Решение по дело №39/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 82
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Деляна Стойчева Пейкова
Дело: 20225600500039
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. ХАСКОВО, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500039 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена С. З. К. от
гр. ***.
С Решение № 126 от 27.10.2021 г., постановено по гр.д. № 871/2021 г., РС
Димитровград е намалил с 3/8 ид.ч.,на основание чл.30 от ЗН, дарението, направено с акт за
дарение на недвижим имот № *** т.***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус
М.Георгиева, с рег. № 355 по регистъра на НК на Р България, по силата на което К.И.Г., б.ж.
на гр.***, поч. на 28.11.2020 г. е дарил на С.З.К. от гр.*** следния недвижим имот: ¾
идеални части /6/8 ид.части/ от самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент,
находящ се в гр.***,съставляващ съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
38/05.07.2006 г.,, с последно изменение на ККР, засягащо имота от 31.08.2020 г. и съгласно
схема на имота № *** г. на АГКК, имот с идентификатор ***, който обект се намира на етаж
4 в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата – жилищна, многофамилна,
разпорожена в поземлен имот с идентификатор ***, който обект е на едно ниво, с
предназначение – жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж –
имот с № *** и имот с №***, под обект- имот с № *** и над обект- няма; с изложение юг-
север, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня с обща квадратура по одобрения
план 89 кв.м., ведно с избено помещение № 8 с площ по данъчно записване 12 кв.м., както и
3,96% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като възстановил
1
запазената част на К. П. М. от с.***, обл. *** от наследството на К.И. Г., б.ж. на гр. ***, поч.
на 28.11.2020 г. в размер на 3/8 ид.част от описания имот.
Съдът е осъдил С.З. К. да заплати на К. П. М. сумата от 50 лв. направени по делото
разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът С.З.К., който обжалва в
срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е е недопустимо, а по
същество -неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон, в каквато насока излага подробни доводи във въззивната жалба.
Твърди,че ищцата не е приела наследството по опис, поради което не е активно
легитимирана да предяви иск за намаляване на направените дарствени разпореждания и
възстановяване на запазената й част. По същество счита,че е неправилно, т.като съдът не е
изследвал цялата наследствена маса и направените от него изводи за накърняване на
запазената част били необосновани. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени атакуваното решение на РС Димитровград и постанови друго по съществото на
спора, с което да обезсили постановеното от съда решение и прекрати производството по
делото поради недопустимост на иска или да го отмени и отхвърли предявеният иск. Моли
да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата К. П. М., с който оспорва
подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено. Правилен бил изводът на съда,че имуществото, с
което се е разпоредил наследодателят й, било единственото притежавано от него имущество
и че с извършеното разпореждане е накърнена нейната запазена част.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, поради
което следва да бъде обезсилено и прекратено производството по делото. С оглед изхода на
спора въззиваемата следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото,
пред двете инстанции разноски в размер на 1425 лв., от които 800 лв. платено
възнаграждение на адвокат в първоинстанционното производство, 25 лв. ДТ за въззивно
обжалване и 600 лв. – платено възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция.
Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.30 от ЗН, предявен
от К. П. М. против С. З. К..
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Установил е правилно фактическата
обстановка.Неправилен е направеният от съда извод,че предявеният иск е допустим и че
разпоредбата на 30 ал.2 от ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване
на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото
наследствено имущество. Този извод на съда е в противоречие с приетото ТР№ 3/2013 г.,
2
постановено по т.д.№3/2013 г. на ОСГК на ВКС
Ищцата К. П. М. е единствен наследник на К.И.Г., б.ж. на гр.***, поч. на 28.11.2020
г. / удостоверение № *** г. и № *** г./.
Наследодателят й К.И.Г. приживе е дарил собствените си ¾ идеални части от
недвижимия имот , описан по-горе на С. З. К. от гр. ***.
Ищцата не е представила доказателства, видно от които да е,че е приела
наследството по опис. В с.з., проведено на 07.10.2021 г. пълномощникът й адв. Д. е заявила
изрично, че не разполагат с доказателства за приемането на наследството по опис. Съгласно
посоченото в т.4 на ТР № 3/19.12.2013 г., постановено по т.д. № 3/2013 г. приемането на
наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване. С оглед на посоченото и след като ищцата не е приела
наследството по опис, то тя не е активно легитимирана да предяви иска за възстановяване на
запазената й част по отношение на ответника, поради което предявеният от нея иск е
недопустим. Постановеното от РС Димитровград решение следва да бъде обезсилено и
прекратено производството по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 126 от 27.10.2021 г. на РС Димитровград, постановено по
гр.д. № 871 по описа на съда за 2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от К. П. М. от с. ***,
обл.*** , ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „ Цар Самуил“ № 28,
кантора 17, адв. Б.Д. против С.З.К. от гр.***, ЕГН ********** иск с правно основание чл.30
от ЗН за намаляване на дарението, направено с акт за дарение на недвижим имот № ***
т.***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус М.Георгиева, с рег. № 355 по регистъра на НК
на Р България, по силата на което К.И.Г., б.ж. на гр.***, поч. на 28.11.2020 г. е дарил на
С.З.К. от гр. *** следния недвижим имот: ¾ идеални части /6/8 ид.части/ от самостоятелен
обект в сграда – жилище, апартамент, находящ се в гр. ***, съставляващ съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г.,, с последно изменение на ККР, засягащо
имота от 31.08.2020 г. и съгласно схема на имота № *** г. на АГКК, имот с идентификатор
***, който обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, с предназначение на
сградата – жилищна, многофамилна, разпорожена в поземлен имот с идентификатор ***,
който обект е на едно ниво, с предназначение – жилище, апартамент, при съседни
самостоятелни обекти на същия етаж – имот с № *** и имот с № ***, под обект- имот с №
*** и над обект- няма; с изложение юг-север, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и
баня с обща квадратура по одобрения план 89 кв.м., ведно с избено помещение № 8 с площ
по данъчно записване 12 кв.м., както и 3,96% от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж и възстановяване на запазената част на К. П. М. от с. ***, обл.*** от
3
наследството на К.И.Г., б.ж. на гр. ***, поч. на 28.11.2020 г. от описания имот.
ОСЪЖДА К. П. М. от с. ***, обл.***, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Пазарджик, ул. „ Цар Самуил“ № 28, кантора 17, адв. Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С.З.К. от
гр.***, ЕГН ********** сумата от 1425 лв. направени по делото, пред двете инстанции,
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4