№ 15220
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110141453 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от етажните собственици от сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес], представлявани от
управителя на ЕС Б. И. срещу [фирма] кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 100
лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода
07.08.2018 г. – 01.07.2020 г. на покривното пространство – обща част на сградата в режим на
ЕС, равняващо се на притежаваните от етажните собственици 50,60 % идеални части от
общите части на сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и на
сумата от 1 756,81 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.07.2020 г. до
24.07.2023 г.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти във вход А от блок № 1,
намиращ се в [адрес]“ и представляващ многофамилна жилищна сграда с два входа – вход А
и вход Б, с обособени отделни етажни собствености. Заявяват, че притежават общо 50,60 %
идеални части от общите части на сградата. Поддържат, че от месец април 2002 г. до
настоящия момент и без съгласието на етажните собственици от вход А на жилищната
сграда ответното дружество [фирма] използва покривното пространство на блока,
представляващо обща част на сградата и обща собственост на всички собственици на
апартаменти в същата, чрез разполагане на мястото на своя базова станция върху площ от
общо 48 кв.м., от които 25 кв.м. за монтиране на контейнер, на две места по 9 кв.м. за
инсталиране на антени и 5 кв.м. за поставяне на кабелни скари. Ищците сочат, че вследствие
от действията на ответника търпят негативното влияние на радиационното и
електромагнитно поле от излъчвателя на базовата станция, както и неудобства, свързани с
посещения на изпращани от дружеството специалисти във връзка с поддръжката и
обслужване на съоръжението. Наред с това, били лишени от възможността да ползват
съсобствената им обща част, както за собствени нужди, така и за евентуално предоставяне
ползването й под наем на други субекти. Излагат, че на 13.09.2012 г. изпратили до ответника
нотариална покана, получена от адресата на 14.09.2012 г., с която същият бил поканен да
1
заплати на ищците обезщетение за времето, през което дружеството е използвало имота без
тяхно съгласие, както и за заплащане занапред на месечен наем при сключване на договор
между страните, а при липсата на такъв – по 450 лева месечно. Твърди се, че дружеството не
заплатило претендираните суми и не сключило договор за наем с ищците. По образувано по
искова молба на етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес] гражданско дело № 22366/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 32 състав е постановено Решение от 25.07.2014 г., с което ответникът е
осъден да заплати на ищците сумата от 8572,58 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на покривното пространство за периода от 14.09.2009 г. до
23.05.2013 г. Това решение е потвърдено с влязло в сила Решение № 686/02.02.2017 г. по гр.
дело № 18039/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-А въззивен състав. Ищците
твърдят, че ответното дружество продължило да ползва покривното пространство на
сградата без основание, което наложило да бъде предявен втори иск за осъждането му – този
път за сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за периода 07.08.2013 г. –
06.08.2018 г, който иск бил уважен с Решение № 170775/06.08.2020 г. по гр. дело №
52052/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48-ми състав, потвърдено с Решение
№ 262868/31.08.2022 г. по гр. дело № 14286/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО,
IV-Г въззивен състав и влязло в законна сила. Поддържат, че въпреки наличието на две
влезли в сила съдебни решения [фирма] продължило неоснователното ползване на
покривното пространство на сградата и към датата на подаване на исковата молба,
създавайки пречки на етажните собственици да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху него. Посочват, че изградената от ответника базова станция върху
покрива на жилищната сграда не е премахната, като след 01.07.2020 г. е станала собственост
на трето за спора лице - [фирма]. Ето защо, етажните собственици от сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес: [адрес] претендират присъждане на
процесното обезщетение в размер на сумата от 9 100 лева за неоснователно използване на
покривното пространство на сградата за периода от 07.08.2018 г. до 01.07.2020 г., равняващо
се на притежаваните от ищците 50,60 % идеални части от общите части на сградата, както и
на лихва за забава за периода от 25.07.2020 г. до 24.07.2023 г. в размер от 1 756,81 лева, както
и законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2023 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения се отправя искане
уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от ответника
[фирма], чрез пълномощника си юрк. Илиева, с който дружеството заявява, че признава
предявените искове, с които се претендира заплащане от ответника на сумата от 9 100 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на общи части на сградата и на
сумата от 1 756,81 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.07.2020 г. да
24.07.2023 г. Отправя искане, предвид направеното признание, с решението по делото да не
бъдат присъждани разноски на ищцовата страна, предвид и липсата на фактическа и правна
сложност на производството. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа предявената искова претенция и с оглед признанието на исковете,
направено от ответника с отговора на исковата молба, отправя искане за постановяване на
решение, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени, съобразно признанието
му, както и в полза на ищците да се присъдят сторените разноски, тъй като ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
С оглед становището на ищците и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно
определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе с решение
2
съобразно признанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на
кумулативно обективно съединяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично предвидени в чл.
55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване, насочен към
защита на права при настъпило разместване на имуществени блага при отсъствието на
признато от закона основание за това и съдържащ няколко основни елемента – обогатяване
на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването
и липсата на правно основание за последното.
При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има
установяване наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице, при което средството за защита на обеднелия е именно с
кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Безспорно този ред за защита намира приложение и
в случаите, при които собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го
ползва без основание за това.
Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието на връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е
причинно-следствена, тъй като законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е
следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти,
поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от
обща група факти – в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на
Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Определящо при
преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на
основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ГПК отговорността на
обогатилия се неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на лицето.
Следователно, при съобразяване с тези особености на общия фактически състав на
неоснователното обогатяване, като форма на извъндоговорен източник на облигационно
отношение, възникването в полза на ищците – етажни собственици от вход А на сграда в
режим на ЕС с адрес: [адрес]“ № 1, на процесното главно вземане за обезщетение е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване, а именно: 1).
обогатяване на ответното дружество, чрез използване през процесния период – посредством
разполагане на базова станция, контейнер с оборудване и кабелни скари и използването им,
в частта от покривното пространство на сградата в режим на етажна собственост, без
основание за това; 2). ищците да са собственици на съответните идеални части от общата
част на сградата; 3). обедняване на ищците вследствие от това обогатяване; 4). наличието на
връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за обогатяването на
ответното дружество.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да
установи съществуването на основание за обогатяването си.
По предявената акцесорна искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е
да докажат, пълно и главно, възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
3
размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да докаже,
че е погасило дълга на падежа, в случай, че твърди това.
С оглед изричното признание на исковете, направено от ответника с отговора на
исковата молба и липсата на проведено оспорване на изложените в исковата молба
фактически твърдения, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от
27.03.2024 г. и обявен за окончателен такъв, съдът е отделил подлежащите на доказване
факти по двете претенции като безспорни между страните – на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК.
Както вече се изясни, с отговора на исковата молба ответникът [фирма] признава
предявените искови претенции по основание и размер, като по изрично искане на ищците и
на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдебното дирене е прекратено и съдът е постановил, че ще
се произнесе с решение съобразно признанието.
По своята правна същност направеното признание на исковите претенции
представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу исковете, които счита за основателни и заявява, че твърденията на ищците отговарят
на действителното правно положение, в случая, че процесните вземания са действително
възникнали в правната сфера на ищците и срещу ответната страна на посоченото основание
и в твърдените размери. Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни,
респ. до отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.
Същевременно, релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на
чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от упълномощен
процесуален представител. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави,
предявените искове не са брачни, нито по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки
исковите претенции на това основание.
Предвид изложените съображения, основавайки решението си на така направеното
признание на исковете от ответната страна, съдът намира, че същите следва да бъдат
уважени.
За прецизност и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че
в случая признанието и съвпадащите твърдения на двете страни в процеса се подкрепят и от
данните по делото, сочещи за водено между същите страни предходно дело за присъждане
на обезщетение на същото правно основание, но за друг период. От приобщените по делото
заверени преписи от съдебни актове се установява, че с Решение № 170775/06.08.2020 г. по
гр. дело № 52052/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48-ми състав (влязло в
законна сила, като потвърдено от въззивната инстанция), [фирма] (понастоящем [фирма]) е
осъдено да преустанови неоснователните си действия по държане на частта от покривното
пространство на етажната собственост, като премахне изградената без съгласие на етажните
собственици конструкция, както и на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да им заплати
сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за ползване на покривното пространство
на етажната собственост за периода от 07.08.2013 г. до 06.08.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска - 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1706, 66 лева, представляваща мораторна лихва за периода
07.08.2015 г. – 07.08.2018 г. В мотивите на съдебния акт е прието за установено, че ищците,
като собственици на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в режим на ЕС,
притежават и идеални части от общите части на сградата, какъвто характер има и покривът,
като обща част по естеството си, без която е невъзможно съществуването на сградата.
Прието е и монтирането от ответника на телекомуникационно съоръжение върху покрива на
сградата на блок № 1 и за безспорно ползването от същия на процесните 48 кв.м. от
4
покривното пространство. Установено е, че ищците имат право на обезщетение (предвид
непротивопоставимостта им на сключен договор за наем с етажните собственици от вход Б
на сградата) за лишаването им от ползването на заетата от ответника част от покривното
пространство в размер, съответен на притежаваните от тях общи части на сградата – 50,60
%.
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, предвиждайки, че решението влиза в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В тази връзка съдът
съобрази и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 18 от Тълкувателно
решение № 1 от 4.01.2001 г. т. гр. дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, в които е прието, че
решението се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорното
материално право, въведено като предмет на делото, с основанието и петитума на иска, като
източникът на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението, отразяващ крайната
констатация на съда и обявяващ правните последици от възприетите фактически и правни
изводи.
В случая основанието на претенцията по чл. 59 ЗЗД е ползването от ответната страна –
без установено основание за това на съответната част от покривното пространство на
процесната сграда, за което в предходно водено между страните гражданско дело е прието за
установено, че представлява обща част по своето предназначение.
Наред с това, в настоящия процес [фирма] не оспорва продължаващото ползване и през
процесния период от 07.08.2018 г. до 01.07.2020 г. на тази обща част за етажната собственост
по описания начин – разполагане на мястото на своя базова станция върху площ от общо 48
кв.м., от които 25 кв.м. за монтиране на контейнер, на две места по 9 кв.м. за инсталиране на
антени и 5 кв.м. за поставяне на кабелни скари. По делото не твърди и не се установява и
наличието на конкретно правно основание за това ползване. Не е оспорен и размерът на
обезщетението, като възлизащ на сумата от 9 100 лева, както и на обезщетението за забава.
Ето защо, предявените искове, с оглед направеното признание, следва да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите претенции право на разноски
имат само ищците. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая не
намира приложение изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
предвиждаща присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато
същият признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. За да е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да са изпълнени и двете предпоставки,
визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая, съдът счита, че е налице
единствено втората предпоставка – признание на исковете, но не и първата такава, поради
което отговорността между страните за направените разноски следва да се разпредели
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, а не съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Изясни се, че предмет на главната искова претенция е вземане за парично обезщетение
за ползването без основание за това на покривното пространство – обща част на сградата в
режим на ЕС, равняващо се на притежаваните от ищците етажните собственици от вход А
50,60 % идеални части от общите части на сградата. Касае се за задължение без конкретно
установен срок, поради което изискуемостта му настъпва без да е необходима покана – с
факта на ползване на имота. По делото не се твърди и не се установява в рамките на
процесния период на ползване 07.08.2018 г. – 01.07.2020 г. от ответника да са изплатени
дължимите суми, респ. да са предприети действия в тази насока, които да не са приети от
ищцовата страна. Наред с това, материалите по делото сочат за изпратена нотариална покана
от ищците, чрез управителя им Л.Д. до [фирма] с искане за заплащане в 14-дневен срок на
5
наемна цена/обезщетение за ползване на общата част, в т.ч. и занапред – до премахване на
съоръжението. Ето защо, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая остава неприложима,
тъй като с извънпроцесуалното си поведение и конкретно ползване на съответната обща
част без основание и без заплащане на обезщетение ответното дружество е дало повод за
образуване на настоящото дело.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от
1814,27 лева, представляваща разноски по делото, от които 434,27 лева за внесена държавна
такса и 1380 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на
разхода за последното следва от извършване на разхода следва от отразеното в представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023г. (л. 116 от делото) плащане
на уговореното възнаграждение от 3000 лева в брой, в която част договорът има характера
на разписка, удостоверяваща получаването му - арг. т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Съдът намали размера на
последното до 1380 лева, намирайки за основателно възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 ГПК за неговата прекомерност. В тази връзка съдът съобрази от една страна предмета
на делото и цената на предявените искови претенции, липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обусловена от липсата на спор между страните по всички елементи от
фактическите състави на процесните вземания, а оттук и на допълнително събрани
доказателства, както и приключване на делото в рамките на едно открито съдебно заседание.
Съдът намира за неотносими към преценка на подлежащите на присъждане разноски по
делото, конкретно за адвокатско възнаграждение, сочените от пълномощника на ищцовата
страна предварително извършени действия по подготовка на исковата молба, осъществени
преди завеждане на делото и неговото водене, при липсата и на доказателства за това.
Следва да се отбележи и, че в договора от 05.05.2023 г. договореното възнаграждение е
именно за процесуалното представителство пред съда, изразяващо се в завеждане и водене
на делото. От друга страна, съдът съобрази, че така определеният размер на адвокатското
възнаграждение е малко над минималния такъв, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата
редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие) и възлизащ
на сумата от 1377,11 лева (опредЕ. според цената на исковите претенции претенция).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на ЕС Б. И. на основание чл.
59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9 100 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване от [фирма] през периода 07.08.2018 г. – 01.07.2020 г. на покривното
пространство – обща част на сградата в режим на ЕС, равняващо се на притежаваните от
етажните собственици от вход А 50,60 % идеални части от общите части на сградата, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и на сумата от 1 756,81 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 25.07.2020 г. до 24.07.2023 г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес], представлявани от управителя на ЕС Б. И., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1814,27 лева, представляваща сторени разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
6
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7