Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 320/ 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Подадена е въззивна
жалба от „Долината на билките"
ЕООД- с. Кипилово, общ. Котел, обл. Сливен, представлявано от управителя А.
К. Б.
чрез адв. М.Н., против Решение № 779 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 633 от 2019 г. по описа на РС-Сливен, с което по предявените от Н.П.Р. искове против въззивника е обявена за
нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, арбитражна
клауза по чл. 18 от сключения между страните Договор за паричен заем от 16.12.2014 г. и дружеството е осъдено да заплати на Н.П.Р. на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 16 000 лв., представляваща неизпълнена част от
задължение за връщане на заемната сума по същия договор,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба 09.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдено
да заплати и сумата
от 6
149,01 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва, а е отхвърлен искът за разликата над 6 149,01 лв. до пълния
предявен размер от 6 164,01 лв. като неоснователен. В
жалбата се сочи, че решението на СлРС е недопустимо, поради наличие на
арбитражно споразумение между страните по делото и своевременно направено
възражение за това пред съда. С оглед на това споразумение държавният съд не
разполага с компетентност да разрешава спорове относно действителността на
арбитражна клауза и в случая да разгледа исковете, предявени пред него. Иска се
обезсилване на решението изцяло. Според въззивника решението е и неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на закона. Излагат се доводи, че изводът на съда за нищожност на
арбитражната клауза
поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД), мотивиран с разпоредби от Правилника на
Международния арбитражен съд при „Алианс за правно взаимодействие", е необоснован. Няма данни по делото за приетото от съда
обстоятелство- че възнаграждението на Председателя на
МАС при АПВ се формира от постъпилите такси и депозити за разноски по
арбитражни дела. Сочи се, че съгласно
Устава на МАС при АПВ, Правилника за неговото функциониране и Тарифата за
арбитражни дела, арбитражните такси и депозити формират възнагражденията на
арбитрите по конкретните дела, по които е заплатена дадена такса, и издръжката на Секретариата на МАС
при АПВ за осъществяване на цялостната деловодна дейност. Твърди се още, че председателят
на МАС не е в договорни отношения и не получава възнаграждение от съда, който е
създаден съгласно Устава на сдружение „Алианс за правно взаимодействие", и
който не
представлява самостоятелно юридическо лице. Председателят на МАС осъществява
правомощията си по силата на сключен между него и сдружението трудов договор и по решение на управителния
му орган, с което е избран, като
получава основно месечно трудово възнаграждение за сметка на сдружението, а не от
постъпилите арбитражни такси по дела.
Сочи се, че приетото от съда обстоятелство е
ирелевантно за валидността на клаузата, тъй като постъпила от ищеца арбитражна
такса означава развиване на арбитражно производство между страните, което от
своя страна отрича твърдяното противоречие на клаузата с принципа на
справедливостта и достъпа до правосъдие. Също е ирелевантно обстоятелството, къде постъпват сумите от
арбитражни дела и чий бюджет попълват (прието е от съда, че част от заплатените от ищеца такси и разноски ще
постъпят в общото домакинство на Председателя и неговата съпруга, представляваща ответното
дружество). В жалбата се сочи, че дължимостта на въпросните такси и техният размер не зависи от изхода на делото, а е
само и единствено предпоставка за неговото разглеждане. Да се приеме логиката
на съда в този случай, би означавало общият съд също да не може да осъществява
дейността си по правораздаване, тъй като съгласно чл. 361 от Закона за
съдебната власт, бюджетът на съдебната власт, в т.ч. и на съдилищата, се
формира и от приходите от дейността им, т.е. от събраните държавни такси, а от него се изплащат и възнагражденията на магистратите. Според
въззивника доводите на съда за липса на процедура по
отвод на председателя
на МАС в това му качество, респ. за бездействие от негова страна във връзка с изпълнение на задължения,
които са само и единствено в неговите правомощия или при отказ от образуване на дело, не могат да обосноват нищожност на
арбитражното споразумение поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че освен председател, арбитражният
съд има назначен и заместник-председател, който разполага със същите правомощия. Въззивното дружество се позовава и на
съответствието на предвидената арбитражна процедура с
тази на други арбитражни институции в Република България като АС при БТПП и АС
при БСК, както и с тази на Международния арибитражен съд при Международната
търговска камара в Париж. Излагат се
доводи и че хипотетичното бездействие/отказ от
образуване на дело, би следвало да открие възможността на ищеца да предяви
претенцията си по общия ред, а държавният съд да разгледа делото дори при
своевременно направено възражение на ответника за неподсъдност на спора поради
наличие на арбитражна клауза, тъй като в този случай арбитражната процедура би
била вече изчерпана и невъзможна, вместо арбитражната клауза да бъде обявявана за нищожна. Според жалбата, посочените
от съда „пропуски" в Правилника не могат и не следва да обосновават извод
за нарушаване принципа за достъп до правосъдие, а оттам и за нищожност на процесната
арбитражна клауза като накърняваща добрите нрави. Сочи се, че невъзможността арбитражният съд да препрати делото на
държавния произтича от принципа на диспозитивното
начало в процеса, от обусловената от свободата на договаряне между страните компетентност на арбитража, на когото са избрали да
възложат такава за разрешаването на евентуален имуществен спор между тях, а арбитражът не е страна по договора им и
не може да излезе извън рамките на договореното.
Искането е за обезсилване на
решението изцяло и прекратяване на производството по делото, евентуално за
отмяна на решението (и в отхвърлителната му част) и отхвърляне на исковете.
Въззиваемият, чрез представителя си
адв. М. К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и
заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Счита
доводите в жалбата за неоснователни, тъй като съдът правилно е разгледал и
уважил исковете като допустими. Сочи се, че по въпроса за допустимостта е
налице произнасяне на ЯОС по в.ч.гр.д. № 11/2019 г., като в своя акт съдът е
обосновал подробно извода си за допустимост с практиката на ВКС. Освен това не
е предявен иск пред арбитражния съд, за да е налице пречка за развитието на
настоящото исково производство. Излагат се и доводи относно значението на самия
факт, че председател на МАС е съпруг на управителя на ответното дружество като
обосноваващ нищожност на арбитражната клауза. Сочи се, че възможността процесът
да бъде опорочен от съществуващите роднински връзки се подкрепя най-вече от
липсата на възможност за обжалване на решенията на арбитражния съд. Сочи, че
фактът на получаване на възнаграждението по сключен между Иван Димов и
сдружение „АПВ“ трудов договор за сметка на последното не променя изводите за
накърняване на добрите нрави. В отговора се изтъква и „неистовото желание“ на
въззивника спорът да бъде разрешен от арбитражен съд, като същевременно в
жалбата не са изложени никакви доводи относно дължимостта на заетата сума и
решението в тази му част, нито сумата е заплатена до момента.
В с.з. въззивникът не изпраща
представител. С писмена молба чрез процесуалния си представител адв.Н. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не се явява и не
изпраща представител. С писмена молба чрез пълномощника си пледира за отхвърляне
на жалбата и потвърждаване на решението на СлРС, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Н.П.Р.
*** против "Долината на билките" ЕООД -с.Кипилово за обявяване за нищожна
поради накърняване на добрите нрави на арбитражна клауза по чл. 18 от сключения
между страните Договор за паричен
заем от 16.12.2014 г. за
сумата
от 30 000 лв. и съединени искове за
връщане на неизплатената част от нея в размер на 16 000 лв. и за заплащане на
договорна възнаградителна лихва в размер на 6 164,01 лв.. Нищожността на арбитражната клауза
ищецът е обосновал с обстоятелството, че председател на посочения в
арбитражната клауза Международен абритражен съд при "Алианс за правно
взаимодействие", е съпругът на управителя на ответното дружество. Счел е, че с включването на тази арбитражна клауза от ответното дружество се накърняват принципите на добрите
нрави, тъй като тя
лишава ищеца от правото да получи безпристрастен и справедлив процес. Счита, че разрешаването на евентуален
спор пред този арбитражен съд ще бъде опорочено, имайки предвид и невъзможността решенията на
арбитражния съд да бъдат обжалвани, съгласно чл.45, ал.8 от Правилника на
Международния арбитражен съд при "Алианс за правно взаимодействие". Намира и че е нарушено правото му на защита по
чл. 56 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ. Налице
е злоупотреба с право от ответника, тъй като клаузата го поставя в по- благоприятно положение от това на
ищеца. Последният
твърди във връзка с останалите си претенции, че ответникът се е задължил да върне заетата сума в срок от 40 дни от постъпването й по банковата му сметка, тоест до
27.01.2015 г., но е
изпълнил частично задължението си. Претенцията
за лихва е основана на чл.
4 от договора, с който е била
уговорена лихва в размер на законната такава, дължима за период от постъпване
на заемната сума по сметката на заемателя до окончателното й връщане.
Ответникът е основал възраженията си
освен на недопустимост
на предявените искове, с оспорване на компетентността на съда за разрешаване на
спора, предвид уговорената в договора арбитражна клауза, и на неоснователност
на исковете, тъй като арбитражната клауза в договора не накърнява добрите
нрави, не е в противоречие с основните принципи за справедливост и
добросъвестност. Сочи, че арбитрите в МАС не са служители на съда, те са независими
и висококвалифицирани юристи с безупречна репутация. Основателността на искове е
оспорил в отговора на исковата молба и с доводи за тяхната недоказаност, вкл.
на факта, че председателят на МАС и управителя на ответното дружество са
съпрузи. В хода на делото пред районния съд ответникът е поддържал, че ищецът е
бил наясно с последното обстоятелство предвид познанството му с лицата.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
Не се спори между страните,
че са сключили Договор за паричен заем от 16.12.2014 г.
с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. съдържащ оспорената арбитражна
клауза в чл. 18 - че всички
спорове, породени от споразумението или отнасящи се до него, ще бъдат
разрешавани от Международния Арбитражен съд при Алианс за правно
взаимодействие, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни
споразумения.
Не е спорно, че председател на
Международния Арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие е И. И. Д.
Видно от Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца от 19.04.2019 г. на
Общ.Сливен той е съпруг на управителя на ответното дружество - А. К. Б.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника на
Международния Арбитражен съд при сдружение „Алианс за правно
взаимодействие", председателят на МАС образува делото и разпорежда
изпращане на исковата молба с приложенията й на ответника, както и листата на
арбитрите. В чл. 16, ал. 3 е уредено, че по молба на ответника посочените
срокове могат да бъдат удължени от Председателя на МАС, при наличие на
основателни причини за това. Според чл. 22, ал. 3, ако ищецът или ответникът не
посочат арбитър или арбитрите не изберат председателя на решаващия орган,
Председателят на МАС назначава от листата на арбитрите арбитъра или
председателя в седемдневен срок, като решението на Председателя е окончателно.
Съгласно чл. 23 ако страните не могат да постигнат съгласие за избора на
арбитър, арбитърът се назначава от Председателя на МАС. В чл. 25 и 26 е уреден
отводът на арбитър и процедурата по отвода.
Вещото лице по счетоводната експертиза
сочи, че размерът на
договорната лихва по чл. 4, ал. 1 от договора за заем, дължима от момента на
постъпване на заемната сума по сметка на заемателя до датата на подаване на
исковата молба, при отчитане на извършените частични плащания, е в размер на 6
149,01 лв. По делото са били представени банкови отчети по сметка на „ПИБ“ АД
за извършените от дружеството частични плащания.
Справката от НАП за сключени трудови
договори от сдружение „Алианс за правно взаимодействие", че И. Д. има
трудов договор с последния, е неотносимо доказателство, тъй като не установява
правнорелевантни факти по спора.
СлРС е дал правна
квалификация на исковете – първият по чл.
26, ал. 1 ЗЗД -за обявяване за нищожна поради накърняване на добрите нрави на
арбитражна клауза, по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД -за връщане на
неизплатената част от заетата по договора сума в размер на 16 000 лв. и по чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на договорна възнаградителна
лихва в размер на 6 164,01 лв. Уважил е иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е
приел, че арбитражната клауза е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, а именно на общите принципи на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на
достъп на гражданите до правосъдие. Приел е, че противоречи на принципите на
справедливостта и добросъвестността обстоятелството, че от заплатените от ищеца
такси и разноски се издържа функционирането на МАС при АПВ, тоест се формира и
възнаграждението на Председателя на МАС, което предвид обстоятелството, че е
съпруг на управителя на ответното дружество, означава че част от заплатените от
ищеца такси и разноски пред МАС ще постъпят в общото домакинство на
семейството.Счел е още, че са налице редица правомощия в арбитражното производство,
които се осъществяват единствено от Председателя на МАС, а процедура по отвода
му не съществува. Съдът е изтъкнал правомощията му по чл. 16, ал. 1 от
Правилника, по чл. 16, ал. 3 по чл. 22, ал. 3, чл. 23. Посочил е, че при отвод
на всички арбитри, включени в листата на МАС, в Правилника на съда и в ЗМТА не
е разписана процедура по изпращане на делото за разглеждане в друг арбитражен
или граждански съд. Така арбитражната клауза накърнява правния принцип на
достъп на всеки гражданин до правосъдие, тъй като при отвод на всички арбитри
ще липсва възможност за разрешаване на спора между страните, липсват и уредени
правила за продължаване на арбитражното производство в случай, че председателят
откаже да образува арбитражно дело.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване по отношение на тази част от решението, с която исковете
са уважени. В частта му, с която искът за лихви е отхвърлен частично -за
разликата над 6 149,01 лв. до пълния предявен размер от 6 164,01 лв.- липсва правен интерес, тъй като претендираното
от ищеца субективно материално право за
отхвърлената част от сумата е отречено. Поради това жалбата е недопустима в
тази й част и следва същата да бъде оставена без разглеждане, а в допустимата
част- да бъде разгледана по същество.
Съдът намира жалбата в допустимата й
част за неоснователна по следните съображения:
СлРС е постановил валидно, допустимо
и правилно решение.
По допустимостта на производството ЯОС вече
се е произнесъл с Определение № 34 от 21.01.2019 г. по приложеното възз.гр.
дело № 11/2019 г., като е приел в съответствие
с цитираната практика на ВКС (Решение
№40/29.06.2017 г. по т.д. №2448/2015г., I
т.о., и Определение №224/30.05.2016г. по ч.т.д. № 481/2016г., I т.о.),
че арбитражната клауза може да бъде предмет на защита по предявен по общия ред
пред държавния съд иск за установяване на нищожността й, а произнасянето на
сезирания съд по валидността на арбитражната клауза има отношение към
допустимостта на производството по спорното материално правоотношение, т.е.
обуславя произнасянето по допустимостта на другите искове. ЯОС се е позовал на разпоредбите на чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.19, ал.1
ЗМТА, че произнасянето по действителността, съответно недействителността на
сключено арбитражно споразумение, е в компетентността и на съда, и на
арбитражния съд, и ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно,
изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото пред него не се
прекратява по заявено възражение за неподсъдност (чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА).
Настоящият състав счита, че не е налице
основание да променя изложеното становище по допустимостта на производството и
доводите на въззивника, изложени в жалбата, са неоснователни.
По основателността на исковете счита, че
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод относно нищожността на
оспорената арбитражна клауза.
Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора (и
процесуалния договор, какъвто е арбитражният), доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави.
Съдът напълно
споделя цитираното в обжалваното решение становище относно понятието „добри
нрави“, залегнало в трайната съдебна практика. Същото е застъпено и в
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, във
връзка с клауза за неустойка -че добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Съдът се е позовал конкретно на принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В съдебната практика е прието още, че противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални норми на обществения живот от гледна точка на които
морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни последици.
В настоящия
случай ищецът е основал иска си на факта, че управителят на
дружеството-заемател и председателят на арбитражния съд са съпрузи. Този факт е
безспорно установен по делото и пряко касае валидността на арбитражната клауза.
С нея е посочен арбитражен съд, който изначално не може да се счита за
безпристрастен. Семейната връзка между двама души изрично е обявена от
българските процесуални закони за изключваща безпристрастността, като са
уредени правни норми за задължителен отвод на съдиите на това основание (напр.
чл.22 ал.1 т.2 от ГПК). Тази връзка може да се приеме и за факт, пораждащ
основателно съмнение в безпристрастието на останалите съдии (арбитри) от
състава на съда, чийто председател е съпруг на страна или на неин законен
представител (по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК). Именно въз основа на това
обстоятелство по настоящото дело са направени множество отводи на съдиите от
КРС, СлРС и СлОС в качеството им на бивши колеги на председателя на МАС.
Следователно предоставянето с арбитражната клауза на изключителна компетентност
на един небезпристрастен съд накърнява принципите на добросъвестност и
справедливост в гражданските правоотношения, моралните правила на обществото. Съществено
е и значението на изтъкнатия в исковата молба факт, че решенията на арбитражния съд са необжалваеми съгласно чл.45, ал.8 от
Правилника на Международния арбитражен съд при "Алианс за правно
взаимодействие".
Отделен е
въпросът за правомощията на председателя на МАС, цитирани от СлРС, уредени в
правилника на съда, въз основа на които би могъл да влияе върху арбитражната
процедура. Те не са въведени в спорния предмет на делото от ищеца. Същото се
отнася и до възнаграждението му и връзката му с платените от ищеца по
арбитражно дело такси и разноски. Настоящият състав намира тези обстоятелства
за ирелевантни за спора и не ги обсъжда.
Тъй
като искът по чл. 26 ал.1 от ЗЗД е основателен, правилно е уважен. Въззивната жалба в тази й част като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Неоснователна е жалбата и в частта
за присъдените от районния съд главница и възнаградителна лихва. В тази й част
жалбата е бланкетна, като в нея не са посочени пороци на решението по исковете
с правно основание чл. 240 ал.1 и 2 от ЗЗД. Единствено се твърди, че решението
е неправилно и се иска отмяната му. Окръжният съд действа при условията на
ограничен въззив и не следи служебно за правилността на решението, освен при
неправилно приложение на императивни материалноправни норми, каквото нарушение
не е допуснато в настоящия случай. При това положение, с оглед липсата на
конкретни оплаквания, ЯОС счита за правилно решението на първата инстанция и в
частта относно уважения иск за сумата
от 16
000 лв.,
представляваща неизпълнена част от задължението за връщане на заетата сума, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба -09.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, и иска за сумата
от 6
149,01 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва.
С оглед на
изложеното решението на СлРС, с което исковете са уважени, следва да бъде
потвърдено.
Искането на въззиваемия за
присъждане на разноски на основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва да бъде уважено.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба от „Долината на билките"
ЕООД- с. Кипилово, общ. Котел, обл. Сливен, представлявано от управителя А.
К. Б.,
чрез адв. М.Н. в частта й против
Решение № 779 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 633 от 2019 г. по описа на
РС-Сливен в частта, с която е отхвърлен искът на Н.П.Р. против дружеството с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за договорна възнаградителна лихва за разликата над 6 149,01 лв. до
предявения размер от 6
164,01 лв. като неоснователен, и прекратява производството
по възз.гр. дело № 320/ 2019
г. на ЯОС в тази
му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 779 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 633 от 2019 г. по описа на РС-Сливен в останалата му част.
ОСЪЖДА „Долината на билките"
ЕООД- с. Кипилово, общ. Котел, обл. Сливен, ул.
„Хаджи Димитър" № 52,
ЕИК *********, представлявано от
управителя А. К. Б., да заплати на Н.П.Р. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 880 лв.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.