Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …...04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети февруари през двехиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 8534 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба срещу
решение от 25.03.2019г.
по гр.д. № 41041/2013г. на СРС, 43 с-в, с което са отхвърлени предявените от Б.С.
и М.С. срещу В.И.В. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови
нарушението на правото им на собственост, като премахне незаконно построени
постройка и масивна бетонна стена в съсобствения им недвижим имот.
Въззивниците – ищци обжалват решението изцяло, с
оплаквания за направилност и необоснованост, поради неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат, че масивната бетонна ограда, чието
премахване се иска, с дължина 16 м, е построена незаконно, тъй като границата
между имотите на страните е отразена неправилно в кадастралната карта. Сочат,
че съгласно заключението на СТЕ процесната ограда навлиза в техния имот с около
1-1.5 м и подлежи на премахване. По отношение на процесния гараж сочат, че с
построяването му на регулационната линия между два съседни имота е налице
нарушение на правото им на собственост. Отделно твърдят, че даденото съгласие
от майка им за построявне на гаража е за изграждането му на границата, а не в
нейния имот. Поддържат, че възражението за давност на ответника досежно
оградата е неоснователно, тъй като същата не може да бъде придобита по давност,
след като е изградена в техния имот. Молят съда да отмени решението и да уважи исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник оспорва жалбата по подробно
изложени в писмен отговор и писмени бележки съображения. Моли съда да потвърди
решението.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимот.
При преценка правилността на
първоинстанционното решение и съгласно правомощията си на въззивна инстанция,
уредени в разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване от ответника на гараж с площ от
22 кв.м. и масивна бетонна ограда от 16 м, построени на границата между имот,
собственост на ищците с идентификатор № 02659.2184.1661 и на имота на ответника с идентифакатор №
02659.2194.998, находящи се в гр. Банкя, индивидуализирани с буквени и цифрени
означения на скицата на вещото лице към приетото по делото заключение на СТЕ
/уточнение с писмена молба от 12.02.2020г. във въззивното производство/.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че процесният
гараж представлява законно построена сграда от гледна точка на строителните
правила и норми, построен е със съгласието на праводателката на ищците и по
делото не са доказани действия на ответника, с които да създава пречки на
ищците да упражняват правото им на собственост, съобразно указанията в ТР № 4/2017г. по т.д. 4/2015г. на ВКС,
ОСГТК. По отношение на масивната ограда е приел, че е налице спор за материално
право, който не може да решен в производството по предявен иск по чл. 109 ЗС,
което обуславя отхвърляне и на иска за премахване на оградата.
По делото е безспорно установено, че с договор за
дарение, сключен с нот. акт № 20/97г. на нотариус Л., ищците са придобили
правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр. Банкя,
представляващо парцел XVІІ -1069 от
кв. 119, цялото с площ от 848 кв.м., заедно с построени в него вилна и гаражна
сгради.
Ответникът се легитимира като съсобственик с договор
за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 170/95г., с който е закупил двуетажно
вилно жилище в сграда –близнак, заедно с 532/1380 ид. части от дворното място,
представляващо парцел XІІІ за имоти 1551
и 1649 от кв. 119 по рег. план на гр. Банкя, целият парцел с площ от 1380 кв.м.
С констативен нотариален акт № 171/2005г. на нотариус Ш.,
ответникът В.В. е признат за собственик
на реална част от УПИ XVІІ -1069, с
площ от 10 кв.м., придобита по силата на приложен рег. план от 1977г. на гр.
Банкя.
С декларация с нотариална заверка на подписа от 11.07.1997г.
Е.А.С./майка на ищците и праводател по договора за дарение/ е дала съгласие на
ответника за построяване на гараж на регулационната граница между парцели XІІІ -1515, 1649 и
XVІІ - 1069 от кв. 119.
Съгласно заключението на приетата СТЕ, процесният
гараж, предмет на търсената негаторна защита, е изграден на място в имота на
ответника съгласно разрешение за строеж от 14.10.97г. Вещото лице дава
заключение, че по действащия рег. план, одобрен през 1977г., са придадени по регулация 10 кв.м. от ПИ 1069 на
ищците към имота на ответника, за които сметките по регулация за уредени и
планът –приложен. Според заключението на вещото лице, гаражът попада в имота на
ищците с площ от около 0. 5 кв.м., което е в обхвата на графичната точност на
картните материали съгласно чл. 18 от Наредба 02-20-5/15.12.2016г. От извършен
на място на оглед се установява от вещото лице, че е налице построена масивна
бетонна ограда, следваща терена, нанесена в кадастралната карта от 2012г. като кадастрална
граница между нанесения имот на ищците с № 02659.2194.1661 и № 02659.2194.998
на ответника. Масивната ограда, означена в зелен цвят по т. АВ на скицата на
вещото лице, е с дължина около 16 м и навлиза в имота на ищците, считано от
регулационната граница, между 1 и 1. 5 м, като южната част на оградата е
изградена като подпорна стена. Отделно е налице изградена ограда от метални
колове и тЕ.мрежа на регулационната граница между двата имота, съгласно рег.
план от 1977г. /т. 1-2 от скицата на вещото лице/. Вещото лице дава
констатации, че вероятно в кадастралната карта е нанесена съществуващата на място масивна бетонна ограда като
кадастрална граница, а не регулационната граница между имотите, отразена на място чрез
оградата от метални колове и тЕ.мрежа. Съгласно заключението на СТЕ, в южната
си част оградата служи като подпорна стена срещу свличане на имота ответника
към имота на ищците.
За процесната ограда е налице съставен констативен акт
по чл. 309, ал. 1 ППЗТСУ от 02.09.99г., в който е констатирано извършено от
ответника нарушение – строителство на оградата в съседния парцел /на ищците/
без надлежни строителни книжа.
По делото са представени подадени от праводателката на
ищците жалба от 1999г. до ПУ – Банкя, жалба до РНДСК от 2001г. досежно
процесните гараж и ограда, с искане за премахването им по административен ред,
данни за съставен протокол по чл. 56 ЗМВР на ответника, както и констативен
протокол от 30.05.2013г.,съставен от комисия към СО – район Банкя, в която е
отразена извършена проверка на основание чл. 223, ал.2, т.1 ЗУТ относно
изпълнение на предписание от 05.04.2014г. за незаконно извършени строителни
работи от ответника, касаещи имотите на страните по делото.
Фактическият състав на
търсената негаторна защита включва кумулативното наличие на две предпоставки:
ищецът да е собственик на процесния имот и ответникът сам или чрез трето лице
незаконосъобразно да е осъществил въздействия, които са приключили, но от тях
са настъпили трайни последици, ограничаващи възможността на ищеца да упражнява
спокойно и в пълнота правомощията, произтичащи от обема на правото му на
собственост върху процесното помещение. Искът по чл. 109 ЗС предоставя
възможност за защита на правото на собственост срещу всякакви трайни
неправомерни вредни последици, съществуващи и към момента на приключване на
устните състезания, причинени от пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта (имота) според нейното предназначение /ТР № 31/84г. на ВС/.
По отношение на иска за премахване на гаража, съдът
споделя изцяло изводите на СРС, към които препраща. Налице е законно построена
масивна сграда на регулационната граница между два парцела при режима на ЗТСУ
/отм/, със съгласието на собствениците на съседния на ищците имот, дадено в
нотариално заверена форма, поради което при построяването му са спазени
действащите строителни правила и норми и същият представлява законен строеж,
включително и от гледна точка на построяването му на регулационната линия.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че е налице навлизане на постройката в
имота на ищците, тъй като съгласно неопроверганите изводи на вещото лице,
навлизането е в рамките на графичното отклонение на площта – 0. 5 кв.м. Предвид
изложеното, не е налице пасивната материалноправна легитимация по иска, а
именно – действия на ответника, с които да смущава упражняването на правото на
собственост на ищците върху техния имот. По изложените съображения предявеният
негаторен иск за премахване на гаража е неоснователен и недоказан, поради което
евентуалното възражение на ответника за придобиването му по давност, не следва
да се разглежда.
По отношение на иска за премахване на масивната ограда:
Безспорно е установено по делото, че процесната
масивна бетонна ограда/стена, с дължина 16 м, не съвпада с регулационната
граница между парцелите по рег. план от 1977г., както и със съществуващата на
място ограда от метални колове и мрежа, която е изградена в съответствие с
регулационната линия. Безспорно е също, че процесната ограда е нанесена като
кадастрална граница на имотите при заснемането им в кадастралната карта през
2012г.
Налице е навлизане в регулационните граници на имота на
ищците като дворищнорегулационен парцел с около 1м – 1.5 м с построената
масивна ограда, като това е видно и от скицата на вещото лице. С факта на
построяване на масивна ограда в регулационните граници на имота на ищците, е
налице безспорно нарушаване на необезпокояваното упражняване на правото им на собственост
от страна на ответника.
Съгласно задължителните указания в ТР № 8/23.02.2016г.
по т.д. № 8/2014г. на ВКС, при наличие на спор за материално право, произтичащо
от погрешно заснемане или нанасяне на имотите в кадастралните карти при режима
на ЗУТ, в производството по иска за ревандикация на съответната реална част от
имота, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в кадастъра, тъй като
по арг. от задължителните указания в ТР № 8/23.02.2016г. по т.д. № 8/2014г. на
ВКС, ОСГК, нанасянето на имотите в кадастралните карти и регистри има само
декларативно, но не и вещно- прехвърлително действие, респ. не поражда или
изменя вещни права. Аргумент в тази връзка е разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР
на ЗКИР, съгласно която регулационните граници по приложен дворищнорегулационен
план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления
имот. ВКС дава указания, че защитата по
чл. 108 ЗС не зависи от предварително разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /чл. 53, ал.2, изр. 2 ЗКИР в първоначална редакция/, като в производството
по иска за собственост на реална част от поземлен част, предмет на доказване ще
са съответните регулационни промени.
Същевременно в ТР № 4/2017г. по т.д. 4/2015г. на ВКС,
ОСГТК са дадени указания, че в производството по предявен негаторен иск по чл.
109 ЗС, правото на собственост на ищеца не е самостоятелен предмет на делото, респ.
по отношение на него не се формира сила присъдено нещо, но в мотивите на
решението съдът се произнася по правото на собственост на ищеца и на ответника
като преюдициални правоотношения за спора. При така изложеното, съдът намира,
че доколкото и негаторният, и ревандикационният иск са видове петиторна защита
на правото на собственост според правната доктрина, в производството по
предявения иск по чл. 109 ЗС следва бъде изследван въпроса за грешно заснемане
или нанасяне на имот в кадастралната карта при режима на ЗУТ, като преюдициален
факт по материалноправната легитимация на страните досежно обема на заявеното
вещно право, предмет на негаторна защита – в същия смисъл е и О №
24/15.01.2021г. по гр.д. № 2744/2020г. на ВКС, ІІ ГО.
При установеното по делото, че е налице един приложен
дворищнорегулационен план за процесните имоти при действието на ЗТСУ /отм/,
както и нанасянето с отклонение от 1м-1.5 м на процесната масивна ограда от
регулационната граница между имотите, от гледна точка на регулационния статут
на имота, е налице нарушение на правото на собственост на ищците в
регулационните граници на парцела, подлежащо на негаторна защита.
С оглед изложеното, следва да бъде разгледано възражението
на ответника за придобиване на процесната реална част на неговия имот в кадастралните
му граници по давност. На първо място, с оглед приетото в ТР № 4/2017г. по т.д.
№ 4/2015г. на ВКС, ОСГТК досежно предмета на делото по осъдителния негаторен
иск, а именно, че правото на собственост на ищеца не е предмет на силата на
присъдено нещо, възражението за давност следва да бъде обсъдено само като
правоизключващо правото на ищците върху техния имот, предмет на търсената
негаторна защита. В случая са налице предпоставките на чл. 79 ЗС, тъй като безспорно
е налице осъществяваната фактическа власт от ответника върху процесната реална част
от имота за период 10 години преди подаване на исковата молба на 01.10.2013г. В
тази връзка са събрани гласни доказателства по делото, а и това не е изрично
оспорен факт. Действията по сезиране на административните органи с жалби от
праводателката на ищците са в периода преди 2003г., а и не са действия, които
прекъсват давността. Не са налице и пречки за придобиване на реална част отимота,
по арг. от чл. 200, ал. 2 ЗУТ. С оглед горното, правоизключващото възражение на
ответника за давност е основателно и предявеният иск за негаторна защита на
имота на ищците в кадастралните му граници се явява неоснователен.
С оглед съвпадение на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия не следва да бъдат присъждани
претендираните разноски за въззивната инстанция, тъй като липсват доказателства
за изразходването им.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.03.2019г. по гр.д. № 41041/2013г. на СРС, 43
с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1 - месечен
срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.