Решение по дело №3672/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1769
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20195530103672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 16.12.2019                   Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                           Първи  граждански състав

На двадесет и шести ноември                       Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове: 1.

                                                                                                      2.

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3672 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ.

Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 09.01.2019 г. автомобил „Мерцедес” ЦЛ 500, с peг. № СВ 8777 МС, собственост и управляван от Т.А.К., при движение със скорост около 30 км/ч в гр.Стара Загора по ул."Войвода Стойно Черногорски" на около 200 метра преди кръстовището със светофар с бул. „Св.Патриарх Евтимий" при атмосферни условия - обилен снеговалеж и намалена видимост, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което и настъпили повреди по автомобила - били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта. Свидетел на описаното пътно - транспортно произшествие бил пътуващият в автомобила К.С.М.. Твърди също, че собственикът на увредения автомобил „Мерцедес” ЦЛ 500, с peг. № СВ 8777 МС - Т.А.К. имал сключен договор за застраховка „Пълно каско” със ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр.София, за което била издадена полица № 47041817222000151, валидна за периода 26.09.2018г. - 26.09.2019г. Във връзка със сключената застраховка "Пълно каско" за увредения автомобил, от страна на водача Т.А.К. при ищеца било постъпило заявление от 10.01.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като според чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от 30.01,2009г./ не се посещавали от органите на МВР и не се съставяли документи за повреди на МПС, които не били причинени от друго ППС, водачът Т.А.К. и свидетелят на ПТП К.С.М. подписали декларация пред застрахователя за настъпването на застрахователното събитие. От страна на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр.София бил изготвен опис на претенция № 51-05040-0030/19 от 10.01.2019г., според който били повредени гума предна дясна Нексен 255/45/18, която била за подмяна, и джанта лята предна дясна, която била за ремонт. Сочи, че с възлагателно писмо от 14.01.2019г. ремонтът бил възложен на автосервиз „Ита сервиз" АД. Отстранилият повредите автосервиз след извършване на ремонта предал автомобила с приемо-предавателен протокол от 01.02.2019г. и издал фактура № ********** от 07.02.2019г. на стойност 108,75 лв. Същевременно собственикът на автомобила Т.А.К. представил пред застрахователя фактура № **********/11.01.2019г. за закупена нова гума Нексен 255/45/18. Въз основа на представените документи, от страна на застрахователното дружество били изготвени два доклада по щета № 470418191901569 от 19.02.2019г., с които били определени 2 обезщетения - 108,75 лв. за автосервиз „Ита сервиз" АД и 254,38 лв. за собственика Т.А.К.. Двете обезщетения били платени с две преводни нареждания от 21.02.2019г. Ищецът твърди, че при тези обстоятелства за него било възникнало регресно вземане по чл.410, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането срещу собственика на пътя, на който било станало ПТП - Община Стара Загора. С цел доброволно уреждане на отношенията, от страна на застрахователя била изпратена регресна покана изх. № JI 01829/01.04.2019г., връчена с обратна разписка на 08.04.2019г. до собственика на пътя - Община Стара Загора. С поканата общината била поканена да плати общата сума 363,13 лв., представляваща сбор от платените суми като застрахователни обезщетения, но до настоящия момент нямало отговор или плащане от нейна страна. Гореизложените обстоятелства обуславяли правния интерес на ищцовото дружество ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр.София от предявяването на регресен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането във връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от ЗПътищата срещу Община Стара Загора за заплащане на сумата 363,13 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - Т.А.К.. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на Застрахователно акционерно дружество "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, гр.София сумата 363,13 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418191901569 за причинени от ответника имуществени вреди на трето лице - Т.А.К., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за разноските по делото. В подадена на 23.07.2019 г. допълнителна молба, ищецът уточнява, че причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие, чийто механизъм щял да бъде доказан в хода на делото, била дупка в пътното платно, която се намирала в гр.Стара Загора, на ул."Войвода Стойно Черногорски" в южната пътна лента непосредствено пред /северно от/ източния край на заводския портал на търговско дружество „Загора Чорап" АД. Дупката се намирала на разстояние приблизително 200 метра преди кръстовището с бул. „Св. Патриарх Евтимий", отстоящо в източна посока от дупката и портала. Разстоянието от 200 метра било приблизително с корекция +/- 5 %, защото точното му измерване било затруднено от засиления трафик в тази част на града - индустриална зона. Ищецът уточнява също, че към настоящия момент дупката била ремонтирана и на мястото имало положен нов асфалт с неправилна форма, но наподобяваща правоъгълник с долепен до него по-малък триъгълник в югозападна посока. Приблизителни размери на изкърпването в правоъгълната форма били: дължина от север /по посока успоредна на движението/ около 180 см и около 180 см от юг, широчина от изток /по посока перпендикулярна на движение/ около 160 см и около 150 см от юг. В рамките на тези габарити и при дълбочина около 6-10 см била и самата дупка. Към момента на ПТП атмосферните условия се характеризирали с намалена видимост и обилен снеговалеж, поради което дупката била и затъпкана със сняг, включително и от пътния трафик, което затруднило ясното й визуално възприемане. При така описаните пътни и атмосферни условия пострадалият автомобил на застрахования се движел със скорост около 30 км/ч в посока от запад на изток и неговите десни гуми преминали през гореописания пътен участък с дупката, при което настъпили вредите.

Ответникът ОБЩИНА – гр. Стара Загора взема становище, че счита исковата претенция за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В исковата си молба ищецът развивал доводи, че правомерно движещ се лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500" с peг. № СВ 8777 МС попаднал в необезопасено препятствие на пътното платно - „дупка", в следствие на което били причинени имуществени вреди на същия. Счита, че това обстоятелство не отговаряло на фактическата обстановка. В този случай щетите по автомобила не следвало да са в причинна връзка с описания от ищците механизъм на произшествието. Твърди, че в Община Стара Загора не били постъпвали сигнали за необезопасени и необозначени дупки в посочения участък и че такива нямало както по време на настъпването на предполагаемото събитие, така и към момента. Механизмът на произшествието бил възприет само по данни на водача на МПС и не била доказана причинно - следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и установената необезопасена дупка по пътното платно. От представените доказателства не можело да бъде установено, че автомобилът бил участник в ПТП по време, място и начин, така както било отразено в същите, както и дали е бил процесният лек автомобил здрав преди преминаването. Ответникът сочи, че липсват доказателства за състоянието на водача на МПС към момента на възникване на ПТП. В тази връзка не бил представен и снимков материал за нанесените щети по автомобила от твърдяното събитие. Възразява, че единствено вина за възникналото пътнотранспортно произшествие, при което л. а. „Мерцедес ЦЛ 500" с peг. № СВ 8777 МС, с водач Т.А.К., попаднал в дупка на пътното платно има Община Стара Загора. Липсвали данни с каква скорост се движел автомобилът. Водачът следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имали отношение към безопасността на движението. Разпоредбите по ЗДвП вменявали на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се движи с такава скорост, която да му дадяла възможност да спре при наличие на препятствие. Неизпълнявайки това си задължение, водачът бил допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Налице било съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил не съобразил поведението си с пътната обстановка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица № 47041817222000151/25.09.2018 г. за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт” за лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500" с peг. № СВ 8777 МС, собственост на Т.А.К., със срок на действие от 26.09.2018 г. до 26.09.2019 г. В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт” застрахованият е декларирал ПТП, настъпило на 09.01.2019 г. при следните обстоятелства: при движение по ул."Войвода Стойно Черногорски" при обилен снеговалеж и ограничена видимост на около 200 метра преди светофара на бул. „Св.Патриарх Евтимий" попаднал в дупка, при което била спукана предна дясна гума и изкривена предна дясна джанта. От представения по делото опис на претенция № 51-05040-0030/19 от 10.01.2019 г. е видно, че са повредени следните детайли по автомобила: гума пр. дясна Нексен - 255/45/18 – 80 % годност – за подмяна и джанта лята пр. д. – за боя. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 470418191901569/19.02.2019 г. определеното застрахователно обезщетение е в размер на 363,13 лв. Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводни нареждания от 21.02.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.  Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община Стара Загора е юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По делото липсват твърдения, че вредите са причинени от виновното поведение на лица, на които ответникът е възложил извършването на някаква работа, поради което не може да се касае за гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са за вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило поради повреда в настилката на път, собственост на ответника, за която няма данни да е причинена от действията на определено лице, а е резултат от вътрешните свойства на вещта – разрушаване на пътната настилка.

В разглеждания случай по делото не се спори, че за установяване на пътно-транспортното произшествие не е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР - "Пътна полиция"- протокол за ПТП. Следва обаче за се посочи, че доколкото се касае за повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС,  произшествието по начало не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция" и за него не се съставят документи - чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съставянето на протокол за ПТП не е допустимо и доказването на произшествието следва да се извърши в всички останали допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите Т.А.К. и К.С.М.. Свидетелят К. сочи, че на 09.01.2019г. управлявал собствения си автомобил „Мерцедес ЦЛ 500" с peг. № СВ 8777 МС в индустриалната част на гр. Стара Загора. Имало обилен снеговалеж с почти нулева видимост. Движел се по ул."Войвода Стойно Черногорски" с не повече от 30 км/ч. и на около 200 м. от светофара на магазин „Багира” автомобилът пропаднал в дупка, вследствие на което била спукана предна дясна гума и изкривена джанта. Било тъмно, имало сняг по пътното платно и не се виждали дупки по платното. Нямало обозначения за дупки по платното или за някакви препятствия. Свидетелят уведомил застрахователя, описали случая и снимали гумата и джантата, след което му било изплатено обезщетение. Свидетелят М. сочи, че бил в процесния автомобил, управляван от свидетеля  Кучуков, когато в индустриална зона на гр. Стара Загора, на около 200 м. преди хотел „Сити” автомобилът влязъл в дупка и била спукана гума и повредена джанта. Било тъмно и имало силен снеговалеж. Имало сняг по платното, автомобилът се движел с не повече от 50 км/ч. Свидетелят сочи, че в този участък не е  забелязал обозначения за наличие на препятствия.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че материалните щети по процесното МПС са: спукване на предна дясна гума и увреждане I степен /най-лека/ на предна дясна джанта. Според вещото лице между описания в свидетелските показания механизъм на ПТП и вредите по МПС съществува причинно-следствена връзка. Направените от вещото лице изчисления показват, че стойността на ремонтните работи по автомобила възлиза на 334 лева.   

Съдът не възприема експертното заключение в частта относно размера на вредите, определен от вещото лице по методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. Съобразно трайната практика на ВКС при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан от размерите по  Наредба № 24/08.03.2006 г., която е приложима при извънсъдебно определяне на обезщетението от застрахователя, на когото не са предоставени фактури за извършен ремонт в сервиз / в този смисъл са: решение № 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г., І т.о., решение № 53/22.12.2011 г. по т.д.№ 896/2010 г., І т.о., ТК на ВКС и др./.  В случая такива фактури са представени по делото, поради което размерът на вредите следва да бъде определен съобразно посоченото в тях.

При така установените обстоятелства съдът счита, че описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на пътя, по който се е движел застрахованият лек автомобил. Няма данни тази повреда да е причинена от виновно поведение на други лица, поради което съдът приема, че същата е  резултат от естественото износване на пътната настилка. Пътят представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило пътно-транспортното произшествие, се намира в община Стара Загора, поради което съобразно разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА негов собственик се явява ответникът. Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър стопанин, което в случая общината не е направила. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на ответника при обичайната употреба на повредената вещ /път/ на застрахования собственик на автомобил са били причинени имуществени вреди.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за съпричиняване на щетите от страна на увредения. В заключението на автотехническата експертиза недвусмислено е посочено, че такава причинна връзка е налице между описаното в свидетелските показания ПТП и обезщетените от застрахователя вреди. По делото не са ангажирани доказателства за поведение на увреденото лице, което да стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл.410, ал.1, т.3  от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 363,13 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 520 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

                       Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ОБЩИНА – гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“  107, ЕИК *********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София, пл. Позитано 5, ЕИК *********, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Кристоф Рат, сумата 363,13 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие на 09.01.2019 г. с лек автомобил „Мерцедес” ЦЛ 500, с peг. № СВ 8777 МС, собственост на Т.А.К., настъпило поради повреда в настилката на път, собственост на ОБЩИНА - гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата  520 лева, представляваща разноски по делото.           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :