Р Е Ш Е Н И Е
№………………………..
/25.01.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на
секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2438
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Д.Е.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А.Х. ***
срещу Наказателно постановление № 514218 – F545100 от 27.05.2020 г., издадено от
Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 28.04.2020 г. в ТД
на НАП – гр. Варна, при извършена проверка, възложена с Резолюция №
032692001460323/ 16.04.2020 г. по подадено заявление за регистрация по ЗДДС с
вх. № ДДС 0000 – 0070961/ 15.04.2020 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се
установи, че дружеството е издало данъчен документ – фактура с №**********/
21.02.2020 г., с посочена в нея данъчна основа 10000 лева и начислен ДДС в
размер на 2000 лева, като съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са
регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 нямат
право да посочват данъка в издадените от тях фактури и известия към фактури,
като „Д.Е.Т.“ ЕООД като лице, което не е регистрирано по ЗДДС, към датата на
издаване на данъчен документ – 21.02.2020 г. е нарушило разпоредбата на чл.
113, ал. 9 от ЗДДС – нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 във вр. с чл.
113, ал. 9 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Дружеството
– жалбоподател „Д.Е.Т.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на
така изразената позиция. На първо място подчертава, че АУАН е съставен в
отсъствието на представител на санкционираното дружество, като навежда
твърдения, че процесния АУАН също така никога не е бил предявяван на
нарушителя. Посочва като порок в наказателното постановление обстоятелството,
че в обстоятелствената му част липсват данни за това кога е било регистрирано,
кога и по какъв начин е било дерегистрирано
дружеството по ЗДДС. Застъпва позиция, че дружеството не е било уведомено от ТД
на НАП – гр. Варна за това, че е било дерегистрирано
по служебен ред по ЗДДС, поради което и дружеството не е знаело, че към дата
21.02.2020 г. няма право да посочва размера на данъка в издаваните от него
фактури. Акцентира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“
от ЗАНН, доколкото не се твърди от страна на административно – наказващия
орган, да е настъпила някаква вреда за държавния бюджет. Поради гореизложените
съображения, дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД моли за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното на 04.11.2020 г. открито съдебно заседание в производството по НАХД
№ 2438 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, въззивното дружество не се
представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 03.11.2020
г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд писмени бележки,
изготвени от адв. А.Х. ***, в качеството му на процесуален представител на
въззивното дружество се изразява становище за поддържане на въззивната жалба и
се отправя молба за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното на 04.11.2020 г. открито съдебно заседание в производството по НАХД
№ 2438 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, въззиваемата
страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
ст. юрисконсулт Румяна Георгиева, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху факта, че нарушението
е категорично доказано и евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 28,
буква „а“ от ЗАНН ще доведе до неравностойно третиране на търговските субекти,
които честно и почтено изпълняват задълженията си към данъчните органи в
страната.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На
12.12.2019 г. бил съставен Акт № 030991903094428 за дерегистрация
по ЗДДС от инспектори по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, с който била
прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД.
Органите
по приходите приели, че Акт № 030991903094428 за дерегистрация
по ЗДДС бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на дата 04.02.2020 г.
На
21.02.2020 г. дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД издало фактура №**********/ 21.02.2020
г., с посочена в нея данъчна основа 10000 лева и начислен ДДС в размер на 2000
лева на дружеството „К.“ ЕООД.
На 15.04.2020
г. дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД депозирало заявление за нова регистрация по ЗДДС,
като въз основа на това заявление била извършена проверка от страна на св. Т.А.А. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна,
възложена й с Резолюция № 032692001460323/ 16.04.2020 г., като в хода на
проверката св. А. констатирала, че на 21.02.2020 г. дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД
е издало фактура №**********/
21.02.2020 г., с посочена в нея данъчна основа 10000 лева и начислен ДДС в
размер на 2000 лева на дружеството „К.“ ЕООД.
Приемайки,
че дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД към дата 21.02.2020 г. няма право да посочва
данъка в издадените от него фактури, доколкото
не е регистрирано по ЗДДС, св. А. приела, че с това свое поведение
дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.
183, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, поради което и на 05.05.2020
г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 27.05.2020 г. Директорът на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, наложил на въззивното дружество
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две
хиляди лева) за извършено нарушение на чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 9
от ЗДДС.
По отношение на доказателствата и от правна страна,
съдът намира за установено следното:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. Т.А.А.,
показанията на св. М.А.Ч., фактура №**********/ 21.02.2020 г., издадена от
дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД, Акт за дерегистрация по
ЗДДС от 12.12.2019 г., съставен от инспектори по приходите в ТД на НАП – гр.
Варна; Протокол от 08.01.2020 г. и Протокол от 17.01.2020 г., изготвени от св. Ч.;
Съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК, адресирано до дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД;
Договор за удостоверителни услуги от 02.01.2020 г., сключен между „Борика“ АД и
дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД.
Според
съда не е необходим някакъв детайлен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства, доколкото на практика липсва спор между страните по отношение
фактическата обстановка.
Факт
е, че на 21.02.2020 г. дружеството „Д.Е.Т.“ ЕООД е издало фактура №**********/
21.02.2020 г., с посочена в нея данъчна основа 10000 лева и начислен ДДС в
размер на 2000 лева на дружеството „К.“ ЕООД, като самата фактура е приложена
към кориците на административно – наказателната преписка.
В
случая спорният момент се изразява в това дали е била изпълнена процедурата по дерегистрация и по – скоро дали е било уведомено
дружеството за своето дерегистриране по ЗДДС по служебен ред.
Самото
дерегистриране по служебен ред се е извършило с акт за дерегистрация
по ЗДДС от 12.12.2019 г. Видно от този акт дерегистрацията
е поради наличие на обстоятелствата по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, като органите по
приходите приемат, че акта е бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 04.02.2020
год., която дата е и датата на настъпване на дерегистрацията
съобразно нормата на чл. 110, ал. 2 изр. последно от ЗДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се
извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член
на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа,
не е намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко две посещения през 7
дни. Съгласно ал. 2, обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за
всяко посещение на адреса за кореспонденция. Съгласно ал. 4 съобщението за
връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и
се публикува в Интернет пространството. Според ал. 5, заедно с поставяне на
съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и
електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай
че лицето не се яви до изтичането на 14 – дневен срок от поставянето на
съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята
за редовно връчен – чл. 32, ал. 6 от ДОПК.
Видно
от представените от страна на въззиваемата страна в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, не може да се установи
изпълнението на императивните изисквания по чл. 32, ал. 5 от ДОПК. Липсват
доказателства удостоверяващи изпращането на съобщение до въззивното дружество с
писмо с обратна разписка, Поради тази причина, според настоящия съд
административният орган не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 32 от ДОПК. Посочената норма урежда особен начин на връчване на книжата и документите,
изготвяни от органите на НАП, който се явява изключение от общоприетите правила
за лично и непосредствено връчване. Стриктното спазване на описаните процедури
е необходимо, за да се гарантира в максимална степен правото на защита на
ревизираното лице. Затова и законодателят е предвидил поредица от действия,
чрез които административните органи, следва да положат усилия за намирането на
лицето, на което трябва да се връчат съответните книжа. Граматическото
тълкуване на текста на чл. 32 от ДОПК налага извода, че неизпълнението на което
и да от посочените действия прави връчването нередовно. В тази смисъл са
решения № 12983/28.11.2008 г. по адм. д. № 7520/08 г., № 7659/24.06.2008 г. по
адм. д. № 4253/08 г., № 2073/16.02.2009 г. по адм. д № 12 507/08 г., № 12229 от
20.10.2010 г. по адм д. № 4812/2010 г., всички на
ВАС, I–во отделение. И след като процедурата по чл. 32 от ДОПК не е изпълнена,
то и акта за дерегистрация по ЗДДС не е бил връчен,
съответно въззивното дружество не е било дерегистрирано
по ЗДДС на 04.02.2020 г. и е нямало каквато и да било законова пречка да посочи
данък в издадената фактура. Нещо повече било е задължено да го стори и
нарушение на закона не е налице.
От
друга страна, дори и да се приеме, че актът за дерегистрация
е бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК и съответно нарушение от обективна
страна е налице, то доколкото липсват данни на дружеството – адресат на актът
за дерегистрация да са били връчвани книжа по повод
настъпилата дерегистрация, както и факта, че
визираната в наказателното постановление фактура е издадена в рамките на
няколко дни (малко повече от две седмици), след отбелязването за връчване по
реда на чл. 32 от ДОПК на 04.02.2020 г., то нарушението изцяло попада в обхвата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Целта на законодателят е
да санкционира неизправните данъчни субекти, които нарушават законовите
разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. В случая с оглед липсата на данни
за информираност на данъчния субект за служебната му дерегистрация,
за издадения акт за дерегистрация към момента на
издаване на процесната фактура, не може да се направи извод за злоупотреба от
страна на търговеца.
За
пълнота на мотивите следва да се подчертае, че съдът намира за неоснователни останалите
възражения на въззивното дружество, а именно, че в случая АУАН не е бил
предявен на представител на дружеството, както и, че не е било изпратено
съобщение за акта за дерегистрация и на ел. адрес на
въззивното дружество който бил известен на органите по приходите. Напротив –
съставения от св. А. АУАН е бил връчен лично на управителя на дружеството 05.05.2020 г. Действително въззивното
дружество е разполагало с ел. подпис и е подавало декларации по ЗДДС по ел.
път, които са били получавани от органите по приходите. Доколкото обаче този
ел. адрес не е бил изрично посочен от въззивника като такъв за получаване на
кореспонденция и този факт не е спорен между страните, то неизпращането на електронно
съобщение в случая само по себе си не опорочава процедурата по чл. 32 от ДОПК.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че следва Наказателно постановление №
514218 – F545100 от 27.05.2020 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“
в ТД на НАП – гр. Варна да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя
Наказателно постановление № 514218 – F545100 от 27.05.2020 г., издадено от
Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на „Д.Е.Т.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева за това, че на 28.04.2020 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена
проверка, възложена с Резолюция № 032692001460323/ 16.04.2020 г. по подадено
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС 0000 – 0070961/ 15.04.2020 г., на
основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се установи, че дружеството е издало данъчен
документ – фактура с №**********/ 21.02.2020 г., с посочена в нея данъчна
основа 10000 лева и начислен ДДС в размер на 2000 лева, като съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, данъчно задължените лица, които не са
регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2,
чл. 99 и чл. 100, ал. 2 нямат право да посочват данъка в издадените от тях
фактури и известия към фактури, като „Д.Е.Т.“ ЕООД като лице, което не е
регистрирано по ЗДДС, към датата на издаване на данъчен документ – 21.02.2020
г. е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС – нарушение на
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 9 от Закона за данъка
върху добавената стойност.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: