РЕШЕНИЕ
№ 54/18.4.2023 г.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - IV състав , в съдебно заседание на единадесети
април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА |
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА по административно дело № 23 / 2023
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Н.Д.П., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.Х.И.Х. ***, против ЗППАМ
№23-1679-000004/12.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Ямбол. Със заповедта на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, буква“б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, заради нарушение на
чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – на 11.01.2023г.
около 21.00ч. в гр.Ямбол на кръстовището на бул.“Крайречен“ и ул.“Г.Дражев“ като водач на МПС – * * с рег.№ ***** управлява
автомобила като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.Иска се отмяна на наложената ПАМ с основния
аргумент, че жалбоподателят е бил пътник в автомобила, който е бил управляван
от друго лице – Л.В.С. ***.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.Д.П. се
представлява от адв.Х.И.Х. ***, който поддържа жалбата.
Посочва, че принудителната мярка се обжалва за това, че неговият доверител е
управлявал на кръстовището на „Крайречен“ и ул. „Г.Д.“ процесния
автомобил. По делото са събрани противоречиви гласни доказателства, но в
тяхната съвкупност те се допълват в едно, че на това кръстовището, когато
автомобилът е спрян за проверка, водач е била Л.. Разстоянието между т.нар.
„Биков мост“ и това кръстовище, където е записано, че доверителят му е
управлявал автомобила, е малко и то се изминава за около 20 секунди. След като
автомобилът преминава светофара на „Биков мост“, веднага след него е
полицейският автомобил със светлинен сигнал и се движи зад него. Самите полицаи
заявявят, че не е имало нищо съмнително по време на
това спиране на автомобила. Искат се каскадьорски умения или от сферата на
илюзионистите, за да могат в движение, при спиращ автомобил да се сменят жената
и неговия доверител в разстояние на около 20 секунди и полицейският автомобил
да е след тях, което мисли, че не е възможно. Счита, че на посоченото място и
час, водач е била жената, за което свидетелстват и полицаите, когато са
подходили към автомобила, тя е била на шофьорското място. Представените снимки
по делото доказват, че когато е спрял автомобилът на посоченото място в ЗППАМ, П.
не е водач на автомобила.Иска съдът да отмени ПАМ, защото на мястото, посочено
в ПАМ, безспорно водачът е жената, а не жалбоподателят.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А., която моли съдът да
остави жалбата без уважение. Счита, че в хода на производството безспорно е
доказано, че по бул. „Крайречен“ в посока кръстовище с ул. “Г.Д.“, както е
посочено в самата заповед за ПАМ, водач е било лицето със светли дрехи, което
от показанията на свидетелите се установява, че е бил жалбоподателят. Правилно
е наложена принудителната административна мярка, извършени са всички необходими
действия по доказване на нарушението, с оглед на което моли съдът да потвърди
заповедта като правилна и законосъобразна и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в
14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, пред
местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя. Предвид това е допустима за
разглеждане.
С оспорената ЗППАМ №23-1679-000004/12.01.2023г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, на Н.Д.П., ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква“б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Мярката е обоснована със съставен АУАН №
GA787851/11.01.2023г. от полицай в ОДМВР-Ямбол за това, че на 11.01.2023г.
около 21.00ч. в гр.Ямбол на кръстовището на бул.“Крайречен“ и ул.“Г.Дражев“ като водач на МПС – * ** с рег.№ ***** управлява
автомобила като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Drugtest
5000 с инвентарен номер ARMC – 0066. Водачът заявява, че не е употребявал
наркотични вещества или техни аналози.На същия е издаден талон за медицинско
изследване с номер 144951.Водачът отказва да получи талона за медицинско
изследване и не изпълнява предписанието за химико - токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.Прието е, че е налице нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
По делото са приети като доказателства от
административната преписка по издаването на заповедта: Докладна записка с
рег.№1679р-1080/23г. от полицейския служител Й. Н.; АУАН №
GA787851/11.01.2023г., съставен от полицай в ОДМВР-Ямбол; талон за медицинско
изследване с номер 144951; справка за нарушител; заповед №326з-99/01.02.2022г.
на директора на ОДМВР Ямбол за оправомощаване на компетентни
длъжностни лица за издават заповеди за принудителни административни мерки;
ЗППАМ №23-1679-000004/12.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Ямбол.
Разпитани са свидетелите Й.Д.Н.(актосъставител)
и А.П.Е.(свидетел по акта), които дават безпротиворечиви
показания, че водач на автомобила на кръстовището на бул.“Крайречен“ и ул.“Г.Дражев“ в гр.Ямбол е бил мъж със светли дрехи и това е
жалбоподателят Н.П., който са видели и последвали с полицейския автомобил.
Изравнили се с автомобила и Н. подал сигнал за спиране със стоп палка, тогава
водач бил Н.П., отдясно стояла жена с тъмни дрехи. Автомобилът ускорил
движението и го последвали отзад. Автомобилът спрял преди следващото кръстовище
със светофар, – когато го приближили за проверка на мястото на водача била
жена, която твърдяла, че е управлявала, предполагат че П. и жената са си
разменили местата след като спряли, видели че си
наместват коланите.
По искане на жалбоподателя се разпита като свидетел Л.В.С.
- същата заявява, че тя е управлявала автомобила по бул.“Крайречен“, тъй като П.
няма шофьорска книжка.Забелязала светлинните сигнали на полицейския автомобил,
но в първия момент не разбрала, че е за тях, тъй като имало от 3-4 коли по
булеварда.Спряла на спирка преди следващия светофар, полицейският автомобил
спрял зад тях, полицай дошъл до колата и поискали документите й.Впоследствие
поискали лична карта на Н., искали да му правят тест за алкохол и наркотици,
защото твърдяли, че той е карал и са се разменили.
За изясняване на спорния въпрос по делото кой е бил
водачът на автомобила на кръстовището на бул.“Крайречен“ и ул.“Г.Дражев“, посочено в заповедта за ПАМ, съдът изиска от
община Ямбол предоставяне на информация за това съхраняват ли се записи от
камери на кръстовището между бул.“Крайречен“ и улица „Г.Д.“ и от кръстовището
между бул.“Крайречен“ и ул.“Русе“ на 11.01.2023 г. за времеви период от 20:30
часа до 21:30 часа. По делото е приобщен отговор от община Ямбол, че за искания
период няма съхранени записи. Предвид това, по искане на ответната страна по
делото се допусна до разпит друг свидетел А. М.Ф., служител в РУ – Ямбол, група
„Охрана на обществения ред“, който е извършил проверка по случая във връзка с
писмено възражение на П..Свидетелят Ф. дава показания за това, че пратил писмо
до кмета на община Ямбол за предоставяне на записите, находящи
се на две кръстовища на бул.“Крайречен“ – кръстовищата на „Ритейл
парк“ и на „Биков мост“. Същите му били предоставени в реално време за дата
11.01.2023 г., времето, което е въпросното, от 20.00 ч. до 23.00 ч. вечерта.
При преглед и анализ на записите установил на камера, находяща
се между кръстовище „Ритейл парк“ и „Биков мост“,
която е разположена на пешеходната пътека на самия булевард, че лек автомобил „*“,
светло сив на цвят, се управлява от водач със светли дрехи, а до него стои лице
с тъмни дрехи, което по-късно се потвърдило и в сведенията на колегите му,
които ясно са разпознали водача на автомобила, който бил Н.Д.П., като същият е
бил със светли дрехи. Поводът за проверката бил възражения на водача до сектор
„Пътна полиция“, че не е управлявал той автомобила за констатирани няколко
нарушенията – първо за неправоспособност и за отказ за алкохол и наркотици.
Свидетелят заявява, че на записа от кръстовището с „Биков мост“ ясно се вижда
как колегите му застават зад него, били са от другата страна на платното и го
виждат кой управлява.Сменят посоката на движението си, застават зад него,
включват светлинен и звуков сигнал и последват автомобила. Същият не спира, а
има място, автобусна спирка, удобна за спиране, преустановява своето движение
до „Ловен дом“, там спира преди кръстовището, предполага, че по време на
движението или непосредствено след спирането водачите са се сменили, защото на
камерата, която е разположена на кръстовището с „Ловен дом“, се вижда, че
лицето, което слиза при проверката, вече е с тъмни дрехи, а това, което е със
светли, стои от дясно. Предоставя на съда снимки, разпечатани от видеозаписите
на кръстовищата, които е прегледал.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира
жалбата за неоснователна.
Заповедта за ПАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая началник
сектор „Пътна полиция“ Ямбол е надлежно упълномощен съгласно представената по
делото №326з-99/01.02.2022г. на Директора на ОД на МВР Ямбол.
Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и
съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с
акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните
длъжностни лица по реда на ЗАНН. Спор няма между страните относно факта, че на
мястото на проверка Н.Д.П. е отказал тест с техническо средство и да получи
талон за химико - токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични и упойващи вещества. Тези факти се потвърждават от писмените
доказателства от административната преписка –АУАН № GA787851/11.01.2023г.,
съставен от полицай в ОДМВР-Ямбол и талон за медицинско изследване с номер
144951.
Жалбоподателят твърди, че не той е бил водач на
автомобила и това е била причината да откаже проверка за употреба на наркотични
вещества. В подкрепа на тази защитна теза свидетелски показания дава единствено
Л.В.С., която заявява, че е управлявала автомобила по бул.“Крайречен“ до
мястото, където спряла, след като забелязала светлините на полицейския
автомобил. Тези свидетелски показания съдът намира за изолирани и в
противоречие с останалите свидетелски показания по делото, събрани по искане на
ответната страна. Полицейските служители актосъставител
и свидетел по акта категорично заявяват, че при управлението на автомобила по
бул.“Крайречен“ водач е бил мъж със светли дрехи, до водача стои лице с тъмни
дрехи, и са ги видели при изравняване на двата автомобила, за да подадат сигнал
за спиране.Разпознават като лицето с тъмни дрехи и водач на автомобила Н.Д.П..Служителят,
прегледал записите от общински камери, потвърждава, че полицейските служители
са изравнили автомобила и са могли да видят водача, както и че на записите от
първата камера се вижда водач със светли дрехи, впоследствие при спрял
автомобил от мястото на водача излиза лице с тъмни дрехи. Съдът кредитира като
достоверни заради тяхната безпротиворечивост,
последователност и взаимовръзка показанията на свидетелите, сочени от ответната
страна.С оглед на това приема за установено по делото, че водач на процесния автомобил, управляван по бул.“Крайречен“ на
11.01.2023г. около 21.00ч., както е посочено в АУАН и в заповедта за ПАМ, е бил
жалбоподателят Н.Д.П.. Поради това си качество същият е подлежал на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.Като е отказал проверка,
правилно спрямо него е наложена мярката по чл.171, т.1, буква“б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Мотивиран от установеното съдът намира ЗППАМ
№23-1679-000004/12.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол
за постановена в съответствие с материалноправната
хипотеза на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.
В случая акт за нарушение е съставен по второто предложение на закона – отказ
на водач да бъде проверен за употреба на наркотични вещества Заповедта за ПАМ е
временна мярка с обезпечителен характер, с която се цели превенция с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата до провеждането на
административно-наказателното производство, започнало със съставения АУАН на
нарушителя.Именно с тази цел и мярката се налага на лицето, вписано като
нарушител в АУАН, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца.
В обобщение съдът приема, че са налице правопораждащите факти за издаване на ПАМ, поради което
жалбата на Н.Д.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Х.И.Х.
***, против ЗППАМ №23-1679-000004/12.01.2023г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Ямбол следва да се отхвърли като неоснователна. При този
изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на Областна дирекция на МВР Ямбол /като
юридическо лице, в структурата на което е включен сектор "Пътна
полиция"/ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер 100(сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.П., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.Х.И.Х. ***, против ЗППАМ
№23-1679-000004/12.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Ямбол.
ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН **********,***, да заплати на
Областна дирекция на МВР - Ямбол, сумата 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
|
Съдия: |
/п/ не се
чете |
|