№ 454
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.о. срещу решение от 21.06.2021 г. по
гр.д. №57310/2020 г. на Софийския районен съд, 31 състав, с което е уважен предявеният от
А.И. Н. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
ГПК за недължимост на сумата от 200,00 лв., представляваща административно наказание
„глоба“ по чл.35 ал.7 т.1 НРУПОГТТСО, наложено и с Наказателно постановление
№276639/2016 г., влязло в сила на 20.12.2016 г., въз основа на което е образувано
изпълнително дело №20198490400336 по описа на ЧСИ Ангел Петров, поради изтекла
погасителна давност, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че са предприети действия за събиране на наложената глоба преди изтичане на
погасителната давност, както и че не е изтекла предвидената абсолютна погасителната
давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и
да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.И. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът -
взискател в производството. При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да
установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през
цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за
правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е
недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на
такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Доколкото изпълнението на процесното публично вземане се извършва от ЧСИ
по чл.163 ал.4 ДОПК, то релевирането на давност следва да стане по реда на чл.439 ГПК и
пред граждански съд, а не по реда на ДОПК пред административен съд. В този смисъл са
определение №130 от 24.07.2017 г. по гр.д. №756/2017 г на ВКС, II ГО, определение №5 от
04.02.2020 г по адм.д. №66/2019 г., Смесен 5 чл. състав на ВАС и ВКС, определение №81 от
21.09.2018 г по адм.д. №31/2018 г., Смесен 5 чл. състав на ВАС и ВКС, определение №45 от
08.07.2016 г по адм.д. № 1/2016 г, Смесен 5 чл. с-в на ВАС и ВКС и др.
Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН, което
се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение. Именно
спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата
на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-
наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание. Давността
2
за изпълнение на административно наказание е изтичане на установен от закона срок от
време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на
правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя
на административно нарушение. Разпоредбата на чл.82 ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност. Съгласно чл.82 ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал.1. Разпоредбата на чл.82 ал.4 ЗАНН изключва
приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането и в
срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела,
давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Неоснователно е твърдението на ответника, че по отношение на процесното вземане
следва да се прилага абсолютната давност по чл.82 ал.3 ЗАНН. Съобразно ТР №3/2016 г. на
ВАС, глобата е вид административно наказание и като такова по отношение на него е
приложим е чл.82 ал.1 б. „а“ вр. ал.2 ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява
ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена. В конкретния
случай наказателното постановление, с което е наложено наказанието на ищеца, е влязло в
сила на 20.12.2016 г., а изп. дело за събиране на процесната глоба е образувано на 02.05.2019
г., което означава, че давността за събиране на глобата по принудителен път е изтекла още
на 20.12.2018 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил никакви
доказателства в подкрепа на твърдението, направено във въззивната жалба, че в периода от
влизане в сила на наказателното постановление до образуване на изп. дело е предприел
действия, които по естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече давност.
Ето защо, следва да се приеме, че още към датата на депозиране на исковата молба
процесното вземане е било погасено по давност, което води до извода, че предявеният
отрицателен установителен иск за недължимостта му се явява основателен.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 21.06.2021 г., постановено по гр.д.
№257310/2020 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав.
ОСЪЖДА С.о., адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на А.И. Н., ЕГН **********,
адрес: гр. София, жк. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 400,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4