Решение по дело №185/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.Образувано е по жалба на И.Г.П. ***, понастоящем в Затвора **, против Решение №109 от 12.05.2023г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив.Спорът е изпратен за разглеждане по подсъдност на Административен съд Ямбол с Определение №650/30.06.2023г. на Административен съд Хасково.

С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалба вх.№94-00-3973/04.05.2023г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив, подадена от И.Г.П., ЕГН **********, срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№С230026-104-0000565/24.04.2023г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Хасково, като е прекратено образуваното производство.Посочва се, че незаконосъобразността на оспорения акт се състои в това, че по същество е направена оценка и опис на имот, който по смисъла на чл.213, ал.1, т.4 от ДОПК се явява несеквестируем.Длъжникът не е присъствал на описа поради това, че по същото време се е намирал в затвора, не е имал възможност своевременно да се консултира с адвокат относно начина, по който следва да упражни правата си.Имотът е с предназначение за дворно място, но към момента същият е затревен и единствено може да бъде използван като земеделска земя.Иска се отмяна на решението, имотът с площ 860кв.м. с пл.№117, кв.21 по кадастралния план на с.*, общ.Т., обл.Хасково да бъде обявен за несеквестируем и да бъдат спрени действията по публична продан.

С писмено становище директорът на ТД на НАП-Пловдив чрез юрисконсулт Надежда Запрянова излага аргументи за неоснователност на жалбата, като посочва, че с разпореждане на публичен изпълнител, на основание чл.235, ал.2 от ДОПК е определена окончателна оценка на недвижим имот-собственост на И.Г.П., в размер 4000лв..Съгласно императивната разпоредба на чл.235, ал.5 от ДОПК, разпореждането за това не подлежи на обжалване.Забраната се отнася както за обжалването по административен, така за обжалването по съдебен ред като това е в унисон с разпоредбата на чл.120 от Конституцията на Република България.Това е само подготвителен етап за провеждане на същинското изпълнение, което се състои в провеждането на търг и при успешно проведена тръжна процедура приключва с постановление за възлагане.С постановеното разпореждане не се засягат права и законни интереси на длъжника, поради което липсва правен интерес от обжалване.Иска се постановяване на решение за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение в размер 240лв., определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят П. се явява лично и счита, че НАП неправомерно се опитва да секвестира недвижима собственост, която се явява несеквестируема по смисъла на ГПК, т.е. тя е под 5 декара и се явява негова собственост, придобита с цел строителство на жилище и селскостопански насаждения – дръвчета. Неправомерността на действието на НАП е противоконституционно по смисъла на чл. 17 от Конституцията на Република България, съобразно който частната собственост е неприкосновена, представлява нарушение на гарантираните от чл. 17 от Всеобщата декларация на правата на човека – Резолюция № 217А-ІІІ на Организацията на обединените нации от Париж – 10.12.1948 г. и съответно чл. 17, ал. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 12.12.2007 г., която е част от законодателството на ЕС съобразно чл. 6 от Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 07.02.1992 г..Становище по съществото на спора е представено от процесуалния му представител адв.Н.Ш. ***-имотът е единствен за длъжника, отреден за жилищно застрояване, в същия е имало постройка-къща и попада в хипотезата на несеквестируемост съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК, алтернативно следва да бъде ценен като такъв по чл.213, ал.1, т.4 ДОПК. Моли жалбата да бъде уважена, процесният имот да бъде признат за несеквестируем и действията по опис и публична продан да бъдат отменени.

П. заявява, че становището на адв. Ш. е съгласувано с него и е запознат със същото.

Ответната страна Директора на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Е.Е.. Изразява становище, че публичните задължения на лицето са достатъчно големи, затова е преценено да се направи възбрана върху имота, който е притежание на жалбоподателя. В тази връзка е издадено решението след постъпилата жалба, с което е казано, че в случая за този имот са направили оценка, която е първоначално действие, няма още започнало принудително изпълнение. Органът е счел, че следва да остави жалбата без разглеждане, тъй като в случая още няма започнало принудително изпълнение спрямо този имот. Имат само направен един оглед, на който лицето не е присъствало. В тази връзка моли съдът да потвърди издаденото Решение от ТД на НАП - Пловдив с № 109/12.05.2023 г. като законосъобразно и мотивирано, както и да бъдат присъдени дължимите разноски в размер на 240 лева за тази инстанция.

П. възразява относно изложената теза от НАП, а именно че не се касае за предварителни действия, тъй като има съобщение за назначаване на търг, което е с дата 11.07.2023 г., и е получил преди една седмица.

Юрисконсулт Е. възразява, че за търга няма постъпили никакви оферти.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съобразно жалбата и уточненията към нея съдът е допуснал за разглеждане спора като такъв с предмет законосъобразността на Решение №109 от 12.05.2023г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив. Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от длъжник, оспорил акт на публичен изпълнител пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП, насочена е срещу решение на решаващия орган.

При преценката на законосъобразността му следва да се провери дали актът е издаден от компетентен орган и в предписаните от закона форма и съдържание, както и спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби. Съдът намира, че решението е издадено в предписаната от закона писмена форма с означение на фактическото и правното основание за издавеното му. Постановено е и от компетентен орган по смисъла на чл. 267 от ДОПК - директора на ТД на НАП – Пловдив. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на административния акт, като органът е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл.266, ал.1 ДОПК на обжалване подлежат действията на публичния изпълнител. Чл. 226, ал.1 ДОПК определя, че в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания.В тази връзка съдът взе предвид, че по делото не е спорно наличието на образувано изпълнително дело № 26080003764-2008/11.04.2008г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, образувано срещу И.Г.П. ЕГН **********. Приходната администрация представя справка за задължения на лицето към 12.09.2023г., които възлизат на стойност 18 472.65лв.(главница) и 2372.34лв(лихва). Не е спорно и обстоятелството, че П. е собственик на поземлен имот с площ 860кв.м. с планоснимачен номер 117, кв.21 по кадастралния план на с.*, община Т., обл.Хасково - по делото е наличен и нотариален акт за собственост №39 том 5, рег.№1018 дело 305 от 06.08.2012 г., регистриран в СВ-Т..

С Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № С230026-104-0000565/24.04.2023г., издадено от М.Т. - публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, на основание чл. 235, ал. 2 от ДОПК е определена окончателна оценка на недвижим имот - собственост на И.Г.П., в размер на 4 000 /четири хиляди/лева. П. е подал жалба срещу разпореждането с вх. № 94-00-3973/04.05.2023г. до директора на ТД на НАП-Пловдив с аргументи, че с този документ се цели конфискация на личната му частна собственост, имотът му е несеквестируем и действията на длъжностното лице публичен изпълнител са грубо нарушение на правото му на собственост. По жалбата е постановено решение, с което на основание чл.267, ал.2 т.6 от ДОПК органът е оставил същата без разглеждане.

Съдът счита решението на решаващия орган за съответно на приложимите разпоредби от ДОПК. Нормативното основание по чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК сочи, че решаващият орган се произнася с решение, с което може да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение.В случая, органът е бил сезиран с жалба срещу постановен акт по чл. 235, ал. 2 от ДОПК - окончателна оценка на описана вещ, която не подлежи на обжалване, по арг. от чл.235, ал.5 от ДОПК. Оценяването на вещта от публичния изпълнител е част от действията, предприемани в хода на принудителното изпълнение по реда на ДОПК.То няма самостоятелно правно значение, поради което и липсва правен интерес да бъде обжалвано. Следователно жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител е недопустима и законосъобразно решаващият орган е оставил тази жалба без разглеждане.

В становищата си до съда жалбоподателят и процесуалният му представител навеждат други доводи за незаконосъобразни действия в хода на принудителното изпълнение - за неправилно извършен опис и търг на собствения имот на П. в нарушение на правилата за несеквестируемост. С жалбата с вх. № 94-00-3973/04.05.2023г. решаващият орган не е бил сезиран за разглеждане незаконосъобразността на други актове и действия извън Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № С230026-104-0000565/24.04.2023г., издадено от М.Т. - публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, липсва произнесен акт на решаващия орган с подобно съдържание, поради което съдът дължи преценка за законосъобразност на обжалваното Решение №109 от 12.05.2023г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив единствено съобразно разпоредителната му част.

Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП-Пловдив, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ – в минимален размер от 100(сто) лева.

Водим от горното и на осн. чл.268, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.П., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора **, против Решение №109 от 12.05.2023г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив.

ОСЪЖДА И.Г.П. ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора **, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение размер от 100(сто) лева.

Решението е окончателно.

	Съдия:	/п/ не се чете