на Централна избирателна комисия е
определена поредността на номерата на партиите и коалициите в бюлетината за
изборите за Народно събрание, като под № 9 била регистрирана политическа партия
„Движение за права и свободи – ДПС“.
Подсъдимия О.Д.М., роден на *** в гр.Нова Загора, с адрес за призоваване –
****, българин от ромски произход, български гражданин, образование – неграмотен,
неженен, безработен, ЕГН ********** е осъждан със Споразумение № 5/21.01.2020 г.
по НОХД № 438/2019 г. на Районен съд гр.Нова Загора, в сила от 21.01.2020 г. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изтърпяването, на
което е отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК, за
извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Към инкриминираната дата – 04.04.2021 г. подс.О.Д.М. живеел в **** и това е
приблизително всичко което се установи в хода на съдебното следствие по абсолютен
и категоричен начин от изложената в обвинителния акт подържан от РП Сливен
фактическа обстановка. Останалата изложена в акта на РП Сливен фактическа
обстановка остана в повече или в по- малка степен недоказана, различна от описаната
от представителя на публичното обвинение.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установиха две
групи свидетели, а от там и различени факти и обстоятелства, водещи до
противоречиви изводи.
3
От едната група свидетели се установи, че в ранния следобед на 04.04.2021год.в
деня на избори времето било лошо, валяло дъжд подсъдимия О.М. бил на кафето в
махалата до джамията,, когато видял св.С. С. М. да влиза в същото заведение и го
попитал да закарат с буса на М. баба му и дядо му до училището където са изборните
секции да гласуват, тъй като преди това бил ходил у тях и разбрал че желаели да
гласуват, а времето навън било лошо- валял дъжд и улиците на квартала били разбити
и кални и те трудно се предвижвали. Със автомобила микробус марка „Рено“
управляван от св.М. отишли до адреса където живеели неговите близки – баба му и
дядо му/св. Р. И. и Б. И./ и ги поканили да се качат за да ги откарат до училището
където са разположени секциите за да гласуват. По същото време отвън на улицата
била свид.Р. А. А. – майка на свид.Й., която разговаряла с нейните съседки свид.А. С.
С. и А. З. А., които също се качили в микробуса, тъй като валяло и били откарани до
училището. Никое от посочените лица/свидетели разпитани в хода на съдебното
производство неказват че подсъдимият им е предлагал нещо или да ги е агитирал да
гласуват, точно обратното отричат категорично това и посочват шофьора-св. С. М.,
като лицето което е говорил с тях и им е посочил номер за който да гласуват за да
оправят пътищата, да прекарат ток и пр. РП игнорира изцяло показанията на тези три
свидетелки свид.Р. А. А., А. С. С. и А. З. А., които по никакъв начин съдът неможе да
определи като заинтересовани и да отхвърли техните показания, както биха могли да се
тълкуват евентуално показанията на близките на подсъдимия- Р. И. и Б. И. и мотивира
изцяло обвинението само на показанията на свидетелите от втората група.
Тази група свидетели която излага твърдения за упражнено склоняване
/предлагане от страна на подсъдимия или упражнена мотивация върху тях с цел да ги
склони да упражнят изборните си права в полза на определена партия, дават пред съда
объркани, непоследователни, вътрешно противоречиви показания и показания в
противоречие с останалият доказателствен материал. Нещо повече при разпита им в
хода на съдебното следствие заявеното от тях значително си противоречи с казаното в
хода на досъдебното производство, закрепено по реда на чл.223 от НПК с разпит пред
съдия. В този смисъл след изслушване на показанията и установеното противоречие на
въпрос кои показания подържат заявяват че подържат тези пред съдия, но отново
обясняват че не Осман ги е склонявал или е обещавал нещо в замяна да отидат да
гласуват а другото момче- посочват го като дебелия, шофьора, т.е. за съдът въпреки че
са нелице показания дадени пред съдия по съответния ред е в недоумение и е поставен
в трудност кои точно показания следва да приеме, дори ако отчете времето от
извършаване на деянието до настоящия момент. Следва да се отбележи че тези
свидетели дори сочат че са наркомани и към онзи момент са били употребявали дрога,
друго обстоятелство което евентуално би могло да се отрази на възприетите от тях
факти и дадените от тях показания. Това противоречие е доста ясно изразено в
свидетелските показания на свидетелите – К.С., М.И., Я.К., А.С.А. и св.А.К.Й..
Показанията на тези свидетели съдът трудно би могъл да кредитира като
последователни и непротиворечиви въз основа на които да постанови осъдителна
присъда, а други липсват, което води до необоснованост и недоказаност на
повдигнатото обвинение.
В тази връзка следва да се отбележи и посоченото от страна на защитника на
подсъдимия като мотивиращо възвръщането на спомен пред органите на полицията,
когато е бил разпитван св. М.И., който пред съда заявява следното, цитирайки:
“ползвахме наркотици четиримата, в тази къща пушихме, пушихме наркотици, бяхме
надрусани, всички бяхме надрусани“ и в следващия израз: “когато ме разпитваха в
полицията си спомних точно какво се е случило“. Всички свидетели от тази втора
група с показания закрепени по реда на чл.233/пред съдия/ са ненадеждни свидетели.
По отношение на тях са налице основни дефицити от това да разбират и осъзнават
извършваните от тях действия и давани показания. Показанията на тези свидетели
дадени по реда на чл. 223 от НПК, удостоверени в протоколи не се ценят от съда тъй
като бе посочено по- горе същите е възможно да са дадени под натиск/манипулативно
предвид възможностите им да разбират и осъзнават действията си, както и състоянието
им към момента на деянието и при разпита им в съдебното и ДП, което съдът определя
като неадекватно състояние, за което свидетелстват в хода на съдебното следствие
4
самите те/след употреба на наркотици/.
Подсъдимият не признава вината си, затова съдът следва да изгради вътрешното
си убеждение единствено и само върху събраните доказателства които е кредитирал.
Разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК е категорична и изисква от съда да признае
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което от
своя страна изключва всякакви други възможни отговори на въпросите има ли
извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно.
От събраните по делото доказателства не се установи по категоричен и
безспорен начин авторството на деянието- че подсъдимият О.Д.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 167 ал.2 от НК, а
именно за това,че на 04.04.2021 г. в гр. Нова Загора, е обещал на К.Л.С., А.К.Й., А.С.А.,
Я.М.К. и на М.Д.И., всички от гр.Нова Загора имотна облага – двадесет лева на всеки
от тях, с цел да ги склони да упражнят избирателните си права в полза на определена
политическа партия – „Движение за права и свободи“ – ДПС, регистрирана с пореден
номер № 9 в бюлетината на партиите и коалициите определена с Решение № 2161- НС
от 02.03.2021г. на Централна избирателна комисия на избори за Народно събрание
насрочени с Указ № 9 на Президента на Република България обн. в ДВ брой 5 от
19.01.2021г.
Настоящата съдебна инстанция намира за недоказано по несъмнен начин
обстоятелството, че точно подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по
чл.167, ал.2 от НК, в което е обвинен. Изградената от РП теза е изцяло въз основа на
гласни доказателства събрани по реда на чл.223 от НПК, които в съдебно заседание не
бяха потвърдени в достатъчна степен да мотивират съда да ги кредитира и да
постанови осъдителна въз основа на тях. Слушайки показанията на тези свидетели и
прочитайки след това тези дадени пред съдия в хода на досъдебното производство
съдът не бе убеден в тяхната правдивост, т.е. в съдебния състав остана съмнение
относно кой точно е извършителя на деянието за което на подсъдимия е повдигнато
обвинение по чл.167 ал.2 от НК.
Основен принцип на съвременния наказателен процес е, че обвинението следва
да бъде безспорно доказано, а присъдата не може да се основава на предположения –
чл. 303 НПК. Тежестта на доказване на обвинението в наказателния процес пада
изцяло върху прокурора и разследващите органи, а в закона изрично е посочено, че
обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. В настоящия случай, съдебния
състав приема, че по делото не е установено авторството на деянието, още по-малко
пък по несъмнен и категоричен начин, съобразно изискванията на процесуалния закон.
Изложените по-горе съображения при анализирането на събрания в хода на
наказателното производство доказателствен материал, мотивират настоящият състав да
намери, че не са налице достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза, че
именно подсъдимия е предприел действия по отношение на свидетелите К.С., М.И.,
Я.К., А.С.А. и св.А.К.Й.. упражнявайки мотивационно въздействие върху свободното
им убеждение да гласуват в полза на определена политическа партия, тъй като не той е
лицето отправило оферти или склонявало свидетелите да упражни избирателното си
право в полза на посочената партия, за което да получи парична сума от 20 лева. Ето
защо прие, че с оглед чл.304 от НПК подсъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, тъй като в рамките на установените по делото факти,
липсват доказателства, които да установяват, още повече по несъмнен начин,
инкриминирания състав на чл. 167 ал.2 от НК, осъществен именно спрямо К.С., М.И.,
Я.К., А.С.А. и св.А.К.Й..
С оглед установеното и съобразно с разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК, че
присъдата не може да почива на предположения и обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин, призна подсъдимият О.Д.М. на невиновен и го оправда
по повдигнатото му обвинение.
При този изход на делото съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
5
Водим от тези мотиви съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6