Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 372 /13.06.2016 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и шести май две
хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Петър
Вунов гражданско дело номер 2695 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Стенор" ООД, чрез пълномощника му адв. Милена Славова от АК -
Пловдив, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу „Адванс 2002" ЕООД.
Ищецът твърди, че на 08.05.2015 г. в качеството си на наемодател сключил с ответника като наемател
договор № 307 за наем на строителен инвентар за
извършване на строително монтажни работи на обект „*********”в гр. *********. Към договора били подписани: Приложение
№ 1 /Спецификация/ от същата дата,
представляващо неразделна част от договора и Приемо-предавателен протокол от
15.05.2015 г., с който на лицето М.Т. - служител на наемателя
"Адванс 2002" ЕООД, бил предаден подробно описания в него
строителен инвентар. Съгласно чл. 5 от сключения договор срокът на наемане на строителния инвентар бил 30
календарни дни, считано от датата на подписване на приемо-предавателния
протокол към договора, а именно - 15.05.2015 г., като след изтичане на наемния период и при невръщане на
инвентара било уговорено, че срокът се считал за автоматично продължен до окончателното връщане на инвентара. Ответникът ползвал наетия инвентар в периода от 15.05.2015 г. до 11.10.2015 г., т.е. дължал 5 месечни наема, като до 13.08.2015 г. ползвал пълното оборудване, за което наемодателят
му издал следните фактури: № 2865 от 15.05.2015 г., № 2895 от 15.06.2015 г. и № 2928 от 14.07.2015 г., от които "Адванс 2002" ЕООД заплатило изцяло само
първата. През периода 13.08.2015 г. - 11.10.2015 г. наемателят ползвал само част от инвентара, за което му били издадени фактури № 2959 от 14.08.2015 г. и № 2993 от 14.09.2015 г. Общата стойност на всички месечни наеми била в размер на 4 206,15 лв. с ДДС, от която не била погасена
сума в размер на 2 913.82
лв. с ДДС. Сочи се и че след връщането на всички наети
елементи ищецът установил липсата на 7 бр. стойки за горен
парапет и на 16 бр. винт с ухо, поради което на основание чл. 6.9. от Общите
условия за отдаване под наем на „Стенор" ООД /ОУ/ наемателят следвало да му ги заплати по цени съгласно спецификацията, представляваша неразделна част от договора за наем, като в
тази връзка била издадена фактура № 3051
от 23.10.2015 г. на стойност 390.36 лв. с ДДС. Освен това на основание чл. 7.3 от ОУ ответникът дължал
на ищеца и неустойка в размер на 1 076.94
лв. без вкл. ДДС, представляваща стойността на един месечен наем. Въпреки многократните разговори и покани
от страна на „Стенор" ООД за доброволно уреждане на отношенията между страните гореописаните
задължения не били
погасени. Поради това ищецът депозирал заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд - Хасково, по което било образувано
ч. гр. д. № 2455/2015 г. и по което била издадена заповед за изпълнение за
процесните суми срещу ответника, но последният подал възражение срещу нея. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от 2 913,82
лв., представляваща неплатен
наем за периода 14.06.2015 г. - 11.10.2015 г. по договор за наем на строителен
инвентар № 307/08.05.2015 г.; 390,36 лв., представляваща обезщетение за вреди,
причинени при ползването на строителния инвентар, изразяващи се в стойността на
липсващи при връщането му 7 бр. стойки за горен парапет и на 16 бр. винт с ухо;
1,076.94 лв., представляваща дължима неустойка съгласно чл. 7.3 ОУ, ведно със законната лихва върху тях, считано от 05.11.2015 г., за които суми е издадена Заповед № 1284/06.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 2455/2015 г. на PC -Хасково. Претендират се и
направените разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете. Признава, че сключил с ищеца договор за наем № 307/08.05.2015 г., както и че получил описания в Приложение № 1 към договора строителен инвентар, като периодично извършвал плащания. Сочи, че било издадено кредитно известие № 2955/12.08.2015 г.
за сумата 434,76 лв. /част от претендираната главница/, която сума била недължима с оглед на предсрочно връщане на част от предоставения инвентар. Ответникът твърди и че за наличието на възникналото наемно правоотношение между страните по договора узнал едва след издаването на заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2455/2015 г. по описа на Хасковския районен съд, доколкото в представения договор за наем липсвал оригинален подпис от управителя и представляващ
„Адванс 2002" ЕООД, а единствено бил положен негов печатен
подпис и печат на дружеството. Поради това се счита, че доколкото договорът бил подписан от лице без представителна власт
и липсвали категорични данни, че извършените действия били потвърдени от управителя на
ответното дружество, не
следвало да се приеме за обвързваща декларацията в
договора относно това, че наемателят бил запознат и приемал цитираните ОУ. Като последица от този извод следвало, че предвидената в чл. 7.3 от ОУ неустойка била недължима поради липса на постигнато между страните по договора съгласие за
заплащането й в случай на неизпълнение на задължения. Предвид изложеното се моли да бъде отхвърлен искът по отношение на претендирана главница за
разликата от 2 869,42 лв. до 3 304,18 лв., както и искът за сумата от 1 076,94 лв., като се присъдят на ответника
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за наем №
307/08.05.2015 г., според който ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване
строителен инвентар съгласно Приложение №1 за извършване на
строително-монтажни работи на обект „*********”в гр. ********* срещу наемна
цена в размер на 1 076,94 лв. без
вкл. ДДС за 30 календарни дни. В чл. 5 е уговорено, че срокът на наемане на инвентара е 30 календарни дни, считано от датата на подписване на приемо-предавателния
протокол към договора, а след изтичане на наемния период и при
невръщане на инвентара, срокът се счита за автоматично продължен до
окончателното връщане на инвентара. В
края на договора е посочено и че с подписването му наемателят декларира неотменимо и безусловно, че е запознат
с общите условия и приема те да се прилагат в отношенията му с наемодателя.
В чл. 3.2
ОУ, съдържащи
се в ч. гр. д. № 2455/2015 г. по описа на РС-Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, е предвидено, че наемателят следва да заплаща авансово на наемодателя дължимите месечни наемни вноски. При установени липси на части от окомплектовката на инвентара или повредени такива, което ги прави
неизползваеми, същите се заплащат по цени съгласно спецификацията,
представляваща неразделна част от договора за наем – чл. 6.9, като съгласно чл. 7.3 при неплащане в пълен размер на която и да
е дължима сума по договора за наем, при неспазване срока за връщане на наетия инвентар и при настъпване на какъвто и е друг
случай на неизпълнение, наемателят дължи на наемодателя неустойка на ден в размер на 5% от стойност на
първоначално договорения месечен наем до деня на пълното и
окончателно погасяване на всички просрочени дължими суми или отстраняването на
случая на неизпълнение, но не повече от общата стойност на наема за един
базисен период.
По делото са представени и Приложение №1 към договор за наем № 307/08.05.2015 г., в което е описан представеният строителен инвентар по брой и продажна цена, както и протоколи за
неговото предаване и връщане.
По делото са представени и фактури № **********/
Фактура № **********/23.10.2015 г. на обща стойност 390,36 лв. с вкл. ДДС е издадена от ищеца като
доставчик на ответника за следните стоки - на 7 бр. стойки за горен парапет с единична цена 35,50 лв. и на 16 бр. винт с ухо с
единична цена 4,80 лв.
По делото са
представени и фактури №
**********/16.06.2014 г. на стойност 237,60 лв. за наем на телескопични подпори
за срок от 16.06.2014 г. до 15.07.2014 г. и № 00000002591/02.09.2014 г. на
стойност 182,88 лв. за наем на елементи за кофраж за срок от 01.09.2014 г. до 30.09.2014
г.
От
материалите по ч. гр. д. № 2455/2015 г. по описа на РС-Хасково се установява,
че въз основа на заявление с вх. № 22569/05.11.2015 г. в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение № 1284/06.11.2015 г. за сумата от
3 304,18 лв. главница по договор
за наем № 307/08.05.2015 г., 1 076,94 лв. – неустойка съгласно чл. 7.3 ОУ
към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 87,62 лв. за държавна такса и 400,00
лв. за адвокатско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 24.11.2015 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.
От
показанията на свидетелите А.Г.Щ. – служител
в ,,Стенор” ООД и М.П.Т. – служител в ,,Адванс
Свидетелят П.Т.П. – зет на управителя на ответното дружество,
занимаващ се със счетоводното обслужване на ,,Адванс
От показанията на всички разпитани
свидетели се установява и че страните по делото са имали договорни отношения и
преди процесния случай.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, чл. 233, ал. 1, изр. 2 и чл.
92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство
срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна
на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните
вземания.
Разгледани по същество, първият иск е частично
основателен, а останалите два – изцяло, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства се налага категоричният и несъмнен извод, че между страните е съществувало
валидно наемно правоотношение. Техните
права и задължения са подробно уредени в приетия договор за наем № 307/08.05.2015 г. и ОУ към него.
Касае се за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, като за неуредените в ТЗ положения се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство – чл. 288 ТЗ.
Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника, че процесният
договор не бил подписан от него, за неоснователно. В тази връзка са ангажирани
единствено гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.П.. Показанията му
не могат да се кредитират с доверение не само, защото е в близки роднински
отношения с управителя на ответното дружество и работи при него, т.е. попада
сред посочените в чл. 172 ГПК лица, поради което е и заинтересован от изхода на делото, но и защото в тази им част не звучат достоверно
и са в разрез с нормалната житейска и икономическа логика. Последното важи и за
вътрешно противоречивата позиция на самия ответник, който от една страна
признава, че е получил описания в Приложение № 1 към договора строителен инвентар, както и че е
извършвал периодично плащания по него, а от друга страна твърди, че договорът бил подписан от лице без
представителна власт и че извършените действия не били потвърдени от
управителя на дружеството. В тази връзка
следва да се има предвид и че с чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, според която ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово
име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на
извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга
сключването на сделка от името на търговец или нейното изпълнение, извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за
търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го
обвързват. За да се приложи тази
разпоредба, достатъчно е да
се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без
представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях
правен резултат. Договор за наем, сключен от името на търговец, но без представителна
власт, обвързва валидно търговеца, ако липсват доказателства за
противопоставяне от негова страна веднага след узнаването на договора или са
доказани негови действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са
предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното
правоотношение. Фактическото ползване на вещите и плащането на
наемната цена за част от периода на действие на договора съставляват факти,
които сочат на липса на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. В този смисъл са Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. №
431/2012 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 57 от 07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо
следва да се приеме за установено съществуването на договорно правоотношение между страните по делото с
описаното в исковата молба съдържание. На следващо място, те са били обвързани
от ОУ не само с оглед разпоредбата на чл. 292, ал. 1, т. 1 ТЗ, но и на
основание т. 2 от с.з., доколкото от събраните писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че ответното търговско дружество и преди е било в
търговски отношения с ищеца и
не е оспорвало
ОУ, поради което е било длъжно да ги знае.
Не е спорно в отношенията между страните, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че наетият строителен
инвентар е бил предаден на ответника, но той не е заплатил цялата уговорена наемна цена. Безспорно
е, че изискуемостта на задължението за заплащането й е настъпила, тъй
като същото е уговорено като срочно,
както и че то не е изпълнено. Следователно, налице са предпоставките за ангажиране договорната
отговорност на ответника за сумата от
2 479,06 лв., представляваща неплатената наемна цена за релевантния период, установена от приетите по делото и неоспорени от
страните фактури и кредитно известие чрез извършване на обикновени аритметични действия.
Предвид изложеното съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, ЗЗД се явява частично основателен и доказан за
сумата от 2 479,06 лв., поради което следва да бъде уважен до този размер, а за разликата – над него до пълния предявен размер от 2 913,82
лв. – да бъде отхвърлен.
Както се посочи по-горе, по делото се установява наличието
на
действителен договор за наем между страните с описаното в исковата молба
съдържание, както и предаването на наетия строителен инвентар на ответника. От приетите и неоспорени протоколи, както и от показанията на
свидетелите А.Щ. и М.Т., които следва
да бъдат кредитирани като логични и последователни, в резултат на непосредствени
и лични възприятия, кореспондиращи помежду си и на събраните писмени
доказателства, се установява, че на ищеца не е върнат част от наетия инвентар,
а именно 7 бр. стойки за
горен парапет и на 16 бр. винт с ухо,
т.е. по време на действие на
договора ответникът е причинил вреди, изрязяващи се в стойността на липсващите елементи от скелето. При това положение съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД последният дължи обезщетение за тези вреди. Тук е
уместно да се посочи и според чл. 6.9 ОУ, които следва да се прилагат в
процесните отношения между страните по изложените вече съображения, при установени липси на части от
окомплектовката на инвентара същите се заплащат по цени съгласно спецификацията, представляваща
неразделна част от договора за наем.
От Приложение №1 към договор за наем № 307/08.05.2015 г.,
подписано от представители и на двете страни, е видно, че единичната продажна
цена на стойка за горен парапет е 35,50 лв., а
на винт с ухо - 4,80 лв. Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, причинени му
през време на ползването на наетия инвентар, е изцяло доказана както по своето
основание, така и по размер /7 х 35,50 лв. + 16 х 4,80 лв. = 325,30 лв. без ДДС, или 390,36 лв. с вкл. ДДС/.
По отношение
на иска за сумата от 1,076.94 лв., представляваща дължима неустойка съгласно чл. 7.3 ОУ, следва да се отбележи, че освен наличието на валидно договорно правоотношение
между страните и твърдяното виновно неизпълнение на задължения на ответника по този договор /в
случая - неплащане в пълен
размер на дължими суми за наемни вноски и за установени
липси на части от окомплектовката на инвентара/, с оглед изложеното при
разглеждането на
другите две претенции, по
делото се установява и уговореното акцесорно задължение за неустойка във връзка с това неизпълнение, както и нейния размер. Както вече се посочи, съдът приема, че
представените от ищеца ОУ са задължителни за ответника и съобразно
чл. 7.3 от тях за последния е възникнало и задължение за плащане на неустойка в претендирания размер, а именно наема за един базисен период – 1 076,94 лв., предвид продължителността на
забавата относно изпълнението на главните задължения.
По тези съображения съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1, ЗЗД също се явява изцяло основателен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2455/2015 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени, но съобразно установените по
делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на общо 439,23 лв.
С оглед изхода на настоящото
производство и че страните претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 566,81 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част, а именно сумата от 29,77 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна
компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за
разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон.
Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на
чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично
искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, чл. 233, ал. 1, изр.
2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „Адванс 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, кв. Болярово, ул. „Хасковска“ № 38, вх. А, представлявано от
управителя Л.Г.П., че дължи на „Стенор“
ООД, ЕИК *********, сьс
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Перпелиев" № 6, адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 50, Търговски център „Маркет център", ет. 1, офис 7, сумите от: 2 479,06 лв., представляваща
неплатен наем за периода 14.06.2015 г. - 11.10.2015 г. по договор за наем на
строителен инвентар № 307/08.05.2015 г.; 390,36 лв., представляваща обезщетение
за вреди, причинени при ползването на строителния инвентар, изразяващи се в
стойността на липсващи при връщането му 7 бр. стойки за горен парапет и на 16
бр. винт с ухо; ведно със законната лихва върху тях, считано от 05.11.2015 г.
до окончателното им изплащане, както
и 1 076,94 лв., представляваща дължима неустойка съгласно чл.
7.3 от Общите условия за отдаване под наем на „Стенор" ООД, за които суми е издадена заповед
№ 1284/06.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2455/2015 г. на PC Хасково, като иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД в останалата част – за разликата над 2 479,06 лв. до пълния предявен размер от 2 913,82
лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Адванс 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, кв. Болярово, ул. „Хасковска“ № 38, вх. А, представлявано от управителя Л.Г.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Стенор“ ООД, ЕИК *********, сьс седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Перпелиев" № 6, адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 50, Търговски център „Маркет център", ет. 1, офис 7, сумите от 566,81 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 439,23 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2455/2015 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена заповед № 1284/06.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Стенор“ ООД, ЕИК *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Перпелиев" № 6, адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 50, Търговски център „Маркет център", ет. 1, офис 7, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на „Адванс
2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, кв. Болярово, ул. „Хасковска“ № 38, вх. А, представлявано от управителя Л.Г.П.,
сумата от 29,77 лв., представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.