Присъда по дело №1485/2023 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 1485/2023г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н. с.

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт, с който е предала
на съд подсъдимия С. А. Ч. - роден на *****г. в град Русе, български
гражданин, живущ в *****, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН:
**********, неосъждан (реабилитиран), за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
а именно за това, че през периода месец юни 2021г. – месец април 2023г.,
включително, в гр.Русе, след като бил осъден със съдебно решение №
1747/25.10.2013г. по гр.дело № 3715/2013г. по описа на Районен съд - Русе,
IХ-ти гр.състав, влязло в сила на 19.11.2013г., да издържа свой низходящ -
детето си А. С. Ч., роден на *****г., с месечна издръжка в размер на 130 лева,
изменена със съдебно решение № 1658/23.12.2022г. по гр.дело № 3432/2022г.
по описа на Районен съд - Русе, I-ви гр.състав, влязло в сила на 20.01.2023г., с
което е увеличен размера на дължимата издръжка от 130 лева на 300 лева
месечно за детето А. С. Ч., роден на *****г., съзнателно не изпълнил това
свое задължение, в размер на повече от две месечни вноски - 12 /дванадесет/
месечни вноски в размер на 130 лева всяка и 10 /десет/ месечни вноски в
размер на 300 лева, всичко в размер на 4560 лева.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата
напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по
делото и извършената оценка на същата. По отношение вида и размера на
наказанието, предлага същото ако бъде „Лишаване от свобода“ в размер,
който да бъде ориентиран към минималния, предвиден в закона, като
изтърпяването на така наложеното наказание да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК за подходящ изпитателен срок.
Повереникът на частния обвинител, заема становище, за доказаност на
престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия. Моли се да бъде
постановена присъда, с която подсъдимият да бъде осъден, както пледира
представителят на държавното обвинение. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия заема становище, че с оглед представените
по делото доказателства, подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Моли да му бъде наложено наказание в минимален размер, чието
изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди инвокираните от страните фактически и правни
доводи, възведени в хода и по реда на съдебните прения, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. А. Ч. е роден на ***** г. в град Русе, български
1

гражданин, живущ в *****, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН:
**********, неосъждан (реабилитиран).

Подсъдимият С. Ч. и свидетелката К. М. живеели на семейни начала в
гр. Русе, като от съвместното им съжителство, на *****г., се родило детето
им - А. С. Ч.. След раждането на детето, отношенията между подсъдимия Ч. и
свидетелката М. се влошили и те се разделили.
През 2013г., свидетелката М. подала иск за упражняването на
родителските права по отношение на детето си и с Решение №
1747/25.10.2013г., постановено по гр. дело № 3715/2013г. по описа на Районен
съд – Русе родителските права по отношение на детето А. С. Ч. били
предоставени на майката, а на подсъдимия Ч. бил определен режим на лични
отношения и бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето си в
размер на 130 лева месечно. Съдебното решение влязло в законна сила на
19.11.2013г. и станало известно на подсъдимия Ч..
Тъй като подсъдимият не заплащал доброволно присъдената за детето
издръжка, свидетелката М. се снабдила с изпълнителен лист и за събиране на
вземането било образувано изпълнително дело № 7152/2013г. по описа на
СИС при РС - Русе, по което бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на подсъдимия и по реда на принудителното изпълнение и
чрез доброволни плащания от негова страна, задължението за издръжка било
изпълнявано от страна на подсъдимия до месец май 2021г., след което той
съзнателно започнал да бездейства, като не изпълнявал задълженията си,
които не било възможно да бъдат изпълнени и по принудителен ред, предвид
липсата на трудова заетост и получавани от него доходи.
С решение № 1658/23.12.2022г., постановено по гр. дело № 3432/2022г.
по описа на Районен съд - Русе, бил изменен размерът на издръжката, която
подсъдимият Ч. бил осъден да заплаща на детето си със съдебното решение
по гр.дело № 3715/2013г. на Районен съд - Русе, като размера на присъдената
месечна издръжка за детето Александър Ч. бил увеличен от 130 лева на 300
лева, считано от 27.06.2022г. Съдебното решение по гр.дело № 3432/2022г. на
Районен съд – Русе влязло в сила на 20.01.2023г. и станало известно на
подсъдимия Ч., който продължил да бездейства и не изпълнявал
задължението си да заплаща месечна издръжка на детето си. Това негово
бездействие по отношение на задължението му да заплаща издръжка на
малолетното си дете продължило през периода от време месец юни 2021г. –
месец април 2023г., включително, като по този начин общия брой на
неплатените месечни вноски през посочения период нараснал на 22 месечни
вноски, 12 от които в размер на 130 лева всяка и 10 в размер на 300 лева, на
обща стойност 4560 лева.
До приключване на производството пред първоинстанционния съд
подсъдимият не изпълнил задълженията си за процесния период.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните в хода на производство гласни и писмени доказателства
2

и писмените доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, което от своя страна да налага, съгласно изискването на чл.
305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят
приетата за установена от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка,
изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници
от правна страна следва да бъде изведен единственият възможен извод, а
именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият през периода месец юни 2021г. –
месец април 2023г., включително, в гр.Русе, след като бил осъден със съдебно
решение № 1747/25.10.2013г. по гр.дело № 3715/2013г. по описа на Районен
съд - Русе, IХ-ти гр.състав, влязло в сила на 19.11.2013г., да издържа свой
низходящ - детето си А. С. Ч., роден на *****г., с месечна издръжка в размер
на 130 лева, изменена със съдебно решение № 1658/23.12.2022г. по гр.дело №
3432/2022г. по описа на Районен съд - Русе, I-ви гр.състав, влязло в сила на
20.01.2023г., с което е увеличен размера на дължимата издръжка от 130 лева
на 300 лева месечно за детето А. С. Ч., роден на *****г., съзнателно не
изпълнил това свое задължение, в размер на повече от две месечни вноски -
12 /дванадесет/ месечни вноски в размер на 130 лева всяка и 10 /десет/
месечни вноски в размер на 300 лева, всичко в размер на 4560 лева.
Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т. нар. продължени
престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през
периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на
престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото
активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради
независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието
е достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече месечни вноски. В
случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 22
месечни вноски, за период от месец юни 2021г. – месец април 2023г.,
включително.
Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и
възниква за родителите от правопораждащия юридически факт от
категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на дете. От
3

този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да
издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно
дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се
създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на
децата са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се
децата, както и че същите са основна грижа за родителите е видно и от
разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето
приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ
издръжка е обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи,
необходими за неговата и на негови деца издръжка, доколкото не са налице
никакви обективни пречки същия да полага труд и да реализира доходи,
които да му позволяват да доставя дължимата за детето издръжка.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение
всички елементи на състава на престъплението, за което е предаден на съд, а
именно, че е осъден да издържа свой низходящ от първа степен, който е
малолетен, както и че не е изпълнил задълженията си през инкриминирания
период, като във волево отношение, подсъдимият пряко е целял настъпването
на общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване.
Не са налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл.
183, ал. 3 НК.
По вида и размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или
„Пробация“.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът взе предвид по-високата степен на
обществена опасност, който разкрива конкретното деяние, с оглед
продължителния период от време – 22 месеца, през който малолетното дете е
било лишено от необходимите им средства, за задоволяване на негови преки
и непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.
По отношение на обществената опасност на дееца, съдът намира същата
за по-висока, с оглед упражнената по отношение на него форма на
наказателноправно въздействие, за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1
НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
4

наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства,
не бяха констатирани и отчетени.
Отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства,
извън по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и
дееца не са налице.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да бъде
определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя
приложението на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 78а НК е неприложима в случая, тъй като не са
възстановени причинените от деянието имуществени вреди.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено като вид
наказание „Лишаване от свобода“, с оглед всички обстоятелства, релевантни
при индивидуализация на наказанието, в минималния предвиден в закона
размер, а именно три месеца, изпълнението, на което да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимия бяха възложени и направените разноски за възнаграждение на
повереник на частния обвинител, в размер на 400 лева.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

5

Номер на акта:	136
Дата:	22 ноември 2023 г. (в сила от 9 декември 2023 г.)
Съдия:	Ивайло Асенов Йорданов

Дело:	20234520201485
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 август 2023 г.

Присъда по дело №1485/2023 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите