М О Т И В И към
Присъда № 260012 от 23.09.2020г. по НОХД№76/2020г. по описа на РС-гр. Плевен.
Обвинението
е против И.В.И. *** за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за това, че на
неустановена дата и месец през 2016г. в гр.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ – седлови влекач марка МАН модел 18.463ФЛС с рег.№ *** на
стойност 19800 лв., собственост на „Л.О.“ ЕООД, която владеел. Представителят
на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа обвинението, счита същото за
доказано. Счита, че съдът следва да наложи наказание към средата на
предвиденото, което да бъде отложено със съответния изпитателен срок.
В правото си на последна
дума подсъдимият И.И. иска да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия И.И., адвокат В.Т. ***, пледира за постановяване на
оправдателна присъда като счита, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано.
Обосновава тезата си с това, че са били налице някакви взаимоотношения между
подсъдимия и така наречения пострадал, а също така и наличие на договореност
между страните по повод процесния влекач.
Съдът като прецени обясненията на подсъдимия И.В.И.
и показанията на свидетеля М.П.А., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля М.А.,
показанията на свидетелката Е.Н.Й., прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетелката Е.Й.,
показанията на свидетеля К.А.К. и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля К.К.; показанията на свидетеля О.Й.Д. и прочетените по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на
свидетеля О.Д.; показанията на свидетеля Е.М.Ж., заключението
на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-автотехническа
експертиза; заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-стокова експертиза, заключението на вещото лице по назначената и
изготвена съдебно-почеркова експертиза, както и
представените по досъдебно производство № Д-430/2017 година по описа на Районна
прокуратура-Плевен, по НОХД №259/2019г. по описа на ПлРС
и по НОХД№76/2020г. по описа на ПлРС, писмени доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 от НПК, намира за установено следното:
На 12.10.2009г. бил съставен
договор за продажба на МПС, между подсъдимия И.В.И. - Председател на съвета на
директорите на „***“ АД със седалище и адрес на управление ***, ***в качеството
на продавач и В. А.К. – *** на „Л.О.“
ЕООД с *** М.П.А., като купувач, чрез който договор било прехвърлено правото на собственост върху
товарен автомобил – седлови влекач марка МАН модел
18.463ФЛС с рег.№ *** рама № *** и двигател № *** за сумата от 2000 лв.
Владението на товарния автомобил
е било предадено на новият собственик -
„Л.О.“ ЕООД в деня на съставяне
на договора.
При закупуването, товарния
автомобил бил в движение, но бил в много лошо техническо състояние.
След извършен ремонт, на
27.06.2011г. бил сключен договор за наем на транспортно средство, чрез който „Л.О.“
ЕООД предоставил на ЕТ „И.И. **“ с *** и собственик
подсъдимият И.В.И. седлови влекач марка МАН модел
18.463ФЛС с рег.№ ***. Било договорено също така да се плаща месечен наем в
размер на 200 лв. Договора бил сключен за срок от три години и влязъл в сила
след подписването му. След подписването на договора владението на товарния
автомобил било предоставено на подсъдимия И.В.И..
Първоначално подсъдимия И. плащал
дължимия месечен наем, но в последствие спрял плащанията.
След изтичане на срока на
договора през 2014г. свидетелят М.П.А. поискал да му бъде върнат товарния
автомобил. Бил проведен разговор, при който подсъдимият И. обещал да изплати
дължимото, като поискал срока на договора да бъде продължен. Свидетелят А.
подведен от обещанията, че ще му бъдат изплатени дължимите суми за наем на МПС
се съгласил да бъде подписан Анекс, чрез който договора за наем бил удължен с
още 3 години.
През м.Август 2015 г. подсъдимият
И. провел разговор с О.Й.Д. – *** на „***“ ЕООД и го помолил да остави на
съхранение в базата на фирмата му един от камионите си. Подсъдимият обяснил на
свидетеля Д., че камиона е негов, както и че веднага след като бъде отстранена
повредата ще си го прибере. Д. се
съгласил, като се уговорили за времето на престоя да бъде заплатена и
съответната сума. След проведения разговор, в базата собственост на „***“ ЕООД
бил докаран седлови влекач „МАН“ с рег.№ *** и
оставен за съхранение.
Въпреки подписания Анекс към
договора, дължимата сума така и не била платена, поради което свидетелят М.А.
предприел действия за връщането на автомобила. Въпреки срещите си с подсъдимия И.И., свидетелят А. никога не е поставял въпроса за този
камион.
На 28.11.2015 г. В. А.К. починал.
Свидетелят К.А.К. наследил фирмата собственост на починалия му брат - „***“
ЕООД. Тъй като В. А. участвал като *** на „Л.О.“ ЕООД при закупуването и
отдаването под наем на инкриминирания товарен автомобил, К.К.
се съгласил да съдейства на М.П.А. за връщане на камиона на „Л.О.“ ЕООД.
Били проведени множество
разговори между свидетеля К.А.К. и подсъдимият И., като подсъдимият И. обещавал
да си оправят сметките, но да се изчака малко, тъй като имал затруднения.
Въпреки обещанията, подсъдимият не изплатил дължимия наем, нито пък върнал
инкриминираната вещ.
На неустановена дата и месец в
средата на 2016 г. свидетелят К.К. отишъл на паркинг,
стопанисван от подсъдимия И.В.И., находящ се в
близост до *** парк на изхода на гр.Плевен в посока към с.*** и се срещнал
лично с подсъдимия И.. Бил проведен разговор, при който К. настоял да бъде
върнат камиона на „Л.О.“ ЕООД, както и да бъдат платени дължими суми към „***“
ЕООД за доставено гориво и неплатен наем на „Л.О.“ ЕООД. От своя страна
подсъдимият И. категорично заявил, че няма да даде нищо от дължимото и няма да
върне камиона, като точните му думи били „Няма да ти дам нищо ! Не разбрах те ли?“
.
След този разговор с подсъдимия И.,
К.К. се срещнал с М.П.А. и му обяснил, че подсъдимия И.
отказва да върне камиона и да предприеме мерки по съответния ред.
На 22.11.2016г. била изготвена
нотариална покана до „***“ ООД с *** подсъдимия И.В.И., с която подсъдимият е
бил уведомен, че поради системно неизпълнение на задължението за плащане по
договор за наем от 27.06.2011г. на МПС седлови влекач
МАН с рег.№ *** е прекратен. Подсъдимият И. е бил приканен в 3-дневен срок от
получаване на съобщението да заплати дължимата за наемите сума в размер на
13200 лв., както и незабавно да бъде върнато МПС – влекач МАН с рег.№ ***.
На 06.12.2016г. била изготвена
разписка № 125 видно от която е, че подсъдимият И. е бил уведомен за
изготвената нотариална покана, но отказал да я приеме.
В последствие бил депозиран
сигнал от ***я на „Л.О.“ ЕООД М.П.А. в Р., където е извършена проверка.
В хода на проверката на 24.02.2017г.
е бил съставен протокол за полицейско предупреждение, като подсъдимият И. е бил
запознат с разпоредбата на чл.206 ал.1 от НК, след което му е било снето
обяснение и въпреки, че е бил приканен да върне товарния автомобил собственост
на „Л.О.“ ЕООД или да посочи къде се намира инкриминираната вещ, подсъдимият
отказал да го стори, като е заявил, че движимата вещ не е в негово владение и
той не я пази, но ако собственикът се свърже с него ще му съобщи
местонахождението.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, както и представените по досъдебно производство № Д-430/2017
година по описа на Районна прокуратура-Плевен, по НОХД №259/2019г. по описа на ПлРС и по НОХД№76/2020г. по описа на ПлРС
писмени доказателствени средства приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
След внимателна и прецизна
проверка съдът счита, че не са събрани достатъчно доказателства, от които по
несъмнен и категоричен начин да бъде установено, че подсъдимия е извършил
престъпното деяние, в което е обвинен от прокуратурата.
От
обясненията на подсъдимия И.И. дадени в хода на
съдебното следствие, се установяват договорните отношения между него и
дружеството собственост на свидетеля А., както и контактите му с него, при
които не се е стигнало до разговор относно въпросната вещ. В своите обяснения
подсъдимият оспорва и приетата оценка на стойността на вещта, като счита, че не
е обосновано стойността на вещта през годините да се увеличава въпреки нейната
амортизация. Твърди, че за договорните отношения между него и А. се крие
желанието на починалия свидетел В. К. да упражнява транспортна дейност въпреки,
че не притежава лиценз за това.
От показанията на свидетеля М.П.А.,
се установява, че той познава подсъдимият И.И.,
потвърждава сключените договорни отношения между страните, твърди че възложил
на К.К. и починалия В. К. да предприемат действия по
връщането на камиона и въпреки, че това не е сторено и въпреки срещите си с
подсъдимия И., той не е разговарял с него по този въпрос. Твърди, че договора с
И.И. е сключен анекс към договора, защото И. и обещал
на починалия В. К., че ще издължи наема.
От показанията на
свидетелката Е.Й. прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство, се установява, че
тя е оформила договора между Дружеството собственост на М.А. и представляваното
от И. търговско предприятие, както и двата анекса. Твърди камиона не е върнат и
не е заплащана наемна цена за него.
От показанията на свидетеля К.К. се установява, че въпреки проведените разговори от една
страна той и неговия брат – починалия В. К., подсъдимият И.И.,
до връщане на вещта не се е стигнало, като К.К.
твърди още, че при една от срещите му с И.И. той е
казал: „Ти не разбра ли, че нищо няма да ти дам бе”. В тази насока са и
показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство /л.78-л.79
от ДП/.
От показанията на свидетеля О.Д.
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от
НПК /л.76-л.77 от ДП/ се установява, че той е собственик и *** на фирма „***”
ЕООД. Дружеството притежава недвижим имот в с. Жарнов
– селскостопански двор. Като през месец август 2015г., след разговор с И.И. когото познавал, се договорили срещу 5.00 лева на
денонощие на паркинга да бъде оставен седлови влекач
МАН с рег.№ ***, който е аварирал. Въпросната вещ не била търсена от никого,
включително и от М.А., когото свидетелят не познавал до момента в който от
камиона се поинтересували от органите на полицията, а при разговорите, които е
провеждал с И. „кога ще дойде да вземе камиона”, подсъдимият отговарял
уклончиво. Като към момента на разпита му 09.03.2018г. вещта все още се намира
при него.
В същата насока са и
показанията на свидетеля Е.Ж., който е роднина по сватовство със свидетеля О.Д..
Като неговите показания допълват показанията на Д., от които се установява, че
лице което се е представило като собственик на камиона е поискало да го
вземе, но след като Е.Ж. му е съобщил,
че следва да заплати по 5.00 лева ден за престоя на автомобила на паркинга,
свидетелят изчезнал. Като в хода на съдебното следствие не е установено дали
това е свидетеля М.А., К.К. или починалия В. К.. Като
противоречието между показанията на Д. и Ж. относно това търсил ли го е някой
за вещта, бива изяснено от показанията на Ж., който твърди, че него са търсили
за този камион, а не Д..
При така установеното от
фактическа страна, съдът счита, че от обективна страна подсъдимият не е
извършил престъплението в което е обвинен. Защото съставът на престъплението по
чл.206, ал.1 от НК предпоставя упражняване на
фактическа власт от дееца по отношение на чужда вещ, което да се извършил на
правно основание – сключен договор за наем. Обсебването на вещта може да се
осъществи не само чрез действия - фактическо или юридическо разпореждане с
чуждото имущество, в свой или чужд интерес, но и чрез бездействие, например
отказ да се върне вещта. Ако деянието на престъплението се изразява в отказ да
се върне чуждата вещ, какъвто е настоящият случай, то този отказ също трябва да
бъде противозаконен. Сам по себе си отказът на дееца да върне чуждата вещ, след
поискването й от собственика не може да бъде определен в всички случаи, като
акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна
дейност. Деецът трябва да съзнава, че в резултат вещта ще премине в негова или
на другиго полза, като поведението му излиза извън възможното съобразно
правното основание, на което той владее или пази вещта (в този смисъл вж. и р.
№608/1991г. на ВС, 1н.о., р. №231/2001г. на ВКС, 1н.о., р. № 139/2010г. на
ВКС, III н.о., р. №94/2010г. на ВКС, III
н.о. и мн.др.), за да бъде установена и субективната страна – прекия умисъл за
извършване на престъплението. В конкретният случай такъв не е установен.
Първоначално е установено, че автомобилът е бил ползван от дружеството
собственост на подсъдимия, същият не е заплащал дължимите вноски за наема,
поради което са предприети правни действия от страна на М.А. за връщането му.
Същественото в случая е, че с процесния автомобил не
е извършен акт на юридическо или фактическо разпореждане, в смисъла обсъден
по-горе /автомобилът поради авария се е намирал на паркинг, който факт се
установява посредством показанията на свидетелите О.Д. и Е.Ж./, а отказът за връщането
му не би могъл да бъде дефиниран, като противозаконен. Не е бил налице диалог
между страните, поради нежеланието на собственика на автомобила М.А. да
осъществи такъв, въпреки познанството му с подсъдимия И.. Смъртта на В. К. също
е затруднила решаването на този въпрос, поради което не се е стигнало и до
легално решение преди намесата на органите на полицията. Не липсва логика и в твърдението на
подсъдимия, че спорът за този автомобил не е по отношение на това, че се е намирал във владението на подсъдимия, а
касае гражданско правните отношения относно плащането на наемната сума и
дължимата сума за престоя на автомобила на паркинга.
В този смисъл е и
константната съдебна практика намерила израз в Решение №94 от 16.03.2010г. на
ВКС по н.д.№769/2009г., III н.о.; Решение №188 от 26.04.2012г. на ВКС по н.д.
№514/2012г. II н.о.; Решение №231 от 19.062001г. на ВКС по н.д.№166/2001г. 1н.о.
С оглед изложеното, поради
липсата на обективна и субективна страна на обвинението по чл.206, ал.1 от НК
спрямо подсъдимия И.И., съдът счита, че следва да
признае същият за невинен по повдигнатото обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК
присъдата не може да почива на предположения и подсъдимия се признава за
виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящия
случай, с оглед събраните доказателства се установи липсата, както на
обективна, така и на субективна страна, поради което на основание чл.304 от НПК
подсъдимият И.В.И. следва да бъде признат
за невинен.
При този изход на процеса
направените деловодни разноски в размер на 736.94 лева, следва да останат за
сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.
С оглед изложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: