№ 2015
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330204813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №576593-
F606152/11.05.2021г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „Роси-М“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.179,
ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание за
жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с адв.К.,
която моли НП да се отмени и да се присъдят разноски на дружеството за
защитник.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт К. която счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
При извършена служебна проверка в ТД на НАП- Пловдив се
установило, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазило установения в закона срок за подаване на регистри по смисъла на чл.
124 ЗДДС в ТД-НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2021г.-31.01.2021г.
Срокът бил до 15.02.2021г. включително. Нарушението било отстранено на
10.03.2021г.Задълженото лице е извършило нарушението за първи път.За
констатираното нарушение бил съставен АУАН F606152 на дата 17.03.2021г.
от св.Г., която потвърди пред съда констатациите в АУАН.Видно от
представените доказателства, задълженото лице е платило дължимия ДДС за
периода.В хода на производството като свидетел бе разпитан и ** на
дружеството, който заяви, че не са подадени в срок отчетните регистри от
нея, тъй като забравила и била болна от Ковид.
Срещу АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН било входирано обяснение с
характер на възражение, приложено по административната преписка, което не
било уважено и е издадено процесното НП.
Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за
установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал-
АУАН, оправомощителна заповед, удостоверение за връчено съобщение по
електронен път, пълномощно, регистри, както и от показанията на св.Г., които
изцяло кредитира. Съдът кредитира и показанията на св.Х., която заяви, че е
от странила нарушението преди съставяне на АУАН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
и нарушените правни норми. Действително нарушението е отстранено около
месец след крайния срок, но това не рефлектира върху крайния извод за
липсата на маловажност на случая.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.Акта е съставен в присъствие на
представляващ дружеството.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3
ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за
подаване на отчетните регистри по ЗДДС.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС,
която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125, ал.5
от ЗДДС. Наложената глоба е в минималния установен от закона размер-500
лв.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
3
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по
нищо от останалите. Нарушението е отстранено около месец след
извършването му.
Наложената санкция в рамките за законоустановения минимум от 500
лева изцяло съответства на продължителността на периода на забавяне за
изпълнение на задължението.С оглед горното според съда наложената
санкция на минимума се явява справедлива и не е налице маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150лева.Производството по делото, след
даване на ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, делото не е с фактическа или правна сложност
поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено и жалбоподателя
4
осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, поради което и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №576593-
F606152/11.05.2021г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „Роси-М“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.179,
ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Роси-М“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5