№ 29429
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110146844 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
С Определение № 635/19.07.2023 г., постановено по гр. д. № 640/2023 г. по описа на
Районен съд – гр. Ловеч, IV състав, производството образувано по искова молба на „тс“
ЕАД против С. С. И. за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 356/2023 г. по описа на
Районен съд – гр. Ловеч, е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски районен
съд. Съдът приел, че специалната подсъдност по потребителски спорове е въведена в полза
и улеснение на потребителя, като в разглеждания случай предвид искането на ответника
делото да се разгледа по адреса му в гр. София, за който се претендират процесните
вземания, компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд.
Съдът намира, че не е надлежно сезиран, поради следните съображения:
Чрез правилата на местната подсъдност законът посочва пред кой измежду различните
районни или окръжни съдилища следва да бъде предявен искът. Това става чрез определяне
на различни връзки на делото с района на съответния съд, т.е. делото е местно подсъдно на
този районен или окръжен съд, с района на който то се намира в посочената от закона
връзка.
Твърденията в исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски спор,
свързан с качеството на ответника като страна по облигационно отношение с потребителски
характер по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между
страните (в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за качеството
потребител на едно физическо лице ( така Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.д. №
2502/2019 г. на ВКС, ІІ ТО). Преценката за това дали се касае за иск на или срещу
потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието
1
„потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие
в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит, §1, т. 41б, б. „а“ от Закона за енергетиката и др., както и
релевантните разпоредби в актовете на правото на Европейския съюз. Посоченото общо
определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в
транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо
правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и
икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с
търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се
припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което,
като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е
потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него
потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец
цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези
отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод,
че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият
правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в
какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е
породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по
него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство
специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата
и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели
в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от
Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски
регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-
ОСГТК).
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния, като според чл.119, ал. 3 ГПК за тази специална подсъдност съдът следи
служебно. От изложеното следва, че водещ критерий при определяне на подсъдността по чл.
2
113 ГПК е настоящият адрес на потребителя, като ирелевантно за извършването на преценка
кой е местнокомпетентния да разгледа спора съд е обстоятелството къде се намира имотът,
за който ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано, че
правилата за определяне на подсъдността по потребителски спорове не позволяват
извършването на индивидуална преценка за всеки отделен случай относно това кой е по –
„удобния“ за потребителя териториално съд, тъй като по презумпция това е съда по
настоящия адрес на лицето, който адрес съгласно легалната дефиниция дадена с чл. 94 от
Закона за гражданската регистрация е адресът, на който лицето живее.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да повдигне припирня за подсъдност,
която следва да се разреши в съответствие с правилата на чл. 122, изр. 2 ГПК от Софийски
градски съд.
Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд, за
определяне на компетентния съд за разглеждане на искова молба на „тс“ ЕАД против С. С.
И. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 356/2023 г. по описа на Районен съд – гр.
Ловеч
ДЕЛОТО да се изпрати незабавно на Софийски градски съд за произнасяне по спора
за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3