Решение по дело №298/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 91
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20193600600298
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                     № .91/ гр. Шумен, 16.10.2019 год.

 

 

 Шуменският окръжен съд,    наказателно отделение

На двадесет и четвърти септември  през две хиляди и деветнадесета година

В открито  съдебно заседание,  в следния състав:

 

 

 

               Председател: Нели Батанова

                                                          Членове : 1. Димчо Луков

                                                                            2. Соня Стефанова

 

Секретар: Г. Стоева

Прокурор: Я. Николова

като разгледа докладваното от съдия  Д. Луков   

ВНЧД   № 298  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по чл. 317 от НПК.

             С определение от 08.08.2019 г. постановено по НОХД № 3269/2018 г. на Шуменският районен съд в производство по реда на чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК на осн. чл. 68 ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание 2 г. лишаване от свобода, наложено на осъдения Д.Г.И. по НОХД № 465/2013 г. на ШОС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок  от 4 г.

          Недоволен от така постановеното определение осъдения И.  чрез защитника си – адв. М.П. от ШАК го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се излагат доводи, че определението е  незаконосъобразно и неправилно, тъй като компетентен да се произнесе бил окръжният, а не районния съд. Сочи се, че след като условното наказание лишаване от свобода е наложено от окръжен съд, то и той е компетентен да се произнесе по искане за привеждане в изпълнение на това отложено наказание. Като основание се сочи разпоредбата на чл. 306 ал. 3 изр. ІІ от НПК, във вр. с чл. 68 ал. 3 от НК. Намират, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила неотстраними във въззивното производство и се прави искане за отмяна на определението.

          Редовно призован жалбоподателя Д.  Г.И. не се явява. Явява се зашитника му адв. М.П. от ШАК. Защитника поддържа жалба с изложените в нея доводи. Прави искане да отмяна на определението.

Представителят на прокуратурата намира определението за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено.

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата за неоснователна.

На осъденото лице Д.И.Г. с присъда по НОХД № 465/13 г. на ШОС е наложено наказание 2 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 4 г. Присъдата е влязла в законна сила на 07.02.2014 г.

С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 3269/18 г. на ШРС на Г. е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 м. за престъпление по чл.290 ал. 1 от НК извършено на 27.11.2017 г. Определението е влязло в законна сила на 16.01.2019 г. По същото дело в производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, ШРС на осн. чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23от НК е определил общо наказание пробация измежду наказанието наложено с определението за одобряване на споразумението и наказанието наложено на Г. по НОХД № 2106/18 г. на ШРС в общ размер на: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 м. с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 м. Това определение е влязло в законна сила на 01.02.2019 г.

С определение № 190/25.06.2019 г. по ЧНД № 223/19 г. на ШОС в производство по реда на чл. 451 от НПК неизтърпяната част от наказанието пробация наложено по НОХД № 3269/18 г. е заменена с лишаване от свобода в размер на 33 дни при първоначален общ режим на изтърпяване.  Определението е влязло в законна сила на 03.07.2019 г.

На 08.07.2019 г. от ШРП е депозирано предложение за произнасяне по реда на чл. 306 ал. 3 от НПК относно привеждане в изпълнение на отложеното наказание 2 г. лишаване от свобода по НОХД № 465/13 г. по описа на ШОС. Основания за това предложение ШРП обосновава с обстоятелствата, че: 1. Престъплението по НОХД № 3269/18 г. на ШРС е извършено в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода наложено по НОХД № 465/13 г. на ШОС; 2. Наказанието пробация по НОХД № 3269/18 г. на ШРС е заменено с наказание лишаване от свобода в размер на 33 дни при първоначален общ режим на изтърпяване. От тук и извода на прокурора, че деянието по НОХД № 3269/18 г. на ШРС за което е наложено наказание лишаване от свобода, чието наказание не е отложено за изпитателен срок е извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД № 465/13 г. на ШОС. Поради това според прокурора са налице основанията на чл. 68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода по НОХД №465/13 г. на ШОС в размер на 2 г. лишаване от свобода.

С атакуваното в настоящото производство определение, ШРС е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 68 ал. 1 от НК  и на това основание е привел в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 465/134 г. на ШОС в размер на 2 г.

При тази фактическа обстановка, въззивната инстанция намира определението на ШРС за правилно и законосъобразно. Налице са всички предпостаавки за приложението на чл. 68 ал. 1 от НК. На първо място –по НОХД № 465/13 г. на ШОС на Д. Г. И. е наложено наказание 2 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 4 г. и присъдата е влязла в законна сила на 07.02.14 г. На второ място - с определение по НОХД № 3269/18 г. на ШРС на И. е наложено наказание пробация за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК извършено на 27.11.22017 г. Това наказание пробация, в неизтърпяната му част е заменено с определение по ЧНД № 223/19 г. на ШОС с наказание 33 дни лишаване от свобода. На трето – съобразно константната съдебна практика, счита се, че лицето е осъдено на лишаване от свобода за престъпление за което първоначално е наложено наказание пробация, макар и в производство по реда на чл. 451 от НПК. На четвърто място – съобразно разпоредбата на чл. 306 ал. 1 т. 3 изречение І от НПК, първоинстанционния съд след произнасяне на присъдата /съответно определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение/ се произнася и по въпроса налице ли са основанията на чл. 68 ал. 1 от НК и какво наказание следва да изтърпи подсъдимия.

Предвид изложеното, ШОС приема, че при постановяване на атакуваното в настоящото производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и са налице предпоставките на чл. 68 ал. 1 от НК, поради което определението е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

Въззивната инстанция не приема доводите на жалбоподателя за липса на родова подсъдност на Шуменския районен съд в конкретния случай. Според жалбоподателя след като приведеното в изпълнение наказание е наложено от окръжен съд, както и замененото наказание пробация с лишаване от свобода е постановено от окръжен съд, то и компетентен да се произнесе по реда на чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК - родовата подсъдност за произнасяне по въпроса за привеждане в изпълнение на наказанието по чл. 68 ал. 3 от НК бил окръжния съд. Разпоредбата на чл. 306 ал. 1 т. 3 изречение І от НПК урежда произнасяне на първоинстанционния съд, който е постановил присъдата /или определението да одобряване на споразумение/  по наличието на предпоставките на чл. 68 ал. 1 от НК. Следователно родово компетентен да се произнесе по предложението на ШРП за привеждане в изпълнение на наказанието по НОХД № 465/13 г. на ШОС е именно Шуменският районен съд, който е разгледал НОХД № 3269/18 г. като първа инстанция. В жалбата неправилно се въвеждат доводи, че съобразно разпоредбата на чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК родово компетентен е окръжния съд, който се произнася по наличието на предпоставките на чл. 68 ал. 3 от НПК, тъй като наказанието чието изпълнение се привежда било постановено от ШОС, а и наказанието пробация било заменено с лишаване от свобода също от ШОС. Действително, разпоредбата на чл. 306 ал. 1 т. 3 изречение ІІ от НПК предвижда, че първоинстанционния съд постановил условното наказание лишаване от свобода се произнася по приложението на чл. 68 от НК. Само, че тук законодателя изрично е посочил, че това произнасяне не е по ал. 1 на чл. 68 от НК, а ал. 3 която предвижда неизпълнение на пробационни мерки определени по реда на чл. 67 ал. 3 от НК от  условно осъдено лице. В случая с присъдата по НОХД № 465/13 г. на ШОС не са определени пробационни мерки по реда на чл. 67 ал. 3 от НК. Ето защо тези доводи в жалбата са неоснователни.

   Водим от горното съдът,

 

 

                 Р            Е            Ш             И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.08.2019 г. постановено по нохд № 3269/18 Г. по описа на ШРС.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                       Членове: 1.

 

 

                                                                             2.