Решение по дело №205/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№.......................

 

Гр. София, 01.06.2021  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на единадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 205  по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Молителят А.2. ЕООД  твърди, че има публични задължения, по банков кредит и към други кредитори, които не може да погасява, тъй като притежаваните активи са на незначителна стойност, съпоставени с размера на задълженията, поради което дружеството е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молба на длъжника в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения, произтичащи от  и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания, или задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието при  спиране на плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца.

По отношение състоянието свръхзадълженост, което  е приложимо по отношение на капиталовите дружество, следва да се установи дали имуществото на длъжника е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, независимо от тяхната изискуемост.

 

От вписванията в търговския регистър  се установява, че дружеството –молител е учредено през 2004 г., като към датата на подаване на молбата за несъстоятелност е нефинансово предприятие - капиталово дружество с правноорганизационна форма еднолично акционерно дружество, като експертизата е установила, че декларираният пред данъчната администрация предмет на дейност е „производство на други изделия от дървен материал, производство на изделия от корк, слама и материали за плетене“ .

От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания, СДВР – Пътна полиция и НАП се установява, че молителят не притежава недвижим имоти, като има регистрирани като собствени 4 бр. МПС.  Установява се, че публичните задължения на дружеството към 15.02.2021  г. са на стойност 126255,99 лв., като за събирането им са наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител.

От служебно събраната информация се установява, че молителят не разполага с никакви налични парични средства.

Установява се, че най-ранните непогасени публични задължения са за ДДС за м. юни 2017 г. и са  с падеж 14.07.2017 г.

По делото се установява от служебно събраните доказателства и заключението на експертизата, че дружеството не разполага с дълготрайни активи, тъй като се е разпоредило през 2017 г. с недвижимите си имоти, а  считано от началото на 2021 г. е преустановило и  дейността си.

От заключението на счетоводната експертиза се установява, че съгласно балансовите данни за периода 2016 – 2019 г. основна част от активите на дружеството са краткосрочните активи – суровини и материали, продукция, вземания от клиенти, вземания към собственика, както и парични средства в брой. Същевременно вещото лице е установило, че суровините и материалите, които са почти неизменна величина, са отписани от актива като разход през 2020 г., поради което и приема да се касае за неизползваеми или неналични активи. Съществената част от вземанията на дружеството са към собственика по предоставени заеми, като са отписани през 2019 г. поради прихващане с задължение за изплащане на разпределена печалба.

Задълженията на дружеството през целия период включват задължения по договор за банков кредит, задължения към доставчици и публични задължения.От записванията  по балансите е видно, че задълженията по банковия кредит са намалени съществено, почти наполовина, през 2017 г., след което остатъкът е отчетен като краткосрочно задължение и след 2018 г. по него няма погасявания, а публичните задължения нарастват значително след 2017 г. За 2016 г и 2017 г. финансовият резултат на дружеството е положителна величина, след което дружеството генерира загуби.

По балансови данни коефициентите за обща  ликвидност за 2016,2017г. 2018 г. и 2019 г. значително надвишават единица, като съдът приема, че доколкото данните по баланса включват като елементи от краткосрочните активи вземания от собственика на значителна стойност, които са прихванати, както и суровини и материали, които са пренасяни през годините почти като константна величина, а впоследствие са отписани наведнъж като разход без да генерират приходи, то и не се касае са ликвидни краткотрайни активи, поради което и по отношение на коефициента за ликвидност следва да се възприеме вариантът от заключението с изключването им, в който случай през 2018 г- коефициентът на обща ликвидност е 0,20 , а през 2019 г. – 0,0788 и съответно сочи, че дружеството е било в невъзможност да погасява краткосрочните си задължения с наличните и ликвидни краткотрайни активи.

През 2020 г. всички показатели за ликвидност са нулева величина, като от началото 2021 г. е преустановило и дейността си, поради което съдът приема да се намира в състояние на неплатежоспособност, което състояние  е трайно и необратимо предвид размера на задълженията и преустановената дейност, поради което са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът приема, че неплатежоспособността е настъпила на 14.07.2017 г., която е най-ранната дата, на която се установява дружеството да е преустановило плащанията на публичните си задължения, към който момент се презумира състояние на неплатежоспособност, а събраните доказателства за финансовото състояние на дружеството не оборват тази презумпция.

По делото се установяват и твърденията на молителя за наличие на свръхзадълженост, тъй като притежаваните от дружеството активи не са достатъчно да покрият паричните му задължения, като това състояние е настъпило също през 2017 г., но след началната дата на неплатежоспобността - през декември месец, когато молителят се е разпоредил с притежаваните от него недвижими имоти.

По делото се установява, че ответникът няма никакво имущество, което да покрие началните разноски за възнаграждение на синдик и издирване и оценка на имуществото, като кредиторите и длъжника не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок /определение по чл.629б ТЗ/, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.

Водим от горното и на основание чл.632, ал.1ТЗ,  съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на А.2. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА– 14.07.2017 г.

            ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ,  по отношение на А.2. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 

            ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ А.2. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на А.2. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на А.2. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 

СПИРА производството по т.дело №205/2021 г. по описа на СГС, VI-21 състав.

ОСЪЖДА А.2. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***  да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 250 лв.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

            ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, както и в имотния регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

           СЪДИЯ: