МОТИВИ
По нчхд № 75.2017г. по описа на Районен съд – Асеновград
Съдът е сезиран с частна тъжба от частния тъжител К.И.С.
срещу подсъдимия Г.Д.Т., ЕГН – **********, за извършено престъпление по чл. 148
ал.2 вр.ал.1 т.3 вр.чл. 147
ал.1 от НК.
По същество:
Повереника на частния тъжител – адвокат М., пледира за признаване
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд с частната тъжба и за налагане на справедливо наказание при утежняващи
отговорността обстоятелства.Пледира за уважаване на гражданския иск в пълен
размер и за присъждане на направени по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия Т. – адвокат Е.В.,
пледира за признаване на подсъдимия Т. за невинен в извършване на
престъплението, по което е предаден на съд поради липса на умисъл за неговото
извършване и за отхвърляне на предявения с частната тъжба граждански иск, като
неоснователен.
По фактите:
Подсъдимият Т. е реабилитиран по право относно осъжданията
си на основание чл. 86 ал.1т.1 и чл.88а ал.1 от НК, поради което и към датата
на извършване на престъплението се води неосъждан.
Характеристичните му данни не са добри.
Частният тъжител К.С. работи като полицай в РУ на МВР-
Асеновград. От приложената по делото кадрова справка за него е видно, че същият
е на работа в МВР от 29.04.2008г, като последователно е преминал през различни
длъжности в полицейските служби. По време на службата си е награждаван с
„Обявяване на благодарност“ с три дни отпуск от Директор ОДМВР през 2011г. с
„Писмена похвала“ от Началник РУ през 2011г. и с „Писмена похвала“ от ВПД
Началник РУ през 2016г. Няма наложени дисциплинарни наказания. Същият е
награждаван с тази награда три пъти.
Свидетелят Б.Т. ***,
на 31.07.2016г. около 14,00 часа, във връзка с разбит имот в село Бачково.
Същият ден, около 23,00 часа полицейските служители С. и К.
***, където подсъдимият Г.Т. се тъжил,
че му била извършена кражба на имота. Последният се държал изключително
арогантно с полицейските служители, при което те докладвали случая на дежурен
ОДЧ в РУ на МВР- Асеновград, който им разпоредил да се прибират, тъй като подсъдимият
им отказал съдействие за извършване на проверката. Още прибирайки се в град Асеновград,
тъжителят С. и колегата му К. били изпратени
от дежурен ОДЧ при РУ на МВР – Асеновград, на друг скандал на улица „Поп
М.“ № 20, където живее свидетелят Б.Т., във връзка със скандал с участието на
последния. При излизане за разговор с полицейските служители същите установили,
че е видимо в нетрезво състояние, при което в тяхно присъствие започнал да се
разправя с комшиите. Това наложило неговото отвеждане в полицейското управление
от страна на частния тъжител С. и колегата му К.. В това време, подсъдимият Г.Т. вече бил в
районното управление, в стая № 1 , където бил отведен от полицейския служител –
свидетеля Р.М., където писал жалба във връзка с разбитият му имот в село
Бачково. На пост 1 в РУП на МВР- Асеновград, била свидетелката Р.Т.К., която
осигурявала пропусквателния режим в сградата, а дежурен
по управление бил Диян Узунов. В момент, в който подсъдимият Г.Т. пишел
заявление, полицейските служители С. и К., ведно с полицейския служител Р.М.
вкарали свидетеля Б.Т. също за снемане на обяснения в съседната стая на стая №
1, като за достигане на тази стая те, ведно със свидетеля Б.Т., преминали през
стая № 1. Минавайки покрай подсъдимия Г.Т.,
последният започнал да вика към полицейския служител С. „Защо го биеш?“ „Не бутайте човека. С., не го
удряй“. След оставянето на подсъдимия Т. в полицейското управление, частният
тъжител С. и колегата му К. веднага били изпратени от дежурен ОДЧ по друг
сигнал за скандал, като оставили свидетеля Б.Т. да пише обяснения. През цялото
време, през което частният тъжител К.С. е въвеждал свидетеля Б.Т. в полицейското управление, той
е бил в присъствието на колегите си полицаи- Р.М., К., Р.К. и З., като нито
един от тях не е видял същият да нанася каквито и да е удари върху свидетеля Б.Т..Такива
не са нанасяни от никого на свидетеля Б.Т..
По –късно същата вечер, полицейските служители С. и К.
съставили акт за установяване на административно нарушение на подсъдимия Г.Т.,
за нарушение по ЗДвП относно управление на МПС под въздействието на алкохол и
бидейки неправоспособен.
На 01.08.2016г. подсъдимият Г.Т. подал заявление вх. №
239000-11733 от 01.08.2016г., в което сочи за нанесен побой на гражданин в
сградата на РУ на МВР – Асеновград, около 2,13 часа от страна на полицейски
служители, чрез удар в бъбреците.
Във връзка с така подаденото заявление, със Заповед №
239з-529 от 31.08.2016г. на Началника на
РУ на МВР- Асеновград е разпоредено извършване на
проверка за установяване на извършителя и за изясняване на постъпилите данни за
извършено дисциплинарно нарушение, възложена за извършване на старши инспектор Х.П.
и на полицейските служители Г. Мавренчев и М.И., във
връзка с постъпило Заявление с рег. № 239000-11733 от 01.08.2016г. от
подсъдимия Т..
В хода на проверката с дата 19.08.2016г. подсъдимият Т. е
депозирал писмени обяснения до началника на РУ на МВР- Асеновград, в които
изрично посочва частният тъжител С. като полицейски служител, който е нанесъл
побой на гражданин в полицейското управление на РУ на МВР- Асеновград,
нанасяйки му удар в бъбреците.
Проверката е извършена и е изготвена справка рег. №
239р-22179 от 25.10.2016г., която заключава, че полицейските служители са
изпълнили служебните си задължения съгласно изискванията и не са превишили
правата си. Не се е потвърдило по категоричен и безспорен начин, че полицай К.С.
е ударил в бъбреците лицето Б.Т.. Същата е приключила с мнение, че няма
извършено нарушение от страна на полицай К.С., както и че няма данни
полицейският служител С. да е извършил нарушение при изпълнение на служебните
си задължения и няма основание да бъде търсена дисциплинарна отговорност на
служителите, поради липса на данни за извършено нарушение.
Към август месец 2016г. частният тъжител К.С. е
заемал длъжността „Младши автоконтрольор“ II-I степен, група звено „Пътен контрол“, сектор „Охранителна
полиция“ в РУП УП в ОДМВР.
В резултат на така депозираните обяснения от страна на
подсъдимия Г.Т. и извършената въз основа на тях проверка, животът на частния
тъжител С. силно се променил. Същият започнал да изпитва завишено ниво на
тревожност, изпаднал в депресивни състояния, затворил се в себе си, престанал
да общува както преди с колегите си, започнал да вдига кръвно, при задаването
на най- обикновени въпроси започнал да избухва без повод, бил с непрекъснато
главоболие. Били му предписани лекарства.Свалил доста килограми от теглото си.
Нарушил се съня му, като след приключване на проверката, състоянието му малко
по малко се възстановило.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за
доказани от показанията на свидетелите Б.Т., Р.К., Д.З., Д.К., Х.П., М.И., М.С., които съдържат логични,
последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по
делото свидетелски показания, поради което и се кредитират от съда.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира
писмените доказателства по делото – справка за съдимост, характеристична
справка на подсъдимия,Заповед № 239з-529 от 31.08.2016г. на Началник на РУ на
МВР- Асеновград, справка за извършена проверка рег. № 239р-22179 от
25.10.2016г., кадрова справка за полицейски служител С., заповеди за присъждане на награди, писмо рег.
№ 239000-8454 от 06.06.2017г., извлечение от
регистъра на РУП- Асеновград, НП № 884
от 10.08.2016г., докладна записка от 09.11.2016г., АУАН № А -884 от 08.08.2016г., НП № 16-0239-001087 от 19.08.2016г., талон за медицинско изследване №
0018557, АУАН № 341250, докладна записка
от 01.10.2016г., информационна карта за дейността на наряда, типова длъжностна характеристика на
длъжността „младши автоконтрольор“, заявление вх. № 239000-11733 от 01.08.2016г.,
обяснения от Г.Т. вх. № 239000-16408 от 25.10.2016г.
От правна страна:
При така установените факти по делото, съдът намери, че
от правна страна, подсъдимият Г.Т. е осъществил състава на престъпление по чл.148,ал.1,т.3,вр.чл.147ал.1 от НК, тъй като на 19.08.2016г. в град
Асеновград, в писмено обяснение до началника на РУ на МВР- Асеновград с вх. №
239000-16408 от 19.08.2016г. е приписал на частния тъжител К.И.С. престъпление
по чл. 131 ал.1т.2 вр.чл. 130 ал.1 от НК, а именно,
за това, че същият на 31.07.2016г. около 02,13 часа като длъжностно лице, при и
по повод изпълнение на службата си е нанесъл побой на трето лице в сградата на
РУ на МВР- Асеновград, чрез удар в бъбреците, като престъплението е преписано
на длъжностно лице – младши автоконтрольор II-I степен, звено „Пътен контрол“, сектор „Охранителна
полиция“ в РУП „УП“ при ОД на МВР- Пловдив К.И.С., при и по повод изпълнение на
службата му, като така е осъществил състава на престъпление по чл. 148 ал.1т.3 вр.чл. 147 ал.1 от НК.
Престъплението е извършено на 19.08.2016г. предвид на
това, че в предходно депозираното от подсъдимия Г.Т. заявление от 01.08.2016г.
в което се сочи неправомерно поведение и нанесен побой върху гражданин от
полицейски служител, чрез удар в бъбреците, не е посочен като извършител
частният тъжител К.С.. Това е сторено от подсъдимия едва на 19.08.2017г. в
депозираните от него писмени обяснения до Началника на РУ на МВР- Асеновград,
във връзка със започналата проверка срещу частния тъжител К.С., поради което
именно на тази дата, съдът намери, че е реализиран състава на престъпление по
чл. 148 ал.1т.3 вр.чл. 147 ал.1 от НК.
Налице е качеството „длъжностно лице“ относно полицейския
служител К.С. съгласно чл. 93 т.1 б.“А“ от НК, предвид на това, че същият
изпълнява служба в държавно учреждение – РУ на МВР-
Асеновград, която е извън тази по материално изпълнение. Безспорно нему е
преписано извършване на престъпление –причиняване на лека телесна повреда чрез
разстройство на здравето на трето лице в качеството му на длъжностно лице при и
по повод на изпълнение на работата му и длъжността му – във връзка с
изпълняваната работа и по време на изпълняваната длъжност, поради което е
налице и квалифициращият признак по чл. 148 ал.1т.3 от НК. Приписаното на
частния тъжител престъпление е по чл. 131 ал.1т.2 вр.чл.
130 ал.1 от НК, предвид на това, че се сочи телесната повреда да е причинена от
него при и по повод изпълнение на службата му. С това съдът намери, че е налице
изпълнен фактически състав на престъплението по чл. 148 ал.1т.3 вр.чл. 147 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк
умисъл, при съзнавани обществено опасен характер и последици. Умисълът се
извежда от обстоятелството, че подсъдимият Т. е проявил изключително арогантно
отношение към полицейските служители С. и К. в нощта на 31.07.2017г., когато
същите са отишли на проверка във връзка с подаден от него сигнал за разбит имот
в село Бачково, като ги е нарекъл некомпетентни и е отказал да им съдейства.
След това при санкционирането му от страна на частния тъжител С. за управление
на МПС без правоспособност и след употреба на алкохол, чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, подсъдимият вече е имал едно
изградено негативно отношение, проявено към полицейския служител С. в
полицейското управление, което е изразил чрез поставените му въпроси, в
момента, в който С. е въвеждал свидетеля Б.Т. в стаята на полицията за
депозиране на обяснения, като е доказано, че това е извършено от частния
тъжител в присъствието на множество полицейски служители, които отричат
преписаните му от подсъдимия Г.Т. действия, които се отричат и от самия
свидетел Б.Т.. Умисълът е налице и относно квалифициращите обстоятелства по
делото .
С оглед на това съдът намери, че е налице фактология, която дава основание за правен извод за наличие
на умисъл при извършване на престъплението, поради което и съдът призна
подсъдимия Г.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148 ал.1т.3 вр.чл. 147 ал.1 от НК.
По отговорността:
За престъплението, за което подсъдимият Г.Т. бе признат
за виновен, предвиденото наказание е „Глоба“ от 3000 до 1000 лева и „обществено
порицание“. Подсъдимият Г.Т. не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а,ал.1 от НК. Съдът намери, че в
случая престъплението не е извършено спрямо орган на власт при и по повод
изпълнение на неговите функции, въпреки властническите правомощия на частния
тъжител К.С., с оглед на това, че депозираните обяснения от подсъдимия Г.Т., в
които същият на 19.08.2016г. преписва престъпление на частния тъжител, към
датата на довършване на деянието, не са депозирани – самите обяснения на
подсъдимия, чрез които се обективира състава на
квалифицираната клевета, не са депозирани във връзка при и по повод изпълнение
на службата на частния тъжител, макар и да касаят него действия в качеството му
на длъжностно лице. Така съдът прие, че макар и към 19.08.2016г. частният
тъжител К.С. да е бил на работа и да е орган на власт, самото депозиране на
обясненията от подсъдимия Т. не е свързано с качеството на частния тъжител при
и по повод изпълнение на властническите му правомощия, а е свързано с
упражняване на властническите правомощия на комисията, сформирана от полицейски
служители, за разследване поведението на частния тъжител, поради което и съдът
намери, че няма пречка за приложението на чл.78а ал.1 от НК, визирани в ал.7 на
този член, като отчете и обстоятелството, че от престъплението няма нанесени
имуществени щети.
Предвид на това, съдът освободи подсъдимия Г.Т. от
наказателна отговорност на основание чл. 78а ал.1 от НК и му наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1600 лева – хиляда и шестотин лева, платима в полза на държавата. Размерът на
административното наказание съдът определи при превес на утежняващи
отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни, арогантно предхождащо
поведение спрямо частния тъжител, както и отчете мотивите и подбудите за
извършване на престъплението – желание за саморазправа с органите на реда за
това, че подсъдимият е санкциониран по ЗДвП за сериозни нарушения.
С този размер административно наказание съдът намери, че
ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН за поправянето и превъзпитанието на
дееца и ще се възпрат други граждани от извършване на подобни престъпления.
По гражданския иск:
С оглед на това, че подсъдимият Г.Т. бе признат за
виновен в извършване на престъпление, съдът намери, че същият виновно е
осъществил граждански деликт, като е причинил
неимуществени вреди на частния тъжител, които следва да бъдат репарирани по
справедливост, като на основание чл. 52 вр.чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия Г.Т. да заплати на частния тъжител обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 – три хиляди лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 19.08.2016г.
до окончателното й изплащане. Налице е причинно – следствена връзка между
извършеното от подсъдимия Г.Т. престъпление, предвид на това, че настъпилите
негативни и тежки последици за живота му, до степен на промяна на същия, затрудения при общуването с хората и при изпълнение на
служебните му задължения, силно влошено физическо и психическо състояние,
траещо с месеци, сочат на едно тежко засягане на личността на частния тъжител с
множество социални, трудови и здравословни последици, чиято справедлива
репарация е в размера, поискан от него, а именно – 3000 лева.
По разноските:
Предвид на това, че подсъдимият Г.Т. бе признат за
виновен в извършване на престъпление, на основание чл. 190 ал.1 от НПК в негова
тежест съдът възложи направените по делото разноски от страна на частния
тъжител С. в размер на 600 лева – шестотин лева,
хонорар за повереник, като осъди подсъдимия Г.Т. да
заплати същите на частния тъжител.
Държавната такса върху уважения размер на гражданския иск
в размер на 4% или 120 лева, на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Г.Т., като
го осъди да заплати същите в полза на Районен съд- Асеновград.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: